Р Е Ш Е Н И Е

№ ...............

гр.София,  27.05.2016 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а въззивен състав, в публично заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА П.

                                  НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия П. гражданско дело № 89 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.Р. П. срещу решението на СРС, 55 ти състав от 01.09.2015г. по гр.д. № 26093/2013г., с което е признато задължението й към ЗД „Л.И.“ АД за заплащане на сумата 2253, 00 лева – регресно вземане на застрахователя, възникнало от плащане на застрахователно обезщетение за вреда, настъпила от ПТП на 01.04.2010г. за лек автомобил марка Мерцедес Ц 500, с рег.№ ДК № ********, ведно със законната лихва от 26.02.2013г. до окончателното изплащане, отхвърлен е искът за разликата над 2253, 00 лева до пълния предявен размер от 3377, 52 лева и са присъдени разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Съдът необосновано счел да е останало  недоказано, че ответницата има договор за застраховка „гражданска отговорност“, в сила към 01.04.2010г. Липсвали мотиви относно своевременно направеното възражение за съпричиняване, а от доказателствата по делото се установявало, че за настъпване на вредоносния резултат имал вина и водачът на застрахованото при ищеца МПС, който карал с несъобразена скорост и не спрял, въпреки че автомобилите в дясната лента на платното били спрели, за да пропуснат управлявания от ответницата автомобил. С тези доводи се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът бъде отхвърлен изцяло.

Въззиваемият ЗД "Л.И." АД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира  първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно в обжалваната част. В отговор на оплакванията по жалбата излага следното:

Предявеният по реда на чл. 415 ГПК иск по чл. 213 КЗ е насочен срещу делинквента, което е допустимо в хипотеза, при която последният няма сключена застраховка „Гражданска отговорност”, когато пасивно легитимиран би бил застрахователят му. Ищецът е обосновал пасивната легитимация на избрания от него ответник, излагайки твърдение, че М. П. няма сключена застраховка „гражданска отговорност“, валидна към датата на ПТП – 01.04.2010г. Представените с исковата молба доказателства потвърждават тази липса:  в протокола за ПТП е записано, че въззивницата не представя на длъжностното лице застрахователна полица (обстоятелство, потвърдено при разпита на актосъставителя като свидетел по делото), а в извлечението от Информационния център на Гаранционния фонд ( лист 7 от делото на СРС) изрично е отразено, че за управлявания от ответницата в деня на произшествието автомобил няма активна застраховка „гражданска отговорност“ към 01.04.2014г. Съгласно отбелязването в последното, полицата за 2010г. е с № 20-5-10-44304, сключена на 12.04.2010г., със срок на покритие от 13.04.2010 до 12.04.2011г. В тази смисъл е и представеното от трето за спора лице  „И.Б.“ ЕАД писмо от 25.07.2013г., в което се сочи, че полица с този номер е сключена на 12.04.2010г. от застрахователен брокер и е отчетена като платена на 04.05.2010г., но няма информация за датата, на която е платена премията. Вещото лице И. е дало заключение, че полицата с цитирания номер е  издадена на 12.04.2010г. в гр.Р., периодът на покритие е 13.04.2010-12.04.2011г., а застрахователната премия от 150,40 лева е платена от застрахованата М.П. на 20.04.2010г. и отчетена от застрахователния брокер на 04.05.2010г. Заключението на в.л. И. не е оспорено от ответницата. Недоказана остава тезата й, че полица № 20-5-10-44304 е от 31.03.2010г. и е със срок на покритие 01.04.2010г. - 31.03.2011г. Копие от такава полица е представено с отговора на исковата молба. Няма доказателства, при тежест на ответницата, за плащане на премията по тази полица, поради което, съгласно разпоредбата на чл. 187 КЗ, застрахователният договор от 31.03.2010г. не е влязъл в сила т.е. липсвало е застрахователно покритие към 01.04.2010г. Щом полицата от 31.03.2010г. не е била в сила, фактът, че е подписана, е ирелевантен за извода носил ли е застрахователят риска от настъпване на застрахователното събитие на 01.04.2010г. Този извод е еднозначно отрицателен и се налага  безпротиворечиво от събраните по делото доказателства и липсата на такива, които да го опровергават или внасят съмнение в него.

Основателно е оплакването на въззивника за нарушение на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд. В отговора по чл. 131 ГПК ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като е твърдял, че водачът на застрахования при ищеца  автомобил е шофирал с несъобразена скорост и не се е съобразил с факта, че автомобилът в съседната лента на същото платно за движение е бил спрял. Макар да са събрани доказателства във връзка с това възражение, то не е обсъдено в мотивите на първоинстанционното решение.

 При непроменена фактическа обстановка по делото настоящата инстанция намира възражението за неоснователно. Единствено свидетелката Р.Г., очевидец на произшествието, твърди, че водачът на л.а.  Мерцедес се е движил с висока скорост ( „с мръсна газ”). Нейните показания са субективно обусловени, лишени от конкретика и при липса на каквито и да било други доказателства по делото, които да позволят извод, че мерцедесът се е движил със скорост над  разрешената, следва да се приеме, че подобно поведение не стои в причинно - следствена връзка с увреждащия резултат.

Фактът, че водачът на увредения автомобил не е „ обърнал внимание” на обстоятелството, че автомобилите  от дясната лента на платното му за движение са спрели, сам по себе си не може да обоснове негово противоправно поведение. Такова би имало само ако той е видял или е бил длъжен да види извършващия маневра ляв завой автомобил на ответницата и не е избегнал удара, макар да е имал възможност да го стори. Ответницата не е твърдяла подобни факти. Напротив, в хода на производството е сочила напълно различни от първоначално въведените, на които е основано възражението й за съпричиняване, а именно, че  водачът на  л.а Мерцедес е изпреварвал спрелите и в двете ленти на платното за движение, което ответницата е пресякла, навлизайки в насрещното платно и ударът е настъпил именно в последното, след като автомобилът на ответницата е бил изцяло в него. Описаното е останало изцяло голословно твърдение.

 В заключение, по делото не е доказано, при тежест на ответницата, конкретно противоправното поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, стоящо в причинно – следствена връзка с причинените вреди.

Предвид гореизложеното оплакванията по жалбата са изцяло неоснователни и при липса на спор пред настоящата инстанция за други елементи от релевантния фактически състав по чл. 213 КЗ, въззивният съд следва да потвърди  решението в обжалваната част.

На въззиваемия се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в минималния размер по НМРАВ или 300 лева.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 55 ти състав от 01.09.2015г. по гр.д. № 26093/2013г. в обжалваната част.

ОСЪЖДА М.Р. П. ЕГН **********, съдебен адрес *** да плати на З.Л.и. АД, ***, на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК, сумата 300 лева разноски пред въззивния съд.

Решението е окончателно.

                                                

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                        2.