Р
Е Ш Е
Н И Е
N 80
Гр.Велико Търново 12.05.2022г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, ІI-ри касационен състав, в публично заседание на петнадесети април
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евтим Банев
ЧЛЕНОВЕ: И. Янева
Константин Калчев
при секретаря М. Н.и с
участието на прокурора Кърчева като разгледа докладваното от съдията И. Янева
к.н.дело № 10078 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2022
година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 45 / 25.01.2022г., постановено по АНД № 20214110201003 по
описа на ВТРС за 2021г., трети състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 6 / 24.06.2021г. издадено от Главен
директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“,
с което на И.К.Д.
е
наложено
административно
наказание
глоба
в размер на 5 200лв. на основание чл.200, ал.1, предложение първо от ЗКН за нарушение на чл.83, ал.1, т. б”а” от същия закон.
Касационното
производство е образувано по жалба от И.К.Д., в която се твърди неправилно приложение на процесуалния и
материалния закони от въззивния
съд. Изложени са подробни доводи за игнориране на част от доказателствата от въззивния съд, необсъждане на възраженията на
жалбоподателката и липсата на мотиви в съдебния акт. Подробно са изложени
отново и възраженията относно липсата на твърдяното административно нарушение и
пропуските при провеждане на процедурата по налагане на административно
наказание. Моли се за отмяна на въззивното
решение, отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.
Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
за отхвърлянето й.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението.
В
хода на въззивното производство са установени
следните факти – И.К.Д. е съсобственик на недвижим
имот – втори етаж от жилищна сграда, находяща се в
гр.Велико Търново, ул.”Резервоарска” № 28. Имотът попада на територията на групова недвижима културна ценност
"Архитектурно-строителна зона "Варуша"
в "Историческо селище Велико Търново", "Паметник на урбанизма и
културния пейзаж", утвърден с Протокол № 4 / 07.06.1999г. на Националния
съвет за опазване на паметниците на културата на Министерство на културата.
През м.03.2019г. в къщата възниква пожар, засягащ части от комина и покрива,
като през 2020г. собствениците започват ремонтни дейности, за които сключват
договори. Извършени са смяна на покривна конструкция и изграждане на бетонен
пояс, обшивка, изграждане на комини, поставяне на улуци, мошами
и керемиди. За извършените строителни работи не са издавани строителни книжа и
не са съгласувани и одобрявани от Министерството на културата. Във връзка с
жалба е извършена проверка на място от инспектор в ГД „ИОКН“ към Министерството
на културата, който установява вида на извършените ремонтни работи, липсата на
строителни книжа и липсата на съгласуване на проекта. Констатациите са вписани
в протокол и е уведомена прокуратурата, която приема, че липсват данни за
извършено престъпление, а следва да се ангажира административно наказателната
отговорност на лицата и преписката е изпратена по компетентност за издаване на
наказателно постановление.
Административно наказващият орган приема наличието на
нарушение на чл.83, ал.1, т. б”а” от ЗКН и на лицето
е издадено наказателно постановление.
Въззивният съд приема, че нарушението и нарушителя са безспорно установени,
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, правилно са определени вида
и размера на наказанието, поради което и наказателното постановление е
потвърдено.
Настоящият състав намира изводите на районния съд за законосъобразност на
наказателното постановление за съответен на събраните доказателства и
материалния закон.
Заявените от касатора процесуални нарушения
на съда не се установяват от текста на съдебния акт. В него са обсъдени фактите
от значение за разрешаване на спора – тези от които се установяват съставомерните за нарушението обстоятелства. Това са
наличието на имот в границите на групова
културна ценност и извършване на допълващо застрояване или реконструкция или
надстрояване или пристрояване или ремонти и преустройства с промяна на външния
вид на строежите без съгласуване на проектите по реда на чл.84 от ЗКН.
Тези
факти са установени от съда чрез събиране на писмени доказателства и заключение
на вещо лице. Показанията на свидетелите допълват посочените доказателства, но
нямат водещо значение при формиране на изводите относно наличието на нарушение
и авторството му.
Неоснователни
са възраженията на касатора за неправилно определен период на извършване на
нарушението и съответно липса на безспорното му установяване. В решението си
районния съд ясно посочва периода на нарушение – от 10.03.2020г. до
04.05.2020г. – както и въз основа на какви доказателства е определен той –
договор за възлагане на изработка от 10.03.2020г. и подписване на приемо-предавателен протокол. Видно е даването на превес на
събраните писмени доказателства, неоспорени от страните, без да се анализират
свидетелски показания и тяхното съответствие на писмените доказателства, което
не представлява нарушение на процесуалните правила.
С оглед законовата презумпция за знание на закон
твърденията на касаторката за липса на субективен
елемент поради незнание на закона правилно са приети от въззивния
съд за неоснователни.
Доводите на касатора за неправилно ценене на събраните
по делото документи във връзка с наказателно производство срещу същото лице са
неоснователни. Изложените в постановления на прокуратурата факти подлежат на
самостоятелно доказване от административно-наказващия орган, тъй като
административно-наказателното производство е различно от наказателното и
събраните в друго производство доказателства не представляват редовни
доказателства. От значение за производството по ЗАНН е единствено изводът на
прокуратурата налице ли е престъпление или не. От постановлението на Върховна
касационна прокуратура, потвърждаващо постановление на апелативна прокуратура,
се установява крайния извод на прокуратурата за липса на престъпление и наличие
на административно нарушение.
