РЕШЕНИЕ
№ .........
гр.Никопол, 23.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополският районен съд, в публично съдебно заседание
на двадесет и пети януари през двехиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Поля Видолова като разгледа докладваното от съдията НАУМОВА гр. д. № 405 по описа за 2020
година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Областно пътно
управление Плевен ООД
– гр. Шумен, против община Никопол в която е предявен осъдителен иск, с правно основание чл.
243 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за присъждане сумата от 10 954 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /загуби/ в
следствие на продажбата на метална конструкция на железен мост, собственост на
АПИ, ОПУ Плевен, получен
от ответника за временно ползване по Договор за заем за послужване, и е невърната, т.к.
е била продадена от ответника.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
с ответната община, чрез Кметство с.Муселиево, сключили Договор № 13/10.10.1994г. за предоставяне временно и безвъзмездно ползване върху средната метална
конструкция от железен мост, над р.Искър, която предал на ответника. Твърди, че на
30.07.2015г., служители при щцовата агенция, установили, че металната
конструкция липсва от мястото на което е била поставена. Твърди, че ищеца, подал жалба в
РП Никопол, по която било образувано ДП № 118/2016г., производството по което
по настоящем е спряно. Видно от образуваната по случая преписка, е установено, че металната конструкция е
осчетоводена задбалансово от счетоводителя на Община Никопол и същата, по предложение
на Общински съвет Никопол е продадена на търг.
Т.к. металната конструкция била унищожена и не можела да бъде върната,
за ищцовата агенция е налице правен интерес да иска заплащане на
обезщетение за претърпяната загуба в размер на 10 954лв., представляваща
стойността на вещта.Моли
да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на
ищеца сумата от 10 954лв.,-
равностойността на невърнатата, поради унищожаване метална
конструкция, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
в съда до окончателното плащане. Представя писмени
доказателства. Претендира разноски.
В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК, срок ответника Община гр.Никопол,
чрез адв.С.п., е подала писмен отговор, с който оспорва предявеният иск. Твърди, че от представените
писмени доказателства от ищеца, не може да се установи идентичност между вещта
предмет на договора за учредяване право на ползване от 1994г. и процесната,
описана в исковата молба. На следващо
място е посочено, че ако се приеме идентичност на вещта, предмет на процесният
договор и тази, описана, като липсваща в
Констативният протокол съставен от ищцовата агенция през 2015г., то е налице изтекла в тяхна полза 3
г. погасителна давност на основание чл.111, б.“б“ от ЗЗД, за всички вземания за обезщетения и неустойки
от неизпълнен договор. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното.
От приложен към исковата молба Договор № 13/10.10.1994г. се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по заем за послужване, по който заемателя се е задължил да демонтира
и превози за своя сметка средна метална конструкция от моста на р.Искър, с
дължина 39м., находяща се на II-13, гр.Кнежа – гр.Д.Дъбник, при км.85-215,
при условие, че същата може да се
върне незабавно при поискване от
заемодателя, при условията на чл. 3 от подписаният договор, а именно при
възникнала спешна нужда, поради аварийни причини /стихийни, природни и
др.бедствия/. Съгласно уговореното в чл.4 от същият договор, заемателя, наричан
още ползвате, се е задължил да демонтира и превози за своя сметка
конструкцията, до мястото и на разтоварване.Не се спори между страните, че
съоръжението предмет на процесният договор е било предадено от заемодателя на
заемателя и е било поставено на р.Осъм, до с.Муселиево..
Не е спорно по делото, че металната
конструкция, предмет на процесният договор е собственост на ищцовата Агенция и
същата е била заведена като ДМА в сметка № 2202/3 под инвентарен № 351 на ОПУ
–Плевен и това се установява от представеното извлечение от Дневник на сметка
2202/3, ИНВ.№351, Мост II-13, км.85.253.
Видно от приложеният Констативен протокол, на
30.07.2015г., служители на ищцовата агенция са установили, че мостовото
съоражение не се намира на мястото където е било разстоварено, съгласно процесният договор, край
с.Муселиево.
По делото е представено Постановление от
08.09.2015г., за обединяване на преписки № 663 и № 668/ 2015г. и двете по описа
на РП Никопол и възлагане на предварителна проверка по сигнал на ищцовата
агенция, относно липса на връхна конструкция на метална мостова конструкция
разтоварена през 1994г., край с.Муселиево.
Видно от постановление от 07.03.2016г. на
РП Никопол, приложено на л.9 по делото, мостовото съоръжение в с.Муселиево, по
договор № 13/1994г. е осчетоводено през м.септември 2012г. по сметка дебит 9902
и сметка кредит 9981 със стойност 1 000лв. На 30.10.2012г., Общинският
съвет на гр.Никопол е взел, решение за продажбата чрез търг на същото
съоръжение.Проведената тръжна процедура е приключила със сключването на договор
за продажба № 209/25.06.2013г., на металната конструкция.
По настоящем по така цитираните преписки в РП
Никопол, сега ТО Плевен е било образувано ДП № 118/2016г. поописа на същата,
производството по което е спряно.
Спорен пред настоящата съдебна инстанция е
въпросът, идентично ли е металното съоръжение, предмет на Договор № 13/10.10.1994г. за предоставяне временно и безвъзмездно ползване на съоръжението,
заприходено от ответната община като ДМА, през септември 2012г., и в условията
на евентуалност, изтекла ли е придобивна давност в полза на ответната община.
При така установената фактическа обстановка, за да отговори на спорните въпроси, съдът прави следните правни
изводи.
Заемът за послужване е
договор, с който едно лице (заемодател) предоставя безвъзмездно на друго лице
(заемател) определена вещ за временно ползване, която заемателят се задължава
да върне на уговорения срок или след уговореното ползване – чл. 243 ЗЗД. Той е реален договор – счита се за сключен едва
когато въз основа на постигнатото съгласие вещта бъде фактически предадена;
безвъзмезден и неформален. На заемателят е предоставено временното ползване на
една чужда вещ, като ползването следва да се извършва с грижата на добър
стопанин съобразно уговореното ползване, а когато ползването не е уговорено –
съобразно предназначението на предоставената вещ.
Ищеца твърди, че вещта е била унищожена и
няма как да бъде върната, поради което претендира обезщетение за претърпяната
загуба в размер на 10 954лв.
При иска по чл. 249, ал. 1 ЗЗД е достатъчно
ищецът да установи качеството си на заемодател, както и че са налице
предпоставките за прекратяване на договора по чл. 249, ал. 1 ЗЗД, или тази по ал. 2 на същата законова
разпоредба, ако не е уговорен срок/какъвто е настоящият казус/ или не е
определена целта на ползването.
В
случая, ищецът е доказал, че е възникнала твърдяната от него облигационноправна
връзка по Договор
за заем за послужване на 10.10.1994г.
Договора няма определен срок, а е уговорено
че заемодателя може да поиска връщане на съоръжението при възникване на спешна
нужда поради аварийни причини.Ответника не е възразил, че ползването на
предоставеното съоражение по процесният договор е било преустановено, нито пък,
че същото е било върнато на ищеца, и не
са представени доказателства в тази
насока, за да се приеме, че съоръженията
предмет на договора от 1994г. и заприходеното през 2012г., като ДМА, в
ответната община са две различни съоръжения.
Напротив от представените по делото
Постановление от 07.03.2016г., по ДП №
118/2016г. на РП Никопол, в които са описани лицата от които са снети
обяснения, се установява че при
действието на Договор № 13 от 10.10.1994г., ответната община е заприходила
същото през м.септември 2012г., по сметка дебит 9902 и по сметка кредит 9981,
по нареждане на тогавашният зам.кмет на Община Никопол – А.Ахмедов, който
предоставил на гл.счетоводителка на ответна община тогава, копие от процесният
договор и и разпоредил моста да бъде
осчетоводен задбалансово.Съдът намира,
че показанията на изброени в постановлението от 07.03.2016г., свидетели, една от които е и счетоводителка извършила
осчетоводяването на съоражението в ответната община, дадени пред
разследващия полицай имат характер на извънсъдебно признание, за
съдържащите се неизгодни за лицето/ в случаят
счетоводителя/ факти, т.к. са дадени пред държавен орган, натоварен с
разследващи функции, при изрично предупреждение за наказателната отговорност
предвидена по НК, при даване на неверни показания, поради което и съдът приема,
че техните обяснения или протоколите за разпити на същите, имат характер на
официален свидетелстващ документ.
От така констатираните факти следва извода,
че при действието на договора, наименован учредено право на ползване, ответника
е продал, на търг, мостовото съоражение, собственост на ищеца, въпреки
уговореното в чл. 6 от процесният договор.
При констатираното неизпълнение на задължения по договора
от страна на ответника да ползва временното една чужда вещ, като ползването следва да се
извършва с грижата на добър стопанин съобразно уговореното ползване, а когато
ползването не е уговорено – съобразно предназначението на предоставената вещ, като се
задължава да не променя конструкцията и, ищецът има право да получи обезщетение за
неизпълнение, представляващо паричната равностойност на същата в размер на 10 954 лв., на чл. 79, ал. 1, предл.
2 ЗЗД
Относно възражението за изтекла
тригодишна погасителна давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността почва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Страните не са уговорили конкретен срок на договора, а
са се уговорили, заемателят да върне незабавно вещта при поискване, в случай на
възникване на спешна нужда, поради аварийни причини – при стихийни бедствия,
природни и други бедствия./чл.5 и чл.3 от Договора/. Тези условия не са налице, липсват и доказателства ищецът да е предприел действия да поиска да му бъде върната конструкцията, което да му е дало повод да покани ответника, да изпълни това свое задължение, както и други
основания, договорът да е бил развален. В настоящият случаят, според настоящият състав, ответника не може да се
позовава на собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в предприемане на действия първо по
придобиването и в собственост, а в последствие,
като се разпореди с нея в полза на трето лице/ в случаят като я продаде
на търг/, за което ищеца е узнал след депозиране на жалба в прокуратурата, за
което образувано ДП и по настоящем не е приключило. С оглед изложеното, съд приема, че
вземането на ищцата за обезщетение от неизпълнен договор не е погасено по давност като доводите в отговора на ответника в противния смисъл
са в разрез с посочените разпоредби от сключения между страните договор.
Предвид изхода на
делото, ответната община следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС
Никопол, ДТ в размер на 438.16лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, ОБЩИНА гр.НИКОПОЛ, представлявана от
Кмета Ивелин Савов, ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, чрез ОПУ
–Плевен, сумата от 10
954 лв., претендирана като обезщетение за причинени на
ищеца вреди в следствие на продажбата на метална конструкция на железен мост,
собственост на АПИ, ОПУ Плевен, получен от ответника за временно ползване по Договор за
заем за послужване № 13 от 10.10.1994г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 08.10.2020г., до окончателното плащане, на основание чл. 243 ЗЗД, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА, ОБЩИНА гр.НИКОПОЛ ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС Никопол, ДТ в
размер на 438.16лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Плевенски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: