№ 114
гр. Пловдив , 01.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500357 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274,ал.2,изр.1, предл.2 във вр. с чл. 278, вр.
чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл. 229, ал.1,т.7 от ГПК.
Обжалвано е определението, постановено в открито съдебно заседание
на 5.05.2021 г. от Окръжен съд-П. по в.гр.д. № 746/2021 г., с което е спряно
производството по делото до произнасяне на СЕС по Дело С-262/20.
Жалбоподателят Д. ИВ. Г. моли определението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с
вх. № 274705/13.05.2021 г.
Ответникът по частната жалба ГД“И.н.“ към М. п.-гр.С. не е взел
становище по нея.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Производството по в.гр.д. 746/2021 г. на ОС-П. е образувано на
16.03.2021 г. по подадената на 28.01.2021 г. от ГД“И.н.“-МП-гр.С. въззивна
жалба против решение, постановено от РС-П., с което ГД“ИН“-МП-гр.С. е
осъдена да заплати на Д. ИВ. Г. сумата 625,61 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за 55 часа извънреден труд, положен пред
1
периода от 1.04.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно с мотаторна лихва върху тази
сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане 26-то число на
следващия месец до 24.08.2020 г. в размер общо на 103,62 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 25.08.2020 г. до окончателното
изплащане, както и направените разноски за производството по делото в
размер на 500 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС
– 100 лв. ДТ и 130 лв. депозит за ССЕ. Делото е насрочено за разглеждане в
съдебно заседание на 5.05.2021 г. и в това открито съдебно заседание
окръжният съд постановява обжалваното сега определение, с което спира
производството по въззивното дело до произнасяне на СЕС по дело С-262/20.
Преди провеждането на съдебното заседание от страна на ответника по
жалбата Г. е постъпило писмено становище, с което изрично се моли съда да
не спира производството по делото на основание отправено преюдициално
запитване от РС-Л. към СЕС, защото спорът по делото няма никаква връзка с
преизчисляване на нощни часове към дневни с нормативно определения
коефициент. От страна на жалбоподателя не е заявявано искане за спиране на
производството с оглед отправеното от РС-Л. преюдициално запитване.
С обжалваното определение от 5.05.2021 г. въззивният съд посочва, че
не следва да се уважава молбата на въззиваемия и следва да бъде спряно
производството по делото, тъй като правният спор, който следва да бъде
разрешен във въззивното производство, е пряко свързан с правилното
приложение на материалния закон относно продължителността на работното
време на държавните служители през нощта. Посочено е, че спорът е свързан
с преценката за приложимост на уредбата на КТ, а именно възможността за
преобразуване изработените през нощта часове в дневни и правото на
служителя да иска заплащане на извънреден труд при надвишаване на
установената нормална продължителност на работното време в резултат на
преобразуването. Съдът посочва, че от РС-Л. с определение от 2.06.2020 г. по
гр.д. 606/2019 г. е отправено преюдициално запитване до СЕС, въз основа на
което е образувано Дело С-262/20. Съдът преценява, че отправените въпроси
са в пряка връзка с приложимия материален закон по делото. Съдът посочва,
че адресат на задължението то чл. 631,ал.1 от ГПК е не само съдът, отправил
запитването, но и всеки съд, за който отговорите на запитването биха били от
значение за правилното разрешаване на спора, което обуславя и
2
необходимостта от спиране на въззивното производство на основание чл.
631,ар.1 от ГПК до произнасянето на СЕС, с цел избягване постановяването
на решение по правния спор, което би противоречало на правото на Съюза и
би довело до основания за ангажиране на отговорността на държавата при
неговото нарушаване, в контекста на разпоредбата на чл. 633 от ГПК. Затова
спира производството по въззивното дело до произнася на СЕС по Дело С-
262/20.
За определението на съда от 5.05.2021 г. ответникът по въззивната
жалба Д.Г. е уведомен на 17.05.2021 г. На 13.05.2021 г. е подадена частната
жалба до апелативния съд.
С частната жалба жалбоподателят твърди, че определението е
неправилно, тъй като предмет на спора по делото е само неотчетен
извънреден труд, който произтича от неотчитане от страна на ответника на
съпътстващите нарядите дейности като инструктажи, приемане-сдаване на
постове, път до работното място, освобождаване от дежурство. Заявява, че по
никакъв начин не е претендирано от ищеца, че ответникът при изчисляване на
работното време на ищеца не е преобразувал нощните часове от смените му в
дневни с коефициента, отразяващ съотношението между нормалната
продължителност на дневното към нормалната продължителност на нощното
време при подневно отчитане на работното време, получил числово
изражение като 0,143. Заявява, че ответникът по спора и въззивник е
извършвал такова преобразуване с коефициента и е прибавял така получените
часове към общия брой отработени от ищеца часове за тримесечие напълно
законосъобразно, тъй като в исковия период е налице подзаконов нормативен
акт на МП, конкретно заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г. на МП за
организацията и разпределението на работното време, отменена от министъра
на правосъдието едва след измененията на ЗМВР от 7.07.2020 г., и в която в
т.26.1. е установен коефициент 0,143 за преобразуване на нощните часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време, при каквото работи
ищецът. Заявява, че самият ответник, видно от отговора на исковата молба и
от въззивната жалба, както и от всички негови изявления по делото до
момента, не оспорва дължимостта на преобразуването на нощните часове в
дневни при сумирането им за изчисляване на работното време на ищеца, тъй
като това преобразуване е било правено от самия ответник по силата на
3
посочената по-горе заповед (т.26.1. от нея), без да е било искано, търсени,
претендирано от ищеца. Заявява, че това дело не е идентично по предмет на
множеството водени в страната дела от полицаи, пожарникари, гранични
полицаи за извънреден труд, породен от липсата на преобразуване на
нощните часове в дневни с коефициент 0,143, породени от законодателната
празнота и бездействие на министъра на МВР да установи в подзаконов
нормативен акт за разпределение на работното време в МВР на такъв
компенсаторен механизъм за работа през нощта при работа на смени. Заявява,
че по делата, водени от надзиратели за исковия период, спорът е друг, защото
администрацията на ГД“ИН“ законосъобразно е преобразувала нощните
часове в дневни на основание горепосочената заповед, но не е отчитала
съпътстващите дежурствата дейности, от което произтича и претенцията на
ищеца за извънреден труд. Затова жалбоподателят счита, че каквито и да са
отговорите по отправеното преюдициално запитване, то не касае и не би
могло да касае настоящото дело за възнаграждение за извънреден труд, което
произтича от други спорни за страните обстоятелства, като представляват ли
работно време или не съпътстващите дежурствата дейности, както и
представляват ли същински почивки или не времето за хранене по време на
смени при непрекъсваем работен процес, все въпроси, по които СЕС вече е
имал възможност да се произнесе в полза на ищците – работници и
служители, както и има произнасяне на ВКС с ТР № 8/2014 г. по тълк.д. №
8/2013 г., ОСГК. Затова моли определението за спиране на делото да бъде
отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК срещу определенията
на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението
прегражда по-нататъшното развитие на делото. В т.5 от ТР № 1/2001 г. от
17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК е посочено, че сред
определенията за преграждане на производството са и определенията за
спиране на съдебното производство. На въззивно и касационно обжалване
подлежат всички определения за преграждане на по-нататъшното развитие на
делото, каквото е определението за спиране на производството. В случая не е
приложима нормата на чл. 631,ал.1,изр.2 от ГПК, тъй като тя е специална,
урежда изключение от принципа за обжалваемостта на определение за
спиране на производството по делото и предвижда необжалваемост
4
конкретно на определението за спиране на производството по делото от съда,
който е отправил преюдициалното запитване. Уредбата относно
преюдициалните запитвания съгласно нормите на чл. 628-632 от ГПК касае
действията на националния съд по отправяне на запитване по конкретно дело.
Логично, когато в производството по делото е разгледан с участието на
страните и е решен от съда въпросът дали да бъде отправено запитване и
преюдициалното запитване е изготвено и отправено до СЕС, то
производството по това дело следва да бъде спряно, за да бъде изчакано
произнасянето на СЕС и затова определението за спиране не подлежи на
обжалване. Когато обаче друг съд, различен от отправилия преюдициалното
запитване съд, постановява определение за спиране на делото до
произнасянето от СЕС, нормата на чл. 631,ал.1,изр.2 е неприложима. В този
случай подлежи на преценка както от първоинстанционния съд, така и от
последващите съдебни инстанции, въпрос, различен от разглеждания в
производството по чл. 628-630 от ГПК, именно в рамките на което се
постановява определението по чл. 631,ал.1 от ГПК. Този въпрос е дали е
налице основание за спиране на производството с оглед на това какъв е
разглежданият спор и дали произнасянето на СЕС по отправеното от друг съд
преюдициално запитване е задължително в конкретния случай за решаването
на този именно спор при условията на чл. 633 от ГПК. Подадената от
жалбоподателя частна въззивна жалба против определението на въззивния
съд за спиране на въззивното производство по спора е допустима и следва да
бъде разгледана от апелативния съд съгласно чл. 274,ал.2,изр.1,предл.2 във
вр. с чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.7 от ГПК съдът спира
производството по делото в изрично предвидените в закон случаи. Съгласно
нормата на чл. 633 от ГПК решението на съда на СЕС по отправено при
условията на чл. 628-630 от ГПК преюдициално запитване е задължително за
всички съдилища в Република България. Несъмнено е, че преюдициалното
запитване има за цел да осигури еднообразното тълкуване и прилагане на
правото на ЕС на територията на всички държави членки. Нормата на чл. 633
от ГПК изисква конкретно при отправено преюдициално запитване от друг
български съд всички съдилища в страната да се съобразят с решението на
СЕС по него. За спазването на това законово изискване логично следва, че
5
български съд, който не е отправил преюдициално запитване до СЕС, трябва
да спре разглежданото от него дело до произнасянето от СЕС по запитването,
отправено от друг български съд, производството пред който е спряно на
основание чл. 229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 631,ал.1,изр.1 от ГПК. Основанието за
спиране в този случай е нормата на чл. 229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 633 от ГПК.
Спирането е обосновано само когато се установи, че спорът, който съдът
разглежда, включва и решаването на въпрос, който е поставен с
преюдициалното запитване.
В случая окръжният съд като въззивна инстанция е спрял
производството по делото на основание чл. 229,ал.1,т.7 във вр. с чл. 633 от
ГПК, като в мотивната част на определението окръжният съд изрично
посочва, че постановява спирането на основание чл. 631,ал.1 от ГПК и излага
съображенията за наличие на това основание. В мотивната част на
обжалваното определение окръжният съд посочва, че правният спор, който
трябва да бъде разрешен, включително във въззивното производство, е пряко
свързан с правилното приложение на материалния закон относно
продължителността на работното време на държавните служители през
нощта, като още е посочено, че спорът е свързан с преценката за
приложимост на уредбата на КТ, а именно възможността за преобразуване
изработените през нощта часове в дневни и правото на служителя да иска
заплащане на извънреден труд при надвишаване на установената нормална
продължителност на работното време в резултат на преобразуването.
Окръжният съд не е посочил въпросите, които са отправени с
преюдициалното запитване. Тези въпроси са общоизвестни. Видно от
публикацията в Официалния вестник на ЕС от 24.08.2020 г., образувано е
Дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване, отправено от Районен съд
Л. (България) на 15.06.2020 г. – VB/Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР. Видно от същата публикация, отправените
в запитването въпроси са три, както следва: 1. Ефективната защита по чл. 12,
б “а“ от Директива 2003/88/ЕО, изисква ли нормалната продължителност на
нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената
нормална продължителност на труда през деня?; 2. Принципът на равенство,
залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС, изисква ли
определената в националното право нормална продължителност на нощния
6
труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в
публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?; 3. Ефективното
постигане на целта по § 8 от преамбюла на директива 2003/88/ЕО - да се
ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната
правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на
нощния труд, включително на заетите в публичния сектор? Видно е, че тези
въпроси се отнасят до тълкуване на правото на СЕС и конкретно на норми от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, като
конкретно касаят защитата при полагането на нощен труд от полицаи и
пожарникари. В случая обаче, както основателно твърди жалбоподателят,
който е ищецът по спора, разглежданият спор не е свързан с работното време
на ищеца през нощта, нито с възможност за преобразуване на изработени
през нощта часове в дневни и получаване на възнаграждение за извънреден
труд при надвишаване на установената нормална продължителност на
работното време в резултат на такова преобразуване. Претенцията на ищеца е
за заплащане на сума за допълнително възнаграждение за извънреден труд
вследствие неотчетени от ответника инструктажи, разводи, отводи, приемане
и сдаване на дежурства и смени от ищеца в исковия период. В исковата молба
липсват твърдения и искане за заплащане на извънреден труд във връзка с
работа на ищеца през нощта. Установява се, че действително спорният въпрос
по делото не е свързан с въпросите, отправени с преюдициалното запитване
от РС-Л., поради което решение на СЕС по това преюдициално запитване не
може да се приеме да следва да бъде съобразено в случая съгласно чл. 633 от
ГПК от постановилия спирането на производството по въззивното дело
окръжен съд. Не е налице следователно в случая основание за спиране на
производството с оглед на обхвата на разглеждания спор, именно с оглед на
който произнасянето на СЕС по отправеното от РС-Л. преюдициално
запитване няма да се яви задължително в конкретния случай за решаването на
спора при условията на чл. 633 от ГПК. Основателно е затова оплакването на
жалбоподателя, че в случая не е налице хипотеза за спиране на
производството по делото от въззивния съд при условията на чл. 229,ал.1,т.7
във вр. с чл. 633 от ГПК. Частната жалба е основателна и следва тя да бъде
уважена, като бъде отменено обжалваното определение и делото се върне на
окръжния съд за предприемане на съответните процесуални действия.
7
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението, постановено в открито съдебно заседание на
5.05.2021 г. от Окръжен съд-П. по в.гр.д. № 746/2021 г., с което е спряно
производството по делото до произнасяне на СЕС по Дело С-262/20.
ВРЪЩА делото на същия съд и състав на Окръжен съд-П. за
предприемане на съответните съдопроизводствени действия.
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8