Решение по дело №2454/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260392
Дата: 28 октомври 2020 г. (в сила от 27 ноември 2020 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20202120202454
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 260392

 

гр. Бургас, 28.10.2020 г.

 

В  И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на 12.10.2020 г., в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:  АНДОН ВЪЛКОВ

 

при секретаря Калина Събева, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 2454 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от Р.Г.Г., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 969/18.05.2020 г., издадено от заместник-кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 3, т. 4 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас /НООРТОБ/, приета с Решение на Общински съвет Бургас от 31.03.2005 г., на жалбоподателката е наложено наказание „глоба”  в размер на 100 лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.

Жалбоподателката редовно уведомена, се явява лично, поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н., която оспорва жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията в жалбата, намира за установено следното от фактическа страна:

На 07.05.2020 г., в гр. Бургас, свидетелят Х.Х. – полицейски инспектор в 04 РУ ОД МВР Бургас, съставил на жалбоподателката Р.Г.Г. акт за установяване на административно нарушение за това, че на 15.04.2020 г., около 23,40 ч., в апартамент, находящ се в гр. Бургас, в  ж.к. ********************************************, същата извършвала дейности от битов и стопански характер, с които нарушавала спокойствието на живущите между 22.00 и 08.00 часа, в делнични дни.

АУАН е съставен за нарушение на чл. 3, т. 4 от НООРТОБ. Жалбоподателката е отказала да подпише акта, което е удостоверено с подписа на един свидетел. Оспорва да е извършила описаното нарушение.

По случая била образувана преписка  с рег. № 3292р-6876/2020 г. по описа на 04 РУ ОД МВР Бургас.

На 18.05.2020 г. административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, като е приел, че жалбоподателката е извършила дейности от битов характер, с които нарушила спокойствието на живущите, което представлявало нарушение на  чл. 3, т. 4 от НООРТОБ, и на основание чл. 35, ал. 2 и чл. 34, ал. 1, ал. 1 от НООРТОБ е наложил на жалбоподателката глоба в размер на 100 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния  срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр.с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно представената по делото Заповед № 1133/09.05.2012 г. /л. 10/, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от представените по делото писмени доказателства /л. 24-27/. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Въпреки това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление, поради следните причини.

На първо място, съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато съществено нарушение на производствените правила, довело до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като деянието следва да бъде описано по такъв начин, че за него да става ясно извършването на какво нарушение му се вменява. Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. В случая, нарушението описано в АУАН и НП не е индивидуализирано по достатъчно категоричен начин, като, както актосъставителят, така и наказващият орган, бланкетно са препратили към съдържанието на разпоредбата на чл. 3, т. 4 от Наредбата, без да опишат конкретно в какво се изразяват извършените от жалбоподателката действия, които от своя страна са довели до нарушаване на спокойствието на гражданите. Описано по този начин административното обвинение се явява непълно и неясно, като лишава самия нарушител от възможността да разбере в какво е обвинен и в какво се изразяват противообществените му действия, респ. за възможността да организира пълната си защита. Нещо повече. Очевидно противоречие съществува и в установеното от актосъставителя и от наказващия орган, като в АУАН е прието, че жалбоподателката е извършвала дейности от битов и стопански характер, а в НП е прието, че е извършвала само действия от битов характер. Но и в двата случая липсва посочване на всички съставомерни признаци от състава и не става ясно в какво се изразяват действията й към момента на деянието. Тези нарушения са съществени и са попречили на жалбоподателката да разбере в какво се "обвинява" и да организира защитата си, и само на това основание, по мнение на настоящия състав, НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

На следващо място, съдът счита, че нарушението не е доказано по безспорен начин. Отговорността на нарушителя е ангажирана за нарушение на чл. 3, т.4 НООРТОБ, която предвижда забрана за извършването на дейности от битов и стопански характер в жилищните сгради и в близост до тях, с които се нарушава спокойствието на живущите, между 14.00 и 16.00 часа и между 22.00 и 8.00 часа в делничните дни и между 14.00 и 16.00 часа и 21.00 и 9.00 часа в празничните и почивните дни, с изключение на дейностите по организирано събиране и извозване на битовите отпадъци. В случая обаче по никакъв начин не се установи жалбоподателката да е извършила нарушението. Разпитаният по делото актосъставител Х.Х. заяви в съдебно заседание, че е съставил акта по писмени данни /по представена преписка/, като лично не е установил нарушението. Свидетелят Х.Я. също не е бил очевидец жалбоподателката да е имала участие в нарушението. Свидетелят Никола Дишков не изложи обстоятелства, от които може да се направи извод, че именно жалбоподателката е извършила, описаните в АУАН и НП действия. Напротив, същият заяви, че Г. се е преместила да живее у тях в ж.к. Изгрев и не са се събирали в апартамента й след 21:30 ч.

Предвид на това, съдът намира, че остана недоказано авторството на деянието, както и че е извършено от жалбоподателката.

В обобщение на гореизложеното наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът                                         

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 969/18.05.2020 г., издадено от заместник-кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 3, т. 4 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас /НООРТОБ/, приета с Решение на Общински съвет Бургас от 31.03.2005 г., на жалбоподателката Р.Г.Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд –  Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: /п/

КС