№ 13593
гр. С., 28.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110131517 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Във въззивна жалба вх. № 352477/07.12.2023 г., подадена от името на
ответниците Л. Д. Н. и Е. Л. Н. срещу срещу решение № 16327/11.10.2023 г.,
постановено по гр.д. № 31517/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, е
обективирано изявление, че се иска изменение на решение №
16327/11.10.2023 г., постановено по гр.д. № 31517/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в, в частта за разноските и по-конкретно в частта, с която в полза на
/..../ ЕАД са определени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
6101/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав за разликата над 50,00 до
100,00 лева.
От името на /..../ ЕАД и /..../ ООД не е изразено становище по
направеното от името на Л. Д. Н. и Е. Л. Н. искане с правно основание чл. 248
ГПК.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. №
31517/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав
1
намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за
разноските.
Искането е направено в законоустановения срок /доколкото искането е
инкорпорирано във въззивна жалба вх. № 352477/07.12.2023 г., подадена от
името на ответниците Л. Д. Н. и Е. Л. Н. срещу решение № 16327/11.10.2023
г., постановено по гр.д. № 31517/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в/, от
легитимирана страна и се явява процесуално допустимо. Разгледано по
същество, същото се явява основателно.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 6101/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
включително по отношение дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Видно от мотивите на решение № 16327/11.10.2023 г., постановено по
гр.д. № 31517/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, съдът е формирал воля, че
в полза на ищцовото дружество следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ, а именно 100,00 лева. Това касае и заповедното
производство по ч.гр.д. № 6101/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
предвид характера на същото, липсата на фактическа и правна сложност и
обстоятелството, че активното поведение на процесуалния представител на
ищеца се изразява единствено в депозиране пред съда на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по образец.
Съгласно разпоредбата на чл. 26 от Наредба за заплащането на правната
помощ /в актуалната й към настоящото производство редакция, съгласно
изменения обнародвани в ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г./ за
защита по бързи производства, заповедно производство и производства за
обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 180 лева.
Доколкото се достигна до извод, че в полза на ищеца следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение, в заповедното производство по
ч.гр.д. № 6101/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в минималния
размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и при
съобразяване разпоредбата на чл. 26 от Наредба за заплащането на правната
помощ /в актуалната й към настоящото производство редакция, съгласно
изменения обнародвани в ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г./, то
следва извод, че в полза на Следователно, настоящият съдебен състав намира,
че в полза на ищеца следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 6101/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав в минималния размер от 50,00 лева.
Съобразно изхода на спора Е. Л. Н., ЕГН: ********** и Л. Д. Н., ЕГН:
**********, с адрес: С., ул. Ф. Н. № 47, ет. 5, ап. 17, следва да бъдат осъдени
да заплати в полза на ищеца /..../ ЕАД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. /...../ № /.../, сумата от 96,49 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 6101/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
2
съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 16327/11.10.2023 г., постановено по гр.д. №
31517/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за разноските, КАТО:
НАМАЛЯВА присъдените в полза на /..../ ЕАД, ЕИК /..../, в заповедното
производство по гр.д. № 6101/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
разноски, до размера от 96,49 лева.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Настоящото определение е неразделна част от решение №
16327/11.10.2023 г., постановено по гр.д. № 31517/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3