РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. гр.Мадан, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Володя Янк. Янков
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Володя Янк. Янков Гражданско дело №
20215430100166 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл.221, ал.2 и ал.4, т.2 КТ.
Ищеца твърди в исковата си молба, че с трудов договор АС № **/********г.,
ответника Н. З. К. е бил назначен в „*********” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр. С., ж.к. „******“, ул. „********“ № *, бл.**, ап.*, представлявано от
проф. д.ик.н. д.в.н. д.с.н. инж. В. К. Т.-изпълнителен директор на длъжност „общ работник
строителство на сгради” с място на работа „*******” ЕАД - Търговско пълномощничество
гр. П., Жълто училище - гр. П., като договорът е бил сключен със срок до завършване на
определена работа.
Твърди се още, че от ******** год. ответника Н. З. К. е спрял да ходи на
работа, като не се е явявал на свето работно място и не е полагал труди че след спазване на
изискванията в Кодекса на труда за провеждане на дисциплинарно производство спрямо Н.
З. К., със Заповед № **/******** г., на основание чл.ЗЗ0, ал.2, т.6 вр. чл.190, ал.1, т.2 и
чл.188, т.З от Кодекса на труда и при спазени изисквания на чл.193, ал.1 от КТ, същият е бил
уволнен дисциплинарно.
Твърди се, че в заповедта е посочено, че лицето дължи обезщетение на
работодателя на основание чл.221, ал.2 от КТ.
Сочи, че заповедта е била връчена на ответника на ******** г. и че със
Заповед № **/******** г. е била изменена Заповед № **/ **********г. поради допусната в
нея явна фактическа грешка, касаеща датата на нейното издаване, а именно вместо
*********г. следва да се чете ******* г., като Заповед № **/******** г. е била връчена на
ответника Н. З. К. на ********** г., като Заповедта не е била оспорена пред съда относно
нейната законосъобразност, поради което и същата е влязла в законна сила.
Сочи се, че от ********* г. - датата, на която ответника Н. З. К. е спрял да
ходи на работа до ********* г. - датата на издаване на Заповед № **/********* г., изменена
със Заповед № **/********** г., в „*******” ЕАД не е било назначавано друго лице на
заеманата от ответника длъжност, видно от приложената справка от НАП, поради което
ищецът, в качеството му на работодател, е търпял вреди от неявяването на ответника Н.З. на
работа и от неизпълнението на трудовите му задължения.
Твърди се още, че тъй като трудовият договор е бил сключен до завършване на
1
определена работа, след като ответника е спрял да посещава работното си място и да
изпълнява трудовите си задължения, реализирането на възложената работа очевидно не е
било изчерпано, поради което работодателят отново е търпял вреди.
Сочи, че на ********** г. е било изпратено писмо изх. № **/******* г. до
ответника, в което същият е поканен доброволно да заплати дължимото от него обезщетение
по чл.221, ал.4, т.2 вр. ал.2 от КТ в размер на ********* лв. Н.К. е отказал да получи
писмото, видно от приложеното известие за доставяне от дата ******* г.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника Н. З. К.
ЕГН ********** да заплати на „*******" ЕАД, ЕИК: ********* сумата от *******лева
/*********** лв. и ** ст. /, представляващи обезщетение за настъпилите за „********" ЕАД,
ЕИК: ********** действителни вреди, вследствие на неявяването на Н. З. К. ЕГН
********** на работа от ********г. до ****** г. - датата на издаване на Заповед № ** от
********* г., изменена със Заповед № ** от ******** г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението, както
и да бъде осъден да заплати направените разноски по водене на делото.
Ищеца р.пр. не изпраща представител, като поддържа иска си с писмено
становище.
За ответника адв. Ч. оспорва предявения иск.
Съдът след като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата
на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
По делото не се спори, че ответника с трудов договор АС № **/********* г., е
бил назначен в „********” ЕАД на длъжност „общ работник строителство на сгради” с
място на работа „*****” ЕАД - Търговско пълномощничество гр. П., Жълто училище - гр.
П., като договорът е бил сключен със срок до завършване на определена работа. Няма спор,
че от ********** год. ответника Н. З. К. е спрял да ходи на работа, като не се е явявал на
свето работно място и не е полагал труд и че със Заповед № **/********г., изменена със
Заповед № **/******** г., на „*********” ЕАД, на основание чл.ЗЗ0, ал.2, т.6 вр. чл.190,
ал.1, т.2 и чл.188, т.З от Кодекса на труда същият е бил уволнен дисциплинарно, като със
Заповед № **/******** г., изменена със Заповед № **/******* г., на „******” ЕАД е
връчена на ответника Н. З. К. на ******** г. и Заповедта не е била оспорена пред съда
относно нейната законосъобразност, поради което и същата е влязла в законна сила.
Ищеца „********” ЕАД - Търговско пълномощничество гр. П., Жълто
училище - гр. П. не е назначавано друго лице на заеманата от ответника длъжност, видно от
приложената справка от НАП
По делото е назначена и изслушана СИЕ, от която се установява, че ответника
Н.К. е получил трудово възнаграждение единствено за месеците – септември и октомври,
т.е. за месец ноември- от 1 до 25 ноември тази заплата не му е изплатена и това
възнаграждение е задържано от работодателя, като в заключението на вещото лице, изрично
се посочва, че не може да бъде определен срока на договора.
Вещото лице уточнява, че в документите прегледани от него не се уточнява
какъв е обема на работата и не е конкретизирано точно каква работа следва да извърши и
къде, точно, като не може да уточни поради какви причини работодателят е бездействал и е
чакал и не е назначил друго лице за извършване на работата.
При така установеното съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 221, ал. 2, във вр. с ал. 4, т. 2 КТ.
Искът е неоснователен поради следните съображения:
Съгласно чл.221, ал.2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в
размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. С това обезщетение
се репарират вредите, които работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото
правоотношение по вина на работника или служителя. Задължението за обезвреда им се
възлага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, които са основания за
налагане на дисциплинарно наказание уволнение при прекратяване на трудовото
правоотношение. Оправданието на такова обезщетение се състои във виновното поведение
на работника, в резултат на което работодателят се е лишил от работна сила. Неговото
предназначение е да обезвреди работодателя за рязкото му и внезапно лишаване от
2
работната сила на съответния работник, към което работодателят е пристъпил поради
виновното поведение на работника или служителя. В зависимост от вида трудово
правоотношение, страна по което е бил съответния работник, дължимата от работника
обезвреда се определя по два начина:
При безсрочен трудов договор – закона определя точния размер на
обезщетение – брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срока на
предизвестието.
При срочен трудов договор – съдът следва да установи размера на
действителните вреди, които работодателят е понесъл в резултат на дисциплинарното
уволнение на провинилия се работник.
От това уточнение е видно, че ако ответника по делото бе страна по безсрочен
трудов договор, то дължимото обезщетение е формално определено и съдът следваше да
просто да приложи разпоредбата на чл.221, ал.2, пр.1 КТ без да се интересува от
действително причинените вреди. Но тъй като в случая се касае за дисциплинарно уволнен
работник, който е бил страна по срочен трудов договор-до завършване на определена
работа, то за съда възниква задължението да установи, а ищецът – задължението да докаже
по пътя на пълното главно доказване действителния размер на вредите, които е претърпял в
следствие на дисциплинарното уволнение на провинилия се ответник.
По делото безспорно се установи, че на ответника е наложено дисциплинарно
наказание "Дисциплинарно уволнение" поради тежко нарушение на трудовата дисциплина.
Безспорно е установено виновното поведение на ответника, но за да бъде уважен искът по
чл.221, ал.2 КТ съществена предпоставка се явява доказването на действително претърпени
вреди от страна на работодателят, който трябва да докаже по безсъмнен начин, че в
следствие на отстраняването на работника търпи загуби. При това положение законът му
дава възможност да претендира обезвреда.
Ищецът не успя да проведе пълно главно доказване на обстоятелството, че
след уволнението на работника търпи имуществени вреди. Този извод се налага от серия
обстоятелства, следващи овакантяването на работното място. Така например след
дисциплинарното уволнение на ответника се освобождава едно работно място, но въпреки
това ищецът-работодател не е назначавано друго лице на заеманата от ответника длъжност,
видно от приложената справка от НАП.
В настоящия случай работодателят отстранява един от работниците си, но не
демонстрира необходимост от назначаването на нов, който да замени отстранения. От това
пък следва извода, че работодателят не е изпитвал нужда от нов работник, който да поеме
освободената позиция. Не се сочат от работодателя доказателства, че в резултат на
уволнението на ответника, работодателят е възложил изпълняваната от ответника работа на
други работници, което да е наложило изплащане на допълнително трудово възнаграждение
или каквито и да е финансови компенсации. Такива данни не се сочат и не се твърдят.
От фактическите констатации по делото се изясни, че ответникът е заемал
своята длъжност при ищеца и назначението е станало със сключването на Трудов договор
ЛС № **/********* год., като Трудовия договор е срочен до завършване на определена
работа. След дисциплинарното уволнение ищеца не назначава друг работник, нито пък
възлага на изпълняваната от ответника работа на други работници, което да е наложило
изплащане на допълнително трудово възнаграждение или каквито и да е финансови
компенсации. Ако бе доказан подобен факт, то би се приело, че работодателят следва да
бъде обезщетен за времето от уволнението на ответника до постъпването на друг работник.
Както се установи, в настоящия случай няма данни работодателят да е правил опити да
търси да назначи други работници или да е възложил, изпълняваната от ответника работа на
други работници, което да е наложило изплащане на допълнително трудово възнаграждение
или каквито и да е финансови компенсации.
За да е налице хипотезата на чл.221, ал.2 във вр с ал.4, т.2 КТ необходимо е
работодателят да е имал нужда от нов работник, който да заеме освободеното място и през
този период от време да е търсил да назначи работник. За времето, когато работодателя е
бил лишен от предоставяне на работна сила той има право да иска да обезвреда от
провинилия се работник. В настоящия случай работодателят - ищец не доказа факта на
търсене на нов работник , нещо повече не доказа изобщо, че е имал нужда точно от такъв
работник.
Няма основание в такъв случай да бъде търсено обезщетение от провинилия се
3
работник, т.к. разпоредбата на чл. 221, ал. 2 във вр. с ал. 4, т. 2 КТ е категорична, че
обезвредата е в размер на действителните вреди. След като работодателят не доказа
конкретни вреди, няма как такива да бъдат присъдени, поради което искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът може да претендира
заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска.
Понеже в настоящия случай искът е изцяло неоснователен, ответникът има право да му
бъдат изплатени всички деловодни разноски по делото. Тъй като такова искане е заявено и
са представят доказателства за деловодни разноски, както и че е депозиран списък с
разноски на ответника, то ще следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника сумата в
размер на ***/******/ лева разноски за адвокатска защита.
По изложените съображения съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 221, ал. 2, вр. с ал. 4, т. 2 КТ като неоснователен
и недоказан искът, предявен от „********” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. „*******“, ул. „**********“ № *, бл.**, ап.*, представлявано от
проф. д.ик.н. д.в.н. д.с.н. инж. В. К. Т. - изпълнителен директор за заплащане на сумата от
*********** лв., представляваща обезщетение за вреди от оставането на ищеца без
работник за длъжността.
ОСЪЖДА „********” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр. С., ж.к. „******“, ул. „*********“ № *, бл.****, ап.*, представлявано от проф. д.ик.н.
д.в.н. д.с.н. инж. В. К. Т.-изпълнителен директор да заплати на Н. З. К., ЕГН **********
ответника сумата в размер на *** /********/ лева разноски за адвокатска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред С. окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
4