С оглед вида на процесното
административно нарушение – липса на съгласуване на ремонтни дейности –
причината за извършване на ремонта е без правно значение, поради което и
правилно въззивния съд не обсъжда част от събраните
доказателства и доводите на въззивника за авариен
ремонт. Настоящият касационен състав намира, че твърденията на касатора за
наличието на авариен ремонт и сериозно увреждане на покрива при пожар се
опровергават от представените по делото писмени доказателства – пожарът е
възникнал на 14.03.2019г., а ремонтните дейности започват на 10.03.2020г. –
почти цяла година след пожара и след преминаване на есенно-зимния сезон, при
който са налице значителни валежи и температурни разлики. Ако покривът бе
сериозно увреден, то ремонта е следвало да бъде извършен незабавно и то по
време без превалявания, тъй като без покрив би се разрушил целия имот.
Във връзка с развитата подробна теза на неправилно
кредитиране на удостоверение от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ Велико Търново относно пожара, издадено на друго лице, касационния
съд намира за необходимо да отбележи следното. Това удостоверение съответства
на отразеното в създадения документ при гасенето на пожара – Телефонограма №
131. В нея като адрес на пожара е посочен гр.Велико Търново, ул.“П. Типографов № 17 собственост на С.и И.Г.. Индивидуализирано
е унищоженото имущество – 1 кв.м. дюшеме и 1 кв.м. комин. Вписани са и следните
данни – при пристигане на място се установи, че гори комин и има силно
задимяване в цялата къща. След разкъртване се установи, че горят части от греда
в и до комин. Видно от тези данни, съставени от пожарникарите при погасяване на
пожара покрив изобщо не е засегнат от пожара. Самият пожар е в различен имот от
имота на касаторката. Тези данни категорично
опровергават твърденията за възстановяване на вреди от пожар, спешен ремонт,
авариен ремонт и т.н. развивани подробно от наказаното лице пред съда. Въззивният съд спестява изобличаването на голяма част от
неверните твърдения на лицето концентрирайки мотивите си около съставомерните за нарушението факти.
Както правилно е посочено в решението на РС Велико
Търново дали ремонтните дейности съответстват на изискванията на Закона за
културното наследство и дали те представляват законен или незаконен строеж е
без значение за настоящото производство, тъй като нарушението е липса на
съгласуване на тези дейности, поради което и доводите на касатора за тези факти
са неоснователни. В този смисъл и възражението за необсъждане на определени
факти относно строителството е неоснователно.
Възраженията на касатора за неправилно позоваване и формиране на
изводите на въззивния съд въз основа на заключение на
вещо лице са в противоречие с основни правила за доказване. В хипотеза, в която
съдът не притежава специални знания за установяване на определени факти, тези
факти се установяват от признати специалисти – вещи лица. Правилно съдът се
позовава на заключението на вещото лице по отношение на въпроса намира ли се
имота в границите
на групова културна ценност. В хода на производството пред районния съд
заключението не е оспорено от процесуалния представител на касатора и не е
искана тройна експертиза, поради което правилно са зачетени изводите на вещото
лице. Подробните съображения в касационната жалба не могат да бъдат потвърдени
от специалисти в хода на това производство и по същество представляват опит да
се санира пропуск при разглеждането на делото пред въззивната инстанция. Различните административни адрес на
една постройка сами по себе си не могат да обосноват извод дали тя попада в
граници определени преди години. За целта е необходимо познание и възможност за
разчитане на картов материал, което представлява специално умение изискващо
допускане на експертиза. Приетото по делото заключение дава категорично
становище за попадането на имота в границите на групова културна ценност –
Архитектурно-строителна зона „Варуша“.
Аналогично е становището на настоящия
състав и по отношение възраженията за установяването на второто съставомерно за настоящото нарушение обстоятелство -
извършване на реконструкция. Какъв е
видът на ремонта по смисъла на ЗУТ е без правно значение за спора, тъй като
Законът за културното наследство не препраща към ЗУТ а определя собствени
хипотези, при които е необходимо съгласуване на проекти. Правилно районния съд
е определил вида на строително-монтажните дейности с оглед конкретното
нарушение и не е обсъждал приложението на ЗУТ.
Правилна е преценката на районния съд относно приложението на
чл.28 от ЗАНН. И във въззивното производство, и в
настоящото производство от касаторката не се изтъкват
и доказват данни и обстоятелства относно имотно състояние, здравословно
състояние или други извънредни обстоятелства, които да обосноват приложението
на чл.28 от ЗАНН.
По
изложените съображения решението на въззивния съд
следва да бъде оставено в сила.
С оглед
изхода на спора и осъщественото процесуално представителство основателно се
явява искането на ответника за присъждане на разноски.
Въз основа
на горното и на основание
чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 45 /
25.01.2022г., постановено по АНД № 20214110201003 по
описа на ВТРС за 2021г., трети състав, .
ОСЪЖДА И.К.Д. *** да заплати на Министерството на културата сумата от
100лв. / сто лева/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.