ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 22.04.2020г.
Административен
съд - Русе, II
състав, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и двадесета
година,:
Съдия:
Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело №
176 по описа за 2020г., прецени
следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по повод депозирана в съда искова молба(ИМ) от адв.В.С.С.
в лично и служебно качество, рег.№ **********, от гр.София, против Държавата чрез
МФ, респективно Директора на РДГ Русе - МЗХ, Изпълнителна агенция по горите, с
която предявява искове за заплащане на имуществени щети за периода от 2006г. до
днес в размер на 200 000лв., ведно със законната лихва и разноските, както
и за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., ведно със законната лихва
и разноските, начиная от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане. Направила е и искане да бъде освободена от заплащане на държавна
такса.
В
производството по преценка редовността и допустимостта на постъпилата искова
молба, която имплицира в себе си и жалба срещу определени актове и документи,
АС Русе приема, че същата не отговаря на законовите изисквания, предвидени в
разпоредбите на чл.203 и сл. АПК(Административнопроцесуален кодекс) и чл.127 и
сл. ГПК(Граждански процесуален кодекс).
На
първо място съдът счита, че посочения в исковата молба ответник не отговаря на
изискванията на чл. 205 ал. 1 АПК. Съгласно цитираната разпоредба искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Действително
отговорността на Държавата за причинените вреди на граждани и юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица, е уредена в ЗОДОВ, но тъй като Държавата действа именно чрез
своите органи, които са юридически лица, следва исковете за обезщетения от
вреди да се предявяват именно срещу съответното юридическо лице. В случая от
изложението на обстоятелствата в исковата молба става ясно, че ищцата счита, че
са й причинени вреди на първо място от отказа на РДГ – Русе, представлявана от
директора, „да обедини два подоотдела в един общ горски масив“. Следователно
искът следва да бъде предявен именно срещу РДГ – Русе, представлявана от
директора. Изложените от ищцата съображения в заявление вх.№2821/11.03.2020г.
по описа на ОС – Русе относно правното основание на иска по никакъв начин не
обвързват съда, тъй като правната квалификация се прави въз основа на
изложените факти в исковата молба.
В
тази връзка следва да се отбележи, че ищцата е изложила в исковата си молба и
твърдения за причинени й вреди от издадени документи с невярно съдържание. От
изложението обаче не става ясно кои точно документи има предвид. Веднъж се
говори за „таксионните описания на имота“, в които ответникът бил записал, че
имотът на ищцата – 193.155дка гора в местността Селището в землището на
с.Сваленик, обл.Русе, е държавна собственост, но не става ясно от коя дата е
този документ и кой е неговия издател. По-нататък в изложението се посочва
извадка от партида „Регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ, партида за
имота с пълен № 65509000089 на 08.11.2006г“, в който се съдържало отбелязване
„за нуждите на горското стопанство“. Този документ обаче, приложен към исковата
молба, е издаден от Общинска служба по земеделие с.Иваново, обл.Русе, а не от
РДГ – Русе. Същевременно ищцата твърди, че директорът на РДГ – Русе бил отказал
да поправи цитирания документ, въпреки нейното изрично възражение на 3.12.2019.
От
така изложеното в исковата молба не става ясно кои точно документи ищцата
счита, че са издадени с невярно съдържание и от кой орган – ОСЗ с.Иваново или
РДГ – Русе. Следва да се уточни този въпрос като се индивидуализират съответните
документи с наименование, дата на издаване и орган, който ги е издал, тъй като
от това зависи материалната и процесуалната легитимация на ответника.
На
второ място, в исковата молба, относно
претендираната сума от 100000 лева за неимуществени вреди, не е посочено за какъв период
се претендира присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, коя е
началната дата и коя крайната дата на претърпените вреди.
По отношение на претенцията за
имуществени вреди следва да се уточни окончателно размера й. В исковата молба е
посочена сума от 200 000лв., а в допълнителното заявление от 11.03.2020г.
е посочена сумата от 100 000лв.
На трето
място следва ищцата да заплати дължимата държавна такса от 10.00лв., съгласно
разпоредбата на чл. 9а ЗОДОВ. Съдът счита, че молбата й за освобождаване от
заплащане на държавна такса се явява неоснователна. Съгласно разпоредбата на
чл. 83 ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, такси и разноски не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят. В случая ищцата е приложила към исковата молба декларация за
материално и гражданско състояние, от която е видно, че реализира месечни
доходи в размер над минималната работна заплата за страната, а и освен това има
допълнителни доходи от рента на земеделски земи. Приложените медицински
документи свидетелстват за посещения на ищцата при лекар, но не и за тежки заболявания,
изискващи продължително и скъпоструващо лечение. Действително ищцата е на 71
години и е разведена, но самата тя е декларирала, че продължава да упражнява
адвокатска практика и да реализира доходи от нея. С оглед на тези данни съдът
счита, че ищцата разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата
държавна такса в размер на 10.00лв., поради което молбата й за освобождаване
следва да бъде оставена без уважение.
Воден
от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ исковата
молба без движение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл.83 ал. 2 ГПК, молбата на В.С.С. *** да бъде освободена от
заплащане на държавна такса по адм.д. № 176/2020г. по описа на Административен
съд – Русе.
УКАЗВА на ищцата, че в 7-дневен срок от
получаване на съобщението следва да отстрани нередовностите в исковата молба
съгласно мотивите на определението.
УКАЗВА
на ищцата, че в 7-дневен срок от
получаване на съобщението следва да заплати държавна такса в размер на 10.00лв.
по сметка на АС – Русе и да представи доказателства за това.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
ищцата, че ако в
дадения й срок не отстрани нередовностите в исковата молба, същата ще бъде
оставена без разглеждане и делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: