Р Е Ш Е Н И Е
№ 292 / 30.06.2023
г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет
и седми юни през две хиляди двадесет и трета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
с участието на прокурора ПЛАМЕН
НИКОЛОВ и секретаря Мария
Михалева изслуша докладваното от съдия С. Сандева КАНД № 320/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с
чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН.
Производството е образувано по касационна жалба на „Сердика
турист“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***,
представлявано от управителя Р.Р.П., срещу Решение № 3/26.01.2023 г.,
постановено по нахд № 20223210200229/2022 г. по описа на Районен съд - Балчик,
с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено и заснето с АТСС, серия Г № 0042307, издаден от ОД на МВР – Добрич,
с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 638, ал. 4, вр.
чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. В жалбата се
твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че БРС не се е произнесъл
по всички доводи и съображения, наведени във въззивната жалба и в писмените
бележки. Не е съобразил, че при издаване на ЕФ са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правото
на защита на наказаното лице. Твърди се, че в ЕФ е налице несъответствие между
описаното нарушение, посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма,
като е допуснато смесване на съставите на две различни нарушения. Твърди се
също, че липсва описание на конкретното нарушение от обективна страна, като се
цитира и съдебна практика в тази насока. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго по същество, с което да се отмени ЕФ.
Ответникът - Областна дирекция на МВР - Добрич, не изразява
становище по жалбата.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение
за отмяна на оспореното решение и на потвърдения с него ЕФ по аргументите,
посочени в касационната жалба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :
Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано
лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд - Балчик е потвърдил
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, Серия Г № 0042307, издаден от ОД на МВР -
Добрич, с който за извършено на 21.04.2022 г. нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ, във връзка с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1
от КЗ, на „Сердика турист“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева.
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че нарушението
е безспорно установено, тъй като към съответната дата за автомобила не е имало сключена
валидна застраховка „ГО“. Направил е извод, че при издаването на обжалвания ЕФ
не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната му. Приел
е, че са спазени разпоредбите на КЗ и ЗДвП и правилно дружеството –
жалбоподател е било санкционирано в качеството му на собственик на МПС към момента
на допускане на административното нарушение. В резултат на това е потвърдил ЕФ.
Така постановеното решение е правилно като краен правен
резултат.
При извършената служебна проверка не се констатират допуснати
съществени процесуални нарушения или неправилно приложение на материалния
закон. Районният съд е извършил цялостна проверка на обжалвания ЕФ, като е
изложил подробни мотиви защо го приема за законосъобразен, давайки отговор на
всички относими за случая възражения на жалбоподателя.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че липсва конкретно
описание на нарушението. Настоящата инстанция споделя изводите на въззивния
съд, че ЕФ съдържа изискуемите реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него
ясно и недвусмислено е посочено, че с АТСС е установено управление на МПС,
регистрирано в Р България и не е спряно от движение, за което собственикът не е
сключил задължителна застраховка „ГО“ по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Посочени
са мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, марката, моделът
и регистрационният номер на МПС и собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство. Следователно налице е подробно и изчерпателно описание на
всички съставомерни признаци на нарушението от обективна страна, което
позволява на наказаното лице да разбере в какво точно е обвинен. Действително в
обстоятелствената част на ЕФ се съдържат констатации и за превишение на
скоростта, но те не водят до неяснота на волята на наказващия орган. Правилно е
становището на районния съд, че цялостното съдържание на ЕФ несъмнено сочи
какво е конкретното административно нарушение и кой е субектът, който го е
допуснал, като присъствието на израза „…при максимално разрешена скорост от 50
км/ч, въведена с пътен знак В-26…приспаднат толеранс от 3 %...“ не е затруднило
защитата на жалбоподателя, тъй като ясно и точно е описано в жалбата срещу
какво е подадена тя. Неоснователно е позоваването на цитираните в жалбата
съдебни решения, защото те са постановени при други фактически обстоятелства и
друго съдържание на ЕФ.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че в ЕФ е дадена
неправилна правна квалификация на деянието и e направено недопустимо смесване на
съставите на две различни нарушения – по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и по чл. 638,
ал. 4 от КЗ, като първото е формално и е наказуемо по чл. 638, ал. 1 от КЗ. И в
двете хипотези по чл. 638, ал. 1 от КЗ и по чл. 638, ал. 4 от КЗ става дума за
нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като разграничението
между тях е само относно начина на установяване и санкциониране на нарушението,
което е видно и от систематичното тълкуване на разпоредбите. За да се установи съставомерното
извършване на нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, следва да е налице
управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „ГО“, като в случаите по чл. 638, ал. 1 от КЗ това става
по общия ред със съставяне на АУАН, въз основа на който се издава НП съгласно
чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, а в случаите по чл. 638, ал. 4 от КЗ – чрез
заснемането с автоматизирано техническо средство, въз основа на което се издава
ЕФ съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ. В конкретния случай управлението на такова МПС
е установено и заснето с АТСС, поради което правилно нарушението е
квалифицирано по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл.
638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ и е санкционирано с издаването на ЕФ.
Не се споделят
възраженията на жалбоподателя, че липсва яснота относно субекта на нарушението. Съдържанието на електронния фиш и вида на наложеното
наказание не оставят никакво съмнение, че това е ЮЛ, собственик на
управляваното МПС, за което няма сключена и действаща задължителна застраховка
„ГО“, както правилно и законосъобразно е преценил и районният съд.
В случая от доказателствата по делото се установява
безспорно, че са налице всички елементи на извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 638, ал. 4 от КЗ - установено с
АТСС управление на МПС, за което е задължително сключването на застраховка „ГО“,
и липса на валидно сключен и действащ договор за застраховка „ГО“
за това МПС към този момент. Следователно законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото лице - собственик,
съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4, във вр. ал.
1, т. 2 от КЗ.
Нито във
въззивното производство, нито в касационното производство са представени
доказателства, които да опровергават фактическите констатации в ЕФ, поради
което правилно и обосновано районният съд го е потвърдил.
По тези съображения съдът намира, че не
са налице касационни отменителни основания по смисъла на НПК. Решението на БРС е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с данните по делото и
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Страните не са претендирали разноски по делото, поради
което съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във
вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 3/26.01.2023 г., постановено по нахд № 229/2022 г. по описа на Районен съд –
Балчик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: