Решение по дело №202/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от И. М. Т. против решение №100/15.03.2024г., постановено по АНД №263/2024г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-0953-001350/07.11.2023г. на Началник-сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Видин, с което на касатора на основание чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП.

Сочи се, че не са ангажирани категорични доказателства в подкрепа на твърдяното от наказващия орган в акта и наказателното постановление, както и че наказателното постановление е необосновано. Сочи се, че е нарушен чл.57,т.5 от ЗАНН. Иска се да бъде отменено решението на ВРС и отменено наказателно постановление.

Ответната по касационната жалба страна оспорва жалбата. Иска се от съда да потвърди решението. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура–[населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Административният съд, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установено е от въззивния съд, че на 20.09.2023г. в [населено място] , по [улица]е спрян за проверка л.а. Х. Т. с рег.№ [рег. номер], управляван от касатора. При направената справка в РСОД контролните органи установили, че автомобилът е с прекратена регистрация на 17.08.2023г. Установява се по делото, че водачът е придобил собствеността на автомобила с договор от 15.06.2023г. , но не е изпълнил задължението си по чл.145,ал.2 от ЗДвП в едномесечен срок от придобиването да регистрира придобитото МПС, поради което и служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, е прекратена регистрацията на автомобила съгласно чл.143,ал.15 от ЗДвП.

При горната фактическа обстановка въззивният съд е направил обоснован извод, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение, за което е ангажирана отговорността му, като е управлявал нерегистрирано МПС.

Съгласно чл.175,ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния. Видно от горната разпоредба, наложените наказания на водача са в минималните размери, предвидени в санкционната норма.

Видно от събраните по делото доказателства е , че касаторът е управлявал МПС-негова собственост , нерегистрирано по надлежния ред, с което е нарушил разпоредбата на чл.140,ал.1 от ЗДвП,съобразно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Обективните признаци на нарушението се съдържат и в административно-наказателния състав, въз основа на който е ангажирана отговорността на касатора-чл.175,ал.3 от ЗДвП- наказва се водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

В случая както нарушената разпоредба в акта и наказателното постановление, така и административно-наказателния състав, въз основа на който е ангажирана отговорността на касатора в наказателното постановление, са безпогрешно посочени от актосъставителя, съответно административно-наказващия орган. Ясно посочени са и обективните признаци на нарушението, а именно управление на МПС без регистрация. Изяснени са в акта и наказателното постановление и относимите обстоятелства-дата на придобиване, дата на прекратяване на регистрацията. Допуснатата неточност е относно посоченото правно основание за прекратяване на регистрацията на МПС, управлявано от касатора след прекратяване на регистрацията, което има отношение към правната квалификация на основанието за прекратяване на регистрацията, но не и правната квалификация на нарушението. Правното основание за прекратяване на регистрацията не представлява нарушената разпоредба, поради което развитите доводи за грешно посочена нарушена разпоредба са изцяло неоснователни. Ясно е индивидуализирано нарушението с неговите обективни признаци с оглед състава, въз основа на който е ангажирана отговорността на водача и собственик на автомобила, поради което както актът, така и наказателното постановление съдържат необходимото съдържание съобразно чл.42,ал.1 и чл.57,ал.1 от ЗАНН. Допусната неточност не е част от обективните признаци на нарушението и не накърнява правото на защита на наказаното лице.

Налице е и субективният елемент от състава-нарушението е извършено виновно. Водачът е и собственик на автомобила, който именно не е изпълнил задължението си да регистрира в едномесечен срок неговото придобиване, каквото задължение има съобразно чл.145,ал.2 от ЗДвП, поради което и при неизпълнение на това задължение в двумесечен срок от придобиването законът предвижда служебно прекратяване на регистрацията-чл.143,ал.15 от ЗДвП, съответно чл.18б,ал.1,т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съобразно чл.18б,ал.2 от горната наредба при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра, но такова уведомление не е предвидено при прекратяване на регистрацията по чл.18б,ал.1,т.15 от Наредбата. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, по приложението на чл.175,ал.3 от ЗДвП при прекратяване на регистрация на основание чл.143,ал.10 от ЗДвП, какъвто не е настоящият случай.

Предвид горното жалбата е неоснователна. Нарушението е безспорно установено от събраните в административно-наказателното производство и от въззивния съд доказателства като доводите в обратната насока са неоснователни.

Решението на районния съд като постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила.

Предвид направеното искане за разноски от процесуалния представител на ответника, на учреждението , чийто орган е издал акта, съобразно разпоредбата на чл.63д,ал.4 във вр. ал.1 от ЗАНН се дължи юрисконсултско възнаграждение. Такова следва да бъде присъдено в размер на 80 лв на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ-минималния размер на посоченото възнаграждение, предвиден в разпоредбата, предвид обема на извършените процесуални действия и липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 АПК Административен съд-Видин

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №100/15.03.2024г., постановено по АНД №263/2024г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-0953-001350/07.11.2023г. на Началник-сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Видин.

ОСЪЖДА И. М. Т. от [населено място] да заплати на Областна дирекция на МВР-Видин разноски за юрисконсултско възнаграждение за защита по делото в размер на 80/осемдесет/ лв.

Решението е окончателно.