Мотиви към  Присъда №151 от 04.12.2012 година, постановена по НОХД № 86/2012 година по описа на РС-Е.:

 

Производството по делото е образувано по внесен от РП- Е. обвинителен акт, с който против

 Подсъдимият И.З. З. от гр. Е. е повдигнато обвинение по чл.195, ал.1, т. 4, пр. II , вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на 26.07.2011 г. от вилен имот, находящ се в местността „Ххх” в землището на гр. Е., обл. Ямбол, действайки в съучастие с П.М.Т. и Т.С.П., двамата от гр. Е., обл. Ямбол, като извършител, чрез използване на техническо средство - чук и ножици, отнел чужди движими вещи - 60 кг. арматурно желязо с диаметър ф - 6 мм. на стойност 54.00 лв. от владението на собственика му Г.В.О. от гр. София, обл. София, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;

Подсъдимият Т.С.П. от гр. Е. по обвинение в престъпление по чл.195, ал.1, т. 4, пр. II, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК за това, че на 26.07.2011 г. от вилен имот, находящ се в местността „Ххх” в землището на гр. Е., обл. Ямбол, действайки в съучастие с П.М.Т. и И.З.З., двамата от гр. Е., обл. Ямбол, като извършител, чрез използване на техническо средство - чук и ножици, отнел чужди движими вещи - 60 кг. арматурно желязо с диаметър ф - 6 мм. на стойност 54.00 лв. от владението на собственика му Г.В.О. от гр. София, обл. София, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно, тъй като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и случая не е маловажен;

Подсъдимият П.М.Т. по обвинение в престъпление по чл.195, ал.1, т. 4, пр. II, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК, за това, че на 26.07.2011 г. от вилен имот, находящ се в местността „Ххх” в землището на гр. Е., обл. Ямбол, действайки в съучастие с Т.С.П. и И.З.З., двамата от гр. Е., обл. Ямбол, като извършител, чрез използване на техническо средство - чук и ножици, отнел чужди движими вещи - 60 кг. арматурно желязо с диаметър ф - 6 мм. на стойност 54.00 лв. от владението на собственика му Г.В.О. от гр. София, обл. София, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно, тъй като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и случая не е маловажен.

В съдебното заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатите против тримата подсъдими обвинения, като предлага наказанието на тримата подсъдими да бъде определено при условията на чл.55 от НК – при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Като такива се сочат съдействието от страна на подсъдимите в хода на разследването и възстановяването на причинените от деянието имуществени вреди. Прокурорът предлага на подсъдимите З. и П. да бъде наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години. На подсъдимият П.М.Т. прокурорът предлага да бъде наложено наказание една година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно в затвор при първоначален строг режим.

Подсъдимите З.и П. участват лично в съдебно заседание. Дават подробни обяснения по повдигнатото им обвинение, като описват механизма на деянието, признават се за виновни в извършването на престъплението, в което са обвинени. Имат критично отношение към деянието.

По отношение на подсъдимият П.М.Т. производството по делото е протекло по реда на чл.269, ал.3, т.1, 3 и 4, б.”а” от НК – по реда на задочното производство в отсъствието на подсъдимият. Назначеният на този подсъдим служебен защитник пледира приложението на чл.9, ал.2 от НК – малозначителност на деянието, тъй като същото, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно. Позовава се на ниската стойност на предмета на престъпно посегателство и възстановяването на причинените от деянието имуществени вреди. В случай, че съдът не възприеме становището за приложението на чл.9, ал.2 от НК, служебният защитник пледира определяне на наказание на подзащитният му при условията на чл.55 от НК .

След преценка на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 25.07.2011 година подсъдимият И.З. З. посетил местността “Ххх”, находяща се в землището на гр. Е., в близост до ххх. Подсъдимият минал покрай двуетажна вила и забелязал, че козирката на плочата на втория етаж е наклонена надолу и висяла. На следващият ден - 26.07.2011 година преди обяд подсъдимият З. срещнал другите двама подсъдими - П.М.Т. и Т.С.П.. В разговора между тях подсъдимият З. споменал на Т. и П. за вилата, която видял предния ден. Тримата подсъдими решили да отидат в м. “Ххх”, до мястото, където се намирала вилата. Подсъдимият П. взел кон и каруца, в която се качили и другите двама подсъдими, като взели със себе си чук и ножици. Подсъдимият З.посочил мястото, където била построена вилата. След като видели състоянието на плочата между първия и втория етаж, подсъдимите решили да съборят частта от плочата, която висяла, след което да вземат арматурното желязо, което било постановено на плочата. Тримата подсъдими с помощта на чука съборили на земята част от наклонената плоча с дължина около 1.50 метра и разбили бетона на същата. След това с помощта на ножиците подсъдимите отрязали арматурното желязо, натоварили го в каруцата на подсъдимият П. и тръгнали в посока гр. Е.. По пътя били срещнати от непознато за тях лице, което след като видяло какво е натоварено в каруцата, подало сигнал в РУП – Е.. На място пристигнали свидетелите Д. Т. и А. А., двамата полицейски служители, които установили, че в каруцата е натоварено арматурно желязо. Попитали тримата подсъдими от къде са взели желязото, като подсъдимите посочили, че то е част от плоча на вила, находяща се в близост до м. ”Ххх” в землището на гр. Е.. Двамата полицейски служители придружили подсъдимите до сградата на РУП – Е.. С Протокол за доброволно предаване от 26.07.2011 година, приложен на л. 7 от ДП, подсъдимият Т.П. предал на св. Б. – полицейски служител 60 кг. арматурно желязо с ф – 6 мм. В протоколът за доброволно предаване подсъдимият П. посочил, че желязото е взето от изоставена вила в м. “Ххх” в землището на гр. Е., като уточнил, че арматурното желязо е било извадено от провиснала козирка на тази вила. Подсъдимият П. отвел св. Б. до вилата, от която бил взето арматурното желязо. Пред св. Б. подсъдимият П. описал времето и начина на извършване на деянието. Св. Б. не успял да установи собственика на имота. В началото на месец септември 2011 година свидетелят В.А.О. посетил наследствения имот на съпругата си Г.В.О., находящ се в местността „Ххх" в землището на гр. Е. и установил, че част от бетонната плоча на втория етаж е разбита, а арматурното желязо в бетона е било изрязало с ножици. За кражбата сигнализирал органите на РУП – Е., като подал молба на 03.09.2011 година.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно - стокова експертиза, прочетено в съдебно заседание по реда на чл.282, ал.3 от НПК, което не се оспорва от страните по делото и се възприема от съда като обективно и компетентно, стойността на 60 кг. арматурно желязо  ф- 6 мм. Към момента на извършване на деянието възлиза на сума в размер на 54.00 лева.

От приложените по делото справки за съдимост на подсъдимите се установява следното:

Подсъдимият И.З. З. е осъждан с Присъда №30 от 12.12.1995 година, постановена по нохд №45/1995 година по описа на РС – Е., влязла в законна сила на 27.12.1995 година за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК на една година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. По отношение на това осъждане на З. е настъпила реабилитация по право на 28.12.1998 година.

Подсъдимият Т.С.П. е осъждан по нохд №218/2007 година по описа на РС – Е., по което с Определение №254 от 18.12.2007 година, влязло в законна сила на същата дата, е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, като П. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, за което му е било наложено наказание обществено порицание, изтърпяно на 03.09.2008 година. По отношение на това осъждане на П. е настъпила реабилитация по право на 04.09.2010 година.

С Присъда №75 от 19.10.2010 година, постановена по нохд № 423/2009 година по описа на РС – Е., влязла в законна сила на 04.11.2010 година, П. е осъден за престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК на глоба в размер на 150.00 лв. в полза на Държавата.

Подсъдимият П.М.Т. към датата на извършване на деянието е било осъждан както следва:

По нохд №257/2008 година по описа на РС – Е., по което с Определение №178 от 04.08.2009 година, влязло в законна сила на същата дата, е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, като Т. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което му е било наложено наказание пробация;

С Присъда № 74 от 15.10.2010 година, постановена по нохд №354/2010 година, влязла в законна сила на 02.11.2010 година, Т. е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК на десет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три години.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства – обясненията на подсъдимите Зафиров, П. и Т., дадени в хода на съдебното следствие и кредитирани от съда с доверие като логични, правдиви и последователни, непротиворечиви както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал – свидетелските показания на В.О., Д.Т., А. Атанасови и Д.Б., както и писмените доказателства по делото, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК – протокол за доброволно предаване от 26.07.2011 година, справки за съдимост на подсъдимите, удостоверение за наследници №4521 от 23.05.2012 година на Община гр. Е..

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимите И.З. З., Т.С.П. и П.М.Т. с деянието си са осъществили от обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 197, т.3, вр. чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 26.07.2011 година от вилен имот, находящ се в местността “Ххх” в землището на гр. Е., действайки в съучастие като извършители, чрез използване на техническо средство – чук и ножици, отнели чужди движими вещи – 60 кг. арматурно желязо на стойност 54.00 лв. от владението на собственикът му Г.В.О. от гр. София, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционният съд откраднатата вещ е била върната.

Налице е извършено съставомерно деяния от подсъдимите З., П. и Т. по посоченият текст от наказателния закон.  Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в отнемането на вещи, което представлява преустановяване на владението върху тях на досегашния владелец и установяване владението на дееца. Престъплението е довършено, тъй като подсъдимите са прекъснали владението върху вещите на собственикът им и са установили свое владение върху тях, като с част от вещите, предмет на кражбата в последствие са се разпоредили в своя полза. 

Деянието е извършено в съучастие от подсъдимите по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, тъй като и двамата подсъдими са участвали в самото изпълнение на престъплението.

За извършване на деянието подсъдимите са използвали технически средства – чук и ножици.

Съдът намери, че извършеното от подсъдимите Т.П. и П.Т. деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.9 от НК. Съгласно цитираната допълнителна разпоредба от НК ”Обяснение на някои думи”, “маловажен случай” е този при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителната стойност на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. За да квалифицира извършената от двамата подсъдими кражба като маловажен случай, съдът взе предвид следните обстоятелства: стойността на предмета на кражбата е ниска -  54.00 лв., която е в пъти по – ниска от размера на минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието, причинените от деянието имуществени вреди са възстановени непосредствено след извършване на деянието, като веща, предмет на кражбата е предадена доброволно на органите на полицията, тримата подсъдими са съдействали изцяло за разкриване на обективната истина по делото, като са направили пълни самопризнания, имат критично отношение към деянието и се разкайват за извършеното. Предвид всичко това, съдът прие, че макар и да е извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК от подсъдимите П. и Т., деянието представлява маловажен случай  от една страна с оглед незначителната стойност на вредните последици, настъпили от извършването му, а от друга страна с оглед на наличието на множество смекчаващи обстоятелства, обуславящи по- ниската му степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление кражба.

Деянието е осъществено от подсъдимите умишлено, тъй като са съзнавали общественоопасният му характер, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването им. Съзнавали са и всички квалифициращи елементи от състава на престъплението.

Причините и условията за извършване на деянието съдът намира в ниската обща и правна култура на подсъдимите, незачитането на установения в страната правов ред, стремежът им към противоправно облагодетелстване, изградените у тях престъпни навици.

При определяне вида и размера на наказанието, следващо се на подсъдимият, съдът взе предвид следното:

За извършеното от подсъдимите престъпление по чл. 197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК материалният наказателен закон предвижда наказание лишаване от свобода до осем години. Съдът намери, че наказанието на подсъдимите следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК – при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства – ниската стойност на предмета на престъплението, възстановяването на вредите, самопризнанията на подсъдимите, способствали за разкриване на обективната истина по делото, при наличието на които и най – лекото, предвидено в закона наказание от три месеца лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко с оглед степента на обществена опасност на деянието и на дейците. Ето защо и предвид на това, че за извършеното от подсъдимите престъпление в закона не е предвиден специален минимум, съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. “б” от НК, като замени предвиденото в закона наказание лишаване от свобода, за което не е предвиден най – нисък предел с наказание пробация. На основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК съдът определи и наложи на подсъдимите Зафиров и П. следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. Предвид предходните осъждания на подсъдимият Т. съдът определи и наложи на последния следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и на основание чл.42а, ал.2, т. 6 от НК безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа за срок от една година.

Съдът призна подсъдимите за невиновни по първоначално повдигнатите против тях обвинения по - чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за подсъдимият И.З. Зафиров и по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК Т.С.П. и П.М.Т., като на основание чл.304 от НПК ги оправда по тези обвинения.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите бяха осъдени да заплатят направените по делото разноски както следва: по 13.40 лв. по сметка на ОД на МВР – Ямбол и по 7.70 лв. по сметка на РС – Е., както и по 5.00 лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителни листи. 

Съдът постанови приложените по делото веществени доказателства – 60 кг. арматурно желязо, намиращо се на съхранение в РУП – Е., след влизане на присъдата в сила, да се върне на собственикът му Г.В.О. от гр. София.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.

 

 

Районен съдия: