№ 739
гр. Стара Загора, 26.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Олга Златева
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело №
20255530101457 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от С. П. С. против „Фератум
България“ ЕООД - за прогласяване недействителността на договор за потребителски
кредит № ****** от ******г., релевирана на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.22
ЗПК, във вр. с чл. 10, ал.1, чл. 11 ал. 1, т.6, т.9а, т.10, т.11 и т.12 и ал. 2 ЗПК и чл. 19
ЗПК.
Ищецът твърди, че на ******г. между него и ответника е сключен договор за
потребителски кредит № ******, по силата на който, дружеството е поело
задължението да му предостави сума в размер на 2 500 лв., а той се е задължил да я
върне, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: срок на
кредита - 18 месеца, годишен лихвен процент - 23,33 %, годишен процент на разходите
- 49,66 лв., общ размер на плащанията - 3 375 лв.
В чл. 5 от договора било предвидено, че „договорът за кредит се обезпечава с
поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството… уговорката,
свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от
лицето предоставило обезпечението… със сключването на настоящия договор
Кредиополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и
недвусмислено е посочил избрания поръчител“, въз основа, на която разпоредба на
ищеца била начислена допълнителна такса за възнаграждение на поръчителя.
Въпросната допълнителна такса била дължима, по силата на част 4, т. 4.3 от
Преддоговорната информация.
1
Видно от Преддоговорната информация към договора за кредит, и
по[1]конкретно част 4, т.4.3, дължимото възнаграждение на поръчителя било в размер
на 2 525 лв., като следвало да се има предвид, че въпросното възнаграждение не е
включено, нито в годишния процент на разходите по процесния договор за
потребителски кредит, нито в погасителния план към него. Въпреки че сключването на
допълнителния договор за предоставяне за поръчителство било задължителна
предпоставка за сключването на договора за потребителски кредит, разходите, които
ищецът следвало да направи, във връзка с поръчителството, не били упоменати в
договора.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за кредит бил недействителен, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9. В настоящия случай, договорът за потребителски кредит бил недействителен,
поради наличието на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК.
В чл. 10, ал. 1 ЗПК били регламентирани изискванията, на които задължително
трябва да отговарят договорите за потребителски кредити, за да са действителни, като
едно от тях е изискванията за шрифт /не по-малък от 12/. Счита, че процесният
договор не отговаря на това изискване, шрифтът е по-малък от 12, което се отнася и за
Общите условия към него. Общите условия, освен че не отговаряли на изискването за
шрифт, поради липсата на разстояние между редовете и абзаците, били трудни за
възприемане от потребителя, което било нарушение на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, като задължителен реквизит на договорите бил
посочен срок на договора за кредит. Счита, че няма такъв в процесния договор.
Същият съдържал единствено погасителен план на вноски, което не можело и не
следвало да се тълкува като срок на договора.
Отделно от това - в чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, като задължителен реквизит от
съдържанието на всички договори за потребителски кредити било регламентирано да
бъде посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато
методика в процесния договор липсвала.
Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора
следвало да е посочена не само цифровата стойност на годишния лихвен процент, но и
изчерпателно да се посочат всички разходи, които ищецът ще направи и които са
отчетени при формирането на годишния процент на разходите, тъй като ищецът бил
икономически слабата страна по процесния договор и следвало да бъде запознат и
максимално информиран за разходите, които следва да направи, във връзка с кредита.
Нарушена била и разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. От договора и от
погасителния план не можело да се извлече информацията за размера на включените в
месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко
такса се погасява с всяка вноска и дали се дължат други такси по кредита /каквато
2
била задължително вменената на ищеца такса „Поръчител” за едностранно
определеното дружество.
Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, т. 12 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1,
т.12 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвял на разбираем език и
съдържал информация за правото на потребителя, при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящи плащания; погасителният план
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно
договора за кредит в погасителния план се посочва ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент
или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
При сключване на процесния договор за кредит, на ищеца не били представяни
Общите условия към него, той не ги бил подписал на всяка страница, каквито са
изискванията на ЗПК, което на самостоятелно основание водело до
недействителността на процесния договор за кредит.
Предвид всичко гореизложено и съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, когато не били
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от ЗПК, чл.
12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен.
Счита, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен и
поради клаузата, предвиждаща поръчителство, предоставено от Multitude Bank. В
основния договор за потребителски кредит, кредиторът едностранно вменил
задължение за ищеца да предостави обезпечение за кредита с едностранно избрано от
дружеството лице, като в този случай ищецът дължал сумата в размер на 2525 лв.
Клаузата на чл. 5, от процесния договор за кредит, по своето същество
представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на
практика не предоставяла избор за потребителя, както дали да предостави
обезпечение, така и какво да бъде то. Като в договора не бил упоменат размерът на
таксата за поръчителя, а бил упоменат в преддоговорната информация и тя била в
размер на 2525 лв. /надхвърлящо главницата по процесния договор за кредит/, което
възнаграждение практически представлявало скрита лихва.
Клаузите по договорите следвало да се тълкуват в посока, че ангажиментът към
поръчителя е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следвало
да се включи в общия размер на разходите по кредита. Посочената гаранционна сделка
3
на практика водела до заобикаляне на разпоредбата на закона, което било довело до
оскъпяване на кредита. Именно по тази причина възнагражденията за договора за
поръчителство били възнаграждения по процесния договор за кредит, които съгласно
чл. 19, ал. 1 от ЗПК следвало да се включат в ГПР, но това не било сторено.
Изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като
„договор за поръчителство“ представлявало заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК. Ако възнаграждението било включено в годишния процент на разходите, то
последния би надвишил значително максималния размер, предвиден в ЗПК, което от
своя страна било самостоятелно основание на недействителност на процесния договор
за кредит.
Счита, че клаузата за обезпечение не отговаря на принципното значение и цел
на договора за поръчителство. В случая, ищецът заплащал възнаграждение на
поръчителя, в размер, по-голям от самата главница по договора за кредит, като ставало
въпрос за възнаграждение само за даваното обезпечение, независимо от това дали ще
се стигне до активиране на самото обезпечение при неизпълнение от потребителя по
същество. Тоест възнаграждението на поръчителя било само за да подсигури
обезпечението и без дори да се приведе в изпълнение този обезпечителен институт,
респективно същото било дължимо, дори и при точно изпълнение от страна на ищеца.
Като плащането на тази такса /възнаграждение по договора за поръчителство/ било
уговорено като приоритетно, дори преди плащането на основното задължение по
кредитното правоотношение, от което недвусмислено се налагал изводът, че неговата
пряка и непосредствена цел е да обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност в
насрещната престация, което като последица води до неоснователно обогатяване за
кредитора-както за кредитодателя, така и за поръчителя. Независимо от факта, че
подобен начин на обезпечаване на вземането може да се отнесе като нормален начин,
който е разбираем и наложил се в практиката, било ясно, че с него в същност се цели
да се постигне гарантиране на сигурен доход без насреща да е престирана услугата-
поръчителството.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на
договор за потребителски кредит №****** от ******г., сключен между страните,
поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва, като недопустим и неоснователен.
Сочи се, че твърдението, че чл. 5 от договора е нищожен, е неоснователно.
Твърдението, че поръчителството от Мултитуюд Банк /Малта/ е задължително
условие за сключване на кредитен договор, било неоснователно. Кредитополучателят
можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на
„Фератум България“, потребителят сам избирал обезпечението.
4
Също така, исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция
били недопустими, тъй като не били насочени срещу правилната страна — Мултитуюд
Банк, а не „Фератум България“ ЕООД. Мултитуюд Банк било самостоятелно
юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставяла
услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне
на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и била
вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция бил отделно
облигационно правоотношение, по което ответникът не бил страна. Прогласяването на
договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на
настоящото съдебно производство, нямало да произведе сила на пресъдено нещо по
отношение на Мултитуюд Банк и така нямало да настъпи промяна в патримониума на
ищеца.
С оглед изложеното, счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на
нищожността, съответно унищожаването на договора за гаранция срещу ненадлежна
страна по делото, поради което същите следвало да бъдат оставени без разглеждане,
като недопустими.
Ищецът сам бил избрал Мултитуюд Банк /Малта/ като поръчител в електронния
формуляр и, след като бил информиран за дължимите такси, подал заявление за
кредит. Получил бил преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочвала,
че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство.
Ищецът бил получил и документи от Мултитуюд Банк, включително договор за
гаранция. След като бил информиран, ищецът потвърдил чрез SMS желанието си да
сключи договора.
С оглед това, не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл.
68е от ЗЗП. Ответникът не бил въвел ищеца в заблуждение относно избора на
поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът бил информиран за
последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк,
ако избере нея за поръчител.
Претенциите на ищеца не били подкрепени с убедителни доказателства.
Исковата молба съдържала общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и
документи, и не представяла ясни доказателства за плащания, възникнали отношения
или суми.
Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП били неоснователни. Чл. 5 от
договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за
сключване. В СЕФ и договора за гаранция били подробно описани възможностите за
обезпечение и дължимите суми към Мултитуюд Банк, които ищецът бил приел
доброволно.
Относно твърдяното нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК:
5
Договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не
се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна. Твърдението на ищеца за
допълнителни разходи било неоснователно, тъй като обезпечението било резултат от
оценка на кредитоспособността по закон. Ответникът бил предоставил необходимата
информация за ГПР и условията, като ищецът бил имал време да избере обезпечение и
правато да се откаже в 14-дневет срок, но не бил упражнил това право.
Фератум България“ ЕООД и „Мултитуюд Банк“ ЕАД оперирали като отделни
икономически субекти. Те имали отделни банкови сметки /видни от погасителните
планове към договора за кредит и договора за гаранция, приложени по делото/.
Българското законодателство не забранявало договорът за поръчителство между
длъжник и поръчител да бъде възмезден. Счита, че при определянето на ГПР няма
допуснати нарушения и ищецът е имал цялата необходима информация и време, за да
вземе решение дали сключването на договор е подходящо за него.
Моли искът да се отхвърли, като неоснователен, претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител, с
постъпила от пълномощника му молба моли да се уважи предявеният иск, претендира
разноски.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител, с
постъпила от пълномощника му молба моли искът да се отхвърли, претендира
разноски, възразява за прекомерност на претендирания от адвоката на ищеца хонорар.
Съдът, като взе предвид събраните по доказателства, становищата и доводите на
страните, намери за установено следното:
По делото не се спори, установява се и от представените доказателства, че на
******г. между ищеца, в качеството на кредитополучател и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, в качеството на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит №
******, по силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца
потребителски кредит в размер на 2500 лв. срещу задължението на последния да го
върне на 18 месечни вноски /първа вноска – на 09.02.2023г. и последна вноска - на
03.07.2024г./, при ГПР 49,66 % и годишен лихвен процент 23,33 %, като общо
дължимата сума по кредита възлиза на 3375 лв. /2500 лв. главница + 875 лв. договорна
лихва/.
В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, като с одобряването от
дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с
обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето,
предоставило обезпечението. Според част 3, т.4.3 от Преддоговорната информация към
договора за кредит, дължимото възнаграждение на поръчителя е в размер на 2 525 лв.,
6
което не се включва в ГПР.
Не е спорно по делото, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за потребителски кредит, както и че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК, поради което за валидност на договора и последици му приложение
намират изискванията на ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – недействителност на договора за
потребителски кредит.
Съгласно чл. 11 ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Видът на разходите, от
които се формира ГПР, са посочени в чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а именно: настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Процесният
договор за кредит формално отговаря на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е
посочен ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Така посочените техни размери
обаче не съответстват на действителните, съобразно поетите от потребителя
задължения. Това е така, доколкото уговореното задължение за потребителя да уреди
обезпечение и да заплаща възнаграждение за това неправилно не е калкулирано в ГПР,
предвиден в договора. Действително, възнаграждението за предоставеното
поръчителство не възниква от договора за потребителски кредит, но разходите за
неговото заплащане са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като се
заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена като изискване за предоставяне
на заема /чл. 5 от договора/. То представлява допълнително възнаграждение за
кредитора за предоставянето на заетата сума /т.нар. скрита възнаградителна лихва/.
Аргумент в полза на този извод е и фактът, че в съдържанието на самия договор за
кредит е предвидено, че одобряването на обезпечението се извършва посредством
одобряването на заема и от този момент уговорката свързана с обезпечението не може
да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Доколкото разходите за такса гаранция са пряко свързани с договора за кредит,
съобразно императивните разпоредби на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и § 1, т.1 от ДР на ЗПК,
следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР. В резултат ГПР по договора не
съответства на действителния такъв, определен, съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК и
7
изразяващ общите разходи по кредита, възнаграждението за такса за предоставяне на
гаранция е по-голямо от предоставения кредит, като при включването в ГПР на
посоченото възнаграждение, размерът на разходите нараства. Налице е заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер
на ГПР. Предвид изложеното, процесния договор за потребителски заем не отговаря на
изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена
за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез
императивни норми да се да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и
това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия
избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от
толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 от ЗПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 ал. 1, т. 10 от
ЗПК, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, ответното дружество следва да заплати на ищеца
направените от него разноски за държавна такса – в размер на 100 лв.
Пълномощникът на ищеца е поскал определяне и присъждане на адвокатско
възнаграждение - в размер на 720 лв., при условията на чл. 38 от ЗАдв – пълномощно
на адвоката и договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано
изявление, че договореното възнаграждение е съгласно чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата е 550 лв., в
какъвто размер следва да се присъди адвокатско възнаграждение. В определение №
2995/13.06.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 991/2024 г., IV г.о., се сочи, че националният
закон задължава съда да отхвърли възражението по чл. 78 ал. 5 ГПК, когато установи,
че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с
Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар възражението да е основателно, да намали
отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален
съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и
ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Размерите по
Наредбата служат като ориентир за справедлив размер на адвокатското
възнаграждение, поради което, съдът приема, че при определяне на хонорар в
минималния размер трудът на адвоката не е съществено надценен.
Воден от горното
РЕШИ:
8
ОБЯВЯВА за недействителен, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** от ******г., сключен
между С. П. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес ******** – адвокат М. Л. и
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище адрес на управление
гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.
А, ет. 9, офис 20, да заплати на С. П. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес
******** – адвокат М. Л., сумата от 100 лева, направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.
А, ет. 9, офис 20, да заплати на адвокат М. Л. Л. с ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността ********, сумата от 550 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказано по делото безплатно процесуално представителство по чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на С. П. С..
Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9