Решение по дело №1041/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

гр. Кюстендил, 14.10.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на втори октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1041 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава ХХV от ГПК – „Бързо производство“ - чл. 310 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К.Б. против Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ гр. Кюстендил.

В исковата молба се сочи, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищцата изпълнявала длъжността „уредник“. Със Заповед № 4/20.03.2019 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ с доводи, че ищцата не притежава необходимото образование за изпълнение на длъжността, предвидено с новата длъжностна характеристика, утвърдена на 06.03.2019 г. Ищецът смята, че предприетото уволнение е незаконно, доколкото от известно време била подложена тормоз и дискриминационно отношение, за което сезирала надлежните институции, в т.ч. и КЗД, за което била образувана преписка № 530/2018 г. Смята, че в двете длъжности характеристики били предвидени идентични задължения, функциите и дейностите на уредника били еднакви, като работодателят злоупотребил със свои права, въвеждайки допълнително изискване за конкретно по вид образование, без да променя другите изисквания за длъжността, с единствена цел тя да бъде уволнена. Навежда и довод, че уволнението било извършено без надлежно разрешение от ДИТ, въпреки че тя се ползвала със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от същия текст на закона.

Сочи, че след прекратяването на трудовото правоотношение останала без работа, заради което желае след възстановяването й на работа да и се присъди обезщетение по реда на чл. 225, ал. 3 вр. чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ в размер на 711 лв. месечно.

Ето защо поддържа искане за постановяване на решение, с което съдът да признае извършеното уволнение за незаконно и отмени Заповед № 4/20.03.2019 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 6  КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните, както и на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ да възстанови ищцата на заеманата при уволнението длъжност „Уредник“, като на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр.с чл.225, ал.1 от КТ да й присъди обезщетение за оставането и без работа в размер на 711 лв., месечно за периода 21.03.2019 г. 21.09.2019 г., или 4266 лв., като в съдебно заседание на 11.09.2019 г. е прието изменение на иска по размер, като същият се счита предявен за сумата от 4736,26 лв.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба.

Оспорва предявените искове. Смята, че атакуваната заповед е правилна и законосъобразна. Прилага писмени доказателства. Смята, че исковата молба е депозирана извън срока по чл. 358 от КТ, а закрилата по чл. 333 от КТ не е била приложима в случая. Претендира и сторените деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и заедно с ангажиран процесуален представител, като поддържа исковата молба.

Ответната страна чрез процесуалният си представител оспорва исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Работникът, съответно служителят, разполага с правна възможност да иска отмяна на уволнението само с иска по чл. 344 ал. 1, т. 1 КТ. Този иск е един и включва всички основания за незаконност от процедурно или материалноправно естество (Така решение по чл. 290 ГПК №89 от 26.04.2011 г. по гр.д. № 278/2010 г., IV г.о.). От неговата основателност е поставена в зависимост преценката за основателност и на обективно съединените с него исковете по чл. 344 ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

Предявената претенция в случая е допустима, доколкото исковата молба е постъпила в съда на 20.05.2019 г. – спр. пощенското клеймо на плика, находящ се на стр.39 от делото, като заповедта е била връчена на 20.03.2019 г., а доводите на ответника в противен смисъл са несъстоятелни.

В съдебната теория и практика се възприема становище, че по исковете за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на предишната работа, които имат конститутивен характер – по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, доказателствената тежест за установяване законността на уволнението пада върху работодателя, съответно той трябва да докаже законното упражняване на потестативното право да уволни работника или служителя. Искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ е осъдителен, поради което доказването му е възложено на ищеца по отношение на всички елементи от фактическия му състав: незаконно уволнение, оставане без работа, вреда /пропусната полза/ и причинна връзка между тях.

Така именно е разпределена и доказателствената тежест в случая с доклада на съда.

При това са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че действително страните са били в безсрочно трудово-правно отношение, като ищцата е изпълнявала длъжността „Уредник“.

С оспорената заповед № 4 от 20.03.2019 г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 21.03.2019 г. Заповедта е връчена на ищцата на 20.03.2019 г., видно от извършеното отбелязване върху нея. По тези факти лисва спор между страните.

Като основание за прекратяване на правоотношението е посочена нормата на чл.328, ал. 6 от КТ – поради липса на необходимото образование.

Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като оправи едностранно предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, като в в този случай трябва изрично да се посочи на коя от двете хипотези се извършва уволнението: липса на необходимото образование или липса на необходимата квалификация и в какво точно всяко от тези две основания в конкретния случай се изразява. Няма пречка дадено уволнение да се основава и на двете от тези основания, но и в този случай отново трябва да се посочва в какво се изразява липсата на всяко от тях (спр. проф. В. Мръчков, Трудово право, изд. СиБи, 2006 г., стр. 583).

В случая като фактическо основание за прекратяване на индивидуалното трудово правоотношение е посочено „поради липса на необходимото образование – висше художествено образование“. т.е. основанието, на което работодателят е прекратил индивидуалното трудово правоотношение на ищеца е пр. ІІ на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.

Страните не спорят, че на 06.03.2019 г. е била утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността уредник. При съпоставката й с предходната такава се установява, че промяната касае единствено изискванията за образование, като с новата длъжностна характеристика работодателят е приел, че  уредникът следва да притежава висше художествено образование, специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство, съвременни стратегии в обучението по изобразително изкуство или изкуствознание и културно наследство“, степен „Магистър“ и доказан трудов стаж в сферата на културата. В принципен план въвеждането на ново изискване за образование е в правомощията на работодателя и съдът не може да осъществява контрол върху преценката му в т.см., която е такава по целесъобразност - с оглед нуждите на работата - трудовата функция, осъществявана на съответната длъжност - така напр. решение № 321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 66/19.03.2013 г. по гр. дело № 870/2012 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 417/19.10.2011 г. по гр. дело № 143/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. При наведен обаче довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, какъвто е и настоящият случай, съдът е длъжен да извърши проверка, дали изменението в изискванията е въведено именно с оглед нуждите на работата, и в този смисъл - дали работодателят е действал добросъвестно - в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ, или е налице злоупотреба с право, което в този случай обуславя и преценката за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – спр. решение № 321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС. Според указанията на чл.8, ал.1 от КТ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на закона. Съдебната практика приема, че злоупотреба с право е налице, когато единствената цел, поради която са променени изискванията за заемане на длъжността, е работодателят да се освободи от нежелан работник или служител. Когато се установи, че промяната на образователните изисквания е извършена единствено с цел да се създаде основание за уволнение на определен работник или служител, а не с цел подобряване на работата, уволнението се явява незаконно, тъй като е налице злоупотреба с право. Добросъвестността се предполага, на осн. чл. 8, ал. 2 КТ, поради това страната която я оборва, носи тежестта на доказване.

В този случай от данните по делото е установимо, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е имала образованието, посочено в новата длъжностна характеристика. Естеството на новите задължения за длъжността „уредник“ обаче, логически не обуславя въведените изисквания за висше образование по специалността „Педагогика на обучението по изобразително изкуство, съвременни стратегии в обучението по изобразително изкуство или изкуствознание и културно наследство“, степен „Магистър“. Неясно е как новото изискване за образование е свързано с изпълняваната работа – с изпълнението на част или на всички трудови задължения, включени в длъжността. Под образование по смисъла на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ се разбира определена завършена степен на обучение, която се удостоверява със съответен документ за завършено образование (Решение № 494 от 14.01.2013 г. по гр. д. № 25/2012 г. на ВКС, ІV г.о, Решение № 734/11.01.2011 г. по гр. д. № 449/2010 г., III г. о. и др.). В случая ищцата има завършено висше образование по специалността „Културология“ и степен „Магистър“. В хорариума й е било включено обучение по Теория и исторически модели на изобразителното изкуство, теория и история на изкуството и т.н., даващи познания за спецификата на изкуството, които безспорно са били достатъчни за изпълняваната длъжност „уредник“ в продължение на повече от 8 г. Няма данни за сигнали, забележки и оплаквания по повод нейната работа до момента на прекратяване на трудовото правоотношение. В същото време от доказателствата по делото не може да се установи как служителят, заел мястото на ищцата след уволнението й, е бил по-пригоден за длъжността, притежавайки  образование Педагогика на изобразителното изкуство“ и квалификация Учител по изобразително изкуство I-XII клас“, но с образователно-квалификационната степен, „Бакалавър“ – спр. Удостоверение изх. № 49-00-53/2019 г. Тези обстоятелства водят до извод, че новите промени в изискванията за образование се отнасят единствено за ищцата, респ. ползвайки се от законово допустимо средство, каквото е правото да въведе нови изисквания за образование, работодателят е целял постигане на една-единствена цел - прекратяване на трудовия договор само с конкретен служител. Действително спецификата на длъжността „Уредник“ има конкретно съдържание и смисъл, но според НКПД тя попада в група специалисти по обществени науки и култура“, респ. притежаваното от ищцата образование е било съответно за длъжността при възникването на договорните отношение между страните, а от данните по делото е неясно кое е наложило предприетата промяна. Ако се приеме противното то следва, че още при учредяването на трудоводоговорното правоотношение с лице, чието образование и/или квалификация не покриват изискванията, работодателят сам е създал основанието за уволнение още в момента на сключване на трудовия договор и дори преди началото на изпълнението му. Това също обуславя злоупотреба с права с права. Аргумент в т.см. се извлича и от нормата чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, според който „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите”.

Отделно от това наведени са доводи, че работодателят подложил на тормоз и дискриминационно отношение ищцата, за което тя сезирала надлежните институции, в т.ч. и КЗД. Била образувана преписка № 530/2018 г., но няма данни за постановен окончателен акт по нея. В т.см. свидетелства и Я.Г., който последователно излага, че след като ищцата приела да стане председател на синдикалната организация на КНСБ, директорът на галерията започнал да се държи зле с нея, заради което депозирала жалби вкл. и до Омбуцмана на РБ, Омбуцмана на гр. Кюстендил. Показанията му в т.см. не са оборени от другите доказателства по делото, вкл. и тези на св. П. М. и В. Я., които поради служебната си обвързаност понастоящем с ответната галерия, не внасят обективна светлина в т.см. Това е достатъчно да се приеме, че промяната в изискванията за завършена степен на образование с конкретна специалност е целяла единствено прекратяването на трудовото правоотношение само с ищцата в нарушение на принципа за добросъвестност, респ. е оборена презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ, а заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този извод не се налага обсъждането на останалите основания за незаконосъобразност на заповедта, но само за пълнота ще се посочи, че според нормата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ единствено при извършване на уволнение в случаите на чл. 328, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят трябва да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда за всеки отделен случай, когато работникът или служителят е трудоустроен и/или боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. В този случай основанието за прекратяването на трудовото правоотношение не попада в посочените хипотези, заради което наведеният довод в т.см. се явява неотносим. Дори и да не споделя изложеното съдът приема, че ищцата не се ползва със закрилата по чл. 333 от КТ в качеството си на председател на Синдикалната организация на ХГ „Владимир Димитров – Майстора“. От приложеното удостоверение на л. 37 от делото се установява, че тази синдикална организация е основен член на НСЦ „Култура“. В същото време не са наведени доводи и не са ангажирани доказателства ищцата да е била член на синдикално ръководство на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган. Ето защо закрилата по чл.333 ал.3 от КТ не е била приложима тук и за работодателя не е съществувало задължение да иска предварително съгласие от синдикален орган. (Така  решение № 169/30.05.2013 г. по гр. д. № 869/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО). Досежно обстоятелствата по см. на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ пък, изобщо не са ангажирани доказателства.

На посочените по-горе основания съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, за основателен и доказан, поради което ще го уважи.

По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ:

  

 

 

Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване незаконността на уволнението, предпоставя и разглеждането акцесорните искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

Доколкото тук съдът прие, че главният иск е основателен, предявеният от ищеца иск за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност, също се явява основателен и следва да бъде уважен.

  

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл. 225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.   

 

 

За да възникне правото на обезщетение в посочената хипотеза, следва да са налице следните предпоставки: незаконосъобразност на уволнението и отмяната му, наличие на понесени от работника или служителя вреди, изразяващи се в пропускане на доход от трудово възнаграждение за периода в който той е останал без работа в резултат на уволнението. Оставане без работа по смисъла на чл. 225 от КТ представлява единствено липсата на последващо трудово правоотношение, по силата на което работникът или служителят да е получавал трудово възнаграждение, т.е. единствено доходите от трудово правоотношение са от значение за отговорността на работодателя по чл. 225, вр. с чл. 344, ал.1, т.3 от КТ (в този смисъл е решение № 109/21.03.2001 г. по гр.д.№ 1085/2000 г., ІІІ г.о. на ВКС).  

 

 

 

Ищецът в случая претендира обезщетение в размер на 711 лв., месечно за периода 21.03.2019 г. 21.09.2019 г., или 4266 лв., като в съдебно заседание на 11.09.2019 г. е прието изменение на иска по размер, като същият се счита предявен за сумата от 4735,26 лв. О  

 

 

т извършената в съдебно заседание на 02.10.2019 г. констатация с представената от ищеца трудова книжка-в оригинал се установи, че след уволнението с атакуваната заповед, до този момент не е започвал работа при друг работодател. Ето защо следва да се приеме, че ищецът е останал без работа след уволнението и има право на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.

Относно размера:

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на последното БТВ на ищеца, за пълен отработен месец е за месец май 2018г. и е в размер на 789,21 лв., респ. дължимото обезщетение за периода 21.03.2019 г. – 21.09.2019 г. е 4735,26 лв. В този именно размер е предявена и претенцията с оглед допуснатото в съдебно заседание на 11.09.2019 г. изменение на иска. Заключението съдът възприема като обективно и пълно, поради което му се доверява. Ето защо искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, се възприема за основателен и следва да бъде уважен изцяло.

 

 

 

 

По разноските: Предвид изхода на спора ищцата има право на присъждане на разноските в производството в размер на 560 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение – спр. л. 82.

  Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК. С оглед изхода на делото обаче, дължимата такава за производството, следва да бъде заплатена от ответника по сметка на КРС, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, за всеки от предявените искове – в общ размер на 289,41 - (чл. 1 от ТДТССГПК), която сума следва да бъде внесена по сметка на съда.

В тежест на ответника следва да се възложи и възнаграждението на вещото лице, заплатено от бюджета на съда, а именно сумата от 80 лева.

Така мотивиран, съдът

                                                Р  Е  Ш  И :

ПРИЗНАВА уволнението на К.П.Б., с **********, с адрес ***, извършено със Заповед №4/20.03.2019 г. на директора на Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“,с ЕИК *********, с адрес гр. Кюстендил, ул. „Патриарх Евтимий“ № 20, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т. 6 от Кодекса на труда, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА К.П.Б., с **********, с адрес *** на заеманата преди уволнението длъжност - „уредник“ в „Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“,с ЕИК *********, с адрес гр. Кюстендил, ул. „Патриарх Евтимий“ № 20, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

ОСЪЖДА Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“,с ЕИК *********, с адрес гр. Кюстендил, ул. „Патриарх Евтимий“ № 20, представлявана от директора В. Г., да заплати на К.П.Б., с **********, с адрес ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата в размер на 4735,26 лв. (четири хиляди седемстотин тридесет и пет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за оставането и без работа поради уволнението за периода 21.03.2019 г. – 21.09.2019 г.

ОСЪЖДА Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“,с ЕИК *********, с адрес гр. Кюстендил, ул. „Патриарх Евтимий“ № 20, представлявана от директора В. Г., да заплати на К.П.Б., с **********, с адрес ***, сторените деловодни разноски в размер на 560,00 лв. (петстотин и шестдесет лева и нула стотинки).

ОСЪЖДА „Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“,с ЕИК *********, с адрес гр. Кюстендил, ул. „Патриарх Евтимий“ № 20, представлявана от директора В. Г., ДА ЗАПЛАТИ на Държавата чрез сметката на Кюстендилски районен съд, следващата се държавна такса в размер на 289,41 лв. (двеста осемдесет и девет лева и четиридесет е една стотинки), както и сумата в размер на 80,00 лв. (осемдесет лева и нула стотинки), заплатено от Бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на обявяването му, (съобщена на страните в проведеното открито съдебно заседание на 02.10.2019 г.) – от 14.10.2019 г., по арг. от разп. на чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, съгл. указанията на чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: