Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. И., 11.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  РАЙОНЕН СЪД – И., пети състав, в открито заседание на 18.02.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Н. Б. като разгледа докладваното от съдията АНД № 354 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. М.И. против Наказателно постановление № 19-0274-000558/13.06.2019 г. на началника на РУ на МВР - И., с което за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от , на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2  ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е основателна.

На 28.05.2019 г. А.М., в качеството на младши автоконтрольор при РУ на МВР – И., съставил Акт за установяване на административно нарушение № 674 срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 41, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, който бил връчен на жалб. Г. И. срещу подпис.

На 29.05.2019 г. актосъставителят А.М. изготвил докладна записка до началника на РУ на МВР – И., в която посочил, че при съставяне на АУАН 674/28.05.2019 г. е допуснал техническа грешка при изписване на правната квалификация на нарушението като неправилно посочил, че с поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 41, ал. 2, т. 2 от ЗДвП вместо разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН и докладна записка от началника на РУ на МВР – И. срещу жалбодателя е издадено обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № 19-0274-000558/13.06.2019 г., с което за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на ЗДвП. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

Въпреки това при издаването на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на жалбоподателя. Посочената в АУАН и НП правна квалификация на нарушението е различна, като по този начин жалбоподателят не е в състояние да разбере какво е нарушението, което се твърди, че е извършил. В АУАН деянието е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 41, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, каквато не съществува, а в НП на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Безспорно възможен е извод за допусната фактическа грешка в правната квалификация при издаване на АУАН. Въпреки това, след като административнонаказващият орган е приел наличието на такава е следвало да връчи докладната записка на жалбоподателя, за да е в състояние същият да организира защитата си и да разбере за какво нарушение е обвинен. Вместо това административнонаказващият орган е издал обжалваното НП при различна правна квалификация. Настоящият състав приема нарушението за съществено не само поради несвоевременното уведомяване на жалбоподателя за различната правна квалификация, а и доколкото същата се отличава от първоначално възприетата не само в неправилно изписване на члена, но и алинеята от същия. Т.е. с наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят е нарушил различен член – чл. 42 и различна алинея – ал. 1 от първоначално посочените – чл. 41, ал. 2 от ЗДвП. При това положение с наказателното постановление е възприето обвинение за напълно различно нарушение от правна страна, което преди издаването му не е било сведено до знанието на наказания.

За да може да последният да реализира правото си на защита в пълнота при издаване на АУАН и НП следва да има идентичност както във фактическите обстоятелства, така и в правната квалификация на извършените нарушения. В случаите, когато е допусната фактическа грешка при издаване на АУАН възможен подход, който да „санира“ опущението е нарушителят да бъде известен за допуснатата грешка. Недопустимо е известяването да бъде извършвано за първи път чрез наказателното постановление, като наказаният бъде поставен в ситуация на процесуална изненада при възприемане на напълно нова и различна от първоначалната правна квалификация. Изложеното налага отмяна на наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0274-000558/13.06.2019 г. на началника на РУ на МВР - И.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: