Р
Е Ш Е Н И Е № 64
Гр. Сливен, 23.03.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на шести март две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора.........................
и при секретаря Ваня Костова, като
разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 550 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба от „Староселска череша“ ЕООД, ЕИК …………., със
седалище и адрес на управление с. Старо село, общ. Сливен, пр. от У. С.Д.Т. срещу
издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Акт № 01-2600/260#18
от 14.11.2019 г. за установяване на публично държавно вземане, представляващо
изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г., направление
„Биологично растениевъдство“ за кампании 2012, 2013, 2014 и 2015 във връзка с
подадени от „Староселска череша“ ЕООД общи заявления
за плащане на площ за 2012, 2013, 2014 и 2015 г. в размер на 16 149,89 лв.,
на основание чл. 18 ал. 3 т. 3 и ал. 4 б. „в“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като
издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалноправни разпоредби.
Твърди се, че актът не съдържа изискуемите реквизити, като не са и описани
пълно и всеобхватно фактите и обстоятелствата. Неправилно бил определен и
размерът на вземането. Моли съда за отмяна на оспорения административен акт.
В открито съдебно
заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
В открито съдебно
заседание административният орган – Заместник изпълнителният директор на
Държавен фонд (ДФ) “Земеделие”, редовно призован, не се явява. Представлява се
от надлежно упълномощен ст. юрк Д. Р., която оспорва
жалбата. Счита акта за законосъобразен, като мотивиран с влязъл в сила акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент, влязъл в
сила като необжалван от бенефициера. Моли съда да
отхвърли жалбата, с претенция за юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на всички
събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Оспорващото
дружество „Староселска череша“ ЕООД било регистрирано
с Уникален регистрационен номер (УРН) 184612 в ДФ „Земеделие” с Общо заявление
за подпомагане вх. № 1279761/10.05.2012 г. по следните мерки: СЕПП, НДП, АЕП и
СППЗ. Одобрен бил за участие по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ през кампания 2012 г. Към подаденото заявление е приложена
декларация, с която земеделският стопанин е заявил, че е запознат с
изискванията за управление на агроекологичните
дейности, определени в мярка 214 „Агроекологични
плащания“ на ПРСР 2007 – 2013 г., за които кандидатства за период от 5
последователни години. В декларацията по направление „Биологично растениевъдство“
представляващият дружеството е декларирал, че е запознат с изискването да
извършва биологичните дейности върху едни и същи земеделски площи в продължение
на 5 последователни години. С вх. № 18265048/27.04.2016 г. дружеството подало заявление
за подпомагане за кампания 2016 г., като при извършената автоматична проверка
от ДФ „Земеделие“ се установило, че не са декларирани същите площи по
направление „Биологично растениевъдство“ спрямо декларираните през предходната
година. В хода на образуваното административно производство се установило чрез
извършени автоматични проверки, че процента на припокриване на площта на
пресичане на заявените от дружеството парцели през 2016 г. спрямо одобрените парцели за участие по мярка
„Биологично растениевъдство“ е 85,61 %. На 09.08.2017 г. с № 01-2600/260 Заместник
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал Уведомително писмо за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка
214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г.
за кампания 2016 г., с който отказал финансова помощ и прекратил поетия от „Староселска череша“ ЕООД ангажимент по направление
„Биологично растениевъдство“. Този акт бил обжалван пред Административен съд
Сливен, като образуваното по оспорването адм.д. №
287/2017 г. приключило с Решение № 3/07.02.2018 г., с което жалбата на
дружеството била отхвърлена. Първоинстанционното
съдебно решение било оставено в сила с Решение № 869/22.01.2019 г. по адм. д. № 4744/2018 г. по описа на Върховен административен
съд.
С писмо изх. № 01-2600/260#13
от 12.03.2019 г. Зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ уведомил „Староселска череша“ ЕООД, че на основание чл. 26 ал. 1 от АПК е открито производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане, на основание влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 214 „АЕП“, постановен на 09.08.2017 г. На 05.04.2019 г. с вх. № 01-2600/260#17
представляващият дружеството подал Възражение по това уведомително писмо, в
което заявил, че аргументите на съда са интерпретирани неправилно, което водело
до незаконосъобразни изводи. Заявил молба за прекратяване на производството по
издаване на АУПДВ.
На 14.11.2019 г. Заместник
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” издал по отношение на „Староселска череша“ ЕООД Акт № 01-2600/260#18
за установяване на публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия
по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г., направление „Биологично
растениевъдство“ за кампании 2012, 2013, 2014 и 2015 във връзка с подадени от „Староселска череша“ ЕООД общи заявления за плащане на площ
за 2012, 2013, 2014 и 2015 г. в размер на 16 149,89 лв., на основание чл. 18
ал. 3 т. 3 и ал. 4 б. „в“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. Актът бил връчен на дружеството
на 16.12.2019 г. Жалбата срещу същия (адресирана до настоящия съд) е подадена в
деловодството на съда на 20.12.2019 г.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК
преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е
издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, действащ при
спазване на материалните предели на правомощията си, в рамките на
предоставената му от Изпълнителния директор със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017
г. представителна власт. Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а от
ЗПЗП и чл. 11 от Устройствения правилник на ДФ
“Земеделие”, е делегирал правомощието за издаване и подписване на АУПДВ на своя
заместник изпълнителен директор със Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г.
Административният акт е издаден от материално компетентен орган, в изискуемата
писмена форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което
обуславя неговата законосъобразност, при следните съображения:
Държавен фонд
„Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика
/ОСП/ на ЕС и по силата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на
законодателството на ЕС.
Съгласно разпоредбите
на чл. 27 ал. 3 и ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събиране на недължимо
платени и надплатени суми по схеми
за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа
на административен акт, са публични
държавни вземания и се събират по
реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК,
публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно
получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа
на административен акт, както и глобите
и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния
закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се
установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Нормата на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че
императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран.
Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и
правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на
акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата
и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания
контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен
акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в
самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен
в хода на административното производство и е приложен към преписката. В конкретния
случай, видно от съдържанието на оспорения акт, административният орган се е
мотивирал подробно и аргументирано, като възприетото от същия от фактическа
страна е съответно на материалните норми, посочени като правно основание за
издаване на акта. Видно от доказателствата по делото, на 09.08.2017 г. с
нарочен акт на ДФ „Земеделие” е била отказана финансова помощ и прекратен
поетия от „Староселска череша“ ЕООД ангажимент по
мярка 214 „Агроекологични плащания“. По делото не се
спори, а и от доказателствата се установява, че този акт е влязъл в законна
сила, като потвърден от съда с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 3/07.02.2018
г., постановено по адм.д. № 287/2017 г. по описа на
Административен съд Сливен. Този акт е мотивиран с нормата на чл. 18 ал. 3 т. 4
от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. и чл. 63 т.
1, във вр. с чл. 77 т. 4 б. „в“ от Регламент (ЕС) №
1306 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. Съгласно
цитираният чл. 18 ал. 3 т. 3 от Наредбата, Държавен фонд "Земеделие"
прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите
лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление
съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24
ал. 2 (Одобрената площ за извършване на агроекологични
дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4
може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от
площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която
има поет агроекологичен ангажимент.). Следващата
разпоредба на чл. 18 – ал. 4 е императивна и задължава (при прекратен многогодишен
ангажимент) земеделския стопанин да възстанови получената до момента финансова
помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално
одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният
ангажимент, както следва: а) до края на третата година - 100 %; б) до края на
четвъртата година - 40 %; в) до края на петата година - 20 % и г) след петата
година – 10 %.
Съгласно чл. 24 ал.
1 и ал. 2 от цитираната Наредба, агроекологичните
дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4
се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското
стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното
задължение, като одобрената площ за извършване на агроекологични
дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4
може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от
площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която
има поет агроекологичен ангажимент. В процесния случай се установява, че като резултат от
извършените административни проверки, процентът на припокриване на площта на
пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените
(референтни) парцели за участие по направление „Биологично растениевъдство“ е
85.61 %, което е станало повод и за прекратяване на многогодишния ангажимент и
съответно – след влизане в сила на акта за прекратяване - до издаване на оспорения
в настоящото съдебно производство акт. Съгласно цитираната норма на чл. 18 ал.
4 б. „в“ от Наредба № 11/06.04.2009 г., подпомаганите лица възстановяват
получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост
от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е
прекратен агроекологичният ангажимент, както следва:
до края на петата година - 20 %. В разглеждания случай получената до момента
финансова помощ, изплатена по направлението през годините, предхождащи годината
на прекратяване на ангажимента възлиза на 80 749,46 лв., като 20 % от тази
сума формират сума за възстановяване в размер на 16 149,89 лв. и същата е
правилно определена както по основание, така и по размер от административния
орган. Следователно, налице са както фактическите основания (влязло в сила Уведомително
писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г., така и правните такива за издаване на
оспорения АУПДВ (чл. 18 ал. 3 т. 3 и ал. 4 б. „в“, във вр.
с чл. 24 ал. 1 и ал. 2 от НАРЕДБА № 11
от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г. Ето защо настоящата съдебна инстанция
приема, че процесният административен акт е
постановен в съответствие и при правилно приложение на материалния закон,
противно на твърдяното в жалбата. Неоснователни са и не се споделят и доводите
на оспорващия за допуснати при постановяване на разглеждания АУПДВ съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Изложеното мотивира
настоящия съдебен състав да приеме, че процесният Акт
№ 01-2600/260#18 от 14.11.2019 г. за установяване на публично държавно вземане,
представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г.,
направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2012, 2013, 2014 и 2015
във връзка с подадени от „Староселска череша“ ЕООД
общи заявления за плащане на площ за 2012, 2013, 2014 и 2015 г. в размер на 16
149,89 лв., на основание чл. 18 ал. 3 т. 3 и ал. 4 б. „в“ от Наредба № 11 от
06.04.2009 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
“Земеделие” представлява по своята същност един валиден административен акт,
издаден в съответствие с материалния закон и при спазване на всички съществени административнопроцесуални правила, а депозираната срещу
него жалба е неоснователна.
Предвид
отхвърлянето на оспорването, основателна се явява и следва да се уважи претенцията
на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100 (сто) лева,
съобразно нормата на 144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал.
8 от ГПК. Така определената сума следва да се възложи в тежест на оспорващата
страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Староселска череша“ ЕООД, ЕИК ………………, със седалище и
адрес на управление с. Старо село, общ. Сливен, пр. от У. С.Д.Т. срещу издаден
от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Акт № 01-2600/260#18 от
14.11.2019 г. за установяване на публично държавно вземане, представляващо
изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г., направление
„Биологично растениевъдство“ за кампании 2012, 2013, 2014 и 2015 във връзка с
подадени от „Староселска череша“ ЕООД общи заявления
за плащане на площ за 2012, 2013, 2014 и 2015 г. в размер на 16 149,89 лв., на
основание чл. 18 ал. 3 т. 3 и ал. 4 б. „в“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Староселска череша“ ЕООД, ЕИК …………………, със седалище и адрес
на управление с. Старо село, общ. Сливен, пр. от У. С.Д.Т. да заплати на Държавен
фонд „Земеделие”, гр. София разноски в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния Административен съд на РБългария
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: