Р Е Ш Е
Н И Е
№ 83
гр.
Габрово 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.
ГАБРОВО в открито съдебно заседание от четиринадесети
септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Мариела
Караджова, като разгледа материалите по адм.
дело № 137 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
213, ал. 7 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Делото е образувано по жалба, подадена от Х.М.П. ***,
против Заповед № 1752з-185/ 11.07.2023 г. за отнемане в полза на държавата на
иззето огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадена от началника на Районно
управление – Габрово при Областна дирекция на МВР – Габрово. Към съда
жалбоподателят отправя искане за отмяна на обжалвания административен акт като
неправилен и незаконосъобразен, за което излага своите съображения. Твърди, че
процедурата по издаването на ИАА е опорочена, тъй като административният орган
не е обсъдил и не е взел предвид възраженията му относно възможността за
прехвърляне собствеността върху иззетите оръжие и боеприпаси, тъй като е изявил
такова намерение, но бил обективно възпрепятстван да го реализира поради
наличие на заболяване и проведено лечение. Сочи, че към момента на издаване на
процесния ИАА, срокът за прехвърляне все още не бил изтекъл, позовавайки се на
чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Претендира
присъждане на разноски.
Обжалваният акт, ведно с преписката по издаването му, са
изпратени от ОД на МВР – Габрово със съпроводителното към жалбата писмо, вх. №
СДА-01-1305/21.07.2023 г., подписано от юрк. И.С. съгласно приложено по делото
пълномощно за процесуално представителство /л. 2/.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
жалбоподателят не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител – адв. Д.Ц. от ГАК, съгласно договор за правна защита и съдействие
№ 021181/14.09.2023 г. и пълномощно от същата дата /л.43/. Поддържа жалбата по
подробно изложените в нея мотиви, които доразвива в писмени бележки, вх. №
СДА-01-1599/20.09.2023 г. Моли съда да отмени обжалвания акт като необоснован,
непълен и немотивиран. Претендира разноски.
Ответната страна – началник на РУ – Габрово към ОД на МВР
– Габрово, не се явява в открито съдебно
заседание. Представлява се от упълномощения си представител юрисконсулт И.С.,
оспорваща жалбата с искане за отхвърлянето ѝ като недоказана. Подробно
развива доводите си в представена по делото писмена защита, вх. №
СДА-01-1639/26.09.2023 г., като счита, че процесната заповед е издадена в
съответствие с материалния закон, а неговото прилагане е съобразено със
спецификата и особения режим на осъществяване на регламентираните с нормативния
акт дейности. Моли съда да потвърди заповедта и присъди на ответника разноски –
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 08.06.2023 г. до началника на РУ – Габрово е подадено
уведомление /л.31/ от ст. разследващ полицай при ОДМВР – В.Търново за това, че
на същата дата по досъдебно производство № ЗМ-62/2021 г. по описа на ОД на МВР
– Велико Търново, Х.М.П. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по
чл. 290, ал. 1 от НК. В тази връзка в РУ – Габрово е направена справка в Единен
автоматизиран регистър за контрол на общоопасните средства /ЕАР-КОС/, при която
е установено, че П. притежава четири броя дългоцевни огнестрелни оръжия за
ловни цели, за което притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие № 20160183084/17.02.2021 г. с валидност до 16.02.2026 г.
Изготвена е докладна записка до началника на РУ-Габрово, №
1752р-12382/10.06.2022 г. /л.28/, за предприемане на необходимите мерки по
ЗОБВВПИ.
С оглед на установеното и на основание чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ на 09.06.2023 г. в РУ – Габрово е започнало административно
производство по издаването на ИАА – заповед за отнемане в полза на държавата на
огнестрелно оръжие и боеприпаси. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК Х.П. е
получил уведомление № 1752р-7990/17.06.2022 г. /л.27/, връчено му лично на
20.06.2022 г., с което му е предоставена възможност да направи писмени искания
и възражение в тридневен срок. На 24.06.2022 г., след изтичането на този срок, е
издадено решение за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси № 175200-8350 /л.25/ на началника на РУ –
Габрово, връчено на адресата на 27.06.2022 г., като при връчването същият е
предал разрешението си и притежаваните от него оръжия и боеприпаси, съгласно
изброяването в ИАА. Те са приети за съхранение в РУ – Габрово с
приемо-предавателен протокол № 1752р-13610 от 27.06.2022 г. Няма данни това
Решение да е обжалвано.
Видно от приложена по делото докладна записка /л.21/, на
14.06.2023 г. П. *** протокол от открито съдебно заседание, проведено на
10.11.2022 г. по НОХД № 124 по описа на Районен съд – Велико Търново. От него е
видно, че на 10.11.2022 г. е влязло в сила определение на ВТРС по цитираното
НОХД за одобряване на постигнато споразумение с Районна прокуратура –
В.Търново, с което за извършеното деяние на основание чл. 290, ал. 1, във вр. с
чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б „Б“ от НК, на подсъдимия е наложено наказание
пробация за срок от шест месеца, а производството по делото е прекратено.
Предвид така изложеното и на основание чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ на 14.06.2023 г. е започнало административно производство по издаването
на ИАА – Заповед за отнемане в полза на държавата на огнестрелно оръжие и
боеприпаси. На 20.06.2023 г. П. е уведомен за началото му с уведомление по чл.
26, ал. 1 от АПК, № 175200-7122/ 15.06.2023 г. /л.20/, получено лично от него
на 20.06.2023 г. На 22.06.2023г. той е депозирал в РУ – Габрово възражение,
като е приложил медицински документи, че в периода 15.06.2022 г. – 16.10.2022
г. е бил в отпуск по болест в следствие претърпяно хирургично лечение. Счита,
че неправилно е определен срокът, в който има право да се разпореди с иззетите
вещи.
Със Заповед № 1752з-185/11.07.2023 г. на основание чл.
213, ал. 5, във вр. с чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ, началникът на РУ – Габрово при
ОД на МВР – Габрово е разпоредил отнемане в полза на държавата на четири броя
дългоцевно оръжие и боеприпаси, подробно описани в издадения ИААА, същите - собственост
на жалбоподателя П.. Издаденият ИАА е връчен на адресата лично на 12.07.2023
г., видно от разписката, съдържаща се в акта и положения подпис на лицето.
Недоволен от заповедта, Х.П. я оспорва по съдебен ред с жалба до АС – Габрово,
подадена чрез административния орган, издал ИАА, заведена при него на
13.07.2023 г. с вх. № 175200-8728 по данни от съпроводителното към преписката
писмо.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна, в законоустановения срок и срещу административен акт, подлежащ
на съдебен контрол, но разгледана по същество счита същата за неоснователна по
следните съображения:
Обжалваната Заповед е издадена от материално и
териториално компетентния административен орган по чл.
213, ал. 5 във вр. с чл.
155, ал. 1 от ЗОБВВПИ –
началникът на РУ на МВР по постоянен адрес на физическото лице. Отделно от
това, безспорно е, че от момента на предаването на оръжието и боеприпасите на
27.06.2022 г. до датата на издаването на обжалвания административен акт
оръжието и боеприпасите – предмет на разпореденото отнемане в полза на
държавата, са се съхранявали в РУ-Габрово, което обстоятелство също определя
Началника на тази структура като компетентен орган да издаде процесната
заповед.
Между страните не се формира спор по установената фактическа
обстановка. Не е спорно, че жалбоподателят
П. е притежавал валидно разрешение за съхранение, носене и употреба на
дългоцевно огнестрелно оръжие, както и описаните в ИАА оръжие и боеприпаси.
Жалбоподателят не оспорва и фактите за привличането му като обвиняем по
досъдебно производство за престъпление от общ характер по НК, нито извършеното
по законоустановения ред отнемане на разрешение за съхранение, носене и
употреба на оръжие и боеприпаси, които той доброволно е предал в РУМВР с
протокол.
Спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и
прилагането на материалноправните
норми относно продължителността на срока, в който Х.П., като притежател на
иззетото оръжие и боеприпаси, е могъл да се разпореди с тях.
Според жалбоподателя, този срок е едногодишен,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ, за което е изложил
своите доводи както във възражението до административния орган, така и в
жалбата си до съда. Сочи също, че заявил намерение за прехвърляне на собствеността,
но поради здравословни причини това не било сторено в едногодишния срок.
Административният орган не приема възражението, че П. се
е намирал в обективна невъзможност да се разпореди с иззетите вещи, т.к.
заявленията освен писмено, могат да се предявят и по електронен път. Разпорежда
отнемане в полза на държавата на иззетите оръжия, като относно срока за
разпореждане, приема същият за тримесечен на основание чл. 213, ал. 3 във вр. с
чл. 155 и чл. 152 от ЗОБВВПИ.
Материалноправната уредба, регулираща административното
правоотношение, възникнало между страните в производството, се съдържа в ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 213, ал. 1 от
приложимия закон, при издаване на решение за отнемане на разрешение за
осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и
пиротехнически изделия или при прекратяване на разрешението поради прекратяване
на дейността на лицето, органите по чл. 152 изземват тези вещи с протокол по образец. Ал. 2-ра
предвижда, че собственикът на вещите по ал. 1 може да прехвърли собствеността
върху взривните вещества и пиротехническите изделия в срок 6 месеца, а върху
оръжията и боеприпасите - в срок една година от изземването, на лица, получили
разрешения за производство, търговия или придобиване.
Разпоредбата на чл. 213, ал. 3 от ЗОБВВПИ предвижда, че
при издаване на решение по чл. 155 за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с
взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, в случаите
когато срещу лицето има обвинение за умишлено престъпление от общ характер, какъвто
е настоящият случай, органите по чл. 152 изземват с протокол по образец взривните вещества,
оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия от лицето. Иззетите вещи се
съхраняват съгласно изискванията на чл. 74, съответно чл. 98, ал. 1 - 3 в срок до три месеца от приключването на наказателното
производство. Именно на тази норма – чл. 213, ал. 3 от Закона, се е спрял и
административният орган при издаване на Решението за отнемане на разрешението
за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, като
изрично е посочил в този ИАА, че на това основание иззети с протокола вещи се
съхраняват в срок до три месеца от приключването на наказателното производство,
след което се отнемат в полза на държавата. Или жалбоподателят е предупреден за
тази последица още на 27.06.2022 г., когато е получил Решение № 17500-8350 от
24.06.2022 г. на началник РУ – Габрово.
Анализът на приложимата правна уредба налага извода, че
за да се приложи чл.
213, ал. 5 от ЗОБВВПИ следва
да са изпълнени в условията на кумулативност следните предпоставки: 1. Влязло в
сила решение по чл. 155 за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с
взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия или влязло в сила
такова за прекратяване на разрешението поради прекратяване на дейността на
лицето; 2. изземване с протокол по образец на взривните вещества, оръжията,
боеприпасите и пиротехническите изделия от лицето; 3. Бездействие на лицето в
срока по ал. 3. Необходимо е в този срок да е извършено прехвърляне на
собствеността върху вещите на друго лице, притежаващо разрешение за
производство, търговия или придобиване на оръжие. При липса на такова
прехвърляне настъпват предвидените в чл. 213, ал. 5 последици, а именно: вещите
се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал. 1, освен
ако в същия срок не е подадено искане за издаване на съответно разрешение.
Изложеното
обуславя стриктно тълкуване и прилагане на цитираната правна норма и нейното
приложно поле, като същата следва да намери приложение единствено и само при
наличието на кумулативно предвидените за това предпоставки. Релевира се също и
извода, че за връщането на иззети или предадени в хипотезите, предвидени от
ЗОБВВПИ огнестрелни оръжия, са предвидени конкретни срокове и те са два вида.
Първият е общ срок от една година с начален момент –датата на изземване или
предаване на оръжията и боеприпасите, в хипотезите при издаване на решение по чл. 155 от ЗОБВВПИ за отнемане на разрешение за осъществяване на
дейност, респ. шестмесечен за взривни вещества и пиротехнически изделия.
Вторият вид срок по ал. 3 на чл. 213 е специален и той е
до три месеца от приключване на наказателното производство, в хипотезата на
иззети или предадени огнестрелни оръжия, когато срещу лицето има обвинение за
умишлено престъпление от общ характер, какъвто е и настоящият случай.
Законодателят е предвидил възможността в тези установени
срокове лицето да прехвърли собствеността върху огнестрелните оръжия и
боеприпасите на лица, получили разрешения за производство, търговия или
придобиване или в тези срокове да подаде заявление за издаване на разрешение
или за връщане на отнетото такова. Начинът, по който е регламентиран срокът – с
начален и краен момент на изтичането му и липсата на възможност за неговото
прекъсване, спиране и възобновяване, налага извода, че срокът е преклузивен. С
изтичането му се погасява правото на притежателя на оръжие и боеприпаси да се
разпорежда с тях, а за органа, издал разрешението, възниква задължение да
разпореди изземването им в полза на държавата.
В разглеждания случай, към датата на издаване на
оспорената заповед е изтекъл срокът по чл. 213, ал. 3 от ЗОБВВПИ – три месеца
от приключване на наказателното производство. Видно от приложените по делото
писмени доказателства, описани по-горе, с протоколно определение на ВТРС по
НОХД № 1204/2022 г., съдът е одобрил постигнатото между страните по делото
споразумение, което определение е окончателно и е влязло в сила на датата на
постановяването си, а именно на 10.11.2022 г. От същата дата започва да тече
3-месечният срок, който изтича на 10.02.2023 г. До този ден П. не е предприел
никакви действия по предвидените в закона възможности. Не са представени доказателства,
че в рамките на този срок П. е подал надлежно заявление за издаване на
разрешение, или за връщане на иззетите огнестрелно оръжие и боеприпаси. Не са
представени пред компетентния орган и пред съда доказателства, че в този срок
собствеността върху оръжията е прехвърлена на лице, получило разрешение за
производство, търговия или придобиване на оръжия и боеприпаси.
Съдът приема, че са налице предпоставките по чл.
213, ал. 3 от ЗОБВВПИ за
издаване на оспорения в настоящото производство административен акт – когато
собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за
издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение за
оръжията и боеприпасите в три месечен срок от приключване на наказателното
производство, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл.
155, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Този
срок е преклузивен – започва да тече от приключването на наказателното
производство срещу лицето и към момента на издаване на оспорената заповед на
началника на РУ – Габрово е бил изтекъл по силата на закона.
Нещо повече – дори и да се приеме, че за случая е
следвало да се приложи срокът по чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ, то този срок е
1-годишен и започва да тече от изземването на оръжията и боеприпасите, което е
станало с протокола от 27.06.2022 г. и изтича на 27.06.2023 г. Процесната
Заповед е издадена и след неговото изтичане – на 11.07.2023 г. Жалбоподателят е
имал на разположение достатъчно време за да предприеме действията, предвидени в
ал. 5, но не е реализирал такива.
Относно доводите на жалбоподателя за влошено здравословно
състояние, което му попречило да се възползва от възможностите, който има,
съдът отчита следното:
С цел гарантиране реда и сигурността в обществото и
отчитайки повишената степен на опасност, свързана с дейностите с огнестрелно
оръжие, законодателят, е регламентирал специални условия и ред за тяхното
придобиване, съхранение и употреба. Касае за вещи, за притежанието на които е
въведен разрешителен режим, притежаването на огнестрелно оръжие без съответното
разрешение е основание за квалифициране на това притежание като незаконно,
което от своя страна се явява предпоставка за отнемането на оръжието в полза на
държавата. Но именно съблюдавайки принципа на неприкосновеност на частната
собственост, законодателят е създал правни механизми, за да гарантира на
собственика възможността да прехвърли правото си на собственост върху
огнестрелното оръжие, като е регламентирал един разумен срок, в който собственикът,
за когото е налице пречка вече да притежава огнестрелно оръжие да прехвърли
правото си на собственост върху него на друго лице. Но ЗОБВВПИ, който е
специален, не е предвиден ред за спиране и възстановяване на срока, в който
лицето следва да предприеме някакви действия - разпоредителни или да поиска
издаването на ново разрешение за носене и съхранение на оръжие. След като в
този срок лицето бездейства, последица от това е, че губи правото си на
собственост върху своето оръжие и боеприпаси.
Изложените в жалбата твърдения за влошеното здравословно
състояние на П., което му е попречило своевременно да предприеме действия по
прехвърляне на собствеността върху спорното имущество в законовия срок, не се
подкрепят от представените по делото доказателства. Срокът в който
жалбоподателят е имал възможността да прояви активност е от 10.12.2022 г. до
10.02.2023 г. Като, следва още веднъж да се напомни, процесната Заповед е
издадена пет месеца след това – на 11.07.2023 г.
По делото са приложени болнични листи, които не се
отнасят за процесния срок, а касаят предишен период за лечение /болнично и
домашно/ за времето от 15.06.2022 – 18.07.2022; 19.07.2022 – 17.08.2022;
18.08.2022 – 16.09.2022; 17.09.2022 – 16.10.2022; 17.10.2022 - 15.11.2022; 16.11.2022 – 10.12.2022 г. Представени
са също амбулаторни листи за извършени медицински прегледи и проведени
изследвания в отделни дни, а именно 30.05.2022, 14.06.2022, 11.10.2022,
12.10.2022, 13.10.2022 и 17.10.2022 г. – всички преди изтичане на процесния
период.
Единственият период от време, за който лицето има издаден
болничен лист за временна неработоспособност в установения по ЗОБВВПИ
тримесечен срок по чл. 213, ал. 3 от Закона, обхваща времето от 17.10.2022 –
15.11.2022 г. /болничен лист на л. 48 и амбулаторен лист на л. 55 от делото/ и
времето от 11.11.2022 – 10.12.2022 г. /болничен лист на л. 49 и амбулаторен
лист на л. 57 от делото/. След 10.12.2022 г. не се представят доказателства за
временна неработоспособност на Х.П..
При така установеното, следва да се приеме, че за времето
от 10.12.2022 г. до 10.02.2023 г. жалбоподателят не е бил в режим на лечение и
е разполагал с двумесечен период, в който е могъл да предприеме действия по
разпореждане със отнетото имущество /оръжие и боеприпаси/, каквито намерения е
заявил, но на практика не ги е осъществил по никакъв начин, включително и до
момента на издаване на оспорената заповед – 11.07.2023 г., към която дата са
изминали още пет месеца от изтичане на тримесечния срок по закон.
В тази насока съдът намира, че е абсолютно неоснователно
твърдението на оспорващия, че процедурата по издаване на административния акт е
опорочена, тъй като издателят ѝ не бил тълкувал и не бил оспорил
посочените от жалбоподателя факти – провеждане на лечение във връзка с
настъпили здравословни проблеми, за което на органа били представени
доказателства, а именно - копия на медицински документи – същите приложени и по
настоящото дело и обсъдени от съда по-горе.
По изложените по-горе съображения, настоящият съдебен
състав счита, че административният орган не е нарушил материалноправните
разпоредби и правилно е определил като тримесечен срока, в който Х.П. е
следвало да предприеме някакви действия, но това очевидно не е сторено.
На следващо място, при издаването на заповедта не са
допуснати съществени процесуални нарушения, защото за да бъде едно нарушение
съществено, то следва да е довело до ограничаване правото на защита на адресата
на административния акт или би навело административния орган на други правни изводи
– хипотеза, която очевидно не е налице, още повече, че административният орган
е уведомил оспорващия, че спрямо него е започнало производство по издаване на
заповед за отнемане в полза на държавата на притежаваните от него оръжия и
боеприпаси, като му е дадена възможност да направи писмени искания и
възражения. Правилно, обосновано и законосъобразно административният орган е
констатирал наличието на обективните предпоставки, регламентирани в чл.
213, ал. 5 от ЗОБВВПИ и е
приложил законовото предписание, издавайки заповед за отнемане в полза на
държавата на огнестрелно оръжие от лице, което няма право да съхранява,
притежава и носи такова и което не е предприело никакви действия в качеството
си на собственик на оръжие да се разпореди с него. И тук административният
орган действа в условията на обвързана компетентност, тъй като визираната
разпоредба на чл.
213, ал. 5 от ЗОБВВПИ е
императивна – същият има задължение да изследва единствено дали са налице
предпоставките за нейното приложение (Решение
№ 3110 от 27.02.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 6161/2019 г.)
В процеса на цялостния съдебен контрол за
законосъобразност на оспорения акт, съдът не констатира отменителни основания
по смисъла на чл.
146 от АПК, поради което
обжалваният акт се явява законосъобразен такъв - издаден от компетентен орган,
в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалните разпоредби и с целта на закона.
Административният орган е посочил правните основания и фактическите
обстоятелства, които съставляват основание по закона за издаването на
заповедта, като е цитирал относимата правна уредба, и се е мотивирал. Поради
това жалбата се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото, а именно - отхвърляне на
оспорването, основателно се явява своевременно заявеното искане за присъждане
на направените по делото разноски в полза на юридическото лице, в чиято
структура се намира органът, издал оспорения акт, като съгласно чл. 143 ал. 3
от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ съдът определя тези разноски в претендирания от
процесуалния му представител минимален размер на 100,00 /сто/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
и недоказано оспорването по жалба вх. № СДА-01-1305 от 21.07.2023 г. на Х.М.П. ***,
с ЕГН: **********, на Заповед № 1752з-185/ 11.07.2023 г. за отнемане в полза на
държавата на иззето огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадена от началника на
Районно управление – Габрово при Областна дирекция на МВР – Габрово.
ОСЪЖДА Х.М.П., с ЕГН: ********** ***, да заплати на Областна
дирекция на МВР – Габрово направените по делото разноски в размер на 100,00
/сто/ лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България чрез Административен съд Габрово в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи по реда на чл.
137 от АПК.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/