Р Е
Ш Е Н
И Е № 1053
гр. Пловдив, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети май две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретар СТЕФКА КОСТАДИНОВА и прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа
докладваното адм.д. № 84 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на И.Г.П., ЕГН: **********, с посочен в жалбата
адрес: ***, чрез пълномощника адв. Я., със съдебен
адрес:***, с която се претендира присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 2 500
лева, представляващи част от заплатен наем за ползването на лек автомобил
марка „АУДИ“ по договори за наем от 06.08.2018г. и 08.02.2019г., с наемодател
„РЕНТАЛ ГРУП“ ЕООД. Претендират се и направените по настоящото производство
разноски. В СЗ и в писмено становище процесуален представител поддържа иска.
Ответникът - НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София,
чрез процесуален представител юр. М. и в писмено
становище оспорва иска и претендира разноски.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на иска.
В исковата молба се твърди, че ищецът извършвал
независима икономическа дейност (не е посочено дали като самоосигуряващо
се лице или като представляващ дружество), като за изпълнението й сключил
договор за наем на МПС. МПС марка „АУДИ“ е наето от наемодателя „РЕНТАЛ ГРУП“ ЕООД с
договори за наем от 06.08.2018г. и от 08.02.2019г., като е заплащана месечна
наемна цена в размер на 1 200лв. с включен ДДС. В хода на ревизионните
производства, приключили с отменени по съдебен ред РА № Р-16001615010527-091-001/31.05.2017г.
(съдебното решение е влязло в сила на 14.11.2018г.) и РА №
Р-16001617005844-091-001/06.03.2018г. (съдебното решение е влязло в сила на
23.03.2019г.) са предприети действия по обезпечаване на публичните задължения, обективирани с постановления за налагане на обезпечителни
мерки, в частност постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки № С160016-023-0003469/21.10.2016г., с което е наложен запор върху лек
автомобил марка ФОЛКСВАГЕН, модел ПОЛО, рег. № **. Автомобилът, предмет на
обезпечителната мярка, е изнесено на публична продан на 26.06.2018г. и е
продадено, като е възложено на купувача СС с постановление за възлагане на
движима вещ изх. № С180016-091-0000452 от 04.07.2018г.
Твърди се, че с оглед конститутивното действие на решението за отмяна на
индивидуалния административен акт, какъвто е ревизионния акт, е налице първата
предпоставка за реализиране на отговорността на държавата, по смисъла на чл. 4
от ЗОДОВ. Налице са и втората и третата предпоставка за възникване на правото
на обезщетение в хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно, че жалбоподателят П. е
заплащал наемни вноски по договор за наем с предмет МПС, марка „АУДИ“ за
периода от месец август 2018г. до месец април 2019г. Налице била и пряка и
непосредствена причинна връзка между отменения административен акт и
настъпилите вреди, тъй като обезпечителната мярка запор върху МПС е наложена за
обезпечаване на задължения по незаконосъобразен РА. Това от своя страна довело
до извършване на публична продан на запорираното МПС
и принуждаване на ищеца да наеме ново, за да осъществява пълноценно
икономическата си дейност.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален
представител поддържа депозираната искова молба, като в подкрепа на твърденията
в нея ангажира писмени доказателства, включително от трети неучастващи по
делото лица относно притежаваните от него МПС.
Ответникът – Национана
агенция за приходите – гр. София, в постъпил писмен отговор от процесуален представител, заявява становище за неоснователност
и недоказаност на предявения иск. Поддържа се, че наложените
обезпечителни мерки не са били
обжалвани
и не са отменени като незаконосъобразни, т.е. извършената публична продан на запорирания
автомобил е законосъобразна. Наред с това, по делото не са ангажирани
доказателства за извършване на икономическа дейност от П., която да е от такова
естество, че да изисква непрекъснато пътуване, съответно наемане на МПС за
целта. Ответникът счита, че не са
налице първият и третият елемент от
фактическия състав на чл.
1, ал.1 ЗОДОВ, т.е. не е налице
отменен ИАА, довел до вреди за жалбоподателя, съответно не е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между отмяната на ревизионния акт и претендираните вреди.
Ревизионният
акт е обжалван от П. по административен ред и с решение № 502 от 21.08.2017г.
същият е изменен, в ЧАСТТА МУ на допълнително определените данъчни задължения
по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 2009г. – 2013г., ведно с прилежащите
лихви. По отношение данъчните задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014г.,
ведно с прилежащите лихви, обжалваният РА е отменен и на основание разпоредбата
на чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на органа по приходите, възложил
ревизията, за издаване на нов РА, при съобразяване изводите в решението на горестоящия административен орган.
По повод
новата ревизия е издаден ревизионен акт /РА/ № Р-16001617005844-091-001 от
06.03.2018г., с който са определени допълнително дължими суми за данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014г., ведно с прилежащите лихви. РА е обжалван от
дружеството пред директора на Дирекция „ОДОП" – гр. Пловдив, като с
решение № 286 от 21.05.2018г. е потвърден изцяло.
След анализа
на така изложените фактически обстоятелства, съдът съобрази следното от правна
страна:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност.
Исковете се разглеждат по реда на
АПК, като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на
чл.1, ал. 2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по
чл.128, ал. 1, т. 5 от АПК.
В разпоредбата на чл. 204 от АПК са
въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт
по съответния ред.
Разгледан по същество,
искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
При липсата
на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на Държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане
на обезщетение, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като за да бъде уважен искът за вреди, следва да е
проведено пълно доказване
на фактите от хипотезата на
правната норма.
С оглед фактическите твърдения и заявения петитум в исковата молба от страна на ищеца е предявен осъдителен иск за претърпени имуществени вреди под
формата на заплатен наем за възмездно
ползване на МПС, който черпи своето основание от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу
ответника Национална агенция за приходите, произтичащи
от отменените
по съдебен ред ревизионни актове, посочени по-горе в
настоящото решение.
По отношение
на първата предпоставка от сложния
фактически състав на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността - незаконосъобразен административен акт, който да е
отменен по съответен ред, респективно нищожен административен акт, е необходимо
да се посочи следното:
Не така стои въпросът по отношение на постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки на основание
чл. 121, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК изх. № С160016-023-0003469 от 21.10.2016г. В тази насока е необходимо да се
посочи, че в разпоредбата на чл. 197 от ДОПК, към която препраща и чл. 121, ал. 2 от ДОПК, е предвиден
специален ред за оспорване законосъобразността
на наложените обезпечителни мерки. В исковата молба
липсват твърдения, а и по делото не са представени
доказателства това постановление да е отменено като незаконосъобразно по повод
тяхното обжалване, поради което съдът приема, че те са влезли в законна сила. Не е спорно между страните по делото
обстоятелството, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки е
отменено в частта си на наложената обезпечителна мярка запор върху МПС марка
Фолксваген, модел Поло, рег. № **** след извършена публична продан, което
действие на публичния изпълнител не е оспорено от ищеца по административен и
съдебен ред. В останалата си част постановлението за налагане на обезпечителни
мерки е отменено след като е влязло в сила съдебното решение, с което е отменен
като незаконосъобразен РА № Р-16001615010527-091-001
от 31.05.2017г., по отношение на
установените с който данъчни задължения са наложени обезпечителните мерки.
Казано с други думи, в случая обезпечителните мерки, обективирани с процесното
постановление са законосъобразно наложени при наличие на законоустановените
предпоставки – обезпечителна нужда на съответния етап от ревизионното
производство, като действието им законосъобразно е продължило до отпадане на
обезпечителната нужда, като в този смисъл отмяната им по чл. 208, ал. 1 от ДОПК
има действие занапред, а не с обратна сила като последица от отмяната на
ревизионния акт.
Следователно,
към датата на издаване на процесното постановление за
налагане на обезпечителни мерки са били налице
законоустановените предпоставки за неговото издаване,
както от страна на съответните правни норми, така и с оглед на компетентността на съответния орган. Не е бил
превишен и необходимият баланс между защитата на обществения интерес и този на
ревизираното лице, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, субсидиарно приложим на основание препращащата норма на § 2
от ДР ДОПК, доколкото обезпечителните мерки са били съпоставими с размера на
предполагаемото, респективно - определеното с РА към момента на налагането им,
данъчно задължение.
По отношение
на втората предпоставка от сложния фактически състав на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността – настъпила вреда в правната сфера на ищеца, е
необходимо да се посочи следното:
По отношение
на третата предпоставка от сложния
фактически състав на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността – наличие на причинна връзка между вредата и
незаконосъобразния, респ. нищожен администратвен акт,
е необходимо да се посочи следното:
По изложените
съображения, следва да се приеме, че в случая липсва и третата предпоставки за
реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно липсва доказана пряка причинно-следствена връзка между увредата и отменените като незаконосъобразни административни актове.
В обобщение
следва в случая да се посочи, че доказателствената
тежест за установяване наличието на предпоставките на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ лежи изцяло
върху ищеца, което доказване в случая не е осъществено. По изложените
съображения съдът намира, че искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
При този изход на
делото основателно се явява направеното от ответника по делото искане за
присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. На основание разпоредбите на чл.
10, ал. 4 от ЗОДОВ, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, на ответника следва да бъде заплатена сумата в
размер на 100лв. (сто лева).
Мотивиран от
изложеното, съдът
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.