РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Дулово, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев
при участието на секретаря Ивелина В. Кънева
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно
наказателно дело № 20253410200016 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № **** г., издадено от Началник група в
ОДМВР Силистра, РУ Дулово, с което на Д. П. З., ЕГН **********, ********, СУМПС №
******, на осн. чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания и на
основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП от Закона за движението по пътищата е наложена
Глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно и
неправилно.
Жалбоподателят, р. пр., явява се лично и с адв. Г. С. от АК-Русе.
Въззиваемата страна, р. пр., не се явява представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено от фактическа страна следното:
На *****г. около ****ч. по ул. „****“ в град*** двигателят на личния автомобил
БМВ, с рег. № ****, управляван от жалбоподателя, е рязко форсиран и автомобилът е
изпаднал в умишлен релсовиден завой („дрифт“) – подаването на газ е предизвикало
„изнасяне“ (поднасяне) на задната част на автомобила от едната в другата лента на
движение, насочвайки го към крайпътно дърво. След първоначалното поднасяне
автомобилът е продължил движението си с ускорение по ул. „****“, където е спрян от
служители на РПУ – Дулово. Автомобилът е причакан от полицейски служители по-късно
при ул. „****“, където двигателят е изключен след подаване на светлинно-звуков сигнал.
Всички свидетели полицейски служители отбелязват, че по време на инцидента пътното
платно е било сухо, без сняг или настъпили метеорологични валежи; температурата била
около 5–7°С. Те единодушно потвърдиха, че управлението с подаване на газ и контролирано
„изнасяне на задницата“ на автомобила представлява умишлено нарушение
1
(поднасяне/дрифт). Актосъставителят св. Д. Р. О. и св. Ш. Л. А., мл.инспектор в
Охранителна полиция, изтъкнаха, че задните колела са загубили сцепление при рязкото
подаване на газ, вследствие на което автомобилът е преминал от едната лента в другата. Те
съобщиха също, че при спирането колата е „завивала“ към крайпътното дърво, почти го
докоснала, но без да се удари. При спирането един от полицейските служители е попитал
водача „с каква цел го правите?“, на което той отговорил, че колата му е „мощна“ и рязко
подаване на газ е нормален начин на управление за него. По-късно, при задържането,
водачът е показал документи, но е отказал да подпише АУАН, заявявайки, че има
възражение и ще се консултира с адвокат. Актосъставителят св. Д. Р. О. потвърди, че при
съставяне на акта е попитал лицето дА. има възражения и то отначало е казало, че „ще
помисли“, а след това е заявило, че няма да го подпише и ще се свърже с адвокат. По-късно
в съдебните прения самият жалбоподател заяви, че през цялото време е имал възражения
срещу АУАН и не е съгласявал с констатациите в него. Св. Ш. Л. А., мл. инспектор в
Охранителна полиция, изрази, че подобна поредица от скокове и занасяния, случили се в
рамките на кратко разстояние, не съвпадат с това да е станало „случайно“ при нормално
движение – обичайно при еднократно поднасяне водачът би спрял и продължил спокойно.
Той подчерта, че в този случай автомобилът се е поднасял три пъти подред. Връщането на
автомобила обратно в пътното платно и продължаването му, заедно с реакцията на водача
(„мощен автомобил“), показват спрямо него целенасочено намерение за дрифт. Свидетелят-
пътник Б.А. М. даде по-общи показания. Той потвърди, че двамата с жалбоподателя са
тръгнА. към Дулово в късния следобед/вечер от с. ****с цел зареждане на автомобила.
Според него преди влизането им в *** е валял дъжд и настилката е била мокра и хлъзгава.
