Р
Е Ш Е
Н И Е №
375
гр. Сливен,
17.03.2020 година.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на
единадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
3813 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание:
чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК за установяване
съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от
длъжника.
С исковата молба на ищеца М.Г.Д. се твърди, че ответникът в качеството си на заявител през
2016 година образувал ЧГД № 5240/2016 година на СлРС срещу ищеца в качеството
му на длъжник, по което дело била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист в полза на заявителя. Въз основа на изпълнителния лист заявителят е
образувал изпълнително дело № 2017 850 04 01116 на ЧСИ А. Б. с район на
действие СГС. По това изпълнително дело
бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника и запор на банковата
сметка в "Общинска банка" АД, по която се превеждало трудовото
възнаграждение, без да са му връчвани ПДИ или други документи, свързани с
делото. Производството протичало само в принудителната фаза, игнорирайки
доброволната. Сочи се, че длъжникът разбира за насоченото принудително
изпълнение срещу него от работодателя си при изпълнение на последния на запорно
съобщение № 116776/30.06.2017 година по ИД № 2017 850 04 01116. Твърди се още,
че след като разбира, че някой е насочил принудително изпълнение длъжникът
потърсил правна помощ от адвокат, тъй като нито е получавал документи от ЧСИ,
нито са му били връчвани такива от заповедния съд, издал заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист. Той не знаел, че някой го е осъдил и изпълнява
принудително. Установено било от
адвоката, че заповедта за изпълнение не била връчена надлежно от заповедния
съд. Длъжникът в заповедното производството подал възражение пред СлОС по чл.
423, ал. 1, т. 1 от ГПК за възстановяване на срока за възражение срещу
заповедта за изпълнение по чл. 414 от ГПК, паралелно с това възражение е подал
и възражение по чл. 414 от ГПК пред заповедния съд. С определение въззивният съд
е възстановил този срок, уважавайки възражението на длъжника с указания -
заповедния съд да придвижи възражението на длъжника, като укаже на заявителя
възможността да предяви положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК.
В преклузивния едномесечен срок заявителят не представил
доказателства за предявен от него иск по чл. 422 от ГПК и следствие това
заповедния съд обезсилил изпълнителния лист, въз основа на който било
образувано ИД № 20178500401116. В същото време
до обезсилването на изпълнителния лист по ИД № 20178500401116 била
събрана от запора на трудовото
възнаграждение и запор на банковата сметка, по която се превеждала трудовото възнаграждение цялата сума по
обезсиления изпълнителен лист и тя била преведена на взискателя.
Излага се, че след като определението по ЧГД № 5240/2016
година на СлРС влязло в законна сила, длъжникът подал молба до ЧСИ за
прекратяване на ИД № 20178500401116. ЧСИ от своя страна издал постановление за
прекратяване или приключване на делото, но въпреки, че изпълнителният титул бил
обезсилен, взискателят удовлетворил изцяло вземането по него, което не му се
следва и така неправомерно и неоснователно
се е обогатил. Изтъква се, че макар и взискателят да е знаел, че е взел от
длъжника сумата по обезсиленият изпълнителен лист неправомерно, в разрез с
добрите нрави в обществото, не е направил никакви опити или постъпления да
върне взетата сума и да възстанови разноските на длъжника по гражданските дела.
Твърди се, че това поведение провокирало правният интерес на длъжника, придържайки
се към основния принцип в правото - възмездието
върху неправомерните действия, да си върне взетото по ИД №
20178500401116, заповедното дело ЧГД №
5240/2016 година на СлРС и въззивното ЧГД № 433/2017 година на СлОС по съдебен
ред. За да осъществи правата си, ищецът в качеството си на длъжник по
изпълнителното и заповедно дело е избрал да сезира съда чрез заповедно
производство, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение пред
СГС срещу ответника, по отношение на описаните по-горе суми и искове. СГС след
като преценил, че делото е подсъдно на СРС е прекратил частното гражданско дело
и го препратил на СРС, който от своя страна образувал ЧГД № 68499/2018 година.
Твърди се, че по посоченото последно частно гражданско
дело № 68499/2018 година било издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника – ответник, който подал възражение по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че с
разпореждане № 102 от 02.01.2019 година указал на заявителя правото да предяви иск за установяване на
вземането си по ЧГД № 68499/2018 година на СРС.
От съда се иска да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответното
дружество дължи на ищцата следните суми:
1 137,00 лева, общо удържана по ИД № 20178500401116, сумата 25 лева -
държавна такса по ЧГД № 5240/2016 година на СлРС, сумата 150 лева - адвокатско
възнаграждение платено от длъжника по ЧГД № 443/2017 година на СлОС, както и
сумата 150 лева - адвокатско
възнаграждение платено от длъжника по ЧГД № 5240/2016 година на СлРС, ведно със
законната лихва върху всяка една главница от датата на депозираното заявление
по ЧГД № 68499/2018 година на СРС до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски, както направените в настоящото
гражданско производство, така и тези в заповедно производство по ЧГД №
68449/2018 година на СРС.
В законоустановения срок от процесуалния представител на
ответното дружество е подаден отговор на исковата молба с което се изразява
становище по допустимостта и основателността на исковите претенции.
Претенцията на ищеца за разноски се счита за недопустима,
тъй като според ответника него същата е следвала да бъде реализирана в рамките
на производството, за което са сторени разноските. Счита още, че произнасяне по
дължимостта на разноски на длъжника в производството по чл. 410 ГПК и
евентуално развилото се във връзка с него производство по чл. 423 ГПК се дължи
при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - било от заповедния съд при произнасяне в
хипотезата на чл. 415, ал. 2 от ГПК /при обезсилване на заповедта/, било от
исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по
оспорената заповед за изпълнение /в иска по чл.422 от ГПК/. Счита, че ищецът е имал възможност да поиска присъждане
на разноски в негова полза с разпореждането за обезсилване на заповедта.
Пропускането на тази процесуална възможност е обусловило последващата преклузия
на правото на разноски за въпросното производство, съответно недопустимостта на
настоящия иск. В отговора на
исковата молба се оспорва твърдението на ищеца, че в полза на ответника
поделото е била преведена сумата от 1 137,00 лева от запор на трудово
възнаграждение, наложен по изпълнително дело 1116/2017 година на ЧСИ А. Б.
както и че претендираните разноски са реално сторени.
От съда се иска
да се прекрати настоящото производство като недопустимо в частта относно
следните суми - 25 лева държавна такса за ЧГД № 5240/2016 година на PC Сливен
(за възражение по чл. 423 ГПК), 150 лева адвокатско възнаграждение по ЧГД 5240/2016
година на PC Сливен и 150 лева адвокатско възнаграждение по ВЧГД 443/2017 на ОС
Сливен. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че искът е
допустим, се моли за произнасяне, съгласно което същият да бъде оставен без уважение като неоснователен. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание, редовно призованият ищец се представлява от
пълномощник, който поддържа исковата молба и моли за уважаването й. Претендира
присъждане на направените в хода на производството разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответното дружество, редовно призовано в съдебно заседание, не се
представлява от представител или пълномощник. Представено е писмено становище,
подкрепящо изразената с отговора на исковата молба позиция на тази страна. Заявена
е претенция за присъждане на разноски по делото и е направено бланкетно
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Ответникът по настоящото гражданско дело в качеството си на заявител през 2016 година
образувал частно гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС срещу ищеца по
настоящото дело М.Г.Д., в качеството на длъжник. В полза на заявителя
е издадена е заповед № 3509 от 02.12.2016 година за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, а в последствие на 26.01.2017 година и изпълнителен
лист. Въз основа на този изпълнителен лист заявителят по частно гражданско дело
№ 5240/2016 година на СлРС е образувал изпълнително дело № 2017 850 04 01116 на
ЧСИ А. Б. с район на действие СГС. По така образуваното изпълнително дело на 12.07.2017 година ЧСИ Б.
е изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника Д., съгласно
което е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
Длъжникът разбира за насоченото принудително изпълнение
срещу него от работодателя си, който изпълнявал
полученото запорно съобщение и чрез пълномощника си подава възражение пред
СлОС по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК за възстановяване на срока за възражение
срещу заповедта за изпълнение по чл. 414 от ГПК.
С определение № 71 от 07.02.2017 година, постановено по
частно гражданско дело № 73/2018 година състав на Окръжен съд – Сливен приема
възражението, подадено от М.Г.Д. срещу
заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 3509 от
02.12.2016 година по частно гражданско дело № 5240 по описа на Сливенски
районен съд за 2016 година, спира изпълнението по заповед по чл. 410 от ГПК за
изпълнение на парично задължение № 3509 от 02.12.2016 година по частно
гражданско дело № 5240 по описа на Сливенски районен съд за 2016 година и връща
делото на заповедния РС- Сливен за продължаване на заповедното производство с указания по чл.415
, ал. 1 от ГПК към заявителя.
В преклузивния едномесечен срок заявителят не е представил
доказателства за предявен от него иск, съобразно дадените му указания, следствие
на което това заповедния съд с определение № 816 от 23.03.2018 година е
обезсилил издадената по частното
гражданско дело заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
3509/02.12.2016 година и е прекратил частно гражданско дело № 5240/2016 година
по описа на Сливенски районен съд.
До обезсилването на заповед по чл. 410 от ГПК за
изпълнение на парично задължение № 3509 от 02.12.2016 година по частно
гражданско дело № 5240 по описа на Сливенски районен съд за 2016 година, въз
основа на която е издаден изпълнителния лист и е образувано ИД № 20178500401116, като резултат на наложения
запор на трудовото възнаграждение е била
събрана цялата сума по изпълнителния титул, респ. преведена на взискател към
27.02.2018 година, което се установява от удостоверение, издадено от ЧСИ Александър Бизов по ИД № 20178500401116 .
Видно от справка за внесени
суми по запорно съобщение на ЧСИ А. Б.
по ИД № 20178500401116 от възнаграждението на М.Г.Д. през периода от 28.07.2017 година до
26.02.2018 година са извършени осем удържания, като общия сбор на удържаната
сума възлиза на 1 137.00 лева.
Въз основа на заявлението подадено от заявителя
- ищец на 19.10.2018 година е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение
на парично задължение от 09.11.2018 година по частно гражданско дело № 68499 по
описа на Софийски районен съд за 2018 година за следните суми: 1 137,00 лева,
със законната лихва от 19.10.2018 година до изплащане на вземането,
представляваща получена от взискателя без основание сума по ИД № 20178500401116
на ЧСИ - А. Б., поради обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист и прекратяване на изпълнителното дело, съгласно
чл. 433, ал. 1 , т. 3 от ГПК,
сумата 150 лева по частно
гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС, представляваща платено адвокатско
възнаграждение при обезсилване на изпълнителния титул, сумата 25 лева - държавна
такса по частно гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС, сумата 150 лева –
разноски пред въззивния съд по частно гражданско дело № 443/2017 година на СлОС
-
платено адвокатско възнаграждение, както и 274.24 лева разноски по
делото , а именно: 29.24 лева държавна такса и 250 лева възнаграждение на
адвокат. За предприети действия във връзка с
частно гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС е направен разход за платено
адвокатско възнаграждение в размер на сумата 150 лева, платена е сумата 25 лева
- такса по частно гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС, както и сумата
150 лева – разноски пред въззивния съд по частно гражданско дело № 443/2017
година на СлОС - платено адвокатско възнаграждение. В законоустановения
двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение ответникът е подал
възражение за недължимост на сумите по нея.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил исковите си претенции, предмет на
настоящия спор.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в
съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които са допустими,
относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Предявените положителни
установителни искови претенции с правно основание чл. 124, ал.1 във връзка с
чл. 422, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество –основателни
предвид следните съображения.
От представените от
ищцовата страна писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че ответникът
по настоящото гражданско дело в
качеството си на заявител през 2016 година е образувал частно гражданско дело №
5240/2016 година на СлРС срещу ищеца по настоящото дело М.Г.Д., в качеството на
длъжник и в полза на заявителя е издадена е заповед № 3509 от 02.12.2016 година
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а в последствие на
26.01.2017 година и изпълнителен лист. Доказа се, че въз основа на този изпълнителен лист заявителят
по частно гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС е образувал изпълнително
дело № 2017 850 04 01116 на ЧСИ А. Б. с район на действие СГС, по което са
предприети действия за принудително изпълнение, чрез налагане запор на
трудовото възнаграждение на длъжника. Установи се още, че с определение № 71 от
07.02.2017 година, постановено по частно гражданско дело № 73/2018 година
състав на Окръжен съд – Сливен е приел възражението, подадено от М.Г.Д. срещу заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение
на парично задължение № 3509 от 02.12.2016 година по частно гражданско дело №
5240 по описа на Сливенски районен съд за 2016 година и е постановил спиране
изпълнението по заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение №
3509 от 02.12.2016 година по частно гражданско дело № 5240 по описа на
Сливенски районен съд за 2016 година, като е върнал делото на заповедния РС-
Сливен за продължаване на заповедното
производство с указания по чл. 415, ал.1
от ГПК към заявителя. Категорично установено е, че с определение № 816
от 23.03.2018 година е обезсилил издадената по частното гражданско дело заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3509/02.12.2016 година
и е прекратил частно гражданско дело № 5240/2016 година по описа на Сливенски
районен съд. Установи се по несъмнен начин, че
ответникът до обезсилването на заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на
парично задължение № 3509 от 02.12.2016 година по частно гражданско дело № 5240
по описа на Сливенски районен съд за 2016 година, въз основа на която е издаден
изпълнителния лист и е образувано ИД №
20178500401116, като резултат на наложения запор на трудовото възнаграждение е била събрана цялата сума по
изпълнителния титул, респ. преведена на взискател към 27.02.2018 година, без
вече да е налице основание за това. Установено е съответствие на общия сбор на
удържаната сума от възнаграждението на М.Г.Д.
през периода от 28.07.2017 година до 26.02.2018 година, както и
направените такси и разноски по делата, описани като отделни вземания по
заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение от 09.11.2018
година, издадена по частно гражданско дело № 68499 по описа на Софийски районен
съд за 2018 година. По тези съображения ответникът дължи на ищцата сумите, за
които срещу него е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично
задължение от 09.11.2018 година по частно гражданско дело № 68499 по описа на
Софийски районен съд за 2018 година, отнасяща се до следните суми: сумата 1 137,00
лева, със законната лихва от 19.10.2018 година до изплащане на вземането,
представляваща общо удържана и получена без основание сума по ИД №
20178500401116 на ЧСИ - А. Б., поради обезсилване на заповедта за изпълнение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист и прекратяване на изпълнителното
дело на, съгласно чл. 433, ал. 1 , т. 3 от ГПК,
сумата 150 лева по частно
гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС, представляваща платено адвокатско
възнаграждение при обезсилване на изпълнителния титул, сумата 25 лева -
държавна такса по частно гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС, сумата 150
лева – разноски пред въззивния съд по частно гражданско дело № 443/2017 година
на СлОС - платено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното исковите
претенции следва да се уважат в пълните претендирани размери като се признае за
установено, че ответникът дължи на ищцата сумите, за който е издадена заповед
по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение от 09.11.2018 година по
частно гражданско дело № 68499 по описа на Софийски районен съд за 2018 година.
Разноските по заповедното
производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013
година на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат
общо на 910.24 лева и включват държавни такси и адвокатски възнаграждения. За
да присъди в пълен размер претендираните от ищеца разноски по указания в
изложението по- горе начин, възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение платено от ищеца е преценено за неоснователно.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Хенрих Ибсен № 15, ет.7 ДЪЛЖИ
на М.Г.Д., ЕГН: **********,***, чрез адв. Е.М. *** 137,00 лева, със законната лихва от 19.10.2018 година до изплащане
на вземането, представляваща общо удържана и получена без основание сума по ИД № 20178500401116 на ЧСИ - А. Б., поради обезсилване
на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист и
прекратяване на изпълнителното дело на, съгласно чл. 433, ал. 1 , т. 3 от ГПК, сумата 150
лева по частно гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС, представляваща
платено адвокатско възнаграждение при обезсилване на изпълнителния титул,
сумата 25 лева - държавна такса по
частно гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС, сумата 150 лева – разноски пред въззивния съд по частно гражданско дело №
443/2017 година на СлОС - платено
адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за
изпълнение на парично задължение от 09.11.2018 година по частно гражданско дело
№ 68499 по описа на Софийски районен съд за 2018 година.
ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Хенрих Ибсен № 15, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Д., ЕГН: **********,***,
чрез адв. Е.М. ***, сумата 910.24 лева
/деветстотин и десет лева и двадесет и четири стотинки /, представляваща
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: