Р Е
Ш Е Н
И Е
N 208
гр.Русе, 09.06.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВЕЛКОВА
при секретаря Т.Н. и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
гр. дело N1049 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:
В производството са
субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено
увреждане с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Ищците М.Н.Ш. и И.В.И.
твърдят, че били законни наследници на В. И. ***, починал на 02.12.2009 г. в
МБАЛ-Русе- съпруга и син. На 30.09.2009 г. около 19.00 ч. В. Ш. претърпял ПТП.
По спешност бил приет в МБАЛ-Т., където му бил направен скенер на главата и рентгенова
снимка на левия крак, при която се установило, че същият бил счупен на три
места. Дежурният фелдшер А.В. им обяснил, че фрактурите на крака били много сериозни,
че в Т.ската болница не можели да се справят и че по спешност Ш. трябвало да
бъде транспортиран до МБАЛ-Русе, тъй като болницата разполагала с много добри
ортопеди, които щели да наместят крака на наследодателя им. Била им отпусната линейка
и веднага тръгнали за болницата в гр.Русе- В. Ш., М.Ш. като негов придружител и
медицинското лице. По време на пътуването наследодателят им се оплаквал , че го
боли кръста, а на въпроса дали го боли крака, той отговарял, че много го боли
кръста. В МБАЛ-Русе пристигнали около 21.00 ч. били приети в спешно приемно
отделение, където д-р Й.А. прегледал наследодателя им и наредил да му се
направи графия, ЕКГ и рентген на крака и кръста, тъй като наследодателят им
уведомил, че го боли крака, кръста и леко ръката. Впоследствие дошъл и дежурния
хирург д-р Ч., прегледал го, чул оплакванията на наследодателя им и заключил,
че случая не е за него. След като му били направени рентгенови снимки и други
изследвания наследодателят им бил настанен в стая на отделението по Ортопедия и
травматология. Д-р А. заедно с дежурната сестра направили директна скелетна
екстензия с цел изпъване и обездвижване на счупения крак. След това
медицинската сестра гипсирала и глезена на десния крак. Преди да напусне стаята
д-р А. обяснил, че сутринта на следващия ден трябвало да го посетят, за да
говорят за предстоящата операция, както и за банковата сметка, по която
трябвало да бъде заплатена стойността на импланта. Първата от тях останала при
съпруга си цялата нощ, а той продължавал да се оплаква от болки в кръста. Около
23.30 ч. в стаята влязла мед. Сестра, която дала му болкоуспокояващи. На
01.12.2009 г. преди визитация посетили д-р А., взели банковата сметка, по която
трябвало да заплатят стойността на операцията и след като заплатили сумата след
обяд посетили наследодателя си. Той не изглеждал добре, бил блед и отпаднал,
оплакал се отново от болки в кръста и обяснил, че е споделил тези си оплаквания
с лекарите. На същия ден около 17.30 ч. отново го посетили, но били силно
стъписани. Видът на наследодателят им бил плашещ- бил силно отпаднал, кожата на
лицето и ръцете му била жълтеникавокафява и обяснил, че не открил никой от
дежурния персонал- нито медицинска сестра, нито лекар. Докато били при него
около 19.30 ч. в стаята влязъл дежурния лекар, който им се скарал, че били при
наследодателя им. Първата от тях казала на лекаря, че съпругът й изобщо не бил
добре, че изпитвал силни болки в кръста и бил много жълт и след като получили
отговор, че е жълт защото „не е пикал“ , си тръгнали. На следващия ден- 02.12.2009
г. сутринта около 8.00 ч. отново отишли в болницата. Портиерът не ги пуснал, но
позволил да се обадят по вътрешния телефон. След като разбрали, че се обаждат
във връзка с пациента В. Ш., жената, която вдигнала телефона, помолила да
изчакат. След около десетминутно чакане се обадил мъж, която на поздрава на
първата от тях отвърнал“ Добро утро госпожо, само че утрото не е добро“, а на
въпроса й защо, мъжът отвърнал- „защото пациента Ш. почина“. В този момент
светът буквално се сринал върху нея, синът й настоявал да му каже какво става,
но нямала сили да го направи. Наследодателят им бил изключително любящ съпруг и
баща, никога не се били разделяли, на празници били задължително заедно, в
семейството им царяли любов, разбирателство, взаимопомощ, решавали заедно
възникналите проблеми. Заедно започнали да строят къщата им, която той не успял
да довърши. Наследодателят им се ползвал с голямо уважение и в обществото- като
икономист бил ползван като вещо лице за изготвяне на експертиза, а като директор
на „Дом за стари хора“- Т. се радвал на обичта на домуващите възрастни хора.
Внезапната му и нелепа смърт, която и до момента не можели да преодолеят и
приемат, продължавала ежедневно да ги терзае. Били отчаяни и не можели да се
възстановят. След случилото се трудно общували с хората около тях, защото ако
се спомене наследодателя им се разстройвали. На първата от тях в резултат от
стреса се увредило зрението й, а втория от тях се затворил в себе си, не желаел
да общува, тъгувал, прекъснал следването си в ЮФ на ВСУ „Черноризец Храбър“-
гр.Варна. И на двамата В. бил опора в живота, която много им липсвала, живеели
със спомените за него, вече не празнували а тихо отчитали преминаващите
празници, пазели дрехите на наследодателят им и до момента. При предаването на
трупа на наследодателят им не им били предоставени нито екземпляр от
съобщението за смърт, нито екземпляри от предаутопсионната и
патологоанатомичната епикриза, както било регламентирано в чл.38 и чл.39, ал.2
от Наредба №16/21.08.1996 г. за организация на болничната медицинска помощ в
държавните болнични заведения като тези документи им били предоставени след
поредица от писмени молби. От представената медицинска документация било видно,
че основната причина за смъртта е „ретроперитониален хематом и контузия на ляв
бъбрек“, като други придружаващи състояния било посочено множество фрактури, а
като болест или болестно състояние довело пряко до смъртта било посочено остра
кръвозагуба. В предутопсионната епикриза като вероятна причина за смъртта били
посочени емболия, масивна хеморагия и остра бъбречна недостатъчност. В
съдебномедицинския аутопсионен протокол и патологоанатомимичната епикриза било отразено, че наследодателят им претърпял
ПТП, че бил приет в 21.52 ч. в МБАЛ Русе, ортопедично отделение, с КТ данни за
счупване на предна стена на десен максиларен синус, хемосинус и рентгенови
данни за счупване на малеола на дясна тънкопищялна кост, разместени счупвания
на диафизите на костите на лява подбедрица и счупване на леви седалищна и
пубиста кости н атаза, че при постъпването бил в задоволително общо състояние,
хемодинамично стабилен с хемотологични изследвания- еритроцити-3.17,
хемоглобин- 112, хематокрит- 0.318 и левкоцити- 7.5. От посоченото в
медицинските документи се виждало, че действията на дежурните лекари при
ответника от приемането на В. Ш. до неговата смърт били неадекватни спрямо
състоянието му, ако въобще можело да се говори за някакви действия. Още към
момента на приемането му същите са разполагали с рентгенови снимки, на които се
виждали множеството фрактури, разполагали са с хемотологичните изследвания,
които не били добри. Въпреки това, същите не предприели действия по
установяване на причината, поради която стойностите на хематологичнните
изследвания били занижени, нито предприели действия по тяхното нормализирани
предвид и предстоящата операция. Известно им било, че при постъпване на
пациент, пострадал от катастрофа, същият задължително следвало да бъде
катетаризиран и катетърът следвало да остане 24 часа, което не било направено
при наследодателя им. Задължително следвало да бъде и мониториран и да се следи
постоянно сърдечната му честота, кръвното налягане и сатурацията. Нито при
приемането му, нито след това Ш. не бил мониториран. Изследвания, касаещи хемодинамиката му били
направени при приемането му и след това едва н в 00.31 ч. на 02.12.2009 г.,
макар че първоначалните не били в нормални стойности. След направените му изследвания
на 30.011.2009 г. наследодателят им следвало да бъде поставен под активно
наблюдение, а изследванията да бъдат повторени. Медицинските документи обаче не
сочели да са правени изследвания на кръвната картина и на биохимия, нямало
данни да му е правено кръвопреливане. При приемането му в болницата не бил
направен консулт с неврохирург, с коремен хирург, с гръден хирург и кардиолог.
Същият е следвало да бъде настанен в реанимация, а не в ортопедия, тъй като вследствие
на ПТП имал политравма- съчетана травма на , включваща счупен крайник, счупени ребра, натъртена
ръка и ударена глава. Не бил направен скенер на главата му , дори не било
обърнато внимание на снимките от скенера, направени в гр.Т., които донесли на
01.12.2009 г. сутринта. Трябвало да се направи и скенер на коремните органи, да
се направи абдоминоцентеза, както и изследване за кръвната му група, което не
било сторено. Рентгеновите снимки, които
му били направени, най- вероятно били прикрити от виновните лица, предвид лекарската небрежност и настъпилата
смърт.. Смъртта на наследодателят им , настъпила при ответника, била в резултат
на неадекватно лечение от страна на лекарите на ответника, дори считали, че
същите са бездействали и не направили нищо за спасяването му. Смъртта на наследодателят им била пряка
последица от бездействието на лекарите на ответника при форма на вина- груба
небрежност. От приемането му дежурните лекари не си направили труда да повторят
изследванията му своевременно, а това е станало едва в 00.31 ч. на 02.12.2009
г., когато състоянието му било критично
и вече били настъпили необратими процеси, не направили необходимото да
установят причината за промяната в тях, не била поставена правилна диагноза,
което довело до неадекватна терапия и без активно наблюдение. Влошаването на
състоянието на Ш. не станало изведнъж, а постепенно, но било установено една на
01.12. около 23.00 ч. Това бездействие на всеки един от дежурните лекари била
пряка причина за настъпилата смърт, тъй като несвоевременно разпознатия вътрешен
ректопериторнеален кръвоизлив довело да недооценка на необходимостта от
интензивно наблюдение и лечение, поради което се стигнало до настъпване на
смъртта на наследодателя им. Бездействието на дежурните лекари на ответника,
изразяващо се в неизвършването на горепосочените манипулации и процедури било
нарушение на добрите медицински практики и на ЗЗ. Съгласно чл.81, ал.2 от
Закона за здравето правото на достъпна медицинска помощ се осъществявало при
прилагане на принципа за своевременност, достатъчност и качество на
медицинската помощ, каквато не била оказана на наследодателя им. Вследствие на
немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност,
каквато била лекарската професия, в резултат на неизпълнение на нормативни
задължения във връзка с организацията, документирането и лечението, дежурните
лекари – служители на ответника, им
причинили неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание от смъртта на
съпруга на първата и баща на втория от ищците и като негови наследници тези
вреди следвало да бъдат репарирани. Размерът на претърпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на наследодателят им били в размер на по 50 000
лв.- за всечи един от тях, върху която сума се дължала и лихва за забава,
считано от 02.12.2011 г. Тъй като до момента конкретно виновните длъжности лица
не били установено, за тях била налице правната възможност да ангажират
гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника в качеството на техен
работодател. Претендират, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата в размер на по 50 000
лв.- за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от деликт, ведно със законната лихва, считано от 02.12.2011
г. По искане на ищците, направено в първото
по делото съдебно заседание на 29.04.2015 г. е допуснато изменение на
предявените искове чрез увеличаване на размера им от 50 000 лв. на
100 000 лв.
Ответникът
„Многопрофилна болница за активно лечение-Русе“ АД- гр.Русе оспорва
основателността на предявените искове по съображения, че не е налице виновно и
противоправно поведение от страна на конкретен служител по повод лечението на
пациента В. Ш., поради което липсвало основание за ангажиране на отговорността
на работодателя им. В ИЗ №***/30.11.2009 г. било посочено, че на същата дата
около 18.30 ч. в гр.Т. В. И. Ш., управлявайки л.а. "А. 80“ с рег.№ В ***СВ,
претърпял ПТП, блъскайки се мантинела по ул.“Ал.Стамболийски“. Същият бил приет
по спешност в МБАЛ-Т., където получил първоначална медицинска помощ, скенографско
и рентгенографско изследване, не били установени контузни огнища и хематоми на
мозъка. Към 19.55 ч. дежурния лекар д-р П. установил, че пациентът отговаря адекватно, гръден кош и корем- без
особености и поради диагностираните счупвания на лява табия бил оценен като
транспортабилен и насочен за хоспитализация в МБАЛ-Русе АД. Пациентът бил приет
в спешно отделение на МБАЛ-Русе АД към 21.00 ч., където своевременно бил
прегледан от дежурния ортопед д-р А.. Въпреки изминалите три часа от травмата
пациентът бил контактен и ориентиран за време и място, в задоволително общо
състояние, с розови лигавици и отчетливи периферни пулсации, с нормално кръвно
налягане и пулсова честота, установено чрез извършено ЕКГ. Документиран бил
периферен съдов статус, установена била изразена деформация, болка и загуба на
функция на лява подбедрица и десен глезен, без съдово- неврологичен дефицит,
описано било кръвонасядане в областта на дясна очна орбита, а при директен
натиск върху тазовите половини, пациентът не съобщавал за болка. При приемането
му били назначени пълни кръвни изследвания, коагулационен статус и биохимия,
изследвана била кръвната група. Пониженият хемоглобин, еритроцити и хематокрит
били установени от дежурния лекар, поради което своевременно била назначена
обемо заместваща терапия- венозно вливане, проведен бил консулт с коремен хирург,
който не установил симптоми на дихателна недостатъчност или остър хирургичен
корем, както и необходимост от торако или абдомино центеза. Назначена била Ро
графия на гръден кош и латерография на корем, които били своевременно изпълнени
и достъпни за разглеждане в болничния сървър. От образните изследвания не били
установени данни за пневмопериотонеум или пневмоторакс / състояния, водещи до
нарушено дишане/. На латерографията на лумбални
прешлени не били установени
фрактури. Назначеното и изпълнено
електрокардиографско изследване било консултирано от дежурния лекар в
кардиологично отделение- д-р М., била документирана нормална пулсова честота и
ритмична сърдечна дейност. През целият период пациентът бил в съзнание, с
проходими дихателни пътища, стабилна хемодинамика, без данни за перитонеално
дразнене. След цялостна оценка на проведените изследвания и консулти, било
взето решение за настаняване на пациента в отделение „Ортопедия и травматология“,
където бил предаден за оперативно лечение и активно наблюдение, бил настанен в
стая, оборудвана със система за 24- часово известяване при наличие на
оплаквания. Фрактурите му били стабилизирани провизорно с директна скелетна
екстензия на лява подбедрица и гипсова имобилизация на дясна, назначена била
антибиотична терапия, хемодинамичното състояние на пациента било определено
като стабилно, а д-р А. назначил и консулт с терапевт- специалист по вътрешни
болести. На следващия ден- 01.12. по време на главна визитация, пациентът бил
прегледан от доц.К., дм- ***, който оценил състоянието му като много добро, с
оплаквания, свързани с болки в двата крака, назначена била обезболяваща терапия,
повторни биохимични изследвания и
консулт с анестезиолог- реаниматор. Назначените изследвания били своевременно
изпълнени, а от проведения консулт с терапевт- специалист по вътрешни болести
не се установили данни за сърдечно или белодробно заболяване. Съгласно
медицинския стандарт „Анестезиология и интензивно лечение“ на същия ден около
14.00 ч. била извършена и предоперативна анестезиологична консултация, извършен
бил и клиничен преглед, пациентът бил разпитан за минали и настоящи
заболявания. На база на извършения преглед и попълнения въпросник, пациентът
бил определен в клас АSAІІ- пациент със системно
заболяване в лека до средна форма, ограничени заболявания, невлияещи върху
основни функции. Било назначено повторно изследване на кръвната захар и
пациентът бил оценен като подходящ за оперативно лечение. Същият бил предаден
за наблюдение за циркулаторни нарушения / нарушения на съдов статус/, периодично
бил преглеждан от лекар, при които прегледи не били установени данни за смутен
съдов статус. При проведената визитация към 17.00 ч. състоянието на пациента
било определено като добро, без регистрирани оплаквания и белези за гръдна,
коремна травма или съдов дефицит, нямало данни пациентът да е използвал
системата за незабавно известяване. При вечерната визитация на 01.12. около
20.00 ч. пациентът за пръв път съобщил за болка и тежест ниско в корема и липса
на урина същия ден. Бил катетеризиран, при което не отделил урина. Веднага била
назначена консултация с хирург- уролог, който извършил нова катетеризация и
цистография под Ро контрол около 21.00 ч. Били назначени нови хемопоказатели.
Предвид анурията и влошеното общо състояние била свикана тройна ЛКК в състав- главен лекар / реаниматор/,
нефролог и хирург- уролог. ЛКК приела наличие на остра бъбречна недостатъчност
от ренален тип и пациентът, който бил контактен
и адекватен, бил настанен в интензивно отделение, където въпреки
проведените адекватни реанимационни мероприятия настъпил фатален изход в 07.20
ч. на 02.12.2009 г. Съгласно т.ІІІ, бА, т.1 от медицински стандарт „Анестензия
и интенсивно лечение“, утвърден с Наредба №11/18.04.2005 г. индикации/
контраиндикации за приложение на диагностичните и терапевтичните методи на
интензивно лечение не се определят главно от нозологичната диагноза на
основното или придружаващите заболявания, а от състоянието на основните жизнени
функции на организма и/ или от прогнозата за евентуални фатални нарушения в
тях. Основните жизнени функции на
пациента както при постъпването, така и впоследствие били правилно оценени от
лекарите, отразени били документално, правилни били назначени необходимите
изследвания и консултации и били спазени медицинските стандарти. Поставянето на
уретрален катетър създавал реална опасност от вкарване на микроорганизми в
пикочния мехур, поради която причина в МБАЛ-Русе нямало въведена практика за
рутинно катетеризиране на всички пострадали от ПТП, освен това пациентът
уринирал спонтанно до обяд на 01.12.2009 г. При приема не били установени тежки/ критични/
нарушения на жизненоважните функции на организма и по тази причина пациентът
бил предаден в отделение по ортопедия и настанен в стая, оборудвана със система
за 24-часово известяване, а състоянието му било контролирано както от дежурния
персонал, така и от завеждащия отделението, консултант- терапевт и
анестезиолог- реаниматор. Влошеното състояние било установено на 01.12. към
20.00 ч., когато бил назначен и изпълнен спешен консулт с хирург- уролог, била
свикана ЛЛС и след нейната преценка бил настанен в интензивно отделение, където
били проведени реанимационни мероприятия. При направената аутопсия освен
констатираните увреди на крайниците и таза, бил констатиран минимален
кръвоизлив над пикочния мехур и масивен ретропериториален кръвоизлив в задната
част на тялото, достигащ гръдния кош и бъбреците. Била намерена чернодробна
цироза в напреднал стадий, която била вероятната причина за дискретните промени
в съсирваемостта на кръвта, констатирани при болния и имащи значително участие
при формирането на ретропериотонеален хематом, който бил под формата на
имбибиране / просмукване/ на ретроперитониалните тъкани. При липсата на
разкъсване на магистрален съд било невъзможно извършване на кръвоспиране по
оперативен път, което оправдавало консервативното лечение в конкретния случай.
С оглед на посочените факти, счита, че лечението на пациента било проведено в
съответствие с действащите медицински стандарти по „Ортопедия и травматология“,
утвърден с Наредба №21/28.06.2004 г., по „Анестезия и интензивно лечение“,
утвърден с Наредба №11/18.04.2005 г., „Трансфузионна хематология, утвърден с
наредба №9/25.04.2006 г. На пациента
били назначени и извършени широк кръг
обективни изследвания, същият бил под постоянно активно наблюдение. Причина за
настъпилия фатален изход бил бавно развиващия се ретроперитонеален хематом,
който не дал клинични белези и настъпил на фона на придружаващо тежко чернодробно заболяване, което не било
известно на медицинския екип. Това сочило, че смъртта на пациента не била в
причинна връзка с твърдяното бездействие на лекарите. Неоснователно било
позоваването на ищците на нарушаване на правилата за добрата медицинска
практика, тъй като същите били утвърдени със Заповед на министъра на здравеопазването
от 25.11.2013 г.- четири години след периода, в който се твърди, че същите били
нарушени. Не били налице елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД,
поради което нямало основание за ангажиране отговорността на болницата.
Възразява, че претендираното обезщетение е значително завишено по размер и в разрез с принципа на справедливост,
визиран в чл.52 от ЗЗД. Отделно от това навежда възражение за наличие на
съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД. Пострадалия с поведението си довел
до настъпване на инцидента, предизвикал ПТП, довело до тежки телесни
увреждания, станали и причина за неговата смърт. Иска съдът да отхвърли
предявените искове като неоснователни и да присъди направените разноски. След
допускане на изменение на иска чрез увеличаване на размера прави възражение, че
същото е погасено по давност
МБАЛ-Русе е предявил и
обратен иск срещу ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп в качеството на
застраховател по сключена застраховка „Отговорност на лекари и медицински
персонал“ съгласно застрахователна полица № **********L00078 от 18.10.2012 г. със срок на действие до 19.10.2013
г. и ретроактивна дата 20.10.2009 г. и застрахователна полица „Професионална
отговорност на лечебните заведения, хуманни лекари и медицински персонал“ №
**********L00084 от 20.10.2013 г.
със срок на действие до 20.10.2014 г. и ретроактивна дата 20.10.2009 г.
Третото лице- помага на
страна на ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ оспорва допустимостта и
основателността както на първоначалния, така и на обратния иск по
съображенията, изложени в отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
М.Н.Ш. и И. В. И. са
законни наследници на В. И. Ш., починал на 02.12.2009 г.- съпруга и син.
На 30.11.2009 г. около
18.10 ч. в гр.Т. В. И. Ш. при управление
на л.а. „А. 80“ с рег.№ В*** СВ се блъснал в мантинелата по ул.“Ал. Стамболийски“.
ПТП е било посетено на място от служители на РУ на МВР-Т., които с помощта на лостове
и щанги отворили вратите на автомобила и извадила водача, след което същият е
бил откаран с автомобил на СМЦ в МБАЛ-Т.. За ПТП са били изтготвени докладни
записки и образувана преписка №75/2010 г. по описа на РП-Т., приключила с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство. В посочените
документи като причина за ПТП е посочено управлението на лекия автомобил от Ш.
с несъобразена скорост и след употреба на алкохол над допустимото- 2.24
промила, установено с химическа експертиза.
От съставения фиш за
спешна медицинска помощ е видно, че Ш. е бил транспортиран в болницата в Т.
около 18.30 ч., където след е бил консултиран от д-р П., който съставил
консултативен лист, било издадено направление за хоспитализация за спешен прием
и с линейка същият е бил транспортиран от болницата в гр.Т. до МБАЛ-Русе,
придружен от съпругата си и медицинско лице- фелдшер А.В.. Ш. се оплаквал само
от болки в крака, бил е в съзнание, адекватен. По време на транспортирането му
крайника му бил имобилизиран с надуваеми шини. По време на пътуването се
оплаквал от болки в кара, имал натъртвания и по цялото тяло като сам- на
собствен ход влязъл в линейката.
На 30.11.2009 г. в 21.52
ч. Ш. бил приет в спешно отделение на МБАЛ-Русе АД., където бил прегледан от
дежурния ортопед д-р А.. Пациентът бил контактен и ориентиран за време и място,
в задоволително общо състояние, с розови лигавици и отчетливи периферни
пулсации, с нормално кръвно налягане и пулсова честота, установено чрез
извършено ЕКГ. Документиран бил периферен съдов статус, установена била
изразена деформация, болка и загуба на функция на лява подбедрица и десен
глезен, без съдово- неврологичен дефицит, описано било кръвонасядане в областта
на дясна очна орбита, а при директен натиск върху тазовите половини, пациентът
не съобщавал за болка. При приемането му били назначени пълни кръвни
изследвания, коагулационен статус и биохимия, изследвана била кръвната група.
Пониженият хемоглобин, еритроцити и хематокрит били установени от дежурния
лекар и била назначена обемо заместваща терапия- венозно вливане, проведен бил
консулт с коремен хирург, който не установил симптоми на дихателна
недостатъчност или остър хирургичен корем, както и необходимост от торако или
абдомино центеза. Назначена била Ро графия на гръден кош и латерография на
корем. От образните изследвания не били установени данни за пневмопериотонеум
или пневмоторакс / състояния, водещи до нарушено дишане/. На латерографията на
лумбални прешлени не били установени фрактури. Назначеното и
изпълнено електрокардиографско
изследване било консултирано от дежурния лекар в кардиологично отделение- д-р М.,
била документирана нормална пулсова честота и ритмична сърдечна дейност. През
целият период пациентът бил в съзнание, с проходими дихателни пътища, стабилна
хемодинамика, без данни за перитонеално дразнене. След цялостна оценка на
проведените изследвания и консулти, било взето решение за настаняване на
пациента в отделение „Ортопедия и травмотология“, където бил предаден за
оперативно лечение и активно наблюдение. Фрактурите му били стабилизирани
провизорно с директна скелетна екстензия на лява подбедрица и гипсова
имобилизация на дясна, назначена била антибиотична терапия, хемодинамичното
състояние на пациента било определено като стабилно, а д-р А. назначил и
консулт с терапевт- специалист по вътрешни болести. На следващия ден- 01.12. по
време на главна визитация, пациентът бил прегледан от доц.К., дм- ***, който
оценил състоянието му като много добро, с оплаквания, свързани с болки в двата
крака, назначена била обезболяваща терапия, повторни биохимични изследвания и консулт с
анестезиолог- реаниматор. Назначените изследвания били изпълнени, а от
проведения консулт с терапевт- специалист по вътрешни болести не се установили
данни за сърдечно или белодробно заболяване. На същия ден около 14.00 ч. била
извършена и предоперативна анестезиологична консултация, извършен бил и
клиничен преглед, пациентът бил разпитан за минали и настоящи заболявания. На
база на извършения преглед и попълнения въпросник, пациентът бил определен в
клас АSAІІ- пациент със системно
заболяване в лека до средна форма, ограничени заболявания, невлияещи върху
основни функции. Било назначено повторно изследване на кръвната захар и
пациентът бил оценен като подходящ за оперативно лечение. Същият бил предаден
за наблюдение за циркулаторни нарушения / нарушения на съдов статус/,
периодично бил преглеждан от лекар, при които прегледи не били установени данни
за смутен съдов статус. При проведената визитация към 17.00 ч. състоянието на
пациента било определено като добро, без регистрирани оплаквания и белези за
гръдна, коремна травма или съдов дефицит. При вечерната визитация на 01.12.
около 20.00 ч. пациентът за пръв път съобщил за болка и тежест ниско в корема и
липса на урина същия ден. Бил катетеризиран, при което не отделил урина.
Веднага била назначена консултация с хирург- уролог, който извършил нова
катетеризация и цистография под Ро контрол около 21.00 ч. Били назначени нови
хемопоказатели. , както и изследвания за наличие на фрактури на таза. Предвид
анурията и влошеното общо състояние била свикана тройна ЛКК в състав- главен лекар / реаниматор/,
нефролог и хирург- уролог. ЛКК приела наличие на остра бъбречна недостатъчност
от ренален тип и пациентът, който бил контактен
и адекватен, бил настанен в интензивно отделение, където въпреки
проведените адекватни реанимационни мероприятия настъпил фатален изход в 07.20
ч. на 02.12.2009 г.
При направената аутопсия
освен констатираните увреди на крайниците и установените на 01.12. фрактури на
таза, бил констатиран минимален кръвоизлив над пикочния мехур и масивен
ретропериториален кръвоизлив в задната част на тялото, достигащ гръдния кош и
бъбреците. Била намерена чернодробна цироза в напреднал стадий, която била
вероятната причина за дискретните промени в съсирваемостта на кръвта,
констатирани при болния и имащи значително участие при формирането на
ретропериотонеален хематом, който бил под формата на имбибиране на
ретроперитониалните тъкани.
Горепосочените факти се
установяват със събраните по делото писмени доказателства- медицинска
документация и удостовереното в ИЗ, както и с показанията на св.А.В..
С приетата по делото
съдебно медицинска експертиза, се установява, че непосредствената причина за
настъпването на смъртта на В. Ш. е настъпило усложнение от счупванията на
костите на таза и левия долен крайник мастна емболия. Тази преценка вещите лица
са изградили на база наличните данни в
медицинската документация- видимото от двете проведени биохимични изследвания
рязко покачване на общия билирубин главно за сметка на индиректния, насочва към
манифетната интравазална хемолиза. При този тип травматизъм особено при
съчетание на фрактури на дълги кости и тазови вероятността от мастна емболия е
много висока. Наличието на хемолитична анемия при мастна емболия било добре
известно състояние, репрезентиращ се в началото именно с високи нива на
неглюкониран индиректен билирубин. На база на описаната трупна картина вещите
лица при съобразяване на описаните в експертизата биохимични и клинични
механизми дават заключение, че смъртния изход е резултат на очаквано усложнение
от настъпилата мастна емболия.
В експертизата е посочено, че пациентът е бил
приет като спешен и е следвало да бъде настанен в отделение или стая за интензивно лечение, а не в отделения по
ортопедия и травматология, че този пропуск е допринесъл при настъпването на
смъртта му да не е бил изяснен здравословния му статус. Вещите лица сочат, че в
конкретният случай основният пропуск е,
че болния не е оценен като пациент
нуждаещ се от интензивни грижи и не е настанен в интензивно отделение, че не са
били извършени редица важни медицински изследвания
за уточняване на здравословното състояние на пациента като консултация с
кардиолог, консултация с невролог и неврохирург, не била извършена в спешен
порядък крайно необходимата ултразвукова диагностика на коремни органи. Поради
неправилна преценка пациентът да
бъде настанен в стая на ортопедично
отделение без интензивни грижи е пропуснат моментът на настъпването на
посттравмачния и кръвозагубен шок, довел до фаталния изход, че поради
съществени пропуски в диагностиката не е оказана съответно необходимата
противошокова терапия, която е можела евентуално да предотврати смъртния изход.
Вещите лица посочват също, че се касае за болен с масивни травматични
увреждания, получени след употреба на алкохол на фона на увреден черен дроб и
сърдечно съдова система, при който и при масивни и адекватни реанимационни
мероприятия не може да се твърди, че е щял да бъде избегнат смъртния изход. В
експертизата е посочено още, че основният пропуск в медицинското поведение е
липсата на адекватен диагностичен план, при неясен болен с масивна транспортна
травма. Отлагането на спешността в конкретния случай не можело да се третира като неправилно
поведение, при неизвестен на лекарите пациент, но било забавено наложилото се
КТ изследване, ехография на коремни органи, на фона на доказан с лабораторните
изследвания развиващ се анемичен синдром и нарушено кръвосъсирване. Вещите лица
изразяват категорично становище, че пациентът неправилно е бил настанен в
ортопедично отделение като правилното поведение е било настаняването му в
интензивно звено, където наблюдението и необходимите изследвания са постоянни и
в спешен порядък. В експертизата се сочи също, че при приемането на
пациента същият не е имал никакви
признаци на хиповолемичен шок, но
масивността на травмата с установените счупвания категорично налагали
противошоково лечение и интензивни грижи. Липсата на хеморагичен шок през
първото денонощие и липсата на
животозастрашаващи нарушения довежда до неправилното решение за хоспитализация
в отделение по ортопедия, а не в интензивно отделение. Първият симптом, който алармира за тежко органно страдание е анурията,
установена на вечерна визитация в 20 ч. на 01.12., а в 6.00 ч. на 02.12. за
пръв път са набелязани маркери на шок. Вещите лица са посочили също, че ЛКК е
разпознала анемичния синдром, но не е бил изяснен източника нито клинично, нито
е доказан при последната диагностика на случая- аутопсията. В заключението
вещите лица посочват също, че констатирано чернодробно увреждане при пациента
вероятно се дължи на системна употреба на алкохол. При това увреждане са
увредени и процесите на кръвосъсирване, но в конкретния случай не можело да се даде приоритет на това увреждане за формирането на
ретроперитонеален хематом и развитието на кръвозагуба.
От обясненията на вещите
лица, дадени в съдебно заседание, се установява, че пациентът е често
употребяващ алкохол, което е довело до тежко увреждане на черния дроб, че
същият имал цироза, която била с характеристиките на алкохолна цироза, което
имало изключително важно значение в реанимационните действия на медицинските
екипи при наличие на такава тежка транспортна травма. Вещите лица сочат, че при
такава тежка катастрофа и травматични увреждания, съчетано с цироза в
медицинската литература се нарича „смъртоносно дуо“, тъй като това съчетание
изключително много влошава прогнозата за изхода на пациента и смъртния изход
много често е неизбежен. Вещите лица са категорични, че в медицинската
литература е посочен алгоритъм на поведение, когато има пациент, който е неясен,
след травматично състояние- същият следва да се изследва цялостно, че в случая
по медицинския стандарт по ортопедия са допуснати много пропуски, че при
констатираната остра бъбречна недостатъчност е следвало да бъде незабавно
преведен в интензивно отделение, където да бъде адекватно стимулиран, както и
че нормативно политравмата е показание за спешна медицинска помощ, за
интензивно лечение.
От представените трудови
договори, длъжностни характеристики и графици се установява, че лекарите д-р А.,
д-р Ф., д-р А. и д-р Л. са в трудови правоотношения с ответника.
С показанията на св. Р.,
св.Н. и св.К. се установява, че семейство Ш.и са били здраво, сплотено
семейство, че отношенията между съпрузите и между бащата и сина били прекрасни,
нямало конфликти и периоди, приз които да са се разделяли. Свидетелите
установяват, че съпрузите били близки още от ученическите си години, заедно
учили и завършили, обичали се, всичко заедно правели, че заедно започнали да
стоят къща, съвместно празнували всички празници, а бащата и синът заедно
спортували и синът следвал стъпките на баща си и много държал на него.
Свидетелите сочат още, че смъртта на В. Ш. е била шок за ищците, че трудно приели
случилото си и дълго време тъгували, променили начина си на живот- ищцата често
плачела, нямала желание за нищо, намалила работата си като адвокат, че нямала желание да работи, но
трябвало да го прави, за да се издържа, преустановила строежа на къщата, но
после бавно я завършила сама, че споделяла, че сънува съпруга си и ежедневно
посещавала гроба му, било трудно да се общува с нея, защото се разстройвала, а
синът се затворил в себе си, преустановил спортната си кариера, отчуждил се и
не желаел да разговаря с хората, липсвала му подкрепата на баща му, както и че
до момента същите тъгували и не били
преодолели загубата.Свидетелите установяват още, че В. Ш. е бил опора на
семейството и осигурявал доходите за издръжката на семейството.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, тъй като същите сочат непосредствени възприети
факти, логични са и обосновани и не се оборват от други доказателства по
делото.
Безспорно е, че третото
лице помагач и ответник по обратния иск- Булстрад Виена Иншурънс груп е
застраховател по застраховка „Професионална отговорност на лекари и медицински
персонал“, сключена с МБАЛ-Русе АД като работодател. Тези факти се установяват
и с приетите по делото застрахователни полици и Общите условия към тях. За
настоящото производство застрахователят е уведомен с писмо- изх.№
3808/15.12.2014 г., връчено с обратна разписка на 17.12.2014 г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
І.По отношение на
главния иск:
Производството по делото
е образувано по субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл.49
от ЗЗД.
Предявеният иск е
допустим като предявен от процесуално легитимирани лица. Ищците са законни
наследници на починалия В. Ш.- негова съпруга и син и са сред кръга лица,
визирани в ППВС №4/61 г., които имат право на иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Искът е предявен срещу процесуално легитимирана
страна- МБАЛ-Русе АД- гр.Русе в качеството на работодател на лекарите,
осъществили лечението на пациента.
Процесуалната легитимация на двете
страни следва единствено от правното твърдение на ищеца. Тя се обуславя от
заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от
претендираното или отричано от ищеца право. Поради това при проверката дали
искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се
претендира или отрича с исковата молба. За да бъде едно лице субект на
процесуални правоотношения като страна, е необходимо то да съществува към
момента на завеждане на иска и да притежава процесуална правоспособност. Това е
условие за допустимост на исковия процес, доколкото не може да възникне
процесуално правоотношение по отношение на лице, което не съществува или не
притежава процесуална правоспособност.
Ищците в качеството си
на законни наследници- съпруга и син са насочили претенцията си към МБАЛ-Русе
АД- гр.Русе с твърдения, че ответника е работодател на лекарите, от чието
действия същите са претърпели вреди с неимуществен характер и като такъв в
качеството му на възложител, бил обвързан с гаранционно обезпечителната
отговорност правен субект съобразно изрично регламентирана правна възможност,
визирана в нормата на чл.49 от ЗЗД. С оглед разпоредбите на чл.49 от ЗЗД и
чл.53 от същия закон следва да се приеме, че ответника – юридическото лице като
възложител и лекарите като изпълнители носят солидарна отговорност пред
увреденото лице и правото на избор срещу кого да предяви иска си за обезщетение
принадлежи на ищеца. В този смисъл е ППВС №7 от 29.12.1958 г., което е
задължително за съдилищата, ТР №59/1974 г. на ОСГК- т.1; Р-665/57 г., ІV г.о. В
случая претенцията е насочена срещу юридическото лице, носещо отговорност по
силата на чл.49 от ЗЗД.
Съдът счита, че в
конкретният случай са налице изискуемите абсолютни положителни процесуални
предпоставки и липсват процесуални пречки. Това е така, тъй като са налице
правоспособни и дееспособни страни, налице е подведомствен на съда правен спор,
който обуславя правният интерес от претендираната искова защита, поради което субективно
съединените искове са допустими и подлежат на разглеждане.
Непозволеното увреждане
се основава на нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически
лица. Регламентираното в чл.45 и сл. от ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщететителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и неимуществените,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като последните се
определят от съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/. Непозволеното увреждане, регламентирано в
чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на който са: деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вината, която съгласно
чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага. Отговорността по чл.49 от ЗЗД обаче е
обективна- за чужди
виновни противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция. За
ангажиране отговорността на ответника е необходимо да се докаже, че при или по
повод на възложената от него работа, лицата, на които е възложена тя, са
причинили вреди на ищците.
Основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща като промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото
имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.
Деянието, което трябва да е противоправно, е конкретна човешка постъпка, а
причинната връзка е обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана
обезщетителната отговорност на ответника за неимуществени вреди, в процеса в
доказателствена тежест на ищците е да установят горепосочените елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане.
По делото се установи,
че на 30.11.2009 г. около 18.00 ч. наследодателят на ищците при управление на
лек автомобил с несъобразена скорост и с концентрация на алкохол- 2.24 промила
е причинил ПТП, в резултат на което са настъпили сериозни телесни увреждания- счупване
на дълги кости на крайниците и тазови кости. Същият е бил откаран в МБАЛ-Т., а
впоследствие транспортиран до МБЛА- Русе АД- гр.Русе за спешен прием.
При приема на пациента
са били направени изследвания и консултации, както и последващи такива,
документирани в ИЗ. Документираните изследвания и действия на лекарите обаче не
са били в съответствие с изискванията на медицински стандарт по Ортопедия и
травматология, утвърден с Наредба №21/28.06.2004 г. /отм./ и медицински
стандарт „Анестезия и интензивно лечение“, утвърден с Наредба №11/18.04.2004 г.
/отм./, както и с посочения в медицинската литература алгоритъм на поведение
при пациент, непознат на лечебното заведение, постъпващ по спешност след ПТП с
политравма и принципите на осъществяване на медицинската помощ, визирани в
чл.81 от ЗЗ.
Пациентът е бил приет
като спешен със травми от ПТП, поради което същият попада сред кръга пациенти,
посочени в чл.2.1 от медицинския стандарт по „Анестизия и интензивно лечение“.
С оглед на това обстоятелство е следвало да бъде настанен в отделение или звено
за интензивно лечение, а не в отделение по ортопедия и травматология. В
конкретният случай основният пропуск на лекарите, работещи при ответника е, че
болния не е оценен като пациент нуждаещ
се от интензивни грижи и не е настанен в интензивно отделение, независимо, че
при наличие на политравма нормативно изискване на горепосочения стандарт по
Анестезиология и интензивно лечение е налагало настаняването му в интензивно звено,
където наблюдението и необходимите изследвания са постоянни и в спешен порядък.
Установи се по делото,
че не са били извършени редица важни
медицински изследвания за уточняване на здравословното състояние на
пациента като консултация с кардиолог, консултация с невролог и неврохирург, не
била извършена в спешен порядък крайно необходимата ултразвукова диагностика на
коремни органи. Поради неправилната преценка
пациентът да бъде настанен в стая
на ортопедично отделение без интензивни грижи, е пропуснат моментът на
настъпването на посттравмачния и кръвозагубен шок, довел до фаталния изход. В
действията си лекарите от МБАЛ-Русе са допуснали съществени пропуски в
диагностиката и поради това не е оказана съответно необходимата противошокова
терапия, която е можела евентуално да предотврати смъртния изход. Основният
пропуск в медицинското поведение е липсата на адекватен диагностичен план, при
неясен болен с масивна транспортна травма. Забавено е наложилото се КТ
изследване, ехография на коремни органи, на фона на доказан с лабораторните
изследвания развиващ се анемичен синдром и нарушено кръвосъсирване. Макар при
приемането на пациента същият да не е имал никакви признаци на хиповолемичен шок, с оглед масивността на
травмата с установените счупвания, категорично е следвало да бъде проведено противошоково
лечение и интензивни грижи, каквито в случая не са извършени. При
констатираната настъпила в последствие остра бъбречна недостатъчност е следвало
пациентът да бъде незабавно преведен в интензивно отделение, където да бъде
адекватно стимулиран, но данни за това в медицинската документация липсват.
Посочените факти дава
основание да се приеме, че поведението на лекарския екип, осъществил лечението
на В. Ш. е виновно и противоправно, тъй като е в нарушение на принципите за
своевременност и достатъчност на медицинската помощ, визирани в чл.81 от ЗЗ,
както и в размер с утвърдените медицински стандарти и правила за лечение,
установени в медицината, както и с оглед липсата на доказателства, които да
оборват установената в чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция.
Съвкупната преценка на
доказателствата дават основание да се приеме, че настъпилата смърт е в пряко
причинно- следствена връзка с небрежното и противоправното поведение на
лекарския екип, работещ при ответника, а възраженията на ответника за липсата
на така са неоснователни.
С приетата по делото
съдебно- медицинска експертиза се установи, че смъртта на Ш. е резултат от
настъпило усложнение от счупванията на костите и таза и левия долен крайник
Мастна емболия. Заключението на вещите лица е категорично и изградено на
клиничните, микроскопските и макроскопските данни от аутопсия върху трупа му.
Същите са посочили, че мастната емболия е очаквано усложнение при установената
политравма на пациента- счупване на тазови кости и дълги кости на долен
крайник.
Вещите лица са посочили
също, че пациентът е бил с тежко основно заболяване- автомобилна травма при
водач на МПС и употреба на алкохол преди ПТП, клинично: счупване на кости на
подбедриците, счупване на таза, анемичен синдром, данни за нарушено съсирване,
хроничен кръвен застой, атеросклероза,миокардиосклероза, цироза на черния дроб,
както и че се касае за болен с масивни травматични увреждания, получени след
употреба на алкохол на фона на увреден черен дроб и сърдечно съдова система,
при който и при масивни и адекватни реанимационни мероприятия не може да се
твърди, че е щял да бъде избегнат смъртния изход. Експертите са посочили също,
че в медицинската статистика смъртността на пациенти при комбинация от травма и
цироза е много висока, както и че тази комбинация в медицинската литература се
нарича „ смъртоносното дуо“. Това обстоятелство
само по себе си не дава основание да се приеме тезата на ответника за
липсата на причинно- следствена връзка между поведението на медицинския екип и
настъпилия летален изход.
Липсата на пълно
изследване на пациента при неговия прием и пренебгрегване на обстоятелството,
че същият е спешен случай, са довели до непълнота на диагностиката и
неадекватно лечение. Лекарския екип не е установил своевременно фрактурите на
тазовите кости и не е предвидил вероятността от настъпването на усложнението от
тях, което е причина за смъртта на пациента. Тези пропуски, както и пропускът
да се направят необходимите противошокови
медицински мероприятия са лишили пациента от шанса да бъде спасен и да живее. Поради
това съдът приема, че допусната лекарска грешка е причина за настъпилата смърт
на наследодателя на ищците.
По делото е установено,
че ищците и техния наследодател са били задружно, сплотено семейство, което
заедно се справяло с житейските ситуации, заедно са празнували семейните
празници, че не е имало недоразумения и раздели в семейството, били са си опора
един на друг. Когато им е било съобщено за настъпилата смърт на наследодателят
им, ищците са изпаднали в шок, дълго време не можели да осмислят и приемат
случилото се, ежедневието им е било изпълнено с много тъга и страдание,
променили начина си на живот. Душевното страдание на ищците от загубата на
съпруг и баща е претърпяна от тях вреда от неимуществен характер.
Гореизложените факти дават
основание да се приеме, че в резултат на виновното и противоправно поведение на
лекарите, работещи при ответника на ищците са били причинени неимуществени
вреди. С оглед на това съдът приема, че в процеса се установи осъществяването
на елементите на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, който ангажира
гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника в качеството му на
работодател.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се
определи от съда по справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен
характер. То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера.
Съдът като съобразява
начина на извършване на увреждането, възрастта на починалия, близките отношения
между наследодателя и ищците, продължителността и интензитета на тяхното
страдание, като отчита шока, преживят от тях при узнаването за настъпилата
смърт и съществената промяна в начина им на живот след това, че същите и до
момента страдат от смъртта на близък човек, който е бил тяхна опора в живота, като
съобразява икономическата обстановка в страната към момента на деликта, намира че
справедливия размер на дължимото обезщетение е в размер на 80 000 лв. за всеки
един от тях.
Ответникът е направил
възражение, че вземането на ищците над сумата от 50 000 лв. е погасено по
давност като е навел доводи, че първоначално същите са заявили претенцията в
размер на 50 000 лв.- за всеки един от тях, а направеното изменение на ска
по реда на чл.214 от ГПК било след изтичане на регламентирания в чл.110 от ЗЗД
петгодишен давностен срок. В подкрепа на доводите си ответникът се е позовал на
решение №210 от 03.06.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1010/2010 г.
Съдът намира
възражението за неоснователно, а посоченото решение на ВКС не може да намери
приложение в настоящия случай.
Увеличението
на иска, съобразно разпоредбата на чл. 214,
ал.1, пр.2 от ГПК е промяна на неговия петитум, при която ищецът наред или
вместо предявения петитум заявява нов. За да се разграничи, обаче от предявяването на нов иск по този ред,
различен от вече предявения, цитираната
норма изрично забранява едновременното изменение на петитума и основанието на
иска, като по този начин изключва възможността с изменението на петитума да
бъде предявен нов иск. Изменението на размера на иска - неговото увеличаване
или намаляване не може да бъде възприето като нов иск - различен от вече предявения. Този извод произтича и от правните последици на решението, с което
съдът се произнася по изменения петитум - еднакви, както за първоначално
предявения, така и за изменения и главно от
невъзможността увеличеният размер да бъде предявен самостоятелно.
Само в
хипотеза на частично предявен иск, когато спорното право е заявено като част от цялото, спрямо която се формира силата на
присъдено нещо, увеличението на иска съставлява заявяване на друга част и в
този смисъл съставлява нов допълнителен иск, по който следва да се формира
диспозитив, като за незаявените части от
иска ищецът разполага с възможност да предяви, нов иск, независимо от вече предявения.
Увеличаването
на размера на иска, който обхваща цялото спорно право може да се третира като
допуснато от ищеца неточно формиране на
неговия размер, която неточност се отстранява именно чрез процесуаления способ,
регламентиран в чл.214, ал.1 от ГПК. След като ищецът предявява иска в целия му
размер и съответно изчерпва спорното право, то и правните последици се
преценяват от заявяване на исковата молба
и по отношение на изменения петитум, в частта относно размера му, тъй като иска
се определя като единство на основание и петитум. Предявеният осъдителен иск от титуляра на субективното право, чиято защита
се иска срещу длъжника по него, прекъсва погасителната давност - арг. чл. 116, б. "б" ЗЗД и давност не
тече по време на целия процес, съобразно чл.
115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. Началният момент, от който спира да тече погасителна давност е датата на завеждане
на иска, спрямо целия заявен и окончателно прецизиран размер, в това число и
сумите, с които същият е бил увеличен в хода на висящия процес. В този смисъл решение
22 от 14.07.2010 г. на ВКС по т.д.№ 428/2009 г., решение №63 от 28.05.2010 г.
на ВКС по т.д.№ 637/2009 г., постановени по реда на чл.290 от ГПК и
съставляващи задължителна съдебна практика.
Ответникът е
навел и възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Това
възражение съдът намира за основателно.
Причината за
смъртта на наследодателят на ищците е настъпилото усложнение от счупванията на
костите на таза и левия долен крайник – мастна емболия. Фрактурите на таза и
крайника са в резултат на причиненото от него виновно и противоправно ПТП-
същият при управление на МПС с несъобразена скорост и след употреба на алкохол-
2.24 промила се е блъснал с мантинела и от това е получил тежките травми. Тъй
като наследодателят на ищците си е сомопричинил телесните увреждания, довели до
развилото се усложнение- причина за неговата смърт. Това дава основание да се
приеме, че е налице съпричиняване по
смисъла на чл.50, ал.2 от ЗЗД от починалия 50 %, в който смисъл е и направеното
възражение.
С оглед на
приетото съпричиняване съдът намира, че размерът на обезщетение за причинените
неимуществени вреди следва да бъде редуциран до 40 000 лв. за всеки един
от ищците.
Върху
присъденото обезщетение се дължи лихва за забава, считано от деня на деликта-
02.12.2009 г. съгласно нормата на чл.84 от ЗЗД. В настоящият случай лихвата за
забава се претендира от 02.12.2011 г., от когато следва да се присъди.
Предявените
искове са основателни и следва да бъдат уважени в посочения размер, а в
останалата част над тази сума до размер на 100 000 лв. следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Разноските по делото следва да се определят по
правилата на чл.78 от ГПК- съразмерно с уважената и отхвърлена част от иска.
Ищците са
направили разноски в общ размер на 11473 лв., включващи платени държавни такси,
адвокатско възнаграждение и депозит за вещи лица, а ответника е направил разноски
в общ размер на 4714 лв., вкл. и юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредба
№1/2004 г. С оглед правилата на чл.78 от ГПК ищците имат право на разноски в
размер на 4589.20 лв., а ответника- в
размер на 2828.40 лв. След извършване на прихващане от съда в полза на ищците
следва да се присъдят разноски в размер на 1760.80 лв.
ІІ.По
отношение на обратния иск:
МБАЛ-Русе
АД- гр.Русе е предявил обратен иск срещу
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ в размер на 100 000 лв., дължимо
застрахователно обезщетение с правно основание чл. 208 от КЗ /отм./
Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./ при настъпване на
застрахователното събитие уговорено в самия договор за имуществена застраховка
застрахователят е длъжен да плати обезщетение в уговорения срок.
Цитираната правна норма сочи, че за да възникне
задължение за застраховател да заплати застрахователно обезщетение, следва да е
налице валидна имуществена застраховка, настъпване на застрахователно събитие,
съставляващо покрит застрахователен риск в срока на действие на
застрахователното правоотношение.
Безспорно е по делото, че ЗАД Булстрад Виена
Иншурънс груп има качеството на застраховател по сключена застраховка
„Отговорност на лекари и медицински персонал“ съгласно застрахователна полица №
**********L00078 от 18.10.2012 г.
със срок на действие до 19.10.2013 г. и ретроактивна дата 20.10.2009 г. и
застрахователна полица „Професионална отговорност на лечебните заведения,
хуманни лекари и медицински персонал“ № **********L00084 от 20.10.2013 г. със срок на действие до 20.10.2014
г. и ретроактивна дата 20.10.2009 г. на застрахования- МБАЛ-Русе АД като
работодател.
Съгласно ОУ на професиалната застраховка покрит
застрахователен риск е опасността / вероятността/ от настъпване на
застрахователно събитие, което застрахователят поема на свой риск, а обект на
застраховане е отговорността от настъпването на вреди в резултат на
професианалната дейност на застраховаания. В раздел І от ОУ е дадено и
определение на застрахователно събитие- виновно неизпълнение от страна на
застрахования на професионалните му задължения/ вкл. грешка, пропуск или
небрежност“ в срока на застрахователната полица, в резултат на което са
настъпили имуществени и неимуществени вреди на трети лица.
От събраните по делото
доказателства се установи по категоричен начин, че в срока на действие на
застрахователното правоотношение е настъпил застрахователен риск- виновно
неизпълнение на професионалните задължения на лекарски екип, работещ при
застрахования, в резултат на което е настъпила смъртта на В. Ш., поч. на
02.12.2009 г. , от което са настъпили неимуществените вреди на неговите законни
наследници- съпруга и син, явяващи се трети лица по смисъла на уговорено в застрахователния
договор. За тези вреди е ангажирана деликтната отговорност на застрахования- да
заплати обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 80 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 02.12.2011 г. до окончателното плащане,
както и направените съдебни разноски. Тези факти дават основание да се приеме,
че е настъпил покрит застрахователен риск по сключения застрахователен договор
между страните и в полза на ищеца е възникнало правото на застрахователно
обезщетение.
Застрахователят е навел
възражение за недължимост на застрахователното обезщетение поради изтекла
погасителна давност.
Съдът намира това
възражение за основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 197 от
КЗ /отм./ правата по застрахователния договор се
погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и
"Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по
т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна
давност от датата на настъпване на събитието.
Цитираната правна норма сочи, че правата по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“
се погасяват с изтичането на петгодишна давност. Началният момент, от
който започва да тече давността, е настъпване на застрахователното събитие. / в
т.с. решение №53/10.08.2012 г. на ВКС по т.д.№ 455/2010 г./
В конкретния случай застрахователното събитие е датата
на смъртта на пациента-02.12.2009 г. От този момента е започвал да тече
петгодишния давностен срок, визиран в специалната норма на чл.197 от КЗ /отм./
и същият е изтекъл на 02.12.2014 г. Обратният иск на застрахования срещу
застрахователя е предявен на 09.01.2015 г.- т.е. след изтичане на давностия
срок. Изтичането на погасителната давност обуславя неоснователността на
предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение, поради което същият
следва да се отхвърли.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-РУСЕ“ АД- гр.Русе да заплати на М.Н.Ш., ЕГН **********
и на И.В.И., ЕГН ********** *** сумата в размер на по 40 000 лв. за всеки
един, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на
наследодателя им В. И. Ш., починал на 02.12.2009 г., ведно със законната лихва,
считано от 02.12.2011 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 1760.80 лв. разноски за производството.
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане над сумата от 40 000 лв. до размер на 100 000
лв. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „МБАЛ-Русе“ АД- гр.Русе против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
груп“ иск за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 100 000
лв. като погасен по давност.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: