Решение по дело №12/2024 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: 193
Дата: 19 февруари 2024 г.
Съдия: Емилия Кирилова Кирова Тодорова
Дело: 20247090700012
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 януари 2024 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

193

Габрово, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на тридесет и първи януари, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН  КОСЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА

                                                                                 ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА

                                                                                           

при секретаря Радина Церовска и с участието на прокурор Тихомир Петков за Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 12 от 2024 година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-98 от 12.01.2024 г., подадена от П.П.Х. ***, ЕГН: **********, в лично качество и като управител на „Ем Би Кей груп“ ЕООД с ЕИК: *********, против Решение № 198 от 06.12.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 692 от 2023 година на РС – Габрово /РСГ/.

С атакуваното съдебно решение е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ серия К, № 7829870, издаден от ОД на МВР – Габрово, с който на касатора Х. е наложена глоба в размер на 100.00 лв. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Нарушението, за което е издаден процесният ЕФ, както и съдържанието на този фиш, се обективирани по следния начин:

Нарушението е установено с АТСС на 05.07.2023 г., в 11.04 ч., в обл. Габрово, село Донино, на посочен пътен участък, в населено място, посока на движение – гр. Дряново, МПС Ивеко, товарен автомобил, д.к. № *** Извършено е нарушение за скорост, установено и заснето с АТС, при разрешена скорост от 50 км/ч, установена скорост от 77 км/ч, превишение на скоростта – 27 км/ч. Собственик, на когото е регистрирано МПС/ ползвател: П.П.Х. – законен представител на фирма „Ем Би Кей Груп“ ЕООД, посочени са ЕИК и ЕГН. Нарушението е по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от същия закон се налага глоба от 100.00 лв.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесния ЕФ.

За да постанови съдебния си акт, РСГ е приел, че ЕФ е издаден при спазване на процесуалните правила и законовото изискване за форма на акта, за установено по несъмнен начин нарушение и деец.

 

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

Настоящият съдебен състав следва да разгледа същата като подадена от името на физическото лице П.П.Х., т.к. то е конституирано от РСГ в това си качество като жалбоподател и е взело участие в производството пред първа инстанция, като по отношение на него е произнесено и атакуваното съдебно решение. По тази причина и следва да остави без разглеждане жалбата на „Ем Би Кей Груп“, София, ЕИК: ********* като недопустима.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и потвърдения с него ЕФ. Конкретно се навеждат възражения, че от съдържанието на съставения ЕФ не става ясно кой е извършителят и на кого се налага процесната санкция. Като собственик на МПС е посочено физическото лице П., като представляващ търговското дружество, също цитирано в ЕФ. Не става ясно дали глобата е наложена на физическото или на юридическото лице, т.к. са посочени и двата правни субекта, наред с индивидуализиращите ги белези ЕГН и ЕИК. Посочено е седалището и адреса на управление на дружеството в гр. София, а не адреса на П.Х.,***. Като нарушител са посочени едновременно и/или алтернативно собственикът и ползувателят на процесното МПС. Физическото лице обаче не е нито едно от двете, то не притежава никакви вещни права върху процесното МПС. При липсата на установен категорично носител на административно наказателна отговорност не може да стане ясно дали санкцията под формата на глоба е законосъобразно наложена. Ако се приеме, че глобата е наложена на физическото лице, то не става ясно по каква причина то е носител на отговорността. Липсва както фактическа, така и правна мотивировка в тази насока. В обжалвания ЕФ липсват данни за териториалната структура на МВР, което е задължителен реквизит. ГРС не е мотивирал акта си по отношение на възраженията, описани по-горе и представени още с първоначалната жалба против ЕФ. В допълнение - не става ясно по какви причини РСГ е конституирал като жалбоподател само физическото лице, като преди това е конституирал юридическото лице – т.е. самият първоинстанционен съд не е бил сигурен кой е адресатът на процесния ЕФ. Щом районният съдия се е заблудил, то е логично и нормално такова объркване да е налице и по отношение на този адресат, който остава не наясно кое лице е привлечено към отговорност, трябва да плати и как трябва да се признаят направените разходи. Освен това не са представени доказателства за наличието на одобрен тип средство за измерване, липсва първоначална проверка на радара и доказателства за последваща проверка. Не е налице и дата на издаване на ЕФ, което е част от задължителните му реквизити. Не е представена скица/схема на пътния участък или друго доказателство, установяващо че на мястото на установяване на нарушението е налице ограничение на скоростта с конкретни параметри и от които да е видно, че координатите на мястото, където е извършено нарушението, съответстват на координатите, посочени в ЕФ. Самото описание на GPS координатите не кореспондира със словесното описание на местонарушението. Липсват данни за цитирания пътен знак В-26, мястото му на поставяне и неговият обхват.

 

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призовани, не се явява и не изпраща представител. Депозира молба, с която поддържа жалбата.

Ответната страна не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.

 

При направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

Жалбата, адресирана до ГРС, е подадена както от името на П.П.Х., като физическо лице, така и от същия, но в качеството му на представител на посоченото по-горе търговско дружество.

С Разпореждане № 747 от 11.09.2023 г. РСГ насрочва делото за разглеждане в о.с.з., но не конституира страни, а единствено разпорежда призоваване на „жалбоподателя и наказващия орган“. В списък за призоваване като жалбоподател е посочено дружеството „Ем Би Кей“ ЕООД, представлявано от П.Х., а като административно-наказващ орган - ОД на МВР – Габрово, като на тези страни са изпратени призовки. В протокол от о.с.з., проведено на 13.10.2023 г., като жалбоподател отново е участвало дружеството.

С Определение № 239 от 26.10.2023 г. РС е отразил неправилно конституиране на жалбоподателя, като е счел, че ЕФ е издаден срещу П.П.Х., като законен представител на дружеството и на същия е наложена глоба. По тази причина е отменен дадения ход по същество, делото е насрочено за ново о.с.з., „за която дата да бъде призован жалбоподателят П.П.Х.,***, но не е заличено дружеството, като страна в процеса, нито е налице произнасяне по жалба на същото, вкл. и чрез оставянето й без разглеждане, като процесуално недопустима, след като съдът е приел, че не дружеството е адресат на ЕФ и няма право на жалба срещу него. На 15.11.2023 г., в о.с.з. делото е гледано с жалбоподател – П.Х., без да е решена съдбата на жалбата на дружеството.

Съдът е разгледал жалбата на ФЛ, като по отношение на него е потвърдил процесния ЕФ.

Съгласно правилата на чл. 189 от ЗДвП, касаещи съставянето на ЕФ, /ал. 4/ при нарушение, установено и заснето с АТСС, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

В случая като собственик/ползвател на МПС е посочено физическото лице П.П.Х., като по делото не са приложени доказателства за това, че именно това лице има вещни права върху процесния автомобил, нито е конкретизирано кое от тези вещни права е налице по отношение на същия. Не става ясно по несъмнен начин дали носител на вещно право е търговското дружество, също посочено в този фиш. Не са ангажирани доказателства и дали физическото лице е законен представител на посоченото по-долу търговско дружество. В крайна сметка от начина, по който е конструирано съдържанието на ЕФ не става ясно кой от посочените правни субекти е собственик и/или ползвател на МПС, не са представени доказателства за собственост на автомобила по делото. Под „постоянен адрес“ в ЕФ е отразен адресът на регистрация на търговското дружество, което обаче има седалище и адрес на регистрация, съгласно нормата на чл. 58 от ТЗ. Постоянен адрес имат физическите лица, но по делото не са представени доказателства, че визираният в ЕФ такъв е адресът на Х.. При направена от съда справка в ТР това е адресът, на който е регистрирано търговското дружество. Като индивидуализиращи белези са посочени както ЕГН, така и ЕИК. В заключение от съдържанието на ЕФ не може по несъмнен начин да се направи заключение кое е лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, а този факт не следва да буди каквито и да било съмнения. Дори РС е изпитал колебания при конституирането на страните с оглед тази слабост на акта. Не може от вида на санкцията /глоба/ да се съди за това, кое е привлеченото към АНО лице. Напълно възможно е в противоречие с правните норми глоба да е била наложена и на ЮЛ, чиито данни – наименование, „постоянен адрес“, ЕИК, са вписани в ЕФ и това би било самостоятелно основание за отмяна на същия.

Според чл. 189, ал. 5 електронният фиш се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В процесния фиш не е посочено коя от хипотезите на чл. 188 е налице. Този фиш не съдържа изобщо препратка към чл. 188 от ЗДвП, за да се правят поне на това основание евентуални изводи за собственика на автомобила, респективно – виновното лице и лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, както и за основанието, на което то се привлича към такава. По делото не са представени доказателства кога и по какъв начин, както и на кого е връчен ЕФ. В допълнение към липсата на доказателства за собственост на процесното МПС, които следва да са приложени към преписката, волята на наказващия орган действително остава неясна, а тя не следва да се тълкува и да се извлича посредством аналогии и предположения, а да е ясно и безспорно заявена.

В заключение настоящият съдебен състав намира, че като е потвърдил процесния ЕФ, страдащ от така изложените по-горе пороци, първоинстанционният съд е издал незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, в едно с потвърдения с него електронен фиш.

 

С оглед изхода на правния спор обосновано е искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции, като съдът взе предвид, че процесуалният представител не се е явявал, а само е изготвял жалби до РС и до АСГ, с оглед на което и на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения настоящият съдебен състав намира, че в негова полза следва да се присъдят разноски от по 100.00 лв. за всяка съдебна инстанция.

 

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в и чл. 63д от ЗАНН, Административен съд Габрово

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „Ем Би Кей Груп“ ООД, София, ЕИК: ********* и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОТМЕНЯ Съдебно решение № 198 от 06.12.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 692 от 2023 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 7829870, издаден от ОД на МВР – Габрово, с който съдът е приел, че на касатора П.П.Х. ***, с ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 100.00 лв. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.1, т. 3 от Закона за движението по пътищата.

ОТМЕНЯ същият Електронен фиш.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Габрово да заплати на адвокат Ц.Г.Т. с личен адв. номер **********, с адрес на кантора: гр. София, ул. „Триадица“ № 6, ет. 3, офис 310, ЕГН: **********, деловодни разноски за съдебно представителство в размер на 200.00 /двеста/ лв., по 100.00 /сто/ лв. за всяка съдебна инстанция.

           

Решението е окончателно. 

           

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.

 

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                              

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                     

 

                                                                                                            2.