Р Е Ш Е Н И Е
№ 1666/16.10.2023г.
гр. Пловдив, 16.10.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав,
в открито заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и участието на
прокурора Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от Председателя КАНД № 1419 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Обжалвано е Решение № 550/29.03.2023г.,
постановено по АНД № 256/2023г. по описа на РС гр.Пловдив, XVI н.с., с което е потвърдено наказателно постановление
№ 22-0441-000263/02.11.2022 година на Началника на РУ 04 при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Д.Н.А.,
ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д.Н.А.,чрез процесуалния си
представител адвокат Б., иска да се отмени решението, както и потвърденото с
него НП. Излага доводи за незаконосъобразност и за наличие на допуснати
съществени процесуални нарушения.
Ответникът по касационната жалба Началник РУ 04
Пловдив при ОД на МВР Пловдив, редовно призован не изпраща представител и не
дава становище по жалбата.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е
неоснователна.
Пловдивският административен съд, като провери
законосъобразността на въззивното решение, във връзка с наведените от касатора
оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК във
връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери следното:
Районният съд е бил сезиран с жалба против наказателно
постановление № 22-0441-000263/02.11.2022 година на Началника на РУ 04 при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Д.Н.А.,
ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
От фактическа страна е установено, че на 27.09.2022
г. около 12,00 ч., при извършена проверка от служители на МВР жалбоподателят,
като водач на лек автомобил Хюндай Кона с рег. № СВ 7073 НХ, отказал да му бъде
извършен тест с техническо средство DRUG
TEST 5000 с № ARUF-0023 и
не изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване.
Въз основа на това бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, в който нарушението е квалифицирано
като такова по чл. 174 ал.3 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е съставено
оспорваното НП.
За да го потвърди, районният съд е приел, че не
са налице нарушения на изискванията на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, както и на сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. По отношение на
възражението, че липсата на попълнени надлежно стикери, поради което била
отказана кръвна проба на жалбоподателя, съдът е приел,че твърдението е
голословно.
Решението е правилно като краен резултат.
Действително, доста от възраженията в жалбата
до районния съд не са били обсъдени в обжалваното решение. Въпреки това не се
констатират основания за отмяна. Не отговаря на съдържащото се в кориците на
делото твърдението, че жалбоподателят не бил допуснат да даде обяснения, което
се сочи в касационната жалба като съществено процесуално нарушение. Видно от
протокола от съдебно заседание, проведено на 13.03.2023г., жалбоподателят лично
е изслушан и е дал обясненията си. Поради което няма как да се приеме,че е
налице процесуално нарушение.
Относно възражението за неизясненост в хода на
съдебното следствие на обстоятелството дали санкционираният е бил допуснат или
не да даде кръвно изследване, то това обстоятелство с оглед съдържанието на
съставения и представен талон за изследване се явява без никакво значение в
случая. Видно е, че в талон за изследване № 122688, който е съставения при
установяване на нарушението, видно от АУАН-на, където изрично фигурира номерът
на издадения талон за изследване, в полето „медицинско или химическо
изследване“ е записано собственоръчно „не желая“. Тази част от съдържанието на
талона нито се оспорва, нито се твърди да е неавтентична. При ясно изразена
воля, че не желае медицинско и химическо изследване, частният удостоверителен
документ, какъвто представлява талонът за изследване в тази му част, е
достатъчно доказателствено средство да се приеме, че нарушителят не желае да
даде кръвна проба и това по никакъв начин не се опровергава от нито едно от
останалите събрани доказателства. Дори и да не е била спазена разпоредбата на
чл.3,ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози(Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) и да не са били надлежно
попълнени и залепени стикери, то това не би било основание за
незаконосъобразност на издаденото НП при констатирания отказ да се извърши
кръвно изследване. По отношение на представените по делото стикери следва да се
отбележи, че те по никакъв начин не могат да се обвържат с процесния талон за
изследване, тъй като номерът им е съвсем различен.
Не е налице нарушение и на изискването в чл. 5,
ал. 2 от Наредбата , тъй като протокол по образец, съгласно приложение 2 се
попълва в случаите, в които е извършена проверка за употребата на наркотични
вещества с тест, каквато в случая е отказана и изобщо не е извършвана.
Относно обсъждането или не на възражението на
нарушителя срещу АУАН, нарушаването на изискванията на чл.44 от ЗАНН не се
явява съществено процесуално нарушение. В случая АУАН е връчен на нарушителя и
му е даден срок за възражения. Дали са постъпили такива и дали те са обсъдени
от административнонаказващия орган не става ясно от административната преписка,
но само по себе си това обстоятелство не води до ограничаване правото на защита
на санкционирания. Като краен резултат НП е съставено при правилна правна
квалификицаия на нарушението и при ясно изразени мотиви, съдържащи необходимите
елементи от фактическия състав на нарушението. Доказателства, опровергаващи
извършеното, а именно отказ да се извърши проверка и отказ да се извърши лаборатно
изследване, няма, поради което и не са налице основания за отмяна на издаденото
НП.
Ето защо съдът намира, че жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 550/29.03.2023г.,
постановено по АНД № 256/2023г. по описа на РС гр.Пловдив, XVI н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.