Р Е Ш Е Н И Е

 

           гр. София, 07.05.2020г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 2113 по описа за 2019г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Ищецът „З. „А.Б.““ АД твърди, че от дружеството е бил сключен застрахователен договор – полица „Каско“ № 18-0300/158/5000036, валидна от 18.09.2018г. до 17.09.2019г., относно  автомобил „Хонда ЦР-В“ с ДК № ********, собственост на „А.Ф.“ ООД.

На 05.12.2018г., в гр. Пловдив, на кръстовището на бул.“6-ти септември“ с ул.“Цар Калоян“, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което водачът П.В.Б., с управлявания от него автомобил „БМВ 318И“, с ДК № РВ ******, собственост на И.Д.Р., е причинил щети на застрахования при ищеца автомобил.

За регистриране на пътнотранспортното произшествие е бил съставен Констативен протокол за ПТП № 2018-1024 от 05.12.2018г. на ОД на МВР – Пловдив. Видно от описаната в протокола фактическа обстановка, произшествието се е дължало на действията на водача П.В.Б., който излизайки от ул.“*********септември“, извършвайки маневра десен завой, е заобиколил спрелите в трите ленти автомобили, нарушил е пътната маркировка „М-2“ и е навлязъл в платното за насрещно движение. За извършеното нарушение на водача е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение 918697/05.12.2018г.

В изпълнение на задълженията си, произтичащи от договора за застраховка „Каско“, при ищеца е била образувана преписка по щета № 0300/18/150/501368, извършен е бил оглед на застрахования автомобил, описани са били повредите и при преценка, че ремонтът надвишава 70% от стойността на автомобила, щетата е била призната за тотална. На застрахования, по банков път с преводно нареждане № 19166500/04.04.2019г., е била платена сумата от 28 250 лева като обезщетение – 40 950 лева действителна стойност на автомобила, при приспадане на 12 700 лева запазени части.   

Към момента на настъпване на ПТП за автомобила „БМВ 318И“, с ДК № *******,  е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/02/118001535093, с ответника, валидна от 23.05.2018г. до 22.05.2019г. 

След изплащането на обезщетението в размер на 28 250 лева ищецът е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на изплатеното обезщетение срещу застрахователя на причинителя на вредата, до размера на обезщетението, заедно с обичайните разноски в размер на 15 лева, направени за неговото определяне или общо за сумата от 28 265 лева.

С писмо – покана за доброволно изпълнение на регресна щета с изх. № 310-03-4709/20.05.2019г., ищецът е предявил регресните си права по девет ликвидационни преписки, сред които и настоящата, като е имало  подробно описание на документите, предадени на ответника по щетата. Писмото е било доставено на ответника на 21.05.2019г., видно от известие за доставяне на „Български пощи“ АД.

Въпреки отправената поканата дължимата сума не е била платена  и ищецът иска да му бъде присъдена сумата от 28 265 лева главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди и обичайните разноски за неговото определяне в резултат от ПТП от 05.12.2018г., със законната лихва от датата на предявяване на иска (14.10.2019г.) до окончателното плащане, както и 855. 80 лева мораторна лихва от 21.06.2019г. до датата на предявяване на исковата молба, с присъждане на разноските по делото.  

 

Ответникът „З.„Б.И.““ АД оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва, че виновен за настъпилото на 05.12.2018г. ПТП е водачът  П.В.Б.. Причината за ПТП не е изяснена по делото, тъй като липсва акт по чл. 300 от ГПК, който да обвързва съда със задължителна сила относно вината и противоправното поведение на водачите, участвали в ПТП. Представеният констативен протокол не установява вина и противоправно поведение, а само констатира настъпило ПТП, участниците в него, тяхното разположение, пострадали лица и т.н. Отделно претендираната с исковата молба главница е завишена и не отговаря на действителния размер на щетите по лекия автомобил (средни пазарни цени). Видно от снимковия материал, приложен от ищеца, е налице слаб удар в предната част на автомобила, при който са нанесени относително леки  имуществени вреди на застрахования автомобил „Хонда ЦР-В“. Тези щети по никакъв начин не могат да оправдаят претендирания размер за тяхното обезщетяване. Стойността на ремонта по средно пазарни цени е много по-ниска от посоченото в исковата молба и не е налице „тотална щета“, както твърди ищецът.  Ответникът оспорва и основанието за плащане на застрахователно обезщетение. Същото е направено екс грация, т.е. при липса на основание за това. По делото не е представен валиден договор за застраховка „Автокаско“, който да установява задължение на ищеца за плащане.    

При условията на евентуалност се иска присъждането на действителния размер на щетите, като се отчете, че  е налице „тотална щета“ по смисъла на КЗ и на общите условия на ищеца, при което се дължи обезщетение в размер на 70% от действителния размер на щетата.

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

По силата на договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен във формата на   застрахователна  полица  18-0300/158/5000036 от 17.09.2018г.,  при приложими Специални условия и Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства,  ищецът, като застраховател, се е задължил да заплати обезщетение за щети на товарен автомобил „Хонда ЦР-В“ с ДК № ********, с година на производство 2014г., собственост на „А.Ф.“ ООД, с което дружество е бил сключен и договорът. Договорът е бил съгласно клауза „Пълно каско”, включително пътнотранспортно произшествие,  срещу заплащане на застрахователна премия от общо  2 360. 12 лева,  срок на застраховката от 1 година,  застрахователна сума от  42 000 лева, процент на застраховане 100% и начало на застрахователното покритие - 00.00 часа на  18.09.2018г. 

По делото сключването на застрахователния договор не е спорно (съгласно изявлението на процесуалния представител на ответника в открито съдебно заседание, когато от ищеца е бил представен и двустранно подписан екземпляр от полицата), както и не е спорно заплащането на застрахователната премия и влизането в сила на застрахователното покритие след плащане на първата вноска от премията, съгласно чл. 351, ал. 3 от КЗ.

Не е спорно и че съответно на КЗ, в общите условия е била предвидена пълна загуба на МПС при увреждане, при което разходите за възстановяване са надвишавали 70% от неговата действителна стойност към датата на настъпване на застрахователното покритие. В този случай застрахователят е изплащал действителната стойност към датата на настъпване на събитието, но не повече от остатъчната застрахователна сума (ако има платена частична щета), намалена със стойността на запазените части, а останките от застрахованото МПС са оставали в собственост на застрахования. След изплащане на пълна загуба, застраховката се е считала прекратена.

 На 05.12.2018г., около 17.50 часа,            в гр. Пловдив, П.В.Б., с управлявания от него автомобил „БМВ 318И“, с ДК № РВ *****, собственост на И.Д.Р., излизайки от  ул.“Цар Калоян“ по бул.”6-ти септември” (десен завой), е заобиколил спрелите в трите ленти на булеварда автомобили, нарушавайки маркировката М-2, и е навлязъл в платното за насрещно движение, сблъсквайки се със   застрахования при ищеца автомобил, при което са настъпили повреди в предната част на автомобила.

Обстоятелствата по пътнотранспортното произшествие се установяват от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2018-1024-3006, съставен от длъжностно лице в сектор „ПП” при ОД на МВР – гр. Пловдив. За допуснато от П.В.Б. административно нарушение е бил съставен  акт за установяване на административно нарушение № 918697 от 05.12.2018г. Механизмът на удара и настъпилите повреди  на автомобила „Хонда“ се потвърждават и от изслушаната съдебна автотехническа експертиза, неоспорена от никоя от страните.  

Не е спорно, че П.В.Б. е имал законно основание да управлява автомобила „БМВ”. 

За възстановяване на автомобила „Хонда ЦР-В“, с ДК № ********, е било необходимо закупуването на нови части,  извършването на демонтаж и монтаж, съответно на възстановителни и бояджийски операции, с действителна цена на ремонта и възстановяването при датата на производство на автомобила (обща стойност части, материали и труд) към 05.12.2018г. – 27 816. 13  лева. В този смисъл е заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза за средната пазарна цена на повредите. Заключението в тази част също не е било оспорено от никоя от страните.

Също съгласно заключението, са налице условията за обявяване на тотална щета, тъй като действителната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП е била 36 846 лева и не е било икономически целесъобразно автомобилът да се ремонтира. По-конкретно съгласно заключението на вещото лице, стойността, необходима за възстановяване на застрахования товарен автомобил е представлявала 75.5% от неговата действителна стойност и в този случай от техническа гледна точка е била налице тотална щета на превозното средство.  Стойността на запазените части е била 25% - 9 212 лева.

Хипотеза на пълна загуба на МПС поради тотална щета е била възприета и от ищеца – застраховател, но при определена действителна стойност на автомобила от 40 950 лева и 12 700 лева стойност на запазените части,  по образуваната преписка по щета № 0300/18/150/501368 на застрахования е било предложено заплащането на сумата от 28 250 лева (разликата между стойността на автомобила и запазените части), съгласно писмо изх. № 310-02-770/23.01.2019г. Дружеството – застрахован  се е съгласило с това обезщетение  и сумата е била преведена по банков път на 04.04.2019г.

Обстоятелствата се установяват от документите по приписката по щета, включително представеното преводно нареждане за кредитен превод. Заплащането на застрахователното обезщетение не се оспорва от ответника.

По преписката по щета е имало ликвидационни разходи от 15 лева, които също не са спорни по делото.

По отношение на автомобила „БМВ 318И“, с ДК № РВ *****, е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите  с ответника -  полица № BG/02/118001535093,  валидна от 23.05.2018г. до 22.05.2019г. 

С писмо изх. № 310-03-4709 от 20.05.2019г. ищецът е изпратил на ответника, освен другото, документите по ликвидационната преписка (щета № 0300/18/150/501368). Поискано е било възстановяване на сумата  в двуседмичен срок.  Писмото е било получено от ответника на 21.05.2019г., видно от оформеното известие за доставяне. 

За времето от 21.06.2019г. до 14.10.2019г. върху сумата от 27 649 лева са изтекли лихви  за забава в законния размер поне от 837. 15 лева. Размерът на лихвата се определя от съда по реда на чл. 162 от ГПК  при ползване на лихвения калкулатор в сайта на Calculator.bg.

           

 При така установеното от фактическа страна, от правна страна  съдът намира следното:

По аргумент от чл. 477, чл. 480 и чл. 493 от КЗ,  застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжен да покрие, в границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования (собственик и всяко лице, което ползва МПС на законно основание) или на лице по чл. 493, ал. 2 от КЗ за причинените от него на трети лица имуществени или неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованият отговаря съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя (чл. 432, ал. 1 от КЗ). Отговорността на застрахователя към застрахованото лице, съответно към увредения, е предпоставена от отговорност на застрахования към увреденото лице – възникването на тази отговорност е застрахователното събитие, при което застрахователят дължи заплащането на застрахователната сума, съответно обезщетение до размера на тази сума, в размера  на уговореното по застрахователния договор. Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 2 от КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приети с наредбата по чл. 504 от КЗ (Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност” на автомобилистите и „Злополука” на пътниците в средствата за обществен транспорт). Тези цени, по общото правило на чл. 499, ал. 2 от КЗ, не могат да бъдат над действителната стойност на причинената вреда.

В случая при управление на МПС – лек автомобил „БМВ 318И“, с ДК № РВ *****, в нарушение на правилата за движението по пътищата (чл. 6 и  чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 12 от Наредба № 2 от 17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка), П.В.Б., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, чиято отговорност ответникът покрива, виновно е причинил повреди на друго МПС -  товарен автомобил „Хонда ЦР-В“, с ДК № ********, собственост на „А.Ф.“ ООД,  и възникналата отговорност за компенсирането им е застрахователно събитие по договора за застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника, направило дължимо  заплащането на застрахователно обезщетение. При възприетото от фактическа страна то следва да е  27 634 лева -  действителна цена на увредения автомобил, при приспадане на запазените части, към датата на ПТП (36 846 лева минус 9 212 лева). Без значение е стойността на  ремонта и възстановяването (обща стойност материали и труд за възстановяване на автомобила) – 27 816. 13 лева, тъй като такова възстановяване е било икономически нецелесъобразно. Касаело се е за тотална щета, а съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ от глава 38 ”Общо изискване за договорите за застраховане срещу вреди”, Дял втори „Застраховане срещу вреди”, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт  надвишава 70% от действителната му стойност. Обезщетението е в границите на нормативно установените минимални размери на обезщетението по чл. 492, т. 2 от ГЗ, както и сумата не е в нарушение с действалата методика по  чл. 499, ал. 2 от КЗ. 

Тъй като настъпването на повредите на автомобила марка “Хонда” при пътнотранспортното произшествие е било основание за заплащане на обезщетение по договор за имуществено застраховане на собственика с ищеца, той е заплатил застрахователно обезщетение при условията на договора – 28 250 лева. С това обаче, освен че е погасил задължението си по застрахователното правоотношение, като е имал интерес да изпълни, е и освободил лицето, причинило вредите от заплащане на обезщетение на увредения за поправянето им по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, както и ответника от задължението му по прекия иск на увредения по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1 от КЗ.  Така, по силата на чл. 74 от ЗЗД, вр. чл. 411 от КЗ, ищецът е встъпил в правата на увредения  срещу двамата, до размера на платеното с оглед регресните си права, съществуващи на основание принципа на неоснователното обогатяване (реализирането на покрития от ищеца-застраховател риск е по причина на трето лице и върху него, съответно застраховалия отговорността му, трябва да легне тежестта на причинените вреди), но и до размера на дължимото обезщетение, тъй като ищецът не би могъл да придобие повече права по вид и обем от увредения. 

Предвид изложеното, твърдението за настъпило встъпване на ищеца в правата на увреденото лице по застраховката „Гражданска отговорност”  по своето основание е  основателно, а по размер – за сумата от 27 634 лева, дължимо обезщетение за вредите, което е в рамките на платеното от ищеца, съгласно условията по договора „Каско“. 

На ищеца  се дължи и сумата от 15 лева обичайни разноски за определяне на размера на обезщетението по застраховката „Каско“ (чл. 411 от КЗ).

Предявеният иск по чл. 411 от КЗ следва да бъде уважен за сумата от общо 27 649 лева, а в останалата част – до пълния предявен размер от 28 265 лева, отхвърлен.

При заплащане на застрахователното обезщетение ищецът е определил стойност на застрахования автомобил към датата на ПТП  от 40 950 лева, но по делото тази стойност се установява на 36 846 лева. Съдът няма основание да не приеме оценката на вещото лице, тъй като тя е обоснована и не се опровергава от други доказателства и обстоятелства по делото. От ищеца, докато е траело изслушването на заключението на вещото лице, е липсвало искане да бъде назначена експертиза по чл. 200 от ГПК, нито са били налице предпоставките да се допуска повторно заключение по чл. 201 от ГПК – даденото заключение е било достатъчно мотивирано. Искане за повторно заключение не е било и поддържано от ищцовата страна.  

В този връзка частично основателно е възражението на ответника за размера на дължимото от него обезщетение при размера на стойността на застрахования автомобил „Хонда”, при което и размера на дължимото от него обезщетение  е намален от съда. 

Няма основание да се възприеме стойност на обезщетението  от 70% от стойността на автомобила от 36 846, както е поискал процесуалният представител на ответника в хода по същество (25 792. 20 лева), тъй като стойността на запазените части е 25%, а не 30%.    

 Възраженията на ответника относно твърдения от ищеца механизъм на ПТП също са неоснователни. По делото няма доказателства за друг механизъм на пътнотранспортното произшествие от възприетия, нито такива, които да опровергават вината на П.В.Б. за неговото настъпване.   

Неоснователни са и възраженията във връзка с разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Съдът съобразява акт по чл. 300 от ГПК, когато такъв има. По делото не се твърди и установява да има влязла в сила присъда по отношение на П.В.Б., с която да се приема нещо различно относно участието му в ПТП, както и изобщо да е образувано наказателно производство срещу него. Напротив, данните са за реализирана административно-наказателна отговорност.   

Претенцията на ищеца е била предявена пред ответника на 21.05.2019г. по реда на чл. 412, ал. 3 от КЗ, в 30- дневен срок от представянето на доказателствата плащане не е било извършено и ответникът дължи обезщетение за забава в законния размер (чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения (обн. ДВ, бр. 106 от 23.12.2014г., в сила от 01.01.2015г.), като от 21.06.2019г., до датата на исковата молба (14.10.2019г.) – размер на 837. 15 лева, съгласно възприетото от фактическа страна. В този размер предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния предявен размер от 855. 80 лева – отхвърлен.

Дължима е и лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане. 

 

По разноските

            Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски - за държавна такса от 1 180. 60 лева, за вещо лице от 600 лева и 1 686 лева разноски за адвокат с ДДС, така както тези разноски са посочени и в списъка по чл. 80 от ГПК на страната. С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца са дължими 3 391. 05 лева от разноските.

Разноски е поискал и ответникът. Установява разноски от 1500 лева без ДДС  за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 04.11.2019г., за което е представен и списък. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК от разноските са дължими 32. 69 лева. 

По размера на разноските за адвокат на другата страна от всяка от страните по делото е възразено, че са прекомерни.

Възраженията са неоснователни.

Минималният размер на адвокатското възнаграждение при редакцията на Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения към датата на сключването на договорите с адвокат и към настоящия момент,  без да се включва начислен ДДС, е бил 1 403. 62 лева (чл. 7, ал. 2, т. 4 от посочената наредба) и платеното от всяка от страните не е се явява прекомерно, а е около предвидения  минимум на адвокатските възнаграждения.  

            Воден от горното съдът

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА „З.„Б.И.““ АД, с ЕИК*******и със  седалище и адрес на управление ***, да заплати на  „З. „А.Б.““ АД, с ЕИК *******   и със седалище и адрес на управление ***,  на основание  чл. 411 от КЗ, сумата от 27 649 лева (двадесет и седем хиляди шестстотин четиридесет и девет лева), от които 27 634 лева,   платено застрахователно обезщетение и 15 лева разноски за неговото определяне по полица № 18-0300/158/5000036 по договор за имуществена застраховка „Каско” за автомобил „Хонда ЦР-В“, с ДК № ********, увреден при пътнотранспортно произшествие  от 05.12.2018г. в гр. Пловдив,  гражданската отговорност за който е била застрахована при  З.„Б.И.“ АД, съгласно полица № BG/02/118001535093, със законната лихва за забава от 14.10.2019г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и  837. 15 лева (осемстотин тридесет и седем лева и петнадесет стотинки) изтекли лихви от 21.06.2019г. до 14.10.2019г., а на основание  чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от  3 391. 05 лева (три хиляди триста деветдесет и един лева и пет стотинки) разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ  иска с правно основание чл. 411 от КЗ  в останалата част до пълния предявен размер от 28 265 лева и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекли лихви в останалата част до пълния предявен размер от 855. 80 лева.

            ОСЪЖДА „З. „А.Б.““ АД, с ЕИК *******   и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на З.„Б.И.“ АД, с ЕИК*******и със  седалище и адрес на управление ***, сумата от 32. 69 лева (тридесет и два лева и шестдесет и девет стотинки) разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                

 

                                                                 

                                                                  Съдия: