№ 183
гр. Перник, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720200297 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството е образувано по подадена жалба в срок и от
легитимирано лице – В. Р. В., с ЕГН ********** с постоянен адрес:
********* срещу НП № 23-1158-002581 от 17.10.2023 г., издадено от А. К. Р.,
на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЕРНИК. С-Р ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.5, ал.1, т.2 ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, вр.чл. 179, ал.1, т.2. от ЗДвП,
е наложено административно наказание - „глоба“ в размер на 200 /двеста/
лева.
За жалбоподателя, редовно призован, в с.з. се явява неговият
пълномощник и същевременно- родител Е. В. М., представяща пълномощно
за упълномощаване, Удостоверение за раждане, видно от което същата се
явява майка на жалбоподателя В. Р. В., удостоверение за юридическа
правоспособност и документ за самоличност. Моли съда, да постанови
решение, с което да отмени наказателно постановление № 23-1158-002581 от
17.10.2023 г., издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в
ОДМВР ПЕРНИК. С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , упълномощен с 81213-
1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.5, ал.1, т.2 ЗДвП и на основание чл.179,
ал.2, вр.чл. 179, ал.1, т.2. от ЗДвП, е наложено административно наказание -
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева. В пледоарията си по същество на
делото, сочи, че при издаването на наказателното постановление, освен са
допуснати редицата процесуални нарушения, допуснати в административно
наказателното производство, като в последното по делото съдебно заседание
1
се потвърдило, че не е посочен точно часа на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата по извършването му. Свидетелят дал показания, че
произшествието се е случило преди посочения час и служителите на МВР са
дошли около 20-30 минути след обаждането. Счита, че описанието на
нарушението не е ясно и точно, и са допуснати редица процесуални
нарушения, водещи, както до ограничаване правото на жалбоподателя, така и
по време на самото ПТП, при което му е била отнета възможността да даде
обяснения на място, както беше установено и от свидетелските показания,
дадени в първото по делото съдебно заседание. По всички съображения, които
са изложени в жалбата моли съда да го отмени изцяло.
За Административнонаказващия орган не се явява представител.
Пернишкият районен съд, след като обсъди доказателствата по
делото и доводите, изложени в процеса ,намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбоподателят В. Р. В. е санкциониран за това, че на 28.09.2023 г.
в 01.30 часа, в община ПЕРНИК, на път АВТОМАГИСТРАЛА № А-3 като
Нарушител и водач на- ИВЕКО 35 Ц 17, *********. БЪЛГАРИЯ, при
обстоятелства: Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер 7510 с фабр номер ARDN-0100. като уреда отчита 0 промила
АЛКОХОЛ.ОБЩИНА ПЕРНИК ПО АМ СТРУМА С ПОСОКА НА
ДВИЖЕНИЕ ОТ ГРАД ПЕРНИК КЪМ ГРАД ДУПНИЦА В РАЙОНА НА
КМ 24+900 ВОДАЧА УПРАВЛЯВА СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ ИВЕКО 35
Ц 17 С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ********* СОБСТВЕНОСТ НА
********* ЕООД С БУЛСТАТ *********.ПО ВРЕМЕ НА ДВИЖЕНИЕ ПРИ
ВЪЗНИКВАНЕ НА ПОВРЕДА НА УПРАВЛЯВАНИЯ СПЕЦИАЛЕН
АВТОМОБИЛ (ИЗПАДАНЕ НА ДВЕТЕ ЗАДНИ ЛЕВИ ГУМИ) ВОДАЧА НЕ
ВЗИМА СВОЕВРЕМЕННИ МЕРКИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕТО ИМ ОТ ПЪТЯ
ПОРАДИ КОЕТО УЧАСТНИК #2 С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР *********
СЕ УДРЯ В ТЯХ И СИ ПРИЧИНЯВА, МАТЕРИАЛНИ ЩЕТИ.
ДВИЖЕЩИЯТ СЕ ЗАД НЕГО УЧ. #3 С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
********* СЪЩО СЕ УДРЯ В ТЯХ-КАТО.СИ.ПРИЧИНЯВА
МАТЕРИАЛНИ ЩЕТИ, като е посочено, че е извършил следното
нарушение:1. УЧАСТНИК В ДВИЖЕНИЕТО ИЗХВЪРЛЯ ИЛИ ОСТАВЯ НА
ПЪТЯ ПРЕДМЕТИ ИЛИ ВЕЩЕСТВА ЗАСТРАШАВАЩИ ДРУГИТЕ
УЧАСТНИЦИ. ПТП. с което виновно е нарушил/а чл.5 ал. 1 т.2 от ЗДвП;
Съдържанието на издадения на място акт, е било дословно възпроизведено в
атакуваното НП, като фактическа обстановка, като с издаденото НП № 23-
1158-002581 от 17.10.2023 г., издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК
ГРУПА в ОДМВР ПЕРНИК. С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК ,
упълномощен с 81213-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, на жалбоподателя за нарушение на чл.5, ал.1, т.2 ЗДвП и на основание
чл.179, ал.2, вр.чл. 179, ал.1, т.2. от ЗДвП, е наложено административно
наказание - „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
По делото, с оглед изясняване на фактическата обстановка, са били
събрани допълнително писмени и гласни доказателства, като съдът е изискал
и приобщил по делото и заверено копие на протокол за ПТП №
1462208/2024г. - 1 лист; заверено копие на протокол за ПТП №
1462209/2024г. - 1 лист; заверено копие на сведение от А. Б. Р., като
последният е бил разпитан и в качеството на свидетел по делото, предвид
обстоятелството, че същият е пряк очевидец и пострадал от ПТП-то, като
2
именно неговият автомобил е бил този, който се е ударил в гумата, намираща
се на пътното платно и по неговия автомобил, са настъпили материални щети,
описани в първия протокол за ПТП, като вторият касае чуждестранен водач.
Видно от разпитите на двамата полицейски служители, отзовали се на място
на сигнала- актосъставителят- Ц. В. Б., и свидетелят по акта Б. В. Б., и
двамата полицейски служители, то съдът намира, че същите, разпитани в с.з.,
доразвиват фактическата обстановка описана в акта, като в показанията и
двамата свидетели сочат, че когато са пристигнали на място е било в тъмната
част на денонощието и че на платното е имало гума / спорно една или две са
били гумите, видно от всички данни по делото/ и че автомобилът, управляван
от жалбоподателя, бил спрян отстрани и че процесната гума, с която е
настъпило и ПТП с други автомобили е била преместена именно от
полицейските служители / св. Б.- „...Късно вечерта на посочената дата
28.09.2023 г. с колегата, с който бяхме на смяна, Б. Б., получихме сигнал от
дежурна част на ОДМВР-Перник, че има верижно ПТП на АМ „Струма“ в
посока град Дупница, около километър 24 плюс нещо беше. След като
отидохме на място, установихме и видяхме как автомобил на „Пътна
помощ“ с натоварен автомобил стои в лентата за принудително движение.
Водачът на автомобила „Пътна помощ“, много добре си спомням, беше си
вътре в автомобила. Върху Пътна-та помощ имаше натоварен друг лек
автомобил. На Пътна-та помощ гумите се бяха извадили и стоят в
активната лента, а шофьорът на Пътна-та помощ си стои вътре в
камиончето. Той не взема никакви мерки за отстраняване на тия гуми. Една
или две бяха гумите. Една със сигурност беше на пътното платно и
момчето си стоеше вътре в камиончето, без да се интересува. Ако не бяхме
дошли можеше и смъртен случай да имаме там, защото е един часа през
нощта, тъмно беше и неосветено. И момчето си стои в камиона и чака
някой да премести гумата от магистралата или да умре някой, това беше
варианта. Ние като отидохме първо преместихме гумата и изчистихме
пътя, защото две коли имаше ПТП вече и чакахме третия или четвъртия, и
да изнесем някой умрял. Веднага на място колегата Б. Б. изготви
протоколите за ПТП. Ние като пристигнахме вече имаше две други коли.
Даже, доколкото си спомням и видно от протокола за ПТП, едната кола
беше чужда, не беше българска. Едната кола беше с български номер и
другата с чужд номер. ..Не е верижно, първо единият минава и се удря в
гумата и тя си остава на платното, и вторият участник се удря в същата
гума. И гумата си стои и никой не я маха. Има щети по техните МПС-та,
които са описани в протоколите за ПТП... От подаването на сигнала,
спомням си, че ние бяхме на Драгичево и отидохме за не повече от 7-8
минути. Пътят не беше осветен, където е станало ПТП-то. Когато
пристигнахме водачът на Пътна-та помощ си стоеше в бусчето и не мога
да кажа дали е бил със светлоотразителна жилетка. Той може да я е
облякъл след като е слязъл. Като е бил в буса не знам дали е бил със
светлоотразителна жилетка...“ и св. Б. Б.-„...: Спомням си случая, защото
момчето си беше в камиончето вътре, а гумата беше на пътя. Бяхме на
работа с колегата Ц. Б. и получихме сигнал за ПТП на магистралата, в
тъмната част на денонощието, около един часа през нощта. Ние бяхме
някъде по магистралата и сравнително бързо отидохме, около пет минути
някъде. Не знам къде точно сме били. Като отидохме, видяхме, че
камиончето беше аварирало, беше специален автомобил „Пътна помощ“,
отбелязан в акта, който колегата изготви. Аварирал беше - една от гумите
3
му беше на пътното платно. А втората гума - момчето, след като
отидохме, го видяхме да си стои вътре в камиончето, каза, че са му
изпаднали гумите, но едната е сложил, а другата стоеше на платното.
Момчето беше вътре в камиончето. Беше със светлоотразителна жилетка,
но седеше вътре в камиончето. На Ивеко-то на задния мост са четири гуми,
т.е. задната ос е с две по две гуми. Бяха му изпаднали левите две задни гуми.
Камиончето беше в аварийната лента, а в другата, съседната, лента, която
е за движение беше другата гумата. Имаше и други участници. Даже към
преписката трябва да има едно сведение от единия от участниците в ПТП-
то. Имаше едно момче, което написа, че се възмущава точно от това нещо,
че момчето с жилетката стои вътре в камиончето, а не е поместило
гумата....“, като по делото допълнително е бил проведен разпит и на още
един свидетел, с чийто автомобил е ударена гумата и по чийто автомобил
са настъпили материални щети, а именно свидетеля- А. Б. Р.-„...Случката се
разви през нощта на 28.09.2023 г. в късните часове на магистралата преди
бензиностанция „Шел“ на Студена. Аз бях с моя автомобил „Ауди А4“, с
рег. № *********, карайки с около 110 км/ час, с позволени 120 км/час в тази
част, преди навлизането в завоя виждам в отражението на лентата, че има
аварийни светлини някъде по-нататък в завоя, при което намалявам
скоростта може би на около 100 километра, и в един момент виждам спрян
автомобил на „Пътна помощ“. Но регистрация и модел на автомобила не
мога да кажа. Беше натоварен с автомобил върху него, т.е. извършваше
работа. Когато забелязах този автомобил „Пътна помощ“ видях, че стои
зад него, облечен в светлоотразителна жилетка, младо момче, но не мога да
определя възраст, може би около 20-30 годишен, гледайки право в мен. В
този момент, по неговия поглед, осъзнах, че може би има някакъв проблем,
защото се взираше някак странно в мен. И в момента, в който аз, това се
случи за части от секундата, поглеждайки към него, и после обратно, видях,
че има препятствие на пътя. По-късно установих, че това е гума. Една гума,
изпаднала една единична гума от „Пътната помощ“, която се намираше
между двете ленти в средата, между лява и дясна лента в средата. Аз
карах в лява лента. Преди завоя реших да се преустановя в дясна лента,
защото не бързах за никъде и реших, че ако някой човек има нужда от
помощ, да спра да му помогна. И в този точно момент се преустроявах,
когато видях гумата, тя ми се падаше в предна дясна страна, удара, при
който просто мигновенно взех решение да окротна гумата, т.е. гумата да
остане под колата ми, да мина върху нея, защото аз реално, я ударих с тази
част на колата, защото иначе щях да я ударя с дясната част на колата.
Първото действие ми беше да се опитам да я окротна, макар, че не знаех
големината на тази гума. При което реално гумата се оказа доста по-
голяма от височината на колата ми, което доведе до едно пълно размазване
на автомобила ми отдолу. Видимо на магистралата обаче нямаше какво да
се види. Около мен имаше два сръбски автомобила - „Ауди А3“ и „Ауди А6“.
„Ауди А3“ нацели гумата с дясната си част на автомобила, т.е. мина през
нея, което доведе до две счупени джанти на автомобила.... И трите
автомобила бяха пострадали. Водачът на „Пътната помощ“ се намираше
непосредствено за автомобила „Пътна помощ“. Беше извън неговия
автомобил. Беше със светлоотразителна жилетка. Реално, не в негова полза
бих казал, че според мен има една огромна вина, защото човекът беше
оставил един триъгълник може би на около 50-70 метра по-надолу след
гумата. Т.е. човекът минавайки един път покрай гумата, оставяйки
4
триъгълника и връщайки се покрай нея, не прави нищо за отстраняването на
гумата.... Беше задна лява гума, паднала от Пътната помощ. Аз се обадих
на полицията и в рамките на около 20-25 минути дойде полицията.“. И в
рамките на около 30 метра от него отбих, и докато стигна дотам, той
седеше пак на същото място, но беше прибрал гумата, което много странно
ми беше. Той я беше хвърлил отстрани, защото аз като отидох надолу и
събрах двете си кори, които ми бяха изпаднали, и защото видимо не видях
къде е гумата, го попитах: „Къде е гумата?“, защото аз вече изгубих следа
от нея. Той каза: „Аз я прибрах“. Казах: „Как я прибра? Защо сега я прибра,
толкова късно?“. Той каза: „Аз я скрих, оставих я ей там в храстите“.
Нещо такова му беше изречението. Това беше последният разговор, който
проведох с него. След това отидох нагоре към другите хора, за да видя с
какво мога да им съдействам на тях... В рамките на може би около 23
часа, докато бяхме там, не са минали 10 автомобила, но след като гумата
вече беше преместена... При идването на служителите на МВР гумата беше
преместена. Със сигурност преди да дойдат полицаите момчето премести
гумата. Гумата беше една и беше преместена от момчето. Полицаите не са
местили гума. Две гуми - не мога да кажа за друга гума. Не е имало втора
изпаднала гума. Предполагам, че беше единична гума, защото наистина беше
голяма гума, която беше с джанта, не беше спукана“.При така събраните
писмени и гласни доказателства, съдът намира, първо, че при съпоставяне
на данните, описани в протоколите за ПТП, акта, НП и изложеното от
свидетелите по делото, се доразвива и надгражда развитието на цялата
фактическа обстановка по делото, описана крайно оскъдно в акта,
пресъздаден в НП дословно, където относно ключовият за вмененото
нарушение фактически състав, е описано, както следва –„... ОБЩИНА
ПЕРНИК ПО АМ СТРУМА С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ ГРАД ПЕРНИК
КЪМ ГРАД ДУПНИЦА В РАЙОНА НА КМ 24+900 ВОДАЧА УПРАВЛЯВА
СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ ИВЕКО 35 Ц 17 С РЕГИСТРАЦИОНЕН
НОМЕР ********* СОБСТВЕНОСТ НА ********* ЕООД С БУЛСТАТ
*********.ПО ВРЕМЕ НА ДВИЖЕНИЕ ПРИ ВЪЗНИКВАНЕ НА ПОВРЕДА
НА УПРАВЛЯВАНИЯ СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ (ИЗПАДАНЕ НА
ДВЕТЕ ЗАДНИ ЛЕВИ ГУМИ) ВОДАЧА НЕ ВЗИМА СВОЕВРЕМЕННИ
МЕРКИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕТО ИМ ОТ ПЪТЯ ПОРАДИ КОЕТО
УЧАСТНИК #2 С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ********* СЕ УДРЯ В ТЯХ
И СИ ПРИЧИНЯВА, МАТЕРИАЛНИ ЩЕТИ. ДВИЖЕЩИЯТ СЕ ЗАД НЕГО
УЧ. #3 С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ********* СЪЩО СЕ УДРЯ В ТЯХ-
КАТО.СИ.ПРИЧИНЯВА МАТЕРИАЛНИ ЩЕТИ. . “, докато в разпитите на
първо полицейските служители се наблюдават сериозни смислови разлики
относно обстоятелствата, при които са заварили мястото на нарушението и
начина, по който е бил ситуиран водача, като единият свидетел не помни дали
е бил със светлоотразителна жилетка или не, но са еднозначни в изложеното,
че към момента на пристигането им за 7-8 мин от сигнала, а според св. Р. – 20
мин, то момчето е било в камиончето и не е излизало оттам. В тотален
противовес са показанията на свидетеля – очевидец, чийто автомобил пръв е
преминал през процесната гума, който сочи, че момчето е било с жилетка и
при това е било извън камиончето, но най- важният и ключов момент за
нарушението е колко са били гумите, къде са се намирали и кой е предприел
действия по преместването им. Очевидно тук се наблюдават пряко
противоречащи си показания и на тримата свидетели, като първият
полицейски служител актосъставителят не може да си спомни дали са били 1
5
или 2 гуми, но заявява, че те са преместили гумите от платното, и че са били
задни такива, а вторият, че са две и пак се акцентира, че те са ги преместили,
като свидетелят очевидец -Р., чийто сведения са по делото, разпитан и в с.з.,
заявява, категорично, че гумата е била преместена и то от водача на
камиончето, макар и след ПТП-то и че това е станало преди идването на
полицейските служители и че се касае за задна лява двойна гума, като същият
се е опитал да я премине с автомобила си и е нанесъл сериозни щети по
същия. Тоест по ключови факти, равноотдалечени свидетели, заявяват
противоречиви данни, като единствено безспорно е видно, от служебно
изисканите от съда два броя протоколи за ПТП, че са настъпили материални
щети по преминалите през гумата автомобили, но няма данни напр.
полицейските служители, да са заснели макар и в тъмната част на
денонощието, автомобилите имат фарове, самата повреда, за да се установи
аварийна ли е, което очевидно се сочи по механизма на възникването й, и
което е описано във възраженията по чл.44 от ЗАНН, които АНО не е обсъдил
преди да издаде процесното НП, като при положение, че се касае за спорна
ситуация, така и не става ясно коя, къде точно гума и единична, двойна или
две гуми са изпаднали, като съдът служебно видно от спецификациите на
автомобила, установи чрез общодостъпни средства / интернет/, че се касае за
двойни гуми, за процесния вид автомобил. Задни такива, захванати заедно,
което обаче не е ясно описано в акта и НП, където същият е пресъздаден, като
не е и ясно като се касае за двойна гума, тя отделила ли се е, за да станат две
гуми или е останала една двойна гума, през която е преминал Р. с автомобила
си, при положение, че самият той твърди, че е била висока и затова щетите са
били много големи по неговия автомобил, видно от изложеното от него в
разпита му пред съда-„ Беше задна лява гума, паднала от Пътната помощ...
Полицаите не са местили гума. Две гуми - не мога да кажа за друга гума. Не
е имало втора изпаднала гума. Предполагам, че беше единична гума, защото
наистина беше голяма гума, която беше с джанта, не беше спукана..“, като
съдът дава вяра на показанията на именно другият водач -Р., който много
детайлно, хронологично, последователно и като пряк очевидец описва
фактическата обстановка, която очевидно нито към момента на съставяне на
акта, нито към момента на издаване на НП, е била изяснена в пълнота, нито е
било отговорени на възраженията на жалбоподателя, депозирани по реда на
чл.44 ЗАНН, като макар и да са изготвени докладни, то АНО е пристъпил към
издаване на НП, първо без да обсъди възраженията на жалбоподателя и да им
даде отговор, в това число и досежно часа на настъпване на ПТП-то, като
видно от показанията на св. Р. същият твърди около 23 ч, в акта е записано в
1.30 ч, протоколите са изготвени в един и същи час 1.40 ч, но дори и да се
приеме, че просто се касае за липса на точен спомен, и вписване в акта на
часа на приключване на проверката, то по -същественото в случая е, че
фактическата обстановка остана напълно неясна, оскъдна и противоречива,
доразвива в съдебно заседание, където посредством множество допълнително
събрани от съда писмени и гласни доказателства, е направен опит да се
установи каква точно е била фактическата обстановка, към момента на ПТП-
то, което макар и да се изяснява в с.з. в голяма степен, то чрез допълнителни
доказателства не следва да се доразвива обвинителната теза, която ясно
фактически и правно е следвало да намери своето отражение в акта и в НП,
което не е направено и респ. нита акта нито НП покриват изискванията на
чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН, което пряко е рефлектирало на правото на защита
на жалбоподателя, но преди да изложи допълнителни доводи, съдът намира,
6
че следва да посочи от какви доказателства, описа посочените по-горе факти.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, на база представените в преписката писмени
доказателства, в това число: Заверено копие на Наказателно постановление
№№23-1158-002581/23г., Копие от АУА11 cep.GA, №1015050/28.06.2023 г.
Възражение е вх.№ 10415/05.10.23г., Копие на докладна записка с рег.№
1158р-7739/11.10.23г. Копие на сведение от А. Р., Копие на докладна записка
с peг. № 1158р-7925/17.10.23г., копие от Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи, както и допълнително събраните
доказателства в хода на съдебното следствие: постъпило по делото писмо с
рег. № 7173/02.04.2024 г. от ОДМВР-Перник, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, с което приложено изпращат заверени копия на:
протокол от ПТП № 1462208/2024 г. - 1 лист; протокол за ПТП №
1462209/2024 г. - 1 лист и сведение от А. Б. Р. с ЕГН: **********, гласните
доказателства по делото, събрани чрез разпитите на свидетелите- Ц. В. Б.,
младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ , ОДМВР-Перник, св. Б.
В. Б., като младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“, ОДМВР-
Перник, и св. Очевидец- А. Б. Р..
При обсъждане на законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, от материално правна и от процесуално правна страна съдът
констатира следното:
На първо място, при така представената заповед в преписката, съдът
намира, че следва да посочи, че актът и НП са издадени от компетентни
органи.
Разгледана по същество, обаче жалбата се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т. е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено. Съображенията за това са следните:
Съгласно 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП –„Всеки участник в движението по
пътищата трябва да опазва околната среда, като не изхвърля и не оставя на
пътя предмети или вещества, както и да вземе мерки за отстраняването им
или за предупреждаване на останалите участници в движението, когато
това ги застрашава.“ Още тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл.5,
ал.1, т.2 ЗДВП, която е и вменената за нарушена разпоредба в НП, не е
описана изцяло и не е описана коректно, точно обратното- именно частта за
невземане на мерки липсва в описанието на фактическия състав на
разпоредбата, която очевидно се е опитал да вмени АНО като нарушена,
въпреки, че в съдържателната част на НП като обстоятелства е посочено –
„..ПО ВРЕМЕ НА ДВИЖЕНИЕ ПРИ ВЪЗНИКВАНЕ НА ПОВРЕДА НА
УПРАВЛЯВАНИЯ СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ (ИЗПАДАНЕ НА ДВЕТЕ
ЗАДНИ ЛЕВИ ГУМИ) ВОДАЧА НЕ ВЗИМА СВОЕВРЕМЕННИ МЕРКИ ЗА
ОТСТРАНЯВАНЕТО ИМ ОТ ПЪТЯ ПОРАДИ КОЕТО УЧАСТНИК #2 С
РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ********* СЕ УДРЯ В ТЯХ И СИ
ПРИЧИНЯВА, МАТЕРИАЛНИ ЩЕТИ. ДВИЖЕЩИЯТ СЕ ЗАД НЕГО УЧ.
7
#3 С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ********* СЪЩО СЕ УДРЯ В ТЯХ-
КАТО.СИ.ПРИЧИНЯВА МАТЕРИАЛНИ ЩЕТИ....“, тоест няма
кореспондиране между описаното в акта и НП, и посоченото описание на
чл.5, ал.1, т.2 ЗДВП, което пряко рефлектира на правото на защита на
санкционираното лице. Отделно от това така описаните факти, отчасти сочат
пък на друг състав на ЗДВП, а именно- В качеството си на водач, участник в
ПТП, жалбодателят е бил длъжен съгласно чл. 123 от ЗДвП да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието без да създава опасност за
движението по пътя (ал.1, т.1), а в случаите когато при произшествието са
пострадали хора (т.2) а) да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи; б) да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи; в) до пристигането на органите по
буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на
движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява
опасност за него и т.н. В случаите когато от ПТП са причинени само
имуществени вреди, водачът участник в ПТП-то е длъжен съгл. т.3 а) да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието /каквато е
процесната хипотеза безспорно/; б) ако между участниците в произшествието
има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват
превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват
своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. Частично АНО е
изложил факти, съставомерни от друг състав на нарушение на ЗДВП, но нито
е вменил такъв, нито вменения, видно от изложеното дотук е описал и вменил
съставомерни с всички обективни признаци, като фактическата обстановка е
описана оскъдно и противоречиво, като нещо повече, опровергава се от
събраните по делото в хода на съдебното следствие, гласни доказателства и
писмени такива. Като видно от приетата за установена фактическа обстановка
от съда, доколкото както се установи при настъпилото ПТП има само
материални щети и те са били констатирани от актосъставителя на място, при
пристигането му на мястото на събитието и описани в двата приобщени по
делото протоколи за ПТП, очевидно са били описани и признаци за
отговорността на жалбоподателя като участник в ПТП би била единствено по
чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП., но вместо това половинчато са описани
полусъставомерно различни състави на нарушения на ЗДВП, действиетлно в
случая водачът е могъл да е използвал аварийни средство- поставени
светоотразителни триъгълници, за да сигнализира за авария и след като АНО
твърди след това да не е преместил процесната гума /гуми/ от платното / като
обратното твърди св . Р./, то действително са налице елементи на състава на
нарушение по чл. 5, ал.1, т.2, чл. 31 и чл. 74а от ЗДвП , но такива не са
надлежно описани, нито доказани безспорно по делото, което пряко води до
извод за отмяна на атакуваното НП.
Според § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП "участник в движението" е всяко
лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва
влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците,
пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Тоест, жалбоподателят
8
безспорно е притежавал това качество, и е можело да бъде субект на
нарушението, но същото е следвало да бъде описани с всички съставомерни
прицнаци на фактическия му състав и да бъде доказано по безспорен начин,
което в случая не е било сторено.
Видно от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него
НП при описанието на нарушението не са спазени нормите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Съгласно цитираните разпоредби сред задължителните реквизити
на АУАН и НП са описанието на фактическите признаци на нарушението и
посочване на нарушените правни норми.
Няма спор в теорията и съдебната практика, че АУАН е актът в
административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния
акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение
и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между деянието и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се
брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административнонаказателното производство, т. е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН вр. чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 43, ал. 1 от ЗАНН).
Наказателното постановление е властнически правораздавателен акт,
издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за
извършеното административно нарушение. Към неговата форма и
съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН. Всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на
даден правен субект, трябва задължително да съдържа пълно, точно и ясно
изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат
за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
Недопустимо е съдът да установява за първи път в хода на съдебното
производство по обжалване на наказателното постановление конкретни факти
и обстоятелства, относими към съставомерните признаци на описаното в
наказателното постановление нарушение, които не са били отразени в него.
От горепосоченото следва извода, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 от ЗАНН, ако
в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за
дееца, така и за съда, начин всички съставомерни фактически признаци на
вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и
конкретни фактически действия, с които то е осъществено). Ако в АУАН и
НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от обективна и
субективна страна на вменения административен състав или ако за
извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да
установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно
предявени на дееца, НП следва да се отмени, доколкото съществено е
накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите
положения, за които е ангажирана отговорността му.
В конкретния случай в нарушение на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от
ЗАНН в обстоятелствената част на АУАН и НП бланкетно е посочено, че
9
жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Не става ясно обаче кое от цитираните изпълнителни деяния в разпоредбата е
извършил жалбоподателя –чл. 5. (1) Всеки участник в движението по
пътищата:
Т.2 трябва да опазва околната среда, като не изхвърля и не оставя на
пътя предмети или вещества, както и да вземе мерки за отстраняването им
или за предупреждаване на останалите участници в движението, когато това
ги застрашава, доколкото същите са посочени алтернативно от
административнонаказващия орган, без каквато и да е друга конкретика. В
описателната част на АУАН и НП не се съдържа пълна информация за
доказаност и съставомерност на поведение на жалбоподателя по посочения
състав на нарушение, за което съдът подробни доводи изложи по-горе в
настоящия съдебен акт.
Следователно, за да може да носи отговорност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП деецът трябва да извърши някое от изрично изброените във визираната
правна норма противоправни действия. В настоящия случай в АУАН и НП не
се съдържат данни за определено поведение на жалбоподателя, с което той да
е осъществил някое от изпълнителните деяния -по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
На практика жалбоподателят, а и съда, са поставени в положение да
доразвиват фактическата обстановка в акта и В НП кое е онова деяние на
жалбоподателя, довело до ангажиране на административнонаказателната му
отговорност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Както бе посочено по-горе нарушението следва да бъде описано по
такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение какви са
фактическите параметри на вмененото нарушение и каква е правната
квалификация на същото. В процесния случай този критерий на яснота не е
достигнат. В нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН липсва коректно описание на нарушението. Нарушението не е
описано пълно и точно. Неяснотата относно фактическите рамки на
обвинението ограничава жалбоподателя да разбере въз основа на какви точно
факти е ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и
да организира адекватно защитата си срещу фактическите и правни изводи на
административнонаказващия орган.
На следващо място, липсва съответствие между изложената в АУАН
и НП фактическа обстановка и посочената като нарушена материалноправна
разпоредба. Фактите, описани в обстоятелствената част на АУАН, не сочат на
поведение, което да може да бъде субсумирано под правната норма на чл. 5,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, така както е описана и самата норма в акта и в НП, която
не е съответна в пълнота и на тази от ЗДВП.
Неправилната правна квалификация на вмененото на въззивника
нарушение е винаги съществено процесуално нарушение, защото се отразява
върху възможността на санкционирания субект да разбере без съмнение не
само за какво негово поведение е санкциониран, но и въз основа на кой закон.
Несъответствието между установената фактическа обстановка и дадената
правна квалификация на нарушението е съществено нарушение на
материалния закон, изразяващо се в неправилно подвеждане на установените
факти под приложимата правна норма и ангажиране отговорност за
нарушение, което не е извършено от наказания субект. Този порок на
обжалвания акт не може да бъде отстранен в хода на съдебното производство
и обуславя неговата отмяна.
10
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да
бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказателният процес е строго формален и след
като още при съставянето на акта нарушителят не е бил запознат с всички
обстоятелства при които се твърди, че е извършил нарушението, то е било
нарушено правото му защита, тъй като е бил лишен от възможността да
направи обосновани възражения срещу направените констатации. Предвид
изложеното атакуваният правораздавателен акт следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, съдът не дължи произнасяне съгласно чл.
144 от АПК, вр. чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК, доколкото по делото не са
направени искания за присъждане на сторените по делото разноски.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2, вр.
Ал.1, вр. 58д,т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-1158-002581 от 17.10.2023 г., издадено от А. К.
Р., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЕРНИК. С-Р ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя В. Р. В., с ЕГН
********** с постоянен адрес: ********* за нарушение на чл.5, ал.1, т.2
ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, вр.чл. 179, ал.1, т.2. от ЗДвП, е наложено
административно наказание - „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от обявяването му
на страните, че е изготвено, пред Административен съд - гр. Перник като
касационна инстанция.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11