РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 03.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен
съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 08 октомври две хиляди и двадесет и първа год., в състав:
Районен съдия:
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря В. А.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`182 по описа за 2021 год. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е за
установяване размер на парично вземане по издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 1439/2020г. на ВРС иск от ”ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ” АД, гр.София
против В.С.Г. *** за признаване за установено, че ответника дължи сумата 1256
лева главница и сумата 346.32 лева лихва съгласно т.7 и 8 от договора и т.11.1
от раздел 11 на Общите условия, считано от 24.10.2018г. до 30.06.2020г. В
исковата молба се твърди, че претендираните суми представляват просрочени
неплатени задължения с настъпил падеж, произтичащи от договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен
лимит, сключен между страните на 18.10.2018г., а вземането е изискуемо в
претендирания размер.
Исковете са с правно
основание чл.240 и чл.79 от ЗЗД вр. с чл.422 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално
допустими.
В срока и по реда на
чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, представя писмен
отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че ищецът не
представя доказателства, че е изпълнил задължението да предостави пълната сума
по кредита на длъжника. Липсват такива клиентът да е получил кредитната карта и
ПИН код, както и коя е сметката за погасяване на дълга. Липсват и доказателства
за обявената предсрочна изискуемост на кредита на длъжника. Прави и възражения
за нищожност на клаузите на чл.7 и 8 от договора, като противоречащи на чл.33,
ал.2 вр. с ал.1 от ЗПК, както и се позовава на тяхна неравноправност по смисъла
на чл.143, ал.1 от ЗЗП. Оспорва и иска за лихва, за която не ставало ясно от
петитума дали се претендира възнаградителна или наказателна лихва. Развива
довод, че договорна и наказателна лихва не се дължат след датата на настъпване
на предсрочна изискуемост. В този смисъл претенциите за договорна и наказателна
лихва за периода 13.04.2019г.-30.06.2020г. счита за неоснователни и недоказани.
За да се произнесе по основателността на
исковете, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и прие за
установени следните обстоятелства:
По
ч.гр.д. № 1439/2020г. на Районен съд-Враца на 02.07.2020 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено В.С.Г. да заплати на „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК *********, адрес
/седалище/адрес управление/ гр. София,, бул. „България” № 81Г, законен
представител Симеон Илиев – изпълнителен
директор, пълномощник И.Т.Н. – юрисконсултр следните суми: 1256 лв.
представляваща просрочена главница по
договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от
18.10.2018 г.; 346.32 лв. наказателна
лихва за периода от 24.10.2018 г. до 30.06.2020 г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от завеждане на заявлението в съда 30.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и разноските по делото
– 32.04 лева държавна такса и сумата от
50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение определено от съда
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37
от Закона за правна помощ във вр. с чл.
26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С
разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
Видно
от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „Дайнърс
клуб“ и предоставяне на кредитен лимит от дата 18.10.2018 г. „Дайнърс клуб
България“ АД, като издател, е предоставила на В.Г. като титуляр, кредитен лимит
/овръдрафт/ под формата на кредитна карта в размер до 1200
лева. Срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит е до 30.09.2019г.
като е уговорена и възможност за автоматичното му подновяване.
Срокът на
договора е автоматично продължен след 30.09.2019 г., обстоятелство,
установяващо се от извършените от ответника трансакции по картата след тази
дата, за което са приложени извлечения.
Съгласно чл.7 от договора при
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на
задълженията по Карта, при условията на т.6 титулярят
заплаща на издателя върху непогасените суми фиксирана
годишна лихва в размер на 19%. Уговорено е, че за първите 12 /дванадесет/ отчетни периода от издаване на
картата, титулярят заплаща не посочената в т.7 лихва, а
промоционална годишна лихва в размер на 14% при условие че в този срок титулярят не закрие вече издадена по негово искане кредитна
Карта от Издателя. Сочи
се, че при неизпълнение на
условието по предходното изречение титулярят
дължи на издателя размерът на редовната лихва по т.7 по-
горе считано от месеца на неизпълнение. Уговорено е, че при непогасяване до датата
на падежа на съответния отчетен период на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярят
заплаща на издателя върху непогасената част от минималната погасителна вноска, намалена с размера на
дължимите към датата на падежа лихви, за дните на просрочие
наказателна лихва в размер съгласно действащата Тарифа и по реда предвиден в Общите условия на издателя. Сочи се, че към
датата на подписване на настоящия договор годишната наказателната лихва е в
размер на редовната лихва по т.7 по- горе плюс наказателна надбавка в размер на
6 пункта като издателят служебно задължава партидата
със сумата на наказателната лихва.
В чл.8 от договора е уговорено, че при продължаване на срока на договора съгласно условията и
реда, предвидени в Общите условия на Издателя, титулярят
заплаща на издателя върху непогасените суми годишна лихва в
размер съгласно действащата към датата на подновяване на договора лихва
посочена в тарифата на издателя.
В чл.10 от договора е уговорено ГПР да е 15.35%.
От ССчЕ се установява, че главницата в размер на 1256 лв. е
сбор от общоизтеглената на банкомат сума от ответника в размер на 1200 лв.
заедно със сбора от таксите и комисионните за теглене на суми, сьгласно
приложената в исковата молба Тарифа на Дайнърс Клуб, от която е видно, че при
теглене на суми от ATM устройство тарифата е както следва: 4 лв. такса + 3%
комисионна от изтеглената сума.
Задълженията
и извършени плащания по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта DINERS CLUB с титуляр В.С.Г., към падежните дати на плащане за
съответния период са както следва: усвоена сума
за периода от 24.10.2018 г. до 01.11.2018 г. в размер на 1256.00лв.,
съдебни разходи 32,04лв., револвираща лихва 148.61лв., лихва просрочие –
197.71лв.
При така
установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Договорът
за заем, какъвто е настоящия е реален договор, който се счита сключен, когато
въз основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а
заемополучателят получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става
собственик, като заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид количество и качество. По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД
или иск за установяване на вземане (какъвто е настоящият), за което се твърди,
че произтича от заемен договор, ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си
последици, а именно: сключването на валиден договор за заем между страните чрез
реално предоставяне на определена парична сума от ищеца, в качеството му на
заемодател на ответника и поемане на задължение от заемателя за
връщане на заетата сума и договорените лихви в претендираните размери.
При извършеното
оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже недължимост
на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на
задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Видно от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза усвоената сума за периода от 24.10.2018 г.
до 01.11.2018 г. е в размер на 1256.00лв., поради което съдът не приема
възражението на особеният представител на ищеца, че липсват доказателства, че
ищецът е предоставил на ответника сумата от 1256 лв. – претендирана главница, е
неоснователно.
С оглед
изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен и между страните по
него е възникнало договорно правоотношение, породено от договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта „Дайнърс клуб“ и
предоставяне на кредитен лимит.
По отношение на претендираните
вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на главницата
С исковата молба се претендира
главница в размер на 1256 лева. От изслушаната и приета ССЕ, която не е
оспорена и опровергана от страните се установява, че ответникът е усвоил по процесния
договор сума в размер на 1256 лева. В договора в чл.18.1.1 от Общите условия е
посочено, че срокът на договора се удължава автоматично всеки път за нов
едногодишен период, при условие, че никоя от страните не уведомила
другата за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия
срок.
В случая се касае за неточно /забавено/
изпълнение на задължение за погасяване на кредит спрямо ищеца, съставляващо
сбор от непогасени вноски с настъпил падеж към момента на приключване на устните
състезания в първоинстанционното производство /арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК/. Ето
защо възражението на ответника, че не бил уведомен за пресрочната изискуемост
на кредита се явява неоснователно.
В тежест на ответника е да докаже
заплащане на вноските за главница за претендирания период. Неблагоприятните
последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за
ответника. Искът за главница се явява основателен в пълния му предявен размер
от 1256.00лв. Върху тази сума следва да се присъди законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 30.06.2020 г. до
окончателното му изплащане.
По отношение на претендираната
лихва :
Следва да се посочи, че както в
заповедното производство, така и в настоящото производство ищецът претендира
наказателна лихва от 346,32 лева.
Съгласно т. 7 и 8 от договора и
т.11.1 от ОУ, се предвижда при просрочване на плащанията заплащане на
наказателна лихва в размер на лихвата по т. 7 /фиксирана годишна лихва от 19%/
плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта.
Съгласно разпоредбата на чл. 33 ЗПК при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
която не може да е по-голяма от законната лихва. С оглед така
цитираната разпоредба съдът приема, че клаузата по т. 8 вр с т. 7 от договора и
т.11.1 от ОУ е недействителна, доколкото е в противоречие с чл. 33 ЗПК, на
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Освен това в договора липсва уговорка за
конкретния годишен лихвен процент, който се начислява. С оглед изложеното
претенцията за наказателна лихва от 346.32 лева лихва считано от 24.10.2018г.
до 30.06.2020г. следва да се отхвърли като
неоснователна.
Отговорност за разноски:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014
г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете.
Ищецът е направил разноски в
размер на 82,04 лв. за заповедното производство и 717 лв. в исковото
производство. Относно претендираните разноски в настоящото исково производство
обаче претенцията е частично основателна, доколкото съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на
правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение за заповедното
производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300 лева. Съгласно чл.
1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и
количеството на извършената работа, като в настоящия случай съдът определя
възнаграждението в размер от 100 лв., като общият размер на разноските в исковото
производство е 817лв. Съразмерно на уважените искове в полза на ищцовото
дружество следва да се определят разноски по съразмерност в заповедното и
исковото производство, както следва: сумата от 64,30 лв. - разноски в заповедното производство
съразмерно на уважения размер на исковете и сумата от 562.14 лв. - разноски в исковото производство,
съразмерно на уважения размер на исковете.
Така мотивиран по изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.С.Г. ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „ДАЙНЪРС
КЛУБ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК *********, адрес /седалище/адрес управление/ гр. София,,
бул. „България” № 81Г, законен представител С.И. – изпълнителен директор, пълномощник И.Т.Н. – юрисконсулт сумата от 1256.00 лева главница по договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне
на кредитен лимит, сключен между страните на 18.10.2018г., ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от 30.06.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, за която сума на 02.07.2020 г. е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №1439/2020 г. по описа на РС
Враца.
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск против
В.С.Г. ЕГН **********, с адрес: *** за сумата от 346.32
лева лихва съгласно т.7 и 8 от договора и т.11.1 от раздел 11 на Общите
условия, считано от 24.10.2018г. до 30.06.2020г.
ОСЪЖДА В.С.Г. ЕГН **********,***
да заплати на „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК
*********, адрес /седалище/адрес управление/ гр. София,, бул. „България” № 81Г,
законен представител С. И. – изпълнителен
директор направените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 562.14 лв. и в заповедното производство
по ч. гр.д. №1439/2020 г. на Районен съд Враца в размер на 64.30 лв., съобразно
уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: