№ 180
гр. В., 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20211420102448 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявен от ЯНК. П. СТ. с ЕГН ********** от
гр.В. ул.”Ц.К.”№*******,чрез адв.Л.В. от АК В. гр.В. ул.”П.К.”№15,против
”А.Б.Б” ЕООД,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление гр.С.
бул.”Б.”№*******,представлявано от управителите Х.М.М.,П.Р. и Д.М.,иск с
правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищцата твърди,че на основание заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №2126/25.07.2012 г. по ч.гр. дело №2938/2012 г.
на ВРС бил издаден изп. лист от 08.10.2012 г.,по силата на който ищцата била
осъдена да заплати на ”Ти Би аЙ Кредит”ЕАД,ЕИК *******, гр.С.,общо
574.29 лв. : 431.14 лв. главница /неизплатени вноски по договор за целево
финансиране №**********/12.09.2011 г./;законната лихва върху
главницата,считано от 24.07.2012 г.;18.15 лв. обезщетение за забава за
периода 15.10.2011 г.-27.06.2012 г.;125 лв. разноски по делото.
На основание издадения изп. лист на 21.01.2013 г. било образувано изп.
дело №389/2013 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б..По изп. дело били
извършени справки за семейното състояние на длъжника и за регистрирани
МПС.На основание чл.458 от ГПК във връзка с чл.191 от ДОПК било
изпратено съобщение за присъединяване на Държавата като кредитор.На
1
23.02.2013 г. било връчено запорно съобщение за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника.Съобщението било връчено на
работодателя на 26.02..Същият бил уведомил ЧСИ,че длъжникът бил в
неплатен отпуск и нямал доходи по правоотношението.Други принудителни
действия не били предприемани.С постановление от 04.11.2015 г.,изп. дело
било перемирано,тъй като взискателят не бил поискал извършване на
изпълнителни действия повече от две години.
На 23.02.2015 г.,взискателят бил цедирал вземанията си на ответника.На
27.05.2019 г.,ответникът бил подал молба за образуване на изп. дело.На
същата дата било образувано изп. дело №474/2019 г. на ЧСИ с район на
действие ВОС Г.Б..По делото бил поискан и насрочен за 21.11.2019 г. опис на
движими вещи по постоянния адрес на длъжника,който опис не бил
извършен. Било искано удостоверение за наличие или липса на задължения от
ТД на НАП гр.В..С молба от 10.07.2020 г. ответникът бил поискал
извършване на справка в Регистъра на банкови сметки и сейфове на БНБ и
налагане на запор върху сметки на ищцата.Със запорно съобщение от
27.07.2020 г. такъв запор бил наложен.
И по двете изп. дела не били постъпвали суми в резултат на доброволно
или принудително плащане от страна на ищцата.
Единствените годни да прекъснат давността изп. действия били
присъединяването на Държавата на 14.02.2013 г. и налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата на 23.02.2013 г..Вземането/за
главницата/ по изп. лист се погасявало с общата 5 г. давност,съответно на
23.02.2018 г./преди образуването на второто изп. дело/ вземанията по изп.
лист били погасени.
Искането е да бъде признато за установено,че ищцата не дължи сумите
по изп. лист/определена главница, определяема законна лихва и определени
обезщетение за забава и разноски/,общо определени 574.29 лв..
В срока по чл.131 от ГПК,от ответника е постъпил отговор,чрез
юк.Й.Н..Навежда доводи за наличие на нередовности в исковата
молба.Оспорва и иска като недопустим и неоснователен,без да излага доводи.
Съдът,предвид наведените доводи и събраните по делото
доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното:
2
По ч.гр. дело №2938/2012 г. на ВРС са били издадени заповед за
изпълнение №2126/25.07.2012 г. и изп. лист от 08.10.2012 г. в полза на ”Ти Би
аЙ Кредит”ЕАД гр.С. против ищцата за : 431.14 лв. главница/неплатени
вноски по договор за целево финансиране №**********/12.09.2011 г./;18.15
лв. обезщетение за забава за периода от 15.10.2011 г. до 27.06.2012
г.;законната лихва върху главницата,считано от 24.07.2012 г.;125 лв. разноски
по делото.
На основание издадения изп. лист е било образувано изп. дело
№389/2013 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б..По изп. дело са били
правени справки за семейно положение,регистрирани трудови договори и
регистрирани МПС.На основание чл.458 от ГПК във връзка с чл.191 от ДОПК
е било изпратено съобщение за присъединяване на Държавата като
кредитор.На 29.01.2013 г. са били изпратени покана за доброволно
изпълнение и запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата.Запорното съобщение е било връчено на
работодателя на 25.02..Работодателят е уведомил ЧСИ,че ищцата е в неплатен
отпуск и болнични и няма доходи.С постановление от 04.11.2015 г.,изп. дело
е било прекратено,тъй като взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години.
Горното е видно от приложеното изп. дело.
На 23.02.2015 г.,взискателят е цедирал вземанията си на ответника.По
негова/на ответника/ молба от 27.05.2019 г. на същата дата е било образувано
изп. дело №474/2019 г. на ЧСИ Г.Б..С молбата е бил поискан и опис на
движими вещи по постоянния адрес на ищцата.Описът е бил насрочен за
21.11.2019 г.,но не е бил извършен поради неоткриване на ищцата на
адреса.По изп. дело е била правена справка за семейно положение.На
17.10.2019 г. е било изпратено съобщение за доброволно изпълнение.На
основание чл.458 от ГПК във връзка с чл.191 от ДОПК е било изпратено
съобщение за присъединяване на Държавата като кредитор.Било е искано
удостоверение за наличие или липса на задължения от ТД на НАП гр.В..С
молба от 10.07.2020 г. ответникът е поискал извършване на справка в
Регистъра на банкови сметки и сейфове на БНБ и налагане на запор върху
сметки на ищцата.Със запорно съобщение от 27.07.2020 г. е бил наложен
запор.Правен е бил опит за връчване на съобщението за доброволно
3
изпълнение чрез работодател/на 31.03.2021 г./.
Горното е видно от приложеното изп. дело.
При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с
чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищцата претендира недължимост на суми,за събирането на които е
било образувано изп. дело,поради изтекла погасителна давност.
Съдът е докладвал делото,като е посочил,че в тежест на ищцата е било
да представи доказателства за наличието на изп. дело,вкл. дата на
образуване,страни,предмет и предприети изп. действия.
Събраните писмени доказателства позволяват обосновани изводи за
дата,страни,предмет и предприети изп. действия.
При доказателствата,Съдът приема,че преди образуването на изп. дело
№474/2019 г. изпълнителни действия,спиращи или прекъсващи давността,са
присъединяването на Държавата и налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата в началото на 2013 г..
Доколкото вземането за главницата по изп. лист се погасява с общата 5
г. давност,преди образуването на второто изп. дело вземанията по изп. лист са
били погасени по давност.
За да достигне до тези изводи,Съдът съобразява вкл. направеното с
тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на
ОСГТК тълкуване на Закона:
Съгласно чл.116 б.в от ЗЗД,давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането.Прекъсването обаче се
осъществява само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира
един или повече конкретни изпълнителни способи.Давността се прекъсва
както с искане на взискателя за извършване на изпълнителното действие,така
и с предприемането му от съдебния изпълнител.Двете действия имат
самостоятелно правно значение относно давността,но съществуват в тясна
връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо действие без
наличие на другото.Изключение от това правило има само при възлагане по
смисъла на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ,при което не е необходимо наличието на
искане от взискателя,за да бъде валидно предприето изпълнителното
4
действие и да бъде прекъсната давността.Тя се прекъсва със самото му
предприемане в рамките на приложения изпълнителен способ.
Неизчерпателно се посочват група действия в изпълнителното
производство с прекъсващ ефект за давността.Това са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;присъединяването на
кредитор;възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане;извършване на опис и оценка на вещ;назначаване на
пазач;насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело,изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение,проучването на имущественото състояние на
длъжника,извършването на справки,набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга,извършването на разпределение,плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др..
Подаването на молба за издаване на изп. лист, издаването на изп.
лист,образуването на изп. дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение,проучването на имущественото състояние на
длъжника и извършването на справки не са действия, прекъсващи
давността.Такова действие е поискването на опис на движими вещи,което е от
2019 г.,т.е. след погасяването по давност на вземанията.
По горните съображения,искът следва да бъде уважен, както е бил
предявен.
При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата разноските по делото-50 лв. държавна такса,5 лв. такса за издаване
на съдебно удостоверение,500 лв. адв. възнаграждение и 48 лв. такси ЧСИ за
изготвяне на копия от изп. дела,общо 603 лв..
Водим от горното,Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”А.Б.Б”ЕООД,ЕИК
*******,със седалище и адрес на управление гр.С. бул.”Б.”№*******,
5
представлявано от управителите Х.М.М., П.Р. и Д.М.,че ЯНК. П. СТ. с ЕГН
********** от гр.В. ул.”Ц.К.”№******* не му дължи,поради погасяване по
давност, сумите по издадения по ч.гр. дело №2938/2012 г. на ВРС изп. лист от
08.10.2012 г.,за събирането на които е било образувано изп. дело №474/2019
г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г.Б.,а именно : 431.14 лв.
главница/неплатени вноски по договор за целево финансиране
№**********/12.09.2011 г./;18.15 лв. обезщетение за забава за периода от
15.10.2011 г. до 27.06.2012 г.;законната лихва върху главницата,считано от
24.07.2012 г.;125 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ”А.Б.Б”ЕООД,ЕИК *******,със седалище и адрес на
управление гр.С. бул.”Б.”№*******,представлявано от управителите
Х.М.М.,П.Р. и Д.М., да заплати на ЯНК. П. СТ. с ЕГН ********** от гр.В.
ул.”Ц.К.”№******* сумата от 603 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6