Определение по дело №3399/2017 на Районен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 310/8.2.2018г.

 

                                           гр. Ямбол, 08.02.2018 г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр.дело № 3399/ 2017 г.

 

Производството е по чл. 248 от ГПК. С определението си по в.ч.гр.д. № 15/2018 г. на ЯОС съдът е квалифицирал частната жалба като молба, с която се иска изменение на определението на ЯРС от 11.12.2017 г. за осъждане на молителя за заплащане на разноски.

В срока за отговор заинтересованата страна Д.К. оспорва молбата като недопустима.

Молбата е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК- за обжалване на определението, който съдът изрично е указал в него-че съвпада със срока за обжалване на решението. То е връчено на молителя на 02.01.2018 г., а жалбата, съдържаща искането по чл. 248 от ГПК, е подадена на 04.01.2018 г.- в рамките на 7-дневния срок, посочен в решението. Дори и да се касае за неправилно определен от съда срок за обжалване на определението, то на осн. чл. 62 ал.3 от ГПК извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. Не се касае за страна, която е поискала присъждане на разноски (задължена да представи списък с чл. 80 ГПК), а за страна, която е осъдена да заплати такива на съда. Поради това искането е допустимо.

Съдът счита, че искането е неоснователно. В протоколното си определение от 11.12.2017 г. съдът е приел, че молителят е освободен от държавни такси на основание чл. 84, т.1 ГПК, но не и от внасяне на съдебни разноски- изрично посочено в разпоредбата на закона (и в съдебната практика –Определение № 348/10.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 2715/2017 г. на ІV г.о. на ВКС, касаещо задължението на ДСП да заплаща разноски), поради което следва дължимата сума за възнаграждение на вещите лица в размер на 350,16 лв. (извън определената за внасяне от заинтересованата страна в размер на 200 лв., при окончателно възнаграждение от по 275,08 лв. на всяко вещо, т.е общо от 550,16 лв.) да бъде внесена от молителя. Съдът е отчел факта, че производството е охранително, но е изходил от това, че в тежест на молителя е да докаже наличието на основанията, изложени в молба за настаняване на детето извън семейството, въз основа на които е поискано това настаняване, респ. които факти съдът следва да установи, за да уважи молбата. Последното обуславя възлагане на разноските за експертизата върху тази страна. Следва да се посочи, че съдът е назначил комплексната експертиза не само по въпросите, поставени от заинтересованата страна, а и за установяване на факти, посочени в молбата на ДСП, които се оспорват, един от които е годността на Марияна К. да отглежда детето, което е настанено при нея. По делото са събрани медицински документи за лечението й в психиатричното отделение на МБАЛ-гр.Ямбол, за преценката на които съдът не разполага със специални знания. Освен това извеждането на детето от семейството му е извършено от ДСП поради негодността на майката и съжителят й да „гарантират сигурността му” в това семейство-т.е. да го отглеждат, доколкото то е било обект на физическо насилие там. Тези факти също са оспорени и подлежат на доказване от молителя. Съгласно чл. 195 ал.1 от ГПК съдът може да назначи експертиза и служебно, както е направил в случая с поставяне на въпроси за годността на изброените лица да отглеждат детето Константин Дианов Костадинов, и по-конкретно за наличието на психични заболявания или особености в психиката на лицата, създаващи опасност за детето- за неговото нормално развитие и израстване. Тези въпроси не са били поставени от заинтересованата страна, която е искала само назначаване на вещо лице психолог във връзка с наличието на синдром на родителско отчуждение у детето и ролята на леля му за появата му, както и във връзка с родителския капацитет на лицата. По преценка на съда е назначено и вещо лице психиатър, което не е поискано от заинтересованата страна. Съдът е преценил, че тежестта на поставените от него служебно въпроси е по-голяма от тази на въпросите на последната страна, поради което й е възложил по-малка част от дължимите разноски за експертизата.

В Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, е налице процесуално нарушение. Следователно, в производството по Закона за закрила на детето, в което съдът също следва служебно да следи за интереса на децата, е задължен служебно да назначи експертиза за установяване на твърдените в молбата на специализирания орган по закрила на детето факти (особено в случай на оспорването им). В настоящият случай съдът е процедирал именно така, като е поставил свои въпроси на вещото лице психолог, както и въпроси на психиатъра.

Поради това искането следва да се отхвърли.

            Ето защо съдът

 

                                              

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

Не уважава молбата от Дирекция “Социално подпомагане”-гр. Ямбол за изменение на протоколно определение на ЯРС от 11.12.2017 г. по гр.д. № 3399/ 2017 г. за осъждане на молителя за заплащане на разноски в размер на 350,16 лв..

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: