Р Е Ш
Е Н И Е
№ /15.10.2019 год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХVІ с-в, в
публичното заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Христиана Тонева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№
738 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215
вр.чл.124б ал.5 и чл. 124а ал.5 от ЗУТ и е образувано по жалба от „НИС-1“ ООД –
Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя И.С.Д., против Решение № 46.15/28.02.2019 г. по Протокол № 046/28.02.2019 г. на Общински съвет –
Аксаково, с което на основание чл.133 ал.7 от ЗУТ, е отказано поисканото от
дружеството-жалбоподател разрешение за изработване на проект за ПУП-ПРЗ по
чл.110 ал.1 т.1 от ЗУТ за имоти с идентификатори № 32278.37.385, № 32278.37.386,
№ 32278.37.388, № 32278.37.389 и № 32278.37.390 по КК на гр. Игнатиево, общ. Аксаково,
обл. Варна.
С жалбата се релевират на първо място
доводи за нищожност на оспорения отказ поради липса на компетентност на органа,
който го е издал, а в условията на евентуалност – такива за материалноправната
му незаконосъобразност. Твърди се, че имотите, за които е било поискано
допускане изработването на ПУП, са урбанизирани, и разрешението за тях следва
да бъде издадено по друг ред - от Кмета на Общината по предложение на главния
архитект. Твърди се също, че неправилно административният орган е тълкувал
нормата на чл.133 ал.7 от ЗУТ, тъй като до приемане на проекта за нов ОУП за
съответната територия от ЕСУТ, не съществува законово основание да се отказва допускане
за изработване на ПУП, още повече, че поисканият такъв изцяло съответства на
предвижданията на ОУП. На изложените основания молят съда да постанови решение,
с което да обяви за нищожно Решение № 46.15/28.02.2019 г. от протокол №
046/28.02.2019 г. от заседания на Общински съвет - Аксаково, или евентуално да
го отмени като незаконосъобразно.
В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.
С.С. *** жалбоподателите поддържат изцяло жалбата си по изложените в нея
доводи, доразвити в пледоария по същество и писмени бележки, като претендират
сторените в производството разноски.
Ответникът – Общински съвет – Аксаково,
представлявани от Председателя, в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Ю.
Г., изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за нейното
отхвърляне.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е собственик на
поземлени имоти с ид.№ 32278.37.385, ид.№ 32278.37.386, ид.№ 32278.37.387, ид.№
32278.37.388, ид.№ 32278.37.389 и ид.№ 32278.37.390 по КК на гр. Игнатиево, в
местност „Караман Чеир“, съгласно представени по делото доказателства - нотариален
акт № 85, том ІІ, рег.№ 5303, дело № 242/2018 г. (л.26 от адм. преписка) и 4
броя постановления за възлагане на недвижим имот, ведно със скици (л.14-25 от адм.
преписка).
Началото на административното
производството е поставено със заявления № УТ21.4-32/28.12.2018 г. и № УТ21.4-32/1/22.01.2019
г. на жалбоподателя с искане до Кмета на Община Аксаково за допускане
изработване на проект за изменение на действащ ПУП-ПРЗ за ПИ № 385, № 386, №
387, № 388, № 389 и № 390 по КК на гр. Игнатиево, общ. Аксаково, с цел
създаване на ПУП, който да определи режима, начина, характера и параметрите на
застрояване на имота и конкретно - отреждане „за производствено-складова
дейност“ и прилагане разпоредбите на чл.16 от ЗУТ.
На свое заседание на 09.01.2019 г. ОбЕСУТ е
разгледал горепосоченото заявление, като в т.1.8. по протокол № 1 от същата
дата е констатирано, че с договор № 60/17.02.2011 г. Община Аксаково е
възложила изработването на ОУП за цялата територия на община Аксаково, както и
изработване на цялостна документация за процедиране задължителна екологична
оценка, както и документация за оценка съвместимостта на плана с предмета и
целите на опазване на защитените зони. Посочено е, че съгласно чл.133 ал.7 от ЗУТ в процеса на изработване на нов ОУП или на изменение на действащ такъв,
след разглеждането на проекта от експертния съвет към органа, компетентен да
одобри плана, може да се допуска създаване на нови и изменение на действащи ПУП-ове
в случаите, когато: 1.) проектът на новия подробен устройствен план отговаря на
предвижданията на проекта за изменение или на проекта за нов общ устройствен
план; и 2.) проектът за изменение на действащия подробен устройствен план
отговаря на предвижданията на проекта за изменение или на проекта за нов общ
устройствен план. Предвид изложеното и факта, че към онзи момент проектът за
ОУП на община Аксаково не е разгледан от експертен съвет към органа, компетентен
да одобри плана, е направена преценка, че липсва хипотеза, позволяваща да бъде
допуснато изработване на проект за ПУП-ПРЗ за ПИ № 32278.37.385, №
32278.37.386, № 32278.37.387, № 32278.37.388, № 32278.37.389 и № 32278.37.390
по КК на гр. Игнатиево, община Аксаково, и е посочено, че заявлението ще бъде
преразгледано след разглеждане на проекта за ОУП от експертен съвет към органа,
компетентен да одобри плана. Жалбоподателят е уведомен да решението с писмо №
УТ21.4-32/2/28.01.2019 г. от Директора на Дирекция „УТ“- Община Аксаково.
С Докладна записка рег.№
ОбС-9500-46/12.02.2019г. Кметът на Община Аксаково е предложил на Общински
съвет-Аксаково да откаже изработване на проект за ПУП-ПРЗ по чл.110 ал.1 т.1 от ЗУТ за посочените имоти, собственост на жалбоподателя.
С оспореното в настоящото производство
Решение № 46.15/28.02.2019 г. на основание чл.21 ал.1 т.11 от ЗМСМА, чл.124б
ал.5, чл.124а ал.1 и ал.5 от ЗУТ, вр. Решение по т.1.8 от Протокол №
31/09.01.2019 г. на ОбЕСУТ, Общински съвет-Аксаково отказва да разреши
изработване на проект на ПУП-ПРЗ по чл.110 ал.1 т.1 от ЗУТ за имоти на „НИС-1“
ООД с идентификатори № 32278.37.385, № 32278.37.386, № 32278.37.387, №
32278.37.388, № 32278.37.389 и № 32278.37.390 по КК на гр. Игнатиево, община
Аксаково. С писмо рег.№ ОбС-9500-73/05.03.2019г. на жалбоподател е бил връчен
препис от така взетото решение, като писмото му е връчено на 08.03.2019 г.(л.32
от адм.преписка).
По делото е приобщена административната
преписка по издаване на оспорения административен акт в цялост.
По делото е назначена и изслушана СТЕ, заключението
по която е изготвено от вещото лице арх. Н.Н., неоспорено е от страните, и се
преценява от съда като дадено компетентно и безпристрастно. При изработване на
експертизата вещото лице е установило, че в
картата по чл.18 от ППЗСПЗЗ за разпределението на видовете територии в
землището на гр. Игнатиево, Община Аксаково, обект „Оранжериен комплекс“ е
отразен с кадастрален № 158 и за същия е съставен АДС № 2933/06.03.2000 г.,
където са отразени сградите и съоръженията в обекта и годината на тяхното
изграждане. От съдържанието на посочения АДС е видно, че в имота съществуват
сгради, изградени през 1972 г., от което следва, че за имота, от който са
образувани процесните имоти, са налице и условията на чл.50 ал.6 от ППЗОЗЗ, а
именно: когато сградите и съоръженията са изградени върху земеделски земи извън
строителните граници на населените места или селищни образувания, определени
със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон, преди влизането
в сила на отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата (ЗООЗП)
от 1973 г., се счита, че предназначението на земята е променено и процедурата
за промяна на предназначението по реда на Закона за опазване на земеделските
земи (ЗОЗЗ) и на този правилник не се провежда. Вещото лице е посочило в
заключението си също, че имотите, собственост на жалбоподателя, находящи се в
землището на гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, представляват терени в
урбанизирана територията, а не земеделски земи. При извършената проверка
експертът не е открил устройствен или какъвто и да е предходен план за
територията, която обхваща процесните имоти, но посочва, че отреждането им отговаря
на устройствената зона – предимно производствена зона (ПП) - плътност на
застрояване е 60 %, максималния КИН е 1.20, минимално е 40, кота корниз е 10 м.
- в ОУП, изработен от ДЗЗД „ТПО-Булплан“, като същите градоустройствени
показатели са заложени и от дружеството -жалбоподател „НИС-1 – ООД“ в заданието
им за изработване на ПУП.
В съдебно заседание експертът поддържа
заключението си, като отново заявява, че макар процесните имоти да не са част
от населено място и селищно образувание, то територията, която ги обхваща, е
урбанизирана такава. В допълнение към изложеното в експертизата вещото лице
посочва, че проектът за ПУП, който е изработен от дружеството-жалбоподател, е
идентичен със заложено в ОУП по отношение на имотите и тяхното отреждане в
устройствената зона – ПП.
Установените по делото факти налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима, а
разгледана по същество се преценява и като основателна.
Съобразно изричната разпоредба на чл.215 ал.1
от ЗУТ и чл.145 ал.1 от АПК, от компетентността на съда е да се произнесе
единствено по законосъобразността на оспорения административен акт, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената
форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по
издаването му, и съответства ли на целта на закона.
Първият спорен между страните въпрос е
относно компетентността на административния орган, издал оспорения понастоящем
административен акт, респ. дали същият е нищожен или не.
Принципно нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт, като в зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като
нищожен, или като незаконосъобразен, като в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен
на някое от основанията, посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в действащото
законодателство, и конкретно – в АПК, не се съдържа легална дефиниция на понятието
„нищожен административен акт“, теорията и съдебната практика са възприели, че
критерий за това са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но
тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е
толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо съществуването на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който
е засегнат от толкова съществен порок, че изначално, от момента на издаването
му не поражда правните последици, към които е насочен, и за да не създава
правна привидност, че съществува, и при констатиране на такова основание, съдът
следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.
В чл.124а ал.1
от ЗУТ е посочено, че разрешение за изработване на проект за ПУП на поземлени
имоти извън границите на урбанизираните територии се дава с решение на Общинския
съвет по предложение на кмета на общината. Съгл.ал.2 на текста - разрешение за
изработване на проект за ПУП на част от урбанизирана територия (с изключение
на селищните образувания с национално значение) в обхват до един квартал, се
дава със заповед на Кмета на общината по предложение на главния архитект.
Административното производство, образувано
по заявлението на „НИС-1“ ООД, е процедирано по реда на чл.124а ал.1 от ЗУТ – по
заявлението се е произнесъл Общинският съвет по предложение на Кмета на
общината.
От представените по делото доказателства
(2 броя удостоверения от ОД „Земеделие“ – Варна – л.12 и 13 от адм.преписка),
както и от заключението на вещото лице арх. Н.Н., което не е оспорено от
страните, безспорно се установява, че процесните имоти, собственост на дружеството-жалбоподател,
находящи се в землището на гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна,
представляват терени в урбанизирана територия, а не земеделски земи, и за тях
не се провежда процедура по промяна предназначението на земята по реда на ЗОЗЗ
и ППЗОЗЗ.
При тези факти и тъй като в настоящия
случай не става въпрос за селищни образувания с национално значение (по делото
липсват такива твърдения и доказателства), а предмет на плана са шест имота в
рамките на един квартал, настоящият състав на съда намира, че компетентен орган
по разрешаването на изработване на проект за ПУП-ПРЗ е бил Кметът на общината,
а не Общинският съвет, респ. приложимата процесуалноправна норма е тази на
чл.124а ал.2 от ЗУТ, а не на чл.124а ал.1 от с.з.
Некомпетентността на издателя на оспорения
ИАА е най-тежкия порок, който не би могъл да бъде саниран не само в хода на
административното производство, но и изобщо – поради това той повлича
нищожността на оспорения акт и безалтернативно налага обявяването му за такъв,
след което преписката следва да се изпрати на компетентния административен
орган – Кмета на Община Аксаково, за продължаване на административното производство.
Предвид установената нищожност, съдът не
намира за необходимо да излага мотиви по съществото на спора, нито да разглежда
подробно останалите релевирани оплаквания от жалбоподателя.
При този изход на спора претенцията на
дружеството-жалбоподател за присъждана на разноски е основателна и следва да
бъде уважена в пълния й размер по представения списък по чл.80 от ГПК, а именно
– 970лв. (50 лв. ДТ, 720 лв. адвокатско възнаграждение, 200 лв. за
възнаграждение на вещото лице по СТЕ); идентичното искане на ответната страна е
неоснователно.
Така мотивиран и съобразно правомощията си
по чл.173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА
на Решение № 46.15/28.02.2019 г. по Протокол № 046/28.02.2019 г. на Общински съвет –
Аксаково, с което на осн.чл.133 ал.7 от ЗУТ е отказано поисканото от „НИС-1“
ООД-Варна, представлявано от управителя И.С.Д., разрешение за изработване на
проект за ПУП-ПРЗ по чл.110 ал.1 т.1 от ЗУТ за имоти с идентификатори № 32278.37.385,
№ 32278.37.386, № 32278.37.387, № 32278.37.388, № 32278.37.389 и № 32278.37.390
по КК на гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна.
ИЗПРАЩА
преписката
по заявлението на „НИС-1“ ООД-Варна, за разрешение за изработването на проект
за ПУП-ПРЗ по чл.110 ал.1 т.1 от ЗУТ за имоти с идентификатори № 32278.37.385,
№ 32278.37.386, № 32278.37.387, № 32278.37.388, № 32278.37.389 и № 32278.37.390
по КК на гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, собственост на дружеството, представлявано
от управителя И.С.Д.,***-Аксаково за произнасяне, съобразно задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Община-Аксаково
да заплати на „НИС-1“ ООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя И.С.Д.,
сторените в производството разноски в размер на 970 (деветстотин и седемдесет) лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: