Р Е Ш Е Н И Е
С., 21.03.2009г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-7 състав в заседание на двадесет и първи
март през две хиляди и
девета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д.М.
при участието на секретаря А.Г., като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №0777
по описа на СГС за 2006 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 19
ал.3 ЗЗД.
В
исковата си молба срещу ДП „Транспортно строителство и възстановяване” и
Министерство на транспорта, ищецът „СТС”ООД излага и поддържа следните
твърдения:
На
28.12.2001г. между ищеца и Войските на
Министерство на транспорта, е сключен в
писмена форма предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот : Апартамент
№108, в жил.блок 53, построен върху парцел първи от кв.9 м.Д., район И. в гр.С.,
представляващо ателие-мезонет със застроена площ от 107.36 кв.м.м ведно с
1.215% ид.ч. от общите части на сградата и толкова части от правото на строеж,
за цена 19 324.80 щ.д.- левова равностойност, с ДДС. На 29.12.2001г. и на
16.01.2002г. по сметките на поделение 58900 била преведена сумата от 12 756
лв., равняваща се на 5 749.55 щ.д. по курса на долара на БНБ към 20.01.2001г..
Правоприемник на продавача е ДП „Транспортно строителство и възстановяване”
според Закона за преобразуване на Транспортните войски обн.ДВ бр.57/2000г.. На
ищеца било отказано сключването на окончателен договор поради липса
на правилник за дейността и структурата на държавното предприятие. След
публикуването на такъв правилник в ДВ бр.13/2002г. започнала кореспонденция
между ищеца и Министъра на транспорта, Председателя на Управителния съвет на
предприятието и главния директор. На 20.10.2004г. „СТС”ООД получило писмо, с
което председателя на управителния съвет на ДП „ТСВ” уведомявал, че съгласно
Протокол №46/07.10.2004г. Управителният съвет на предприятието е взел решение
да се финализира продажбата на апартамента- предмет на сключения предварителен
договор. На 14.12.2004г. ищецът е уведомил писмено председателя на управителния
съвет на ДП „ТСВ” за отказа на главния директор на предприятието да подпише
окончателен договор. На 22.02.2005г. ищецът бил уведомен от ответника, че
пазарната стойност на имота е 72 000 лева. Според „СТС”ООД тази цена е различна
от уговорената в предварителния договор, поради което поведението на първия
ответник е противоправно. Моли съда да постанови решение, с което да обяви за
окончателен сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
като се задължи ДП „ТСВ” да посочи банкова сметка за превеждане на остатъка от
сумата по предварителния договор, ведно с направените съдебни разноски. С
писмена молба от 27.04.2007г. ищецът е привлякъл като ответник при условията на
евентуалност- Министерство на транспорта.
Ответникът
ДП „ТСВ”-редовно уведомен, чрез процесуален представител оспорва предявения иск
като твърди, че не е пасивно процесуално-правно легитимиран, тъй като
действащият в този момент правилник забранява на УС на ДП да сключва договори
за продажба на имоти. Комептентен за това е Министъра на транспорта, респ.
същият е пасивно легитимиран да отговоря по предявения иск.
Ответникът-
Министерство на транспорта, редовно уведомен, не изпраща представител и не
ангажира становище по иска.
Съдът,
след като разгледа представените от страните доказателства и прецени същите
съобразно доводите на страните и разпоредбата на чл.188 ал.1 ГПК отм., намира
за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
Протокол №9 от 24.04.1978г. на Изпълнителния комитет на Софийски градски
народен съвет, е взето решение за определяне на бл.53 в кв.9 в жк Червена
звезда /сега „И.”/ за нуждите на Министерството на транспорта. Видно от
издаденото от Столичен народен съвет Разрешение за строеж №253 от 01.08.1983г.,
е разрешено на Министерство на транспорта – СО „Транскомплект”, да се извърши
предвиденото в проект на УАГ от 06.07.1983г.- жил.блок 53 в кв.9, „Червена
звезда”. Със Заповед №РД-08886 от 06.10.1998г. на Министъра на транспорта, на
основание чл.18 от Закона за собствеността и чл.95 от Правилника за прилагане
на закона за държавната собственост, във връзка с изграждането на въвеждането в
експлоатация на бл.53 в кв.И., е възложено на Войските
на МТ да доизградят и въведат в експлоатация бл.53, като средствата за това
бъдат набрани от Войските на Министерство на транспорта чрез предварителни
договори с потенциални купувачи- физически или юридически лица. В т.5 от заповедта е предвидено Войските на
министерството на транспорта да сключат предварителни договори с потенциални
купувачи до 15 ноември 1998г.. Със Заповед №РД-08657 от 04.09.2000г. на
министъра на транспорта е наредено да се прехвърли безвъзмездно на Войските на
Министерство на транспорта учреденото в полза на министерството право на строеж
с Разрешение на ИК на СГНС от 1978г. и решение на СОС /цитирани по-горе/. Със
заповедта е вменено на Началника на войските да се разпореди с прехвърленото
право на строеж като в договорите за продажба на отделните обекти се прехвърлят
и съответните идеални части от правото на строеж. С Разрешение за ползване №428
от 02.10.2000г. на ДНСК е разрешено ползването на жилищен бл.53 в кв.И.. На
28.12.2001г. между Войски на министерство на транспорта, представлявани от
началника на Главния щаб- като продавач, и „СТС”ООД със седалище в гр.С., е
сключен в писмена форма Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот. В договора продавачът е обещал да прехвърли в предвидената в чл.18 от
Закона за собствеността писмена форма за валидност правото на собственост върху
следния имот: Апартамент №108, в жил.блок 53, построен върху парцел І от кв.9,
м.Д., районИ., гр.С., представляващ мезонет със застроена площ от 107.36 кв.м.,
при съседи: югоизток-фасада, югозапад-фасада, отдолу- ап.102, заедно с избено
помещение №73, със застроена площ от 3.38 кв.м., при съседи: югоизток-мазе №72,
югозапад- фасада, северозапад- мазе №74, североизток-коридор, отгоре –магазин
№4, отдолу-мазе №110, ведно с припадащите се 1.215 ид.ч. от общите части на
сградата и толкова идеачни части от правото на строеж за сумата 19 324.80 щ.д.
с вкл.ДДС. Уговорено е ,че плащането ще е в лева по курса на долара в деня на
плащането. Не е уговорен срок, в който купувачът следва да преведе по банков
път цената на имота. Предвидено е купувачът да внесе и 2% от стойността на
имота като „режийни разноски”. Не се оспорва от ответната страна, че по касов
път на 29.12.2001г. „СТС”ООД е внесло по посочената в т.3 от предварителния
договор банкова сметка на поделение 58900, сумата от 4500 лева. Не се спори
също, че ищецът е платил през м.януари отново по касов път и отново по сметка
на посоченото поделение сумата от 8256 лева-авансово плащане на цената на
ап.108 в жил.бл.53 в кв.И.. За платените суми са издадени и данъчни фактури- №
44139/29.12.2001г., и № 44526/16.01.2002г.. По силата на Закон за преобразуване на строителните войски,
войските на министерството на транспорта и войските на комитета по пощи и
далекосъобщения в държавни предприятия /обн. ДВ. бр.57 от 14 юли
2000г./, са закрити като структура
Войските на Министерство на транспорта, като на тяхно място е създадено
Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване”. Видно от
разменената между първия ответник и ищеца кореспонденция след създаването на
държавното предприятие, „СТС”ООД е канило многократно ответника да се сключи
окончателен договор за покупко-продажба на процесния имот.Не се спори между
страните, че Управителният съвет на предприятието е взело решение относно
финализиране на договора в протокол №46/2004г. на свое заседание, но самото
решение не е представено по делото и няма документи, приети като писмени
доказателства по делото, от които да се извлече съдържанието на това решение.
Видно от писмо на ищеца до Министерство на транспорта вх.№269/14.12.2004г.,
отправено до главния секретар на министерството в качеството му на Председател
на УС на ДП „ТСВ”, между страните по договора е имало преговори относно цената
на имота и изготвянето на нова актуализирана оценка. В отговор на Жалба на
„СТС”ООД от 05.02.2004г. до Министъра на транспорта и съобщенията, Министерство
на транспорта и съобщенията е изпратило до ищеца писмо
изх.№13-00-269/15.04.2004г., в което последния е уведомен, че според
действащото законодателство, за издаването на решение за разпореждане с актив
на предприятието от министъра на транспорта, е необходимо наличието на две
предпоставки: решение на управителния съвет на предприятието за разпореждане с
дълготраен материален актив и предложение на главния директор на предприятието
на основание решението на управителния съвет, отправено до минисътра за
разпореждане. С молба от 04.01.2005г., което не е оспорена от ответниците,
ищецът е поискал от Управителя на ДП „ТСВ” да бъде посочена банка и банкова
сметка в долари на предприятието с цел довнасяне на сумата по сключения
предварителен договор от 28.12.2001г.. Видно от писмо изх.№114/14.01.2005г. от
главния директор на предприятието до ищцовата страна, продавачът е отклонил
молбата, като е предложил да бъде договорена между страните нова цена, след което
да се връчи по реда на ГПК заповед за определяне на купувача. С писмо до
„СТС”ООД от 22.02.2005г. главният директор на ДП „ТСВ” е уведомил ищеца, че
пазарната стойност на имота е 57 635 лева, представляваща разликата от
пазарната оценка и сумата от 12 756 лева-внесена от купувача авансово. Отделно
от това е посочено, че се дължи и сумата от 14 365 лева –цена на право на
строеж. Тоест, общо дължимата от купувача, без дължимите такси и данъци, цена
за уговорения недвижим имот, е 72 000 лева. В своя отговор на това писмо ищецът
е уведомил ответника, че предложените условия са неприемливи. По делото
са приети две заключения на СТЕ, според които средната пазарна цена за периода
2001-2002г. на апартаментите в кв.Д. /общинаИ./, е 580 лв./кв.м., а пазарната
цена на процесния недвижим имот- апартамент №108 в бл.53, към момента на
изготвяне на второто заключение на СТЕ- 15.11.2008Г., е 62 990 лева.
Съдът,
въз основа на така установените
релевантни за спора факти, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният
иск при условията на
субективно пасивно евентуално съединяване е с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД- за обявяване
окончателен сключеният на 28.12.2001г. между Войски на Министерство на
транспорта и „СТС”ООД Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, съставляващ Апартамент №108 в бл.53 в кв.И.
с площ от 107 кв.м.. Ищецът, като страна по така сключения предварителен
договор, притежава преобразуващото право по бл.19 ал.3 ЗЗД да предяви
конститутивен иск за сключване на окончателен договор. В този смисъл искът спрямо първия ответник е
допустим. За да бъде уважен този иск следва ищецът следва да докаже, че между
страните е сключен валиден предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, както и че са налице всички законови предпоставки към момента на
предявяване на този конститутивен иск за прехвърляне правото на собственост. По силата на чл.19 ал.1 ЗЗД
предварителният договор следва да е в писмена форма, която е форма ad
solemnitatem, само в случай че за окончателния договор се изисква нотариална
форма или нотариална заверка на подписите. В разглеждания случай писмената
форма е налице и договорът не е нищожен поради липса на форма. Законът изисква
също предварителният договор да съдържа всички уговорки за съществените условия
на окончателния договор /чл.19, ал.2 ЗЗД/. Така предварителният договор следва
да съдържа уговорки за вещта и цената. Причината за това разрешение се обяснява
с потестативното право, което чл.19 ал.3 от ЗЗД урежда-ако съществевото
съдържание на договора не е уточнено, съдът не може да замести с решението си
окончателния договор. В случая страните по обещателната сделка са
индивидуализирали достатъчно имотът, правото на собственост върху който ще се
прехвърли в предвидената в чл.18 от Закона за собствеността форма- писмена, без
нотариална форма. Съдържат се уговорки и
относно цената и начина на плащане. Не е уговорен срок за подписване на
окончателен договор, който видно от приетото от страните в т. 5 от
предварителния договор, е поставен в зависимост от плащането на цялата цена на
имота- 19 324.80 щ.д.. Липсата на подобна уговорка обаче не води до
недействителност на договора. Задължение на съда при иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД е
да провери наличието на всички предпоставки да прехвърлянето на имота и преди
всичко дали отчуждителят е собственик на този имот. От събраните по делото
доказателства може да се приеме, че в полза на Войските на Министерство на
транспорта е прехвърлено валидно право на строеж за изграждане на блок 53 в кв.И.,
което право е учредено в полза на
Министерство на транспорта. Универсален правоприемник на Войските на Министерство на
транспорта, съгласно чл.1 т.2 на Закон
за преобразуване на строителните войски, войските на министерството на
транспорта и войските на комитета по пощи и далекосъобщения в държавни
предприятия, вр.пар.2 т.2 от ПЗР на същия закон, на правата и задълженията по
отношение на трети лица, е ответникът Държавно предприятие „Транспортно
строителство и възстановяване”. Поради естеството на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД
страни по производството могат да бъдат и частните и универсалните
правоприемници на страните по предварителния договор. Несъмнено е, че ищецът е
трето лице, по отношение на което закритите войски са поели задължение в
сключения преди закриването им предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, да прехвърлят собствеността върху имота. Приемството по
отношение на сключения на 28.12.2001г. договор е неоспоримо. В този смисъл
съдът приема, че е налице материално-правна легитимация на ответника ДП „ТСВ” да отговаря по предявения иск.
Според трайната съдебна практика
на ВКС, съобразността на предварителния договор със закона се преценява към
момента на постановяване на решението по конститутивния иск по чл.19 ал.3 ЗЗД.
По времепредявяването му, както и към момента на постановяване на настоящото
решение, е в сила Закона за преобразуване на строителните войски, войските на
министерството на транспорта и войските на комитета по пощи и далекосъобщения в
държавни предприятия, както и издадения в изпълнение на закона Правилник за
дейността и структурата на ДП”ТСВ”. Съгласно чл. 2 от закона, вр.чл.7 ал.1 т.1
от правилника, правата на собственост на
държавата в предприятието се упражняват от министъра на транспорта. Съгласно
чл.12 ал.1 от закона и чл.7 ал.1 от правилника, органи на управление на
предприятието са : министъра на транспорта, управителния съвет и главния
директор. Според разпоредбата на чл.13 т.3 от закона вр.чл. 8 т.3 /ред.ДВ бр.1
от 2008г./ от правилника, в компетентността на министъра е да издава разрешения
за продажба на имоти, които са изградени или придобити от предприятието по реда
на Закона за държавната собственост и Правилника към Закона за държавната
собственост. Тези разрешения се издават въз основа на предложение от страна на
Управителния съвет на предприятието /на основание чл.11 т.7 от Правилника за
дейността и структурата на ДП”ТСВ”, като договора се сключва от главния
директор след издаване на разрешение за продажба от министъра. По делото не се
спори, че управителния съвет на предприятието-ответник е взело решение, касаещо
процесния предварителен договор, но същото не е представено от страните.
Доказателствената тежест за установяване на всички предпоставки за уважаване на
иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД е на ищеца. Съдът, доколкото липсват доказателства за
съдържанието на решението на управителния съвет, не може да установи дали
същото представлява предложение до министъра на транспорта за издаване на
разрешение за продажба на имота. Без значение е обаче дали има или няма
предложение на управителния съвет, страните не спорят, че разрешение на
министъра на транспорта за разпореждане с имущественото право на предприятието
чрез сключването на окончателен договор за покупко-продажба, не е издавано.
Смисълът на така установения ред за сключване на подобен договор, е в това, че
се касае за предприятие, което не е търговско дружество съгласно чл.62 ал.3 ТЗ,
и същото включва в патримониума си вещи- публична или частна държавна
собственост. Правата на собственост на държавата в това предприятие се
упражняваТ от министъра на транспорта, т.е. той представлява едноличния
собственик и в този случай съдът следва дали да установи дали е налице съгласие
от страна на собственика за прехвърляне на собствеността върху процесния имот.
Тоест, най-късно към момента на постановяване на ход по същество по делото,
следва да е налице разрешение на министъра на транспорта за отчуждаване на
вещното право- предмет на сключения предварителен договор. Страните не спорят,
че такова разрешение на липсва. Липсата на разрешение на принципала е пречка да
се уважи предявеният иск доколкото същото е част от законоустановен
административен ред за сключване на разпоредителни сделки с имоти на
предприятието и същият е противопоставим на лицето, което е страна по
предварителния договор. /Така Решение №603/2007г. на ВКС по т.д.№244/2007г.,
Решение №902 от 23.12.2005г. на ВКС по д.№183/2005г. ТК, ІІ о., докл.К.Я./.
Затова при отказ на министъра да издаде такова разрешение насрещната страна по
договора има право да обжалва отказа по административен ред. Действително,
ответника ДП „ТСВ”, като приемник на правата и задълженията на Войски на
Министерство на транспорта по отношение на трети лица по силата на закона, е
поел задължение да сключи окончателен договор, но насрещното право на „СТС”ООД
не е притезание, а преобразуващо право да се иска по съдебен ред сключването на
окончателен договор –чл.19 ал.3 ЗЗД. Затова и съдът е задължен да изследва
всички предпоставки за прехвърляне на вещното право. В случая именно поради
това липсата на разрешение на министъра за продажба на имота е пречка за
настъпване на вещноправния ефект на предварителния договор с уважаването на
иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД.
Доколкото
предявеният срещу ДП „ТСВ” главен иск е отхвърлен от настоящия състав, следва
да се разгледа предявеният при условията на евентуалност иск със същото правно
основание срещу Министерство на транспорта. Така предявеният евентуален иск е
недопустим. Както се спомена по-горе искът по чл.19 ал.3 от ЗЗД се води между
страните по предварителния договор, като е допустимо в процеса да участват
частните и универсалните правоприемници на страните по договора. Видно от
събраните по делото доказателства, Министерство на транспорта не е страна по
предварителния договор, нито е правоприемник на продавача по договора. Поради
това искът следва да се остави без уважение.
При
този изход на спора на ищеца не следва да се присъждат направените от него в
производството разноски. Ответниците не са претгендирали присъждане на разноски
, поради което съдът не следва да ангажира отговорността на ищеца за това
съобразно чл.64 ал.2 ГПК отм..
Воден
от горното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „СТС”ООД, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.В. №63
ет.6, рег.по ф.д.№15623/1995г. на СГС, ФО, срещу ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ
„ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ”, със седалище и адрес на управление
в гр.С., бул.*** №114Б, рег.по ф.д.|№855/2002г. на СГС, ФО, иск с правно
основание чл.19 ал.3 Закона за задълженията и договорите- за обявяване
окончателен сключеният на 28.12.2001г. между Войските на Министерство на
транспорта и „СТС”ООД Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, отнасящ се за Апартамент №108, в жил.блок 53, построен върху парцел І от
кв.9, м.Д., район И., гр.С., представляващ мезонет със застроена площ от 107.36
кв.м., при съседи: югоизток-фасада, югозапад-фасада, отдолу- ап.102, заедно с
избено помещение №73, със застроена площ от 3.38 кв.м., при съседи:
югоизток-мазе №72, югозапад- фасада, северозапад- мазе №74,
североизток-коридор, отгоре –магазин №4, отдолу-мазе №110, ведно с припадащите
се 1.215 ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото
на строеж, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „СТС”ООД, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.В. №63
ет.6, рег.по ф.д.№15623/1995г. на СГС, ФО, срещу МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА,
гр.С., ул.***”№9, при условията на евентуалност иск с правно основание чл.19
ал.3 Закона за задълженията и договорите- за обявяване окончателен сключеният
на 28.12.2001г. между Войските на Министерство на транспорта и „СТС”ООД
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, отнасящ се за
Апартамент №108, в жил.блок 53, построен върху парцел І от кв.9, м.Д., районИ.,
гр.С., представляващ мезонет със застроена площ от 107.36 кв.м., при съседи:
югоизток-фасада, югозапад-фасада, отдолу- ап.102, заедно с избено помещение
№73, със застроена площ от 3.38 кв.м., при съседи: югоизток-мазе №72, югозапад-
фасада, северозапад- мазе №74, североизток-коридор, отгоре –магазин №4, отдолу-мазе
№110, ведно с припадащите се 1.215 ид.ч. от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж, като недопустим.
Решението подлежи на обжалване пред
САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: