№ 1134
гр. Варна, 21.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100502993 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 12503/5.11.2021 от ИВ. Д. П.
в лично качество като физическо лице и като ЕТ“П. груп-И.П.“–длъжник по изп.д.№
666/2021 по описа на ЧСИ Ст.Янкова, рег.№ 719, срещу отказа на ЧСИ да вдигне
наложената възбрана върху част от недвижимото имущество на длъжника.
Счита отказа за незаконосъобразен и затова моли за неговата отмяна.
В жалбата се излага следното: с молба вх.№ 11887/22.10.2021г до ЧСИ Ст.Янкова
възразил срещу част от наложените обезпечения по изп.д.№ 20217190400666, в отговор на
което със съобщение изх.№ 17270/27.10.2021г на длъжника било отказано вдигането на
наложените възбрани върху част от недв.имущество.
С ИЛ № 314/13.04.2021г, издаден по ч.гр.д.№ 20213110104378 на ВРС-42с-в, срещу
ЕТ“П. груп“ било образувано изп.дело № 20217190400666.
С ПДИ изх.№ 14602/9.09.2021 длъжникът бил уведомен, че задължението му към
кредитора „ЛЕНО"АД възлизали на 52 859,60лв, както и че са наложени възбрани върху три
недвижими имота, както следва:
1.СОС В СГРАДА, представляващ АПАРТАМЕНТ № 110 с идентиф.№
10135.3512.172.17.35, находящ се в гр.Варна, р-н „Младост“, жк“Младост“ бл.140 вх.5 ет.7,
със застроена площ от 58,50кв.м.
2. 1/3ид.ч от ПИ с идентиф.№ 17275.5.56, находящ се в с.Горун, общ.Шабла,
обл.Добрич, м-ст“Чаталгьолджук“, целият с площ от 38218 кв.м., нива трета категория на
земята, при посочените граници;
1
3. 1/6ид.ч от СОС в сграда, представляващ АПАРТАМЕНТ с идентиф.№
10135.3512.189.14.14., находящ се в гр.Варна р-н „Младост“ ж.к.“Младост“ бл.142 вх.1 ет.5
ап.14, с площ от 73,08кв.м., ведно с прилежащите части: изба № 13 с площ от 5,12кв.м. и
0,4718% ид.ч. от ОЧС.
Излага, че по отношение на последния имот следвало да се вземе предвид фактът, че
същият се явявал несеквестируем и дори не би бил годен обект, от който кредитора би
могъл да се удовлетвори.
Съпоставяйки размера на дълга по изп.дело със стойността на възбранените имоти,
счита, че налице било превишаване в пъти на обезпечението в сравнение със задължението,
което имал длъжникът.
Затова счита, че е налице явна несъразмерност между наложените обезпечителни
мерки и предприетите изп.способи по отношение имуществото на длъжника.
Само първият имот - АПАРТАМЕНТ № 110, находящ се в ж.к.“Младост“ бл.140 вх.5
ет.7 бил обект на договорна ипотека в полза на кредитора и, както самият взискател бил
заявил, обезпечавал в пълен размер задълженията за погасяване на заема и начислените
лихви, заедно с всички останали суми, дължими по договор за бизнес-кредит по кл.№ 6417 и
анексите към него/чл.4 т.4.1 б.“а“/.
Така в случай, че принудителното изпълнение бъде насочено спрямо този обект чрез
изнасянето му на ПП, чрез осребряването му задължението към кредитора би могло да бъде
напълно удовлетворено
Поради изложеното моли за отмяната разпореждането от 27.10.2021г на ЧСИ
Ст.Янкова по изп.д.№ 20217190400666, с което е оставено без уважение възражението и
искането за вдигне на наложените възбрани поради несъразмерност спрямо размера на дълга
върху сл.недв.имоти, описани по-горе по т.2 и т.3.
Ответникът по жалбата - взискателят „ЛЕНО“АД /с предходни наименования
„Ленно" АД и „ТНК КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ" АД/ ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София ПК 1784, р-н“Младост“ бул.„Цариградско шосе"№ 96 ет.7,
представлявано и управлявано от Изп.директор Ал.Г.Тонков, в депозирания писмен отговор
изразява становище за недопустимост на жалбата, а в евентуалност – за нейната
неоснователност.
1. Счита същата за недопустима, тъй като обжалваното действие не попада сред
лимитативно изброените такива, подлежащи на обжалване от длъжника по реда на чл.435
ал.2 ГПК.
2. Относно основателността на жалбата.
Изп.производство е образувано е образувано по молба на взискателя, който наред с
това е посочил способ за изпълнение – възбрана върху всички притежавани от длъжника
недв.имоти, вкл. придобити по наследство и такива в режим на СИО, както и възбрана, опис
2
и публична продан на ипотекирания в полза на взистакеля недв.имот - Апартамент № 110.
По искане на взискателя ЧСИ е депозирал молба в СлВп-Варна за вписване на
възбрана върху ипотекирания имот, както и върху всички други имоти - собственост на
длъжника.
Възбраната като обезпечителна мярка цели запазване на имуществото на длъжника за
евентуално бъдещо принудително изпълнение с цел удовлетворяване вземанията на
взискателя по изп.дело. Възбраната не рефлектира върху ползването на недв.имот, а при
евентуално принудително изпълнение би гарантирала плащането на кредитора като
обезпечен, а не като хирографарен такъв, до размера на дълга. Ето защо счита че налагането
на възбрана не води до ощетяването на длъжника, а единствено само препятства
извършването на недобросъвестни действия, увреждащи правата и интересите на кредитора
в хода на съдебния спор.
Дори да се твърди свръхобезпеченост, жалбоподателят не е ангажирал никакви
доказателства в подкрепа на това си твърдение.
1/ липсва приложена данъчната оценка на възбранените имоти в подкрепа
възражението за свръхобезпеченост.
2/ по делото няма данни длъжникът да има воля да извърши доброволни погасителни
плащания, разсрочено или не, с които да намали размера на дълга.
С оглед факта, че изп.титул бил оспорен, което предполага и евентуално
производство по чл.422 ГПК, това би могло да кумулира допълнителни разходи за
взискателя, а също и натрупването на допълнителна наказателна лихва по необслужвания
заем.
Поради изложеното направените възражения са неоснователни и моли за отхвърляне
на жалбата като неоснователна.
По делото са приложени писмените обяснения на СТАНИСЛАВА ЯНКОВА , рег. №
719, за недопустимост на жалбата, а в случай, че бъде разгледана по същество – за нейната
неоснователност.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, въз основа на данните от изп.дело, приема за установено от
фактическа страна:
Изп.дело № 20217190400666 е образувано при ЧСИ СТ.Янкова, рег.№ 719, на
24.08.2021г по писмена молба на „Лено"АД ЕИК *********, въз основа на представен ИЛ от
13.04.2021г, издаден по ч.гр.д.№ 4378/2021г на ВРС, по силата на който ЕТ „П. Груп-И.П."
ЕИК ********* и ИВ. Д. П. ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на
взискателя следните суми: 15300евро-главница ведно със законната лихва, считано от
25.03.2021г; 607432евро-договорна лихва, дължима за периода от 17.08.2019г-6.02.2021г;
3
7311,87евро-неустойка за забава за периода от 17.08.2019г-12.03.2020г; 8 923евро-неустойка
за забава за периода от 14.07.2020г-15.02.2021г; 120лв-разноски по договор за заем; 3
773евро-такса за предсрочно погасяване; 1622,23лв- разноски по гр.дело; 50лв-
юриск.възнаграждение.
Вземането на взискателя е обезпечено с вписана договорна ипотека върху недв.имот,
собственост на длъжника И.П. Динчов, представляващ СОС В СГРАДА - АПАРТАМЕНТ №
110 с идентиф.№ 10135.3512.172.17.35, находящ се в гр.Варна р-н „Младост", ж.к.„Младост"
бл.140 вх.5 ет.7, със застроена площ от 58,50кв.м.
Длъжникът е редовно уведомен за изп.производство като ПДИ са му връчени
надлежно - лично и в качеството му на ЕТ на 15.09.2021г.
След извършени справки са установени и други недвижими имоти, притежавани от
длъжника, само в ид.части, върху които са вписани възбрани с оглед обезпечаване вземането
на кредитора.
Върху ипотекирания имот е наложена възбрана и са предприети действия по
принудително изпълнение за продажбата на имота на публична продан - опис и оценка.
Оценката е била предявена на страните с Протокол от 16.11.2021г и в законоустановения
срок същата е била оспорена от длъжника.
С Протокол от 8.12.2021г ЧСИ е насрочил ПП на ипотекирания имот в периода
24.12.2021-24.01.2022г при НТЦ в размер на 86 136лв.
С възражение вх.№ 11887/22.10.2021г длъжникът е поискал заличаване на
наложените възбрани, поради несъразмерност с размера на задължението.
С Разпореждане от 27.10.2021г ЧСИ е постановил отказ по съображения, че
възбраните касаят само притежаваните от длъжника ид.части.
За постановения отказ длъжникът е бил надлежно уведомен на 28.10.2021г по ел.
поща, чрез адв.Ж.А. от ВАК.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Подадената въззивна жалба е депозирана в срок от процесуално легитимирана страна-
длъжник в изп.производство.
Същата е недопустима по сл.съображения:
Подлежащите на обжалване от страна на длъжника действия са изчерпателно
изброени в хипотезите на разпоредбите на чл.435 ап.2 и ал.3, както и в други изрично
посочени разпоредби, които не касаят настоящия случай /като напр.чл.462, чл.502, чл.512
ГПК/. В този смисъл са дадените задължителни указания в т.8 от TP № 2/26.05.2015г по
тьлк.д.№ 2/2013г на ОСГТК, според която нормата не подлежи на разширително тълкуване.
Ето защо обжалваното действие не попада сред изрично изброените.
Съгласно чл.435 ал.2 ГПК на обжалване от длъжника подлежат действията на ЧСИ по
4
насочване на изпълнението върху негово имущество, но само когато е насочено срещу
такова, за което той твърди да е несеквестируемо, но не и когато се позовава на
свръхобезпеченост.
Действително, с разпоредбата на чл.442а ГПК е въведено изискването наложените от
СИ обезпечителни мерки и предприетите от него изп.действия да са съразмерни с размера
на задължението, като се отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното
поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. В ал.2 е
посочено, че по възражение на длъжника СИ и при установяване на несъразмерност СИ
вдига съответните обезпечителни мерки. От това следва, че Законодателят е предоставил на
СИ преценката за това дали действително е налице свърхобезпеченост, като съобрази
процесуалното поведение на длъжника и всички други обстоятелства по изп.дело, свързани
с това дали вземането на кредитора /предвид размера на дълга/ е възможно да остане
неудовлетворено. За тази преценка на СИ, обаче, липсва изрично указание от Законодателя
да подлежи на обжалване, а, както се изложи по-горе, не попада и в приложното поле на
хипотезата на ал.2 на чл.435 ГПК. Това прави подадената въззивна жалба недопустима, в
каквато насока е и съдебната практика.
В допълнение може да се посочи и това, че съобразно нормата на чл.133 ЗЗД цялото
имущество на длъжника служи за удовлетворяване на неговите кредитори. Кредиторът не
може да бъде задължен да избира имущество от патримониума на длъжника, което изрично
да съответства на размера на дълга. А и несъразмерността между обезпечаваната претенция
и стойността на възбраненото имущество сама по себе си не е пречка за допускането на
обезп. мерки, тъй като обезпечението е допуснато само до размера на дължимите суми. При
това, процесните възбрани касаят единствено притежаваните от длъжника ид.части от
недв.имоти и не представляват насочване на изпълнението срещу тях, а само обезпечават
изпълнението, тъй като по изп.дело към датата на жалбата са били предприети действия
само по отношение на ипотекирания в полза на взискателя имот.
На следващо място. Налагането на възбрана като обезп.мярка предполага само
задържането на имота в патримониума на длъжника, без това да рефлектира върху
ползването му. А при евентуално принудително изпълнение само би гарантирала
удовлетворяването на взискателя като обезпечен, а не като хирографарен кредитор до
размера на вземането му. Същевременно служи за обезпечение и на взискателя,
присъединен по право, какъвто в настоящия случай по изп.дело има в лицето на ТД на
НАП-Варна поради установени публични задължения на длъжника.
Следва да се посочи и това, че ако длъжникът счита, че е налице несъразмерност и от
това за него са настъпили вреди, той би могъл да защити правата си в исково производство
по ГПК, но не и чрез жалба по реда на чл.435 ГПК.
Що се отнася до това, че по отношение само на третия описан по-горе имот–1/6ид.ч.
от АПАРТАМЕНТ № 14 с идентиф.№ 10135.3512.189.14.14., находящ се в гр.Варна
ж.к.“Младост“ бл.142 вх.1 ет.5, с площ от 73,08кв.м., длъжникът се позовава на
несеквестируемост, съдът намира доводът за формален, тъй като не е подкрепен с никакви
5
доказателства, което прави жалбата и в тази част отново недопустима.
Предвид изложеното подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без
разглеждане, а образуваното въз основа на нея производството подлежи на прекратяване
като недопустимо
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба вх.№ 12503/5.11.2021 от ИВ. Д.
П. в лично качество като физическо лице и като ЕТ“П. груп-И.П.“–длъжници по изп.д.
№ 666/2021 по описа на ЧСИ Ст.Янкова, рег.№ 719, срещу отказа на ЧСИ да вдигне
наложената възбрана върху част от недвижимото имущество на длъжника.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 2993/2021 по описа на ВОС
Определението може да се обжалва пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВАРНА с частна жалба в
едноседмичен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6