№ 180
гр. Варна, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20223100900414 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Х. П. от
с.Чернево, срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде
осъден ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД да заплати на А. Х. П. както следва: сумата от
35000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания и психически травми, в резултат на настъпило ПТП на
27.09.20г., причинено от Я. А.ов И., при управление на л.а.Фолксваген Голф с рег.№******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.20г. до окончателното й
изплащане; сумата в размер на 111,91лв, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направени медицински разходи, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.11.20г. до окончателното й изплащане; сумата в размер на 210лв,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ремонт на
телефон, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.20г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 5500лв, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени на мотоциклет Ямаха с рег.№****** в
резултат на настъпило ПТП на 27.09.20г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.11.20г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба твърди, че на 27.09.20г. в с.Чернево, на кръстовището на
ул.Победа и ул.Пирин, при управление на л. а. Фолксваген Голф с рег.№******, водачът Я.
А.ов И. нарушил правилата за движение по пътищата, като отнел предимството на
мотоциклет Ямаха с рег.№******, управляван от А. Х. П., при което мотоциклетистът
изгубил управлението на мотора, ударил се в бордюра и изхвърчал от мотора. За деянието
1
било образувано ДП №275/20г. по описа на РУ-Девня, спряно към момента. Вследствие на
настъпилото ПТП на ищецът били причинени следните травми – счупена подбедрица на
десен крак на две места, контузия на гръден кош, травма на дясно коляно, охлузвания и
белези, удари на главата с неврологични последици. Излага, че след ПТП е откаран в
спешно отделение на МБАЛ Св.Анна-Варна АД, където кракът му бил гипсиран. Твърди, че
след инцидента изпитвал силни болки в крака, врата, главата и ръцете, за което вземал
обезболяващи, а след излизането от болницата разчитал на помощта на близките си, за да се
придвижва и за елементарни нужди. Сочи, че три месеца се придвижвал с патерици, като му
предстояла операция на крака. Излага, че получил и психически травми- изпаднал в
депресия, изпитвал страх, безпокойство, безсъние, станал затворен, не водел социален
живот. Твърди, че останали трайни последици като болки в дясното коляно и таза, не можел
да кляка и да седи прав. Твърди, че във връзка с лечението е сторил и разходи в размер на
111,91лв за медицинско изделие и лекарства. Излага, че при ПТП бил увреден мобилния му
телефон, който бил усукан и със счупен дисплей, като за ремонт платил сумата от 210лв.
Сочи, че в резултат на ПТП бил увреден и мотоциклет Ямаха с рег.№******,като при
ответника била заведена за него щета №**********/24.11.20г. Тъй като стойността на
ремонта надхвърляла действителната му стойност счита, че е налице тотална щета. Излага,
че към момента на ПТП автомобилът, управляван от виновния водач, е имал действащ
договор за застраховка ГО с отв.дружество по застр.полица №****. Сочи, че отправил
претенция за заплащане на причинените му неимуществени и имущ.вреди, който
постановил отказ да изплати застр.обезщетение. С допълн.искова молба оспорва изложените
в отговора възражения.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застр.правоотношение по договор за застраховка ГО на автомобилистите по отношение на л.
а. Фолксваген Голф с рег.№******. Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че вина за
настъпването на ПТП има ищецът, който управлявал мотора с превишена и несъобразена с
пътните условия скорост, без достатъчно странично отстояние, както и без да притежава
необходимата правоспособност за управление на мотор от този тип. Оспорва да е
осъществен деликт, в това число противоправност и вина в поведението на водача на
автомобила, като счита събитието за случайно за него. Прави възражение за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия, като твърди, че последният е управлявал мотора с
превишена и несъобразена с пътните условия и интензивността на движението скорост, без
да притежава необходимата правоспособност за управление на мотор от този тип и без
протектори. Оспорва, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял телесни повреди, както и че
те са довели до продължителни болки и страдания. Оспорва твърденията за изживян стрес и
душевни страдания. Оспорва претенциите за имущ.вреди, като счита, че обезщетението
следва да се определи с приспадане на запазени части. Оспорва размера на претендираното
обезщетение за неимущ.вреди, който бил завишен. Оспорва претенцията за лихва. С
допълнителения отговор поддържа възраженията си.
2
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приложения препис на констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №1331/27.09.20г. се установява факта на настъпило на 27.09.20г. ПТП в с.Чернево,
между мотоциклет Ямаха с рег.№******, управляван от А. Х. П., и л.а. Фолксваген Голф с
рег.№******, управляван от Я. А.ов И., който факт не се оспорва от страните по делото. От
приложения протокол за ПТП е видно, че при така настъпилото ПТП е пострадало лицето А.
Х. П..
По делото няма спор, а и съгласно отразеното в констативния протокол за
ПТП, към 27.09.20г. /датата на ПТП/ л.а.Фолксваген Голф с рег.№******, управляван от Я.
А.ов И., е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗД "БУЛ ИНС" АД, със
застр.полица, валидна до 25.07.21г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.М.П.а и
св.Д.П., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
Съгласно заключението по допуснатата СМЕ, кредитирано от съда, се
установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил счупване на главичката на
малкопищялната кост вдясно, обусловило трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник за повече от 30 дни; счупване на еминенция интеркондилика на
голямопищялната кост вдясно, обусловило трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник за повече от 30дни; контузия на гръден кош и охлузване на десен
подколенник, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото
лице сочи, че в първите 20 дни ищецът е имал много силни болки поради голямата площ на
охлузването, като периода на възстановяване е около 45 дни, а пълно възстановяване от
увредените структури на колянната става се постига около третия месец. Дава заключение,
че ищецът е възстановен от получените увреждания като не се налага оперативна намеса, а
белезите ще избледнеят, но няма да се заличат напълно. Сочи, че описаните разходи са били
необходими за провеждане на лечението.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза,
кредитирано от съда, се установява, че на кръстовището в с.Чернево, където се пресичат
ул.Победа с ул.Пирин, настъпва ПТП, като причината е, че водача на л.а. Фолксваген Голф с
рег.№******, който се движи по ул.Пирин, не е спазил знак Б2-Стоп, не е спрял да пропусне
идващият от дясната му страна мотоциклет Ямаха, който се движи по път с предимство /
улица с поставен знак Б3-движение по път с предимство/. Заключава, че водачът на
автомобила е създал опасна ситуация при навлизането в кръстовището, вследствие на което
мотоциклетът предприема аварийно спиране и за да избегне удар с автомобила се отклонява
на дясно, преминава кръстовището, удря се в бордюра, след което напуска пътното платно и
удря бетонен стълб. Дава заключение, че от техническа гледна точка, ако водачът на
3
автомобила е бил спрял и не е навлязъл в кръстовището не би настъпило ПТП. Сочи, че
пазарната цена на процесния мотоциклет към датата 27.09.20г. възлиза на 5500лв., като
стойността на ремонта е по-висока от стойността на мотоциклета. Дава заключение, че
скоростта на мотоциклета преди да започне аварийно спиране е 14,02м/с или 50,47км/ч.,
като същият не е могъл да избегне създалото се ПТП.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане
по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на
прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото,
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди.
В настоящия случай съдът приема за безспорно установен факта на настъпило
ПТП в с.Чернево, между мотоциклет Ямаха с рег.№******, управляван от А. Х. П., и
л.а.Фолксваген Голф с рег.№******, управляван от Я. А.ов И., като към датата на инцидента
-27.09.20г. по отношение на л.а.Фолксваген Голф е имало валидно сключена застраховка
”Гражданска отговорност” с ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД.
От заключението по изслушаната САТЕ се установи, че водачът на
автомобила не е спазил знак Б2-Стоп и не е спрял да пропусне движещия се по път с
предимство мотоциклет Ямаха, като е създал опасна ситуация при навлизане в
кръстовището, вследствие на което мотоциклетът предприема аварийно спиране и за да
избегне удар с автомобила се отклонява на дясно, преминава кръстовището, удря се в
бордюра, след което напуска пътното платно като удря бетонен стълб. Установява се още, че
скоростта на мотоциклета е била 50,47км/ч, като ищецът не е имал възможност да
възприеме автомобила като заплаха извън опасната зона и да предприеме спиране, за да
избегне ПТП. Последният е възприел като заплаха автомобила вече в опасната зона за
спиране, като е предприел аварийно спиране, при което е загубил управлението на
мотоциклета. С оглед на тези фактически данни, както и задължението на водачите на МПС,
регламентирано в разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП, настоящият
състав намира, че водачът на автомобила е допуснал нарушение на посочените по-горе
разпоредби като е бил длъжен да спре на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка на
4
кръстовището и да пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в случая се установява
осъществяването на вс.елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение на
лицето, ползващо се от клаузите на застраховка ”ГО” /деликвента/, а именно извършено от
същото виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат - увреждане на здравето и имуществото на ищeца в резултат от настъпилото на
27.09.20г. пътнотранспортно произшествие. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното. Така установената от закона презумпция
не бе оборена от отв.страна. Следователно налице е основанието на чл.45 ЗЗД, за да се
ангажира гражданската отговорност на деликвента за причинените от него вреди на ищеца,
настъпили от нанесените увреждания. С оглед наличието на валидно сключено
застрахователно правоотношение по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност”
на автомобилистите с ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД, съдът намира, че са налице всички
предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя за обезщетяване на
претърпените от ищеца вреди от деликта.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тежестта, вида,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху
личността на пострадалия, при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета
предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010
г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.
По несъмнен начин от приетите писмени и гласни доказателства се установи,
че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на нанесените травматични увреждания, настъпили в резултат от процесното
ПТП – счупване на главичката на малкопищялната кост вдясно, счупване на еминенция
интеркондилика на голямопищялната кост вдясно, контузия на гръден кош и охлузване на
десен подколенник /съгласно заключението на СМЕ/. От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че след инцидента ищецът е прекарал около 1,5-2 месеца на
легло, като през това време грижите за него били поети от неговите близки. Свидетелите
сочат, че постоянно изпитвал болки в областта на коляното, кръста и таза, като не можел да
5
кляка напълно. Сочат още, че след катастрофата станал изнервен, избухлив, като отказвал да
се вижда с приятелите си. Видно от СМЕ ищецът е изпитвал силни болки в първите 20 дни,
като пълно възстановяване на увредената колянна става се постигало около третия месец.
Отчитайки степента на болките и страданията, свързани с претърпения удар и
характера на получените телесни увреждания, продължителността на възстановяването на
пострадалия, която е в рамките на обичайната за тези увреждания, наличието към момента
на остатъчен белег на подбедрицата, съдът намира, че сумата от 35000лв. в случая е
справедлива за репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищеца.
В писмения си отговор ответникът прави изявления за наличието на
съпричиняване на вредоносният резултат като твърди, че ищецът е управлявал мотора с
превишена и несъобразена с пътните условия и интензивността на движението скорост, без
да притежава необходимата правоспособност за управление на мотор от този тип и без
протектори. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да
почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При отсъствие на
категорични доказателства за причинно - следствена връзка между поведението на
пострадалия по време на реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат
обезщетението не подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно
принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД / в този смисъл Решение №98 от 24.06.2013 г. на
ВКС по т. д. № 596/2012 г./.
С оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
преценява същото за неоснователно. По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа
на твърдението за движение с несъобразена скорост, а видно от САТЕ скоростта на
мотоциклетиста е била в границите на разрешената за населеното място. Липсват и
доказателства, установяващи твърдяната липса на правоспособност за управление на мотор
от тази категория. Напротив от представения по делото препис на свидетелство за
управление на МПС на ищеца се установява, че последният е правоспособен водач на МПС
от категория АМ до категория С. Обстоятелството, че ищецът не е ползвал протектори,
които биха намалили интензитета на травмите, само по себе си не е достатъчно да обоснове
извод за съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото такова задължение не му е
възложено по закон. Ето защо съдът намира, че релевираното от ответната страна
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия се явява неоснователно.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен до размера от
35000лв, до който размер следва да бъде уважен.
Що се касае до предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 111,91лв, изразяващи се в сторени медицински разходи, то
видно от приложените по делото фактура и касови бонове се установява тяхното
извършване. Съгласно заключението по СМЕ същите са свързани с проведеното лечение на
6
получените при ПТП увреждания. Предвид това съдът намира, че претенцията в пълния й
претендиран размер следва да се уважи.
Безспорно по делото се установява и фактът на причинени вреди в резултат на
гореописаното ПТП по собствения на ищеца мотоциклет и телефон. Съгласно чл.493, ал.1
КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" отговаря за
вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда /чл.499, ал.2 КЗ/.
Видно от приложената по делото фактура от 05.10.20г. и касов бон към нея се
установява извършването на разходи за ремонт на телефон от ищеца в размер на 210лв. Ето
защо и исковата претенция за заплащане на обезщетение за тези вреди в пълния й
претендиран размер следва да се уважи.
Съгласно заключението по САТЕ стойността на ремонта за отстраняване на
причинените вреди по мотоциклета е 26100лева, като реалната пазарна стойност на
увредения мотоциклет към датата на настъпване на ПТП е 5500лева. Посочената от вещото
лице стойност за възстановяване на увредения при процесното ПТП мотоциклет, надвишава
съществено пазарната стойност на мотоциклета към момента на настъпване на ПТП. При
това положение обосновано следва да се приеме, че е налице "тотална щета" така, както
същата е дефинирана в чл.390, ал.2 КЗ, при която размерът на обезщетението е съизмерим с
пазарната стойност на застрахованото МПС непосредствено преди ПТП, която в случая
възлиза на 5500лева. Като неоснователно съдът намира възражението на ответника, че
застрахователното обезщетение следва да се определи след като се приспадне стойността на
запазените части. Действително, при плащане на застрахователно обезщетение при
наличието на "тотална щета" по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ застрахователят може да иска
намаляване на обезщетението със стойността на запазените части от МПС, които са годни за
употреба. Целта на приспадане на запазените части от размера на застрахователното
обезщетение е да се избегне неоснователното обогатяване на увреденото лице и
отговорността на застрахователя да бъде ограничена до размера на действителните вреди.
Съдът обаче не дължи служебно приспадане на запазените части, а само по искане на
ответника, в чиято тежест е да докаже твърденията си за вида, техническата годност и
стойността на съхранените детайли. В случая в отговора на исковата молба не се съдържат
конкретни насрещни твърдения досежно запазените части и тяхната стойност, нито са
посочени и представени доказателства за тяхното установяване. С оглед горното и като се
имат предвид установената от заключението на вещото лице действителна стойност на
увредения мотоциклет на ищеца към датата на настъпване на застрахователното събитие,
съдът намира, че в полза на ищеца като собственик на увреденото МПС следва да се
присъди претендираното обезщетение в размер от 5500лв. Ето защо предявеният иск за
обезщетение за имуществени вреди, причинени на мотоциклет Ямаха, се явява основателен
и следва да бъде уважен в цялост.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната лихва върху
присъденото обезщетение, то съдът съобразява разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, съгласно
която лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2 на чл.429 КЗ, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
7
сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, точка 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В случая ищецът е предявил застр.претенция към застрахователя на
18.11.20г., съответно на 30.11.20г. С оглед диспозитивното начало съдът счита, че върху
присъдените обезщетения се дължи законна лихва от 30.11.20г. до окончателното плащане.
Във връзка с отговорността за разноски от ищцовата страна е направено
искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство, съгласно чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА. В представеният по делото договор за
правна помощ, сключен с адв.Т.Н. изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ
от адвоката. Настоящият състав, като съобрази гореизложеното намира, че дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в размера, посочен в разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията й към датата на упълномощаването съгласно пълномощно,
приложено към исковата молба, депозирана на 22.06.22г., доколкото в случая е налице
преупълномощаване/ и съобразно уважената част от исковете, а именно 1754,66 лева за
осъществено процесуално представителство на ищеца.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса в размер на 1720лв, определена съгласно чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважените искове, както и
направените по делото разноски в размер на 425лв– възнаграждение за съдебни експертизи.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, ул.Джеймс Баучер №87, ДА ЗАПЛАТИ на А. Х. П.,
ЕГН **********, с адрес с.Чернево, общ.Суворово, както следва: СУМАТА от 35000лв. /
тридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и психически травми, в резултат на
настъпило ПТП на 27.09.20г., причинено от Я. А.ов И., при управление на л.а.Фолксваген
Голф с рег.№******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.20г. до
окончателното й изплащане; СУМАТА от 111,91лв /сто и единадесет лева и 91ст./,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени медицински
разходи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.20г. до
окончателното й изплащане; СУМАТА от 210лв /двеста и десет лева/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ремонт на телефон, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.20г. до окончателното й изплащане,
както и СУМАТА от 5500лв / пет хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, причинени на мотоциклет Ямаха с рег.№****** в резултат на
8
настъпило ПТП на 27.09.20г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.11.20г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, ул.Джеймс Баучер №87, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Варненски окръжен съд СУМАТА от 1720лв /хиляда седемстотин и двадесет лева/,
представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважената част от иска, както и
СУМАТА от 425лв (четиристотин двадесет и пет лева), представляваща направените от
бюджета на ВОС разноски за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, ул.Джеймс Баучер №87, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Т. Р. Н., с
адрес гр.**** СУМАТА от 1754,66 лева /хиляда седемстотин петдесет и четири лева и
66ст/, представляваща адв.възнаграждение за проц.представителство, на основание чл. 38,
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9