Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........................
Гр. София, 04.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание при закрити врата,
проведено на пети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 667 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. ТЗ.
Подадена е молба по чл.625 ТЗ от Изпълнителна
агенция Главна инспекция по труда за откриване на производство по
несъстоятелност на Р.К. АД на основание неплатежоспособност, евентуално поради
свръхзадълженост.
Молителят твърди, че ответникът има
непогасени задължения за заплащане на
трудови възнаграждения към повече от една трета от служителите си, като
забавата на плащане е продължила повече от три месеца. Твърди да е извършил
проверка в рамките на законовите правомощия на агенцията, като на ответното
дружество са дадени съответни предписания във връзка с изплащане на
възнагражденията. В отговор на предписанията ответникът чрез законния си
представител е направил признание, че е в невъзможност да изпълни задълженията
си. Молителят твърди, че ответното дружество не разполага с достатъчно ликвидно
имущество, за да покрива текущите си задължения, както и че имуществото му е
недостатъчно да покрие паричните му задължения.
Ответникът не е депозирал отговор. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител не оспорва изложените
твърдения в молбата по чл.625 ТЗ относно неизплащане на възнаграждение на
служителите, както и че не разполага с парични средства, за да ги изпълни.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема следното от
фактическа и правна страна:
По аргумент от чл.608, ал.1 и 3 ТЗ откриването на производство по
несъстоятелност по молбата в хипотезата на неплатежоспособност е предпоставено
от доказване по делото от страна на молителя, че има изискуеми парични вземания
срещу ответника-търговец, произтичащи от
и/ или отнасящи се до търговска сделка или последиците от нейната
действителност, прекратяване или разваляне, както и от установяване по делото
на трайна и обективна невъзможност на ответника да изпълнява свои изискуеми
парични задължения по такава сделка, публични задължения /към държавата или
общината/, свързани с търговската дейност или частни държавни вземания, или задължения за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не са изпълнени в
продължение на повече от два месеца, като законът установява
презумпции за наличие на състоянието при
спиране на плащанията на задължения от посочения вид, неизпълнение на
задължението за обявяване на годишни финансови отчети за период от три години
преди датата на подаване на молбата за откриване на производство, както и в
случаите, в които вземания на кредитор, установени с влязъл в сила съдебен акт,
са останали частично или изцяло неудовлетворени в хода на образувано
изпълнително производство за принудителното им събиране в продължение на повече
от 6 месеца.
Установените от закона презумпции служат за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца, поради което и ответникът носи тежестта да докаже по делото, че
затрудненията му са временни.
По отношение състоянието „свръхзадълженост“, относимо към
капиталовите дружества, следва да се установи дали имуществото на длъжника е
достатъчно, за да покрие паричните му задължения, независимо от тяхната
изискуемост.
От вписванията в Търговския регистър се установява, че ответникът
по молбата има качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 ТЗ, а
именно акционерно дружество. Съгласно вписвания в търговския регистър предмет
на дейност, както и от съгласно заключението на икономическата експертиза,
търговската дейност на ответника е в областта на разработването на хардуерни и
софтуерни системи и програми.
От служебно изисканите справки от Агенция по вписвания, СДВР и НАП
се установява, че за ответника не са открити вписвания, отбелязвания и
заличавания в имотния регистър, като е регистрирано едно ППС като негова
собственост. Установява се, че не са извършвани данъчни ревизии, но за събиране
на публични задължения в общ размер на 41211,60 лв. са наложени обезпечителни
мерки.
С молбата са представени съставени от ответното дружество
ведомости за заплати за периода м.09.2014 г. – м.08.2017 г., заверени от
представляващия дружеството, от които се установява начисляването на трудови
възнаграждения на служители за същия период. Ведомостите не съдържат подпис на
служители за получаване на сумите, поради което и установяват единствено
възникване на задълженията на ответника, но не и тяхното погасяване.
В хода на проверката, извършена от Изпълнителна агенция Главна
инспекция по труда, ответното дружество е направило изявление чрез своя законен
представител – изпълнителния директор Росен Коларов в писмена форма и на датата
18.10.2017 г., което съдържа признание, че за периода на проверката септември
2014 г. – август 2017 г. в дружеството не са изплащани възнаграждения на
работниците и служителите. Тези обстоятелство се признават и в хода на процеса,
а се установяват и от заключението на икономическата експертиза, което не е
оспорено и което установява, че възнаграждения на служители не са изплащани от
месец септември 2014 г.
Следователно по делото се установяват предпоставките на
презумпцията за неплатежоспособност по чл.608, ал. 1, т. 4 ТЗ.
Ответникът, който носи тежестта да обори презумпцията не установява
по делото, че затрудненията му са временни.
От заключението на икономическата експертиза се установява, че
освен задълженията към служителите и членовете на органите за управление, които
са в общ размер на 529221,71 лв. за периода м.09.2014 г. – м.08.2018 г., ответното
дружество има непогасени задължения в общ размер на 711494,85 лв. към кредитори
по договори за заем. Структурата на активите и пасивите сочи, че единствено
през 2013 г., в която дружеството е учредено, краткотрайните и дълготрайните му
активи са в съотношение 2:1, което позволява на дружеството да има
производствена мощност и добра ликвидност. От 2014 г. в структурата на активите
преобладават дълготрайните, като вещото лице е установило, че като такива са
заприходени хардуерни и софтуерни системи, които обаче поради проявени недостатъци,
са негодни да генерират приходи. Това се е отразило и на пасива, като от
съотношение 40:60 на собствения към привлечения капитал, с ежегодно намаляване
на собствения капитал за сметка на привлечения дружеството е декапитализирано,
като собственият му капитал е отрицателна величина.Съгласно заключението
коефициентът за обща ликвидност е над единица единствено за 2013 г., след което
за всяка от следващите години и към м.10.2018 г., когато е изготвено
заключението, коефициентът значително намалява, като за 2014 г. е 0,52, за 2015
г .- 0,35, за 2016 г. – 0,25, за 2017 г. – 0,20
и към м.10.2018 г. – 0,13.
Съответно по делото се установява и че имуществото на ответното
дружество считано от края на 2014 г. и до края на изследвания период е
недостатъчно да покрие паричните му задължения, като съдът възприема третия
вариант на заключението относно съпоставката на активите и задълженията, тъй
като той отчита всички активи, а не само краткосрочните, респективно коригира
стойността на дългосрочните активи с приспадане на стойността на
нефункциониращия хардуерен и софтуерен продукт, който е заведен по баланса като
дълготраен актив, макар и да не представлява готов и функциониращ актив.
Следователно по делото се установява, че ответното търговско
дружество се намира в състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост, което
е необратимо и трайно, поради което и по отношение на него следва да се открие
производство по несъстоятелност.
Съдът намира, че състоянието „неплатежоспособност“ и „свръхзадълженост“
са възникнали едновременно, а именно на 31.12.2014 г., към който момент дружеството
вече е в тримесечно просрочие на задълженията си към служителите,
краткотрайните му активи са недостатъчни за погасяване на текущите му
задължения, като коефициентът за обща ликвидност е 0,52, а цялото му имущество
е недостатъчно да покрие всички парични задължения, поради което и
производството следва да се открие и на двете основания, които не се изключват.
По делото липсват доказателства, че
ответникът има налично ликвидно имущество, което да покрие началните разноски
за възнаграждение на синдик и издирване и оценка на имуществото. Кредиторите и
длъжникът не са привнесли началните разноски за развитие на производството по
несъстоятелност в дадения от съда срок /определение по чл.629б ТЗ/, поради
което по отношение на ответника следва да бъде постановено решение по чл.632,
ал.1 от ТЗ.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и
СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на Р.К. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, партер и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА ИМ ДАТА– 31.12.2014
г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, по отношение на Р.К. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
партер.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Р.К. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
партер .
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на
дейността на предприятието на Р.К. АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, партер
ПОСТАНОВЯВА
обща
възбрана и запор на имуществото на Р.К.
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, партер
СПИРА
производството
по т.дело №667/2018 г. по описа на СГС, VI-21 състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен
срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър, както и в имотния регистър, на
основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: