Решение по дело №3813/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 април 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Петя Венциславова Петрова-Светиева
Дело: 20192230103813
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                            Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   №­­­­­­­­­ 375

                                          гр. Сливен, 17.03.2020 година.

                                             В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД,  граждански състав в съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година,  в състав:

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3813 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание: чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника.

С исковата молба на ищеца М.Г.Д. се твърди,  че ответникът в качеството си на заявител през 2016 година образувал ЧГД № 5240/2016 година на СлРС срещу ищеца в качеството му на длъжник, по което дело била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя. Въз основа на изпълнителния лист заявителят е образувал изпълнително дело № 2017 850 04 01116 на ЧСИ А. Б. с район на действие СГС. По  това изпълнително дело бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника и запор на банковата сметка в "Общинска банка" АД, по която се превеждало трудовото възнаграждение, без да са му връчвани ПДИ или други документи, свързани с делото. Производството протичало само в принудителната фаза, игнорирайки доброволната. Сочи се, че длъжникът разбира за насоченото принудително изпълнение срещу него от работодателя си при изпълнение на последния на запорно съобщение № 116776/30.06.2017 година по ИД № 2017 850 04 01116. Твърди се още, че след като разбира, че някой е насочил принудително изпълнение длъжникът потърсил правна помощ от адвокат, тъй като нито е получавал документи от ЧСИ, нито са му били връчвани такива от заповедния съд, издал заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Той не знаел, че някой го е осъдил и изпълнява принудително.  Установено било от адвоката, че заповедта за изпълнение не била връчена надлежно от заповедния съд. Длъжникът в заповедното производството подал възражение пред СлОС по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК за възстановяване на срока за възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 414 от ГПК, паралелно с това възражение е подал и възражение по чл. 414 от ГПК пред заповедния съд. С определение въззивният съд е възстановил този срок, уважавайки възражението на длъжника с указания - заповедния съд да придвижи възражението на длъжника, като укаже на заявителя възможността да предяви положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК.

В преклузивния едномесечен срок заявителят не представил доказателства за предявен от него иск по чл. 422 от ГПК и следствие това заповедния съд обезсилил изпълнителния лист, въз основа на който било образувано ИД № 20178500401116. В същото време  до обезсилването на изпълнителния лист по ИД № 20178500401116 била събрана от запора на трудовото  възнаграждение и запор на банковата сметка, по която се превеждала  трудовото възнаграждение цялата сума по обезсиления изпълнителен лист и тя била преведена на взискателя.

Излага се, че след като определението по ЧГД № 5240/2016 година на СлРС влязло в законна сила, длъжникът подал молба до ЧСИ за прекратяване на ИД № 20178500401116. ЧСИ от своя страна издал постановление за прекратяване или приключване на делото, но въпреки, че изпълнителният титул бил обезсилен, взискателят удовлетворил изцяло вземането по него, което не му се следва и така неправомерно и  неоснователно се е обогатил. Изтъква се, че макар и взискателят да е знаел, че е взел от длъжника сумата по обезсиленият изпълнителен лист неправомерно, в разрез с добрите нрави в обществото, не е направил никакви опити или постъпления да върне взетата сума и да възстанови разноските на длъжника по гражданските дела. Твърди се, че това поведение провокирало правният интерес на длъжника, придържайки се към основния принцип в правото - възмездието  върху неправомерните действия, да си върне взетото по ИД № 20178500401116, заповедното дело  ЧГД № 5240/2016 година на СлРС и въззивното ЧГД № 433/2017 година на СлОС по съдебен ред. За да осъществи правата си, ищецът в качеството си на длъжник по изпълнителното и заповедно дело е избрал да сезира съда чрез заповедно производство, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение пред СГС срещу ответника, по отношение на описаните по-горе суми и искове. СГС след като преценил, че делото е подсъдно на СРС е прекратил частното гражданско дело и го препратил на СРС, който от своя страна образувал ЧГД № 68499/2018 година.

 

 

Твърди се, че по посоченото последно частно гражданско дело № 68499/2018 година било издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника – ответник, който подал възражение по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че с разпореждане № 102 от 02.01.2019 година указал на заявителя  правото да предяви иск за установяване на вземането си по ЧГД № 68499/2018 година на СРС.

От съда се иска да постанови решение, с което да  бъде признато за установено, че ответното дружество дължи на ищцата следните суми:  1 137,00 лева, общо удържана по ИД № 20178500401116, сумата 25 лева - държавна такса по ЧГД № 5240/2016 година на СлРС, сумата 150 лева - адвокатско възнаграждение платено от длъжника по ЧГД № 443/2017 година на СлОС, както и сумата  150 лева - адвокатско възнаграждение платено от длъжника по ЧГД № 5240/2016 година на СлРС, ведно със законната лихва върху всяка една главница от датата на депозираното заявление по ЧГД № 68499/2018 година на СРС до окончателното й изплащане. Претендират се разноски, както направените  в настоящото гражданско производство, така и тези в заповедно производство по ЧГД № 68449/2018 година на СРС.

В законоустановения срок от процесуалния представител на ответното дружество е подаден отговор на исковата молба с което се изразява становище по допустимостта и основателността на исковите претенции.

Претенцията на ищеца за разноски се счита за недопустима, тъй като според ответника него същата е следвала да бъде реализирана в рамките на производството, за което са сторени разноските. Счита още, че произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника в производството по чл. 410 ГПК и евентуално развилото се във връзка с него производство по чл. 423 ГПК се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - било от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 2 от ГПК /при обезсилване на заповедта/, било от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение /в иска по чл.422 от ГПК/. Счита, че  ищецът е имал възможност да поиска присъждане на разноски в негова полза с разпореждането за обезсилване на заповедта. Пропускането на тази процесуална възможност е обусловило последващата преклузия на правото на разноски за въпросното производство, съответно недопустимостта на настоящия иск.                                                                                         В отговора на исковата молба се оспорва твърдението на ищеца, че в полза на ответника поделото е била преведена сумата от 1 137,00 лева от запор на трудово възнаграждение, наложен по изпълнително дело 1116/2017 година на ЧСИ А. Б. както и че претендираните разноски са реално сторени.

   От съда се иска да се прекрати настоящото производство като недопустимо в частта относно следните суми - 25 лева държавна такса за ЧГД № 5240/2016 година на PC Сливен (за възражение по чл. 423 ГПК), 150 лева  адвокатско възнаграждение по ЧГД 5240/2016 година на PC Сливен и 150 лева адвокатско възнаграждение по ВЧГД 443/2017 на ОС Сливен. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че искът е допустим, се моли за произнасяне, съгласно което същият да бъде оставен без  уважение като неоснователен. Претендират се разноски.

   В съдебно заседание, редовно призованият ищец се представлява от пълномощник, който поддържа исковата молба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените в хода на производството разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

   Ответното дружество, редовно призовано в съдебно заседание, не се представлява от представител или пълномощник. Представено е писмено становище, подкрепящо изразената с отговора на исковата молба позиция на тази страна. Заявена е претенция за присъждане на разноски по делото и е направено бланкетно възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

   От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ответникът по настоящото гражданско дело  в качеството си на заявител през 2016 година образувал частно гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС срещу ищеца по настоящото дело М.Г.Д., в качеството на длъжник. В полза на заявителя е издадена е заповед № 3509 от 02.12.2016 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а в последствие на 26.01.2017 година и изпълнителен лист. Въз основа на този изпълнителен лист заявителят по частно гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС е образувал изпълнително дело № 2017 850 04 01116 на ЧСИ А. Б. с район на действие СГС.           По  така образуваното изпълнително дело  на 12.07.2017 година  ЧСИ Б.  е изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника Д., съгласно което е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

Длъжникът разбира за насоченото принудително изпълнение срещу него от работодателя си, който изпълнявал  полученото запорно съобщение и чрез пълномощника си подава възражение пред СлОС по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК за възстановяване на срока за възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 414 от ГПК.

С определение № 71 от 07.02.2017 година, постановено по частно гражданско дело № 73/2018 година състав на Окръжен съд – Сливен приема възражението, подадено от М.Г.Д.  срещу заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 3509 от 02.12.2016 година по частно гражданско дело № 5240 по описа на Сливенски районен съд за 2016 година, спира изпълнението по заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 3509 от 02.12.2016 година по частно гражданско дело № 5240 по описа на Сливенски районен съд за 2016 година и връща делото на заповедния РС- Сливен за продължаване на  заповедното производство с указания по чл.415 , ал. 1  от ГПК към заявителя.

В преклузивния едномесечен срок заявителят не е представил доказателства за предявен от него иск, съобразно дадените му указания, следствие на което това заповедния съд с определение № 816 от 23.03.2018 година е обезсилил издадената по  частното гражданско дело заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3509/02.12.2016 година и е прекратил частно гражданско дело № 5240/2016 година по описа на Сливенски районен съд.

До обезсилването на заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 3509 от 02.12.2016 година по частно гражданско дело № 5240 по описа на Сливенски районен съд за 2016 година, въз основа на която е издаден изпълнителния лист  и е образувано ИД № 20178500401116, като резултат на наложения запор на трудовото  възнаграждение е била събрана цялата сума по изпълнителния титул, респ. преведена на взискател към 27.02.2018 година, което се установява от удостоверение, издадено от  ЧСИ Александър Бизов  по ИД № 20178500401116 .

Видно от справка за внесени суми по запорно съобщение  на ЧСИ А. Б. по ИД № 20178500401116 от възнаграждението на М.Г.Д.  през периода от 28.07.2017 година до 26.02.2018 година са извършени осем удържания, като общия сбор на удържаната сума възлиза на 1 137.00 лева.

 Въз основа на заявлението подадено от заявителя - ищец на 19.10.2018 година е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение от 09.11.2018 година по частно гражданско дело № 68499 по описа на Софийски районен съд за 2018 година за следните суми: 1 137,00 лева, със законната лихва от 19.10.2018 година до изплащане на вземането, представляваща получена от взискателя без основание сума по ИД № 20178500401116 на ЧСИ - А. Б., поради обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист и прекратяване на изпълнителното дело, съгласно чл. 433, ал. 1 , т. 3 от ГПК,  сумата  150 лева по частно гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС, представляваща платено адвокатско възнаграждение при обезсилване на изпълнителния титул, сумата 25 лева - държавна такса по частно гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС, сумата 150 лева – разноски пред въззивния съд по частно гражданско дело № 443/2017 година на СлОС  -  платено адвокатско възнаграждение, както и 274.24 лева разноски по делото , а именно: 29.24 лева държавна такса и 250 лева възнаграждение на адвокат.                                                                                    За предприети действия във връзка с частно гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС е направен разход за платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 150 лева, платена е сумата 25 лева - такса по частно гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС, както и сумата 150 лева – разноски пред въззивния съд по частно гражданско дело № 443/2017 година на СлОС - платено адвокатско възнаграждение.                                           В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение ответникът е подал възражение за недължимост на сумите по нея.  В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил исковите си претенции, предмет на  настоящия спор.                   

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.  

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи: 

Предявените положителни установителни искови претенции с правно основание чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество –основателни предвид следните съображения.

От представените от ищцовата страна писмени доказателства се установява  по безспорен и категоричен начин, че ответникът по настоящото гражданско дело  в качеството си на заявител през 2016 година е образувал частно гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС срещу ищеца по настоящото дело М.Г.Д., в качеството на длъжник и в полза на заявителя е издадена е заповед № 3509 от 02.12.2016 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а в последствие на 26.01.2017 година и изпълнителен лист. Доказа се, че  въз основа на този изпълнителен лист заявителят по частно гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС е образувал изпълнително дело № 2017 850 04 01116 на ЧСИ А. Б. с район на действие СГС, по което са предприети действия за принудително изпълнение, чрез налагане запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Установи се още, че с определение № 71 от 07.02.2017 година, постановено по частно гражданско дело № 73/2018 година състав на Окръжен съд – Сливен е приел възражението, подадено от М.Г.Д.  срещу заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 3509 от 02.12.2016 година по частно гражданско дело № 5240 по описа на Сливенски районен съд за 2016 година и е постановил спиране изпълнението по заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 3509 от 02.12.2016 година по частно гражданско дело № 5240 по описа на Сливенски районен съд за 2016 година, като е върнал делото на заповедния РС- Сливен за продължаване на  заповедното производство с указания по чл. 415, ал.1  от ГПК към заявителя. Категорично установено е, че с определение № 816 от 23.03.2018 година е обезсилил издадената по частното гражданско дело заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3509/02.12.2016 година и е прекратил частно гражданско дело № 5240/2016 година по описа на Сливенски районен съд.                                                                                       Установи се по несъмнен начин, че ответникът до обезсилването на заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 3509 от 02.12.2016 година по частно гражданско дело № 5240 по описа на Сливенски районен съд за 2016 година, въз основа на която е издаден изпълнителния лист  и е образувано ИД № 20178500401116, като резултат на наложения запор на трудовото  възнаграждение е била събрана цялата сума по изпълнителния титул, респ. преведена на взискател към 27.02.2018 година, без вече да е налице основание за това. Установено е съответствие на общия сбор на удържаната сума от възнаграждението на М.Г.Д.  през периода от 28.07.2017 година до 26.02.2018 година, както и направените такси и разноски по делата, описани като отделни вземания по заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение от 09.11.2018 година, издадена по частно гражданско дело № 68499 по описа на Софийски районен съд за 2018 година. По тези съображения ответникът дължи на ищцата сумите, за които срещу него е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение от 09.11.2018 година по частно гражданско дело № 68499 по описа на Софийски районен съд за 2018 година, отнасяща се до следните суми: сумата 1 137,00 лева, със законната лихва от 19.10.2018 година до изплащане на вземането, представляваща общо удържана и получена без основание сума по ИД № 20178500401116 на ЧСИ - А. Б., поради обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист и прекратяване на изпълнителното дело на, съгласно чл. 433, ал. 1 , т. 3 от ГПК,  сумата  150 лева по частно гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС, представляваща платено адвокатско възнаграждение при обезсилване на изпълнителния титул, сумата 25 лева - държавна такса по частно гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС, сумата 150 лева – разноски пред въззивния съд по частно гражданско дело № 443/2017 година на СлОС -  платено адвокатско възнаграждение.                                                       

Предвид изложеното исковите претенции следва да се уважат в пълните претендирани размери като се признае за установено, че ответникът дължи на ищцата сумите, за който е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение от 09.11.2018 година по частно гражданско дело № 68499 по описа на Софийски районен съд за 2018 година.

Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013 година на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 910.24 лева и включват държавни такси и адвокатски възнаграждения. За да присъди в пълен размер претендираните от ищеца разноски по указания в изложението по- горе начин, възражението на ответника  за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от ищеца е преценено за неоснователно.

 Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

                                                   Р      Е     Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Хенрих Ибсен № 15, ет.7 ДЪЛЖИ на М.Г.Д., ЕГН: **********,***, чрез адв. Е.М. *** 137,00 лева, със законната лихва от 19.10.2018 година до изплащане на вземането, представляваща общо удържана и получена без основание сума по ИД № 20178500401116 на ЧСИ - А. Б., поради обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист и прекратяване на изпълнителното дело на, съгласно чл. 433, ал. 1 , т. 3 от ГПК,  сумата  150 лева по частно гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС, представляваща платено адвокатско възнаграждение при обезсилване на изпълнителния титул, сумата 25 лева - държавна такса по частно гражданско дело № 5240/2016 година на СлРС, сумата 150 лева – разноски пред въззивния съд по частно гражданско дело № 443/2017 година на СлОС -  платено адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение от 09.11.2018 година по частно гражданско дело № 68499 по описа на Софийски районен съд за 2018 година.

 

ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Хенрих Ибсен № 15, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Д., ЕГН: **********,***, чрез адв. Е.М. ***, сумата 910.24 лева /деветстотин и десет лева и двадесет и четири стотинки /, представляваща разноски по делото.

 

 Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                      

                                                                            

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: