Решение по дело №1257/2021 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 82
Дата: 30 март 2022 г. (в сила от 24 май 2022 г.)
Съдия: Светла Радева
Дело: 20213620101257
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Н., 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20213620101257 по описа за 2021 година
Делото е образувано по главен иск , с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, с цена -5
668,56 лв., предявен от С. Х. М. с настоящ адрес:гр.Н., обл.Ш., ул.***, чрез пълномощника й
адв.М.В. М., вписан в *АК против "Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД- гр. София против „Кеш
Кредит Мобайл“ЕАД,с искане за прогласяване нищожността на Договор за кредит №***
към Договор за кредитна линия №***,сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД- поради това,че е сключен при неспазване на нормите на чл.11,чл.19 ал.4
от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК,както и по чл.68е,чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП,и евентуален иск,
с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, с цена -5 668,56 лв., предявен от С. Х. М. с настоящ
адрес:гр.Н., обл.Ш., ул.***, чрез пълномощника й адв.М.В. М., вписан в *АК против„Кредит
Гаранция“ЕООД с искане за прогласяване нищожността на договор за възлагане на
поръчителство,сключен между С. Х. М. и „Кредит Гаранция“ЕООД на основание чл.26
ал.1 от ЗЗД - поради това,че е сключени при неспазване на нормите на чл.10а,чл.11 и чл.19
ал.4 от ЗПК във вр.с чл.22 от ГПК ,както по чл.68е,чл.143 ,ал.1 и чл.147 от ЗЗП.
Ищцата твърди, че е страна по договор за кредит №*** към договор за кредитна линия
№***, сключен с "Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Съгласно този договор, при получен кредит в
размер на 4000 лв., ищцата се задължила да върне сумата от 5 668,56 лв., при срок на
кредита 24 месеца. Във връзка с клауза в чл.1, ал.2 от договора ищцата сключила и договор
за възлагане на поръчителство с ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД –гр. София. Така се
ангажирала допълнително да плати такса за гарант- поръчителство, в размер на 3 643,44 лв.,
разсрочено на 24 вноски, като те се начислявали към месечните вноски по кредита. Така
общото й задължение нараснало до 9 312 лв. Ищцата счита договора за кредит за нищожен,
поради неспазване на чл.11,чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от същия закон, както и на
1
чл.68е, чл. 143, ал.1, чл. 147 от ЗЗП. При условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.
1,ал.2 от договора за кредит и целия договор за възлагане на поръчителство са нищожни,
като сключени при неспазване на чл.10а, чл.11 и чл. 19, ал.4 във вр. с чл.22 от ЗПК и
неспазване нормите на чл.68е, чл. 143, ал.1, чл. 147 от ЗЗП. Изтъква следните доводи за
доказване на твърденията: сумата за гарант не била включена в ГПР и ГЛП и това довело до
заблуждение у ищцата-потребител за стойността на разходите по кредита. Предвидената
сума за гарант била скрит добавък към възнаградителната лихва и следвало да се включи
към ГЛП и ГПР, съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и
заобикаляне нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, се калкулирала допълнителна печалба към
договорената възнаградителна лихва. Посоченият чл.1, ал.2 от договора за кредит
предвиждал, за да бъде отпуснат кредит, ищцата трябва да сключи договор за гарант със
свързано с кредитора дружество. Така се стигнало до сключване на договор за гарант с
„Кредит Гаранция“ ЕООД. Затова посочената клауза от договора се счита за нищожна.
Предвид гореизложеното,моли да бъдат призовани на съд с ответниците „Кеш Кредит
Мобайл“ЕАД и „Кредит Гаранция“ЕООД и след доказване основателността на
твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което приеме,че
Договор за кредит №*** към Договор за кредитна линия №***,сключен с „Кеш Кредит
Мобайл“ЕАД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това,че е сключен при
неспазване на нормите на чл.11,чл.19 ал.4 от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК,както и по
чл.68е,чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП,а при условията на евентуалност –че клаузата на чл.1 ал.2
от Договор за кредит №*** към Договор за кредитна линия №***,сключен с „Кеш Кредит
Мобайл“ЕАД и договор за възлагане на поръчителство,сключен с „Кредит Гаранция“ЕООД
са нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това,че са сключени при неспазване на
нормите на чл.10а,чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр.с чл.22 от ГПК ,както по чл.68е,чл.143
,ал.1 и чл.147 от ЗЗП.
Моли в полза на ищцата да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В законовия срок е постъпил писмен отговор от ответниците.
Ответното дружество „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, представлявано от адв. Д.Д. от САК,
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че договорът за кредит тип
„Кредитна линия“ е действителен, съдържа всички необходими реквизити и отговаря на
законодателството. Заявява също, че ишцата е заплатила вече 13 вноски в общ размер на
3070,47 лева, след което е преустановила плащането, 10 вноски се просрочили, а за
останалите не е настъпил падеж. По повод твърдението за недействителност на целия
договор изтъква, че нормата на чл. 26 от ЗЗД е обща и специална спрямо нея се явява тази
на чл.22 от ЗПК, където изчерпателно се изброявали основанията за недействителност на
договорите. Ответникът смята също, че договорът с ищцата няма порок, визиран в чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК. Кредиторът не изисквал и приемал плащания за гарант, нямал информация за
посочената от ищеца сума. Оспорват се и твърденията за недействителност на чл.1, ал.2 от
договора за кредит.Ищцата получила т.н. услуга “ бързи кредити“ и поради занижените
изисквания към кредитната история на клиентите и тяхната платежоспособност се явявали
2
високорискови. Единствената сигурна възможност кредиторът да се удовлетвори при
неплащане от страна на кредитополучателя била обезпечението по кредита. Ищцата дори не
направила опит да предостави поръчителство от две физически лица. Кредиторът не
изисквал плащане на такси и комисионни за допълнителни услуги, а обезпечение на
кредита. Потребителят освен това имал възможност да влияе на съдържанието на договора.
Противопоставя се на искането за назначаване на експертиза, тъй като задачата й касаела
правен въпрос, а не счетоводен. Към датата на изчисляване на ГПР задължението за гарант
не било възникнало. Затова се моли съдът да отхвърли исковете и да му присъди
направените по делото разноски.
Отговор е депозиран и от втория ответник –„Кредит Гаранция“ЕАД,представлявано от
Р.К.Я.,чрез пълномощника адв.П.С. П..Изразява становище за недопустимост на предявения
иск,като твърди,че същият е насочен срещу ненадлежна страна.Доколкото посоченият
ответник не бил страна по договора за потребителски кредит,прогласяването на чиято
нищожност се иска,счита,че не е пасивно легитимиран да отговаря за евентуални пороци на
същия.Моли съдът да прекрати производството по отношение на–„Кредит Гаранция“ЕАД.
Освен възражението за недопустимост на предявения иск по отношение на
него,ответникът„Кредит Гаранция“ЕАД изразява становище за неоснователност и
недоказаност на иска,поради което,моли съдът да го отхвърли,като му присъди направените
по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява, не изпраща представител. Представено е
писмено становище от процесуалния й представител.
Ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД не изпраща представител.
Ответникът „–„Кредит Гаранция“ЕАД не изпраща представител.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения от ищцата и неоспорен от ответниците по автентичност и
съдържание Договор за потребителски кредит тип кредитна линия ***/***г.,сключен между
„Кеш Кредит мобайл „ЕАД/кредитодател/ и С. Х. М. /кредитополучател/,с кредитен
посредник „Финтех Сървисиз“ЕАД е,че кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредит тип „Кредитна линия“,при
следните параметри: 1/минимална сума,която може да бъде усвоена по кредита -2000.00лв.,
2/кредитен лимит -4000.00лв., 3/лихвен процент по кредита-36.00%, 4/обезпечение:
поръчителство от две физически лица,наети на безсрочен трудов договор с минимално
месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500.00лв. или неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от
одобрено от кредитодателя дружество.Начинът на усвояване е по банков път ,в брой или
съгласно други налични способи.Условия за издължаване – анюитетни вноски съгласно
погасителен план за всяка усвоена сума. Годишен процент на разходите – размерът на ГПР
за всички комбинации е в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване е отразен
3
в Приложение №1,представляващо неразделна част от договора.
Договорът е сключен за неопределен срок./чл.10/,като съгласно чл.4 от
същия,кредитополучателят има право да се откаже от него в 14-дневен срок от датата на
сключването му,както и право на предсрочно погасяване.Страните са уговорили/чл.5/,че
всички разходи,свързани с изплащането на кредита и останалите суми,които са дължими
съгласно договора,се поемат от кредитополучателя.
Между ищеца С. Х. М. /клиент,кредитополучател/ и „Кредит Гаранция“ЕООД
/поръчител/ е сключен Договор за възлагане на поръчителство от ***г.,по силата на
който,поръчителят поема задължение да отговаря солидарно за всички задължения на
клиента при условията и за срока на Договор за потребителски кредит тип кредитна линия
***/***г.,сключен между клиента и кредитодателя „Кеш Кредит мобайл „ЕАД.Страните по
този договор за уговорили/чл.2/,че за оценяването и поемането на задължението за
поръчителстване по кредита,клиентът заплаща възнаграждение на поръчителя ,в
размер,зависещ от размера на кредита,размера на всяка усвоена сума,срока за изпълнение на
задълженията по кредита,редовност на клиента при получаване на кредити и други
показатели,свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента,чиито конкретни
размери при съответните условия са посочени в Погасителен план,неразделна част от този
договор.Възнаграждението по смисъла на този договор,представлява сбора от вноските по
погасителен план.Съгласно този договор,клиентът следва да заплаща възнаграждение
съгласно погасителния план по чл.2 ал.2 по следната банкова сметка на посредника
–BG***/която е идентична с банковата сметка,посочена в на Договор за потребителски
кредит тип кредитна линия ***/***г.,сключен между ищцата и кредитодателя „Кеш Кредит
мобайл“./чл.3 ал.1/.
Така,видно от приложения погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение
е,че размерът на всяка анюитетна вноска възлиза в общ размер на 388.00лв.,от които -
236.19лв.е размера на вноската по кредита и 151.81лв.е размерът на възнаграждението за
поръчителство.
По делото не са представени доказателства и не са наведени фактически твърдения за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.,респ.същият да е развален от някоя от
страните,поради което следва да се приеме,че към момента на предявяване на двата
договора са реално действащи между страните.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
По предявения главен иск ,ищцата претендира прогласяване на нищожността на Договор
за кредитна линия №***,сключен между нея и „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД ,на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД- поради това,че е сключен при неспазване на нормите на чл.11,чл.19 ал.4
от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК,както и по чл.68е,чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП.
Съдът намира искът за основателен и доказан ,поради следните съображения:
Процесният договор за кредит попада под уредбата на ЗПК.Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК,договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите
4
по кредита и общата дължима сума дължима от потребителя,изчислени към момента на
сключване на договора за кредит,като се вземат предвид допускания,използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения начин.Според пар.1 т.1 от
ДР на ЗПК,“общ разход по кредита за потребителя „са всички разходи по
кредита,включително лихви,комисионни,такси ,възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи,пряко свързани с договора за потребителски кредит,които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително разходите за
допълнителни услуги,свързани с договора за кредит и по –специално застрахователните
премии в случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредите ,или в случаите ,когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия,а в т.2 от същата разпоредба е посочено,че
„обща сума,дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Сключения договор за потребителски кредит има характер на потребителски кредит по
чл.9 и сл.от ЗПК.,поради което,като условие за неговата действителност намират
приложение императивните изисквания,уредени в ЗПК.В процесния договор за
потребителски паричен кредит е посочена само абсолютната стойност на лихвения процент
по заема,но не и ГПР.Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент
на разходите по кредита /кои компоненти са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 36%.Съобразно ЗПК,годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя,настоящи или бъдещи /лихви,други преки или
косвени разходи,комисионни и др./,изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.Следва по ясен начин за потребителя да са инкорпорирани всички
разходи,които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.В конкретния случая,в договора за кредит липсва яснота досежно
посочените обстоятелства.Посочен е лихвен процент по заема/фиксиран/,но не се изяснява
как той се отнася към ГПР.Не става ясно какво се включва в общите разходи за
потребителя,настоящи или бъдещи,доколкото в тарифата към заема освен лихвеният
процент са предвидени и такси .След като кредиторът,при формиране на цената на
предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти,които го
оскъпяват,то следва ясно да посочи какво е включено в тях.