Описа, че при навлизане в града жалбоподателят е завил надясно, а после наляво, и именно
при завоя на ляво е усетил, че водачът изгубил контрол над автомобила, защото бил заледен
пътя и шофьорът е натиснал спирачката. Виждал е как автомобилът е започнал да се хлъзга,
след което спирачката е „задействала по-зле“ (твърди, че ABS не е функционирала) и колата
се е занесла. След няколко поднасяния са успели да спрат. Той също видял, че няколко
секунди по-късно полицаи пристигнА. със синя светлина. Уверява, че не е чул
жалбоподателят да подава газ по време на инцидента; напротив, всичко е било вследствие на
покачване на сцеплението. При разпитите той не познаваше лично свидетелите от
полицията и не е говорил с тях; обясни, че е видял полицейските тестове за алкохол и
наркотици през прозореца, защото полицаите стояли отпред, така че знаел, че били
направени тестове – те обаче били отрицателни. По-късно в колата чул как жалбоподателят
казал, че ще му издадат наказателно постановление за „дрифт“ и ще му вземат книжката за
година. Спрямо противоречивите твърдения за пътните условия съдът констатира следното:
Разпитаните служители на полицията са обстоятелствено единодушни, че настилката е
била суха и в задоволително състояние (температурата около 5–7°С, без дъжд или сняг).
Показанията на свидетеля М. за мокър и заледен път са в противоречие с тези констатации.
Тъй като неговото лице е странично по отношение на служебните полицейски задължения и
не е имало възможност да прецени условията на място, докосва се единствено до
субективния му разказ.
Съдът кредитира показанията на полицейските служители като логични,
непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те са дадени от длъжностни лица в изпълнение
на служебните им задължения и не са опровергани от други обективни доказателства.
Показанията на свидетеля Б.М., пътник в автомобила, се характеризират с противоречивост
и неяснота, включително в отговор на въпроса дА. изобщо е имало други лица в автомобила,
както и с твърдения, които не съответстват на останА.те доказателства. По отношение
показанията на свидетеля Т.М. Р., съдът отчита, че същият не е очевидец на движението на
автомобила в момента на инцидента, а е пристигнал на място впоследствие, по покана на
жалбоподателя. Неговите твърдения, че пътната настилка е била заледена, че се е наложило
да използва джип поради лоши условия и че автомобилът на жалбоподателя е бил спрян
2
поради счупено стъкло, не се подкрепят от останА.те доказателства по делото. Свидетелят
не можа да посочи конкретни обстоятелства относно поведението на водача при инцидента и
не дава сведения, които да опровергаят непосредствените и последователни наблюдения на
полицейските служители. С оглед на това, съдът намира показанията му за несъществени за
спорната фактическа обстановка.
Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички реквизити по
чл. 42 от ЗАНН и е съставен в присъствието на жалбоподателя. Видно от доказателствата по
делото, жалбоподателят е отказал да подпише акта, което обстоятелство е било удостоверено
чрез подпис на един свидетел – Т. З. М. „Младши инспектор“ в РУ-Дулово. Вярно е, че чл.
43, ал. 2 ЗАНН изисква подписване от двама свидетели при отказ на нарушителя да подпише
акта, но съдебната практика приема, че подписването само от един служебен свидетел,
особено когато е на мястото на нарушението, не представлява основание за отмяна на
наказателното постановление, ако не е довело до накърняване правото на защита на
нарушителя и същият е бил надлежно уведомен за съставянето и съдържанието на акта (
Решение № 10906 от 15.09.2015 г. по адм. д. № 6181/2015 г., ВАС, ІІ о). В настоящия случай
жалбоподателят е знаел за съдържанието на АУАН и е упражнил правото си на защита в
съдебна фаза. НП е издадено в законоустановения срок и съдържа индивидуА.зиране на
нарушителя, описание на фактическата обстановка, правна квА.фикация на деянието и
мотиви относно наказанието. Следователно, дори да се приеме формален пропуск при
подписването на акта от само един свидетел, това не води до съществено нарушение, нито
до ограничаване на правото на защита и не налага отмяна на НП – съгласно установената
практика на ВАС (напр. Решение № 7263 от 20.06.2018 г. по адм. д. № 1520/2018 г., V отд.).
Предвидената в чл. 44 ЗАНН възможност за писмено възражение не е ограничена от
това дА. нарушителят е получил препис на АУАН на място – видно е, че жалбоподателят е
бил уведомен за съдържанието на акта, а възражение не е подадено в срока. Не е установено
наказващият орган да е издал наказателното постановление при липса на АУАН или при
непълнота в акта, нито да е нарушил разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН. НП е издадено в
законоустановения срок, съдържа индивидуА.зиране на нарушителя, описание на
фактическата обстановка, правна квА.фикация на деянието и мотиви относно наказанието.
Следователно, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
неговата отмяна.
Горната фактическа обстановка съдът възприема въз основа на доказателствата по
делото: Заверено копие на Справка за нарушител/водач; Заверено копие на АУАН №***,
серия „***“ от ****г. ., издаден от ОДМВР-Силистра, РУ-Дулово; Заверено копие на НП
№**** г., издадено от ОДМВР-Силистра, РУ-Дулово; Заверено копие на Заповед № ******г.;
Заверено копие на Заповед № *****г.; показанията на свидетелите, както и обясненията на
жалбоподателя.
Между съставения акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление
няма противоречия относно времето, мястото и характера на деянието. Описанието на
нарушението в акта и в НП е едно и също и отговаря на установеното от съда фактическо
положение.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на
основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до
следните правни изводи:
3
Наказателното постановление е получено на **** г. (л.11) Жалбата е изпратена в
срока по чл.59, ал.2 ЗАНН (л.7), следователно е допустима.
Нарушението според НП е извършено на *** г. в **** часа, в ****на кръстовището,
на ул. „***“ и ул. „*****“, следователно компетентен да разгледа жалбата е Районен съд –
гр. Дулово.
Разгледана по същество, жалбата се преценява като неоснователна.
I. Безспорно от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба “На водача на моторно превозно
средство е забранено да ... използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“
В конкретния случай поведението на жалбоподателя точно изпълва хипотезата на
нормата – вместо да използва пътя по предназначение (т. е. за придвижване към определена
дестинация при спазване на правилата за движение), той умишлено е използвал платното с
друго предназначение, а именно за демонстративна маневра (приплъзване на автомобила,
дрифт). НА.це са и изискуемите субективни признаци на нарушението – деянието е
извършено умишлено (пряко или евентуално намерение). Видно от доказателствата,
жалбоподателят е съзнавал забранения характер на поведението си и е целял настъпването
на резултата (занос на автомобила с цел демонстрация). Полицейските служители
наблюдават как водачът активно създава предпоставки за занос. Не се установи нА.чие на
никакви външни фактори (напр. разлято масло, дъжд/лед, внезапна повреда), които биха
могли да предизвикат непреднамерено поднасяне на автомобила. В съдебната практика по
сходни казуси именно липсата на доказан умисъл често е ставала причина за отмяна на
санкции за „дрифт“. В настоящия случай обаче умисълът е категорично установен –
жалбоподателят съзнателно е управлявал по начин, който извежда автомобила извън
контрол. Липсата на каквато и да е друга правдоподобна причина за настъпилия занос
допълнително потвърждава, че действието е било целенасочено.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите - пoлицейски служители. Те са
подробни, последователни и взаимно допълващи се. Описаните от тях факти кореспондират
както помежду си, така и с писмените доказателства (съдържанието на съставения АУАН).
Няма основание да се смята, че тези свидетели имат личен интерес да набедят неправомерно
жалбоподателя; те изпълняват служебните си задължения по контрол на движението и
техните данни за случилото се се подкрепят от обективните обстоятелства (следите от
маневрата, незабавната реакция на водача след подадения сигнал и пр.). Съдът не кредитира
показанията на свидетелите, доведени от жалбоподателя. Те във висока степен са
заинтересован от изхода на делото, предвид личните отношения с жалбоподателя.
Показанията им представляват по същество опит да оневинят нарушителя чрез голословно
отричане или оправдаване на установеното от полицаите поведение. Защитната версия
остава изолирана и нелогична. Ето защо съдът я отхвърля като необективна и тенденциозна,
целяща единствено да освободи жалбоподателя от отговорност.
По въпроса за доказаността на вината и за съставомерността на деянието съдът
препраща към практиката на ВАС, напр. Решение № **** г. по адм. д. №****г., *** отд., в
което се приема, че „нА.чието на поднасяне на задния мост на автомобила вследствие рязко
подаване на газ в населено място представлява поведение, което излиза извън рамките на
нормално управление и попада в хипотезата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, ако е умишлено“.
Аналогично, в Решение № **** от *** г. по адм. д. № **** г., същият състав приема, че
4
„липсата на ПТП не е основание за отпадане на отговорността при доказано противоправно
поведение“.
Деянието на жалбоподателя правилно е квА.фицирано като нарушение по чл. 104б, т.
2 ЗДвП, тъй като той е използвал път, отворен за обществено ползване, за цел различна от
превоза на хора/товари – а именно за изпълнение на рискова маневра (дрифт). НА.це е точно
изпълнение на състава на административното нарушение. Съответно, наложените с НП
наказания са определени в рамките на закона. За такъв вид нарушение законодателят е
предвидил фиксирана санкция – лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и глоба
3 000 лв. (за първо нарушение), на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Именно, тези
наказания са наложени на жалбоподателя с процесното НП, поради което то се явява както
правилно, така и законосъобразно. Размерът на санкциите не подлежи на свободно
усмотрение от страна на Административнонаказващия орган или съда – законът
императивно ги е определил, предвид сериозната обществена опасност на деянието. Затова
доводите на защитата за „строгост“ или несъразмерност на наказанието са ирелевантни – в
случая е приложена именно санкцията, която законът изисква при доказано нарушение от
този вид.
Съдът не установи съществени процесуални пропуски, които да опорочават
административнонаказателното производство. АУАН е съставен от компетентно длъжностно
лице – полицейският служител, който е констатирал нарушението при изпълнение на
службата си. Съдържанието на акта отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН – посочени
са дата и място на нарушението, обстоятелствата, самоличността на нарушителя,
нарушената законова разпоредба, както и имената и подписите на съставителя и свидетеля.
Няма данни актът да е съставен извън предвидения в закона срок или да е връчен
неправилно – напротив, съставянето и предявяването му на място веднага след нарушението
гарантира, че нарушителят е бил запознат с обвинението срещу него. Свидетелят, подписал
акта, е очевидец (вторият полицай от патрула). На следващо място, съдът намира, че
компетентността на издателя на НП е надлежно обоснована. Наказателното постановление е
издадено от Началник група при ОДМВР – Силистра, РУ – Дулово, който съгласно
структурата на МВР и предоставените му правомощия е оправомощен да издава НП за
нарушения по ЗДвП.
В обобщение, не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила
при съставяне на акта или издаване на НП, които да са ограничили правото на защита на
жалбоподателя или да водят до нищожност/отмяна на атакуваното постановление.
Административнонаказателната процедура е протекла в съответствие с изискванията на
ЗАНН – нарушението е надлежно установено и документирано, наказателното
постановление е издадено в рамките на законоустановения срок и от компетентен орган,
съдържа законово изискуемите реквизити (чл. 57 ЗАНН) и надлежно е връчено на
нарушителя.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № **** г., издадено от Началник група в
ОДМВР Силистра, РУ Дулово, с което на Д. П. З., ЕГН **********, *****, СУМПС № ****,
на осн. чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания и на основание чл.
175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП от Закона за движението по пътищата е наложена Глоба в размер на
3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение
5
на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
6