Ето защо,съдът намира,че сключения между ищеца и ответника договор за кредит се
явява недействителен на основание чл.22 вр.чл.11 ал.1 т.9 и т.9а от ЗПК.Тъй като тези
пороци рефлектират върху действителността на договора,то искът за прогласяване на
неговата нищожност по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и като
такъв следва да се уважи изцяло.
Следва да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит тип
кредитна линия ***/***г.,сключен между „Кеш Кредит мобайл „ЕАД/кредитодател/ и С. Х.
М. /кредитополучател/ ,на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- сключен при неспазване на нормите
на чл.11,чл.19 ал.4 от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК,както и по чл.68е,чл.143 ал.1 и чл.147 от
5
ЗЗП.
Предвид изхода на делото по главния иск,съдът не дължи произнасяне по предявения в
условията на евентуалност иск,предявен от С. Х. М. срещу „Кредит Гаранция“ЕООД с
искане да бъде прогласена на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД нищожността на Договор за
възлагане на поръчителство от ***г.,сключен между ищеца С. Х. М.
/клиент,кредитополучател/ и „Кредит Гаранция“ЕООД /поръчител/ ,поради неспазване на
нормите на чл.10а,чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр.с чл.22 от ГПК ,както по чл.68е,чл.143
,ал.1 и чл.147 от ЗЗП.
С оглед изхода на делото и по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответното
дружество следва да заплати на ищцата направените от нея разноски, в размер на 227.00лв.
– заплатена държавна такса. На пълномощника на ищцата следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител – адв. М.М. от *АК е предоставил
безплатна за ищцата правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА- адвокатска помощ на
материално затруднено лице. В този случай дължимото адвокатско възнаграждение следва
да бъде заплатено на адвоката. Същото е в размер на 613.43 лв. и е в рамките на
минималните размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като следва да се заплати от ответната страна./по арг.на чл.7 ал.2 т.3 /
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.11,чл.19 ал.4 от ЗПК във вр.с
чл.22 от ЗПК,както и по чл.68е,чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП нищожността на Договор за
потребителски кредит тип кредитна линия ***/***г.,сключен между „Кеш Кредит Мобайл
„ЕАД с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр.София 1309,ж.к.“Света
Тройца“,ул.“Зографски манастир“№15 вх.Г ет.6,представлявано от З.К.Я.-А. и
Л.О.Т./кредитодател/ и С. Х. М. с ЕГН:**********, с адрес:гр.Н., обл.Ш., ул.***
/кредитополучател/.
ОСЪЖДА ответника „Кеш Кредит Мобайл „ЕАД с ЕИК:*********,със седалище и адрес
на управление:гр.София 1309,ж.к.“Света Тройца“,ул.“Зографски манастир“№15 вх.Г
ет.6,представлявано от З.К.Я.-А. и Л.О.Т. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата С. Х. М. с
ЕГН:**********, с адрес:гр.Н., обл.Ш., ул.***, направените по делото разноски в размер на
227.00лв. /двеста двадесет и седем лева/ - заплатена държавна такса по делото.
ОСЪЖДА ответника Кеш Кредит Мобайл „ЕАД с ЕИК:*********,със седалище и адрес
на управление:гр.София 1309,ж.к.“Света Тройца“,ул.“Зографски манастир“№15 вх.Г
ет.6,представлявано от З.К.Я.-А. и Л.О.Т. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.В. М. от *АК,
съд.адрес: гр. П., бул.***, адвокатско възнаграждение в размер на 613.43лв. /шестстотин и
тринадесет лева четиридесет и три стотинки/, за процесуално представителство на ищцата
по делото,на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –гр.Ш. в двуседмичен срок от
6
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7