Р Е Ш
Е Н И Е
№ 140
Гр.Н.,24.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Н. в публичното
съдебно заседание,проведено на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:ДИАНА СЛАВОВА
като разгледа докладваното от съдия Радева гражданско
дело №1398 по описа за 2019 година,за да се произнесе,взе предвид:
Подадена
е искова молба, съдържаща иск с правно основание чл.422 във с чл. 415, ал.1
от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД,предявен от “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г №258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Г.К.и П.С.С.,
по делото от юрисконсулт М.М. срещу Ж.П.
Ж.,с
адрес:г***.
Ищецът твърди,че ответникът бил
клиент на ищцовото дружество, с клиентски номер ***.
Договорът им касаел покупко продажба на ел. енергия за
обект с абонатен №***, с адрес на потребление съвпадащ с адреса на ответника..Облигационните
отношения на страните били регламентирани в Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия
на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, приети на основание чл.98а от ЗЕ
и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл.
17,т.2 от тези общи условия ответникът бил длъжен да заплаща стойността на
използваната ел. енергия в сроковете и по начина, уреден в тези общи условия.
На основание чл.410 от ГПК във вр.чл.107 от Закона за енергетиката,по
подадено от ищеца заявление ,било образувано ч.гр.д.№***.по описа на НПРС и по
него издадена заповед да изпълнение. Към
момента на подаване на заявлението,длъжникът имал незаплатени задължения за
консумирана електрическа енергия в общ размер на 912.90лв.,за което били
издадени ФП №***. и ТП №***.Доколкото длъжникът депозирал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение,съдът указал на заявителя,че може да предяви
иск за установяване на вземането си.
Ето защо,ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответника и след
доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът
постанови решение,с което признае за установено,че ответникът Ж.П.Ж. дължи на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД заплащане на сумата от
939.10лв.,представляваща главница за консумирана ел.енергия и такса
възстановяване по фактури,издадени в периода от 15.04.2019г.до 06.06.2019г.,както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 26.20лв.,представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
16.08.2019г.,посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.№*** към същата дата,както и законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението,ведно с
направените съдебни разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към
нея са връчени на ответника,като в законоустановения
срок, същият,чрез пълномощника си адв.М.М.–*АК е депозирал писмен отговор.Оспорва изцяло предявения
иск,както по основание,така и по размер.Твърди,че този имот е необитаем от
датата на смъртта на брат му К. Ж. ,който единствено и самостоятелно живеел в
него до тази дата -***.
В съдебно заседание за ищеца се явява
юрисконсулт М.М..Поддържа изцяло исковата претенция.
Ответникът се представлява от адв.М.М.-*АК,който оспорва изцяло
предявените искове.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,прие за установено от фактическа страна
следното:
За доказване на исковата си претенция -
конкретно,че ответникът Ж.П.Ж. е клиент на ищеца „Енерго-Про Продажби“АД, с клиентски номер *** във връзка с продажба
на ел.енергия за обект на потребление, заведен с Аб.№***,
находящ се в гр.Н.,обл.Ш.,ул.***,
ищецът е представил изготвени от него писмени доказателства и
удостоверяващи изгодни нему факти, както следва:фактура №***.,,фактура №***., справка за потреблението през последните
12/24/36 месеца; извлечение от фактури и плащания за периода от 15.10.2018г.до
13.09.2019г., Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Енерго-Про Продажби“АД и решение за одобряването им от ДКЕВР от
07.11.2007г.,публикуване на ОУ в местен /национален ежедневник.
Представен е протокол за монтаж/демонтаж на
електромер №***.,съставен от Н.А.Н.-служител
на „Електроразпределение Север“АД,в присъствието на ищеца ,който не е оспорил
подписа си в този частен свидетелстващ документ,от който е видно,че на
посочената дата -25.03.2019г. посочения адрес на потребление :гр.Н.,ул.*** е
демонтиран съществуващия електромер и е монтиран нов, с пломба стикер №*** и
нулеви показания за дневна и нощна тарифа.
Ищецът е направил писмено изявление /молба
на л.69 по делото/,че електрозахранването в обекта е прекъснато на 06.06.2019г.поради незаплащане на процесната
фактура №***.,като към настоящия момент не е възстановявано.Преди таза дата
електрозахранването не е било прекъсвано,съответно –възстановявано.Фактура
№33011453600/06.06.2019г.,която е издадена за възстановяване на захранването ,се
генерирала автоматично,когато клиентът е подаден за прекъсване на самото
захранване и услугата възстановяване на захранването не била извършена.Същата
щяла да бъде извършена след заплащане на дължимите суми,както и таксата за
възстановяване.
Ответникът е представил смъртен
акт на К. П.Ж.,удостоверяващ,че същият е починал на ***.в с.М.,общ.Н..
По делото бяха разпитани водените от
ответника свидетели В.Д.В.и С.С.С.,които под страх от
наказателна отговорност твърдят,че са съседи на процесния
недвижим имот и ,че в него до 1995 година са живели родителите на
ответника,които са се преместили в с.К.,после там останал да живее брат му до
смъртта си през *** година,а оттам нататък имотът бил необитаем .Имотът бил
захранван с ток до последната буря зимата ,после дошли от Енергото,отрязали
жиците и това се случило преди около 4-5 години./св.В./.Свидетелят С.
заявява,че ответникът е живял този имот,но се изнесъл оттам,след като си
закупил друго жилище.Той самият видял,че от Енергото
идват техници да спират тока в процесния имот,като на
него обяснили,че това е поради неплащане на сметките.Това било приблизително
преди около две години.Не му е известно дали преди това ел.захранването е било
прекъснато,миналата зима ответникът не бил оставал да живее там.И на двамата
свидетели не е известно дали вътре в жилището или извън него /изнесен/ има
монтиран електромер.В. уточнява,че ако има монтиран такъв,то той не бил изнесен
навън.
Съдът кредитира с нужното доверие
заключението, изготвено от вещото лице Р.В.А.,в което се сочи, че неизплатените
задължения за консумирана ел.енергия от страна на ответника за посочения обекти
на потребление по фактури за посочения период,са както следва: по фактура №***./за
периода 26.02.2019г.-25.03.2019г./,на стойност 889.90лв.,с падеж -02.05.2019г и
по фактура №***.,на стойност 23.00лв.,с падеж -06.06.2019г.Размерът
на мораторната лихва върху първото задължение е
26.20лв.,а върху второто -0.00лв.
От заключението на вещото лице Д.К. по
назначената съдебна техническа експертиза,което съдът също цени с пълно доверие
като компетентно изготвено,се установява,че процесният
недвижим имот-обект на потребление е бил захранен с електричество,доставено от
ищеца „Енерго-Про Продажби“АД за периода от 26.02.2019г.до 25.03.2019г.Към
настоящият момент обектът не е захранен с електричество.Ел.енергията ,начислена
на ответника с фактура №***. е реално потребена от
абоната в процесния обект.Начисленото количество
ел.енергия за процесния период от 26.02.2019г.до
25.03.2019г.реално е преминала през СТИ,а именно –електромер,демонтиран с
протокол №М***.Вещото лице сочи още,че в процесния
имот няма инсталирана годна ел.инсталация.Не е възможно софтуерно манипулиране
на данните на електромера от страна на доставчика „Енерго
–Про Продажби“АД.
В съдебно заседание ,вещото лице К.
уточнява,че е направил огледа на 14.05.2020г.,при който констатирал,че
действително инсталацията в обекта е негодна за експлоатация.С оглед типа на
демонтирания електромер стига до извода,че до момента на съществуване на
захранване ,инсталацията е била в друго състояние,годно за
експлоатация,съответно електрическата енергия е преминала и е потребена от потребителя,защото няма техническа възможност
електромерът да даде показания,без да е преминала ел.енергия.Има крушка,годна
да консумира ел.енергия,повечето осветителни тела били демонтирани към деня на
огледа.Не е правил оглед на електромера,тъй като не е имал поставена такава
задача.
Във връзка с подадено заявление по чл.410 от ГПК,съдът е издал Заповед
№681/28.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№***.по описа
на НПРС,с която е разпоредил ,Ж.П.Ж. да заплати на „Енерго-Про Продажби“АД
сумата от 912.90лв.-главница за незаплатена ел-енергия по фактури,издадени в
периода от 15.04.2019г.до 06.06.2019г.за обект с
абонатен номер *** на адрес:гр.Н.,ул.***с клиентски номер ***, мораторна лихва в размер на 26.20лв.за периода от падежа на
фактура №***.до 26.02.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на
подаване на заявлението -27.08.2019г.до окончателното плащане,както и
направените по делото разноски от 25.00лв.-държавна такса и 50.00лв./юристконсултско възнаграждение/.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от
длъжника,поради което се подава настоящия установителен
иск.
При така установеното от фактическа и
правна страна, съдът направи следните правни изводи:
От доказателствата по делото се
установява,че ответникът безспорно
е клиент на ищеца „Енерго-Про
Продажби“АД, с посочения клиентски и абонатен номер за конкретния адрес на потребление и по отношение на него важат ОУДПЕЕ./живял е в имота заедно със
семейството си,до напускането му и независимо,че там са живели също и неговите
родители и брат,то очевидно ответникът е бил вписан като титуляр на обекта на
потребление/.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК, всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения.Общите условия касаят договорите за продажба на електрическа енергия
на Е.ОН България Продажби АД, а електрическата енергия е движима вещ.В тежест
изцяло на ищцовото дружество е да установи, че за процесния период , предмет на исковата претенция е
извършило продажба на електрическа енергия в посоченото количество на ответника,
за което той му дължи начислените суми, с посочените в счетоводните фактури
падежи.
За периода, посочен в цитираните по-горе фактури за потребена
ел.енергия и възстановяване на ел.захранване, на ответника е начислена консумирана ел.енергия в общ размер
на 912.90лв., което ищецът е обективирал в издадения
от него първичен счетоводен документи-посочената по-горе фактура с №***..
Фактурата ,като частен диспозитивен документ,съгласно чл.180 от ГПК установява, че
издателят й е направил определено изявление, но не доказва,че това изявление е
истинно или че фактите са се осъществили така, както се сочи изявлението. Представените
първични счетоводни документи са редовни от външна страна,обективираното
в тях се подкрепя от заключението на назначените по делото съдебно-икономическа
и съдебно-техническа експертизи ,както и от представения протокол за монтаж/демонтажна електромер и съдът счита,че същите се ползват
със съответната материална доказателствена сила
и удостоверяват подлежащо на изпълнение притезание в полза на ищеца.
Съдът не кредитира с нужното доверие
показанията на водените от ответника свидетели,чрез които се домогва да
установи,че за посочения в исковата молба период,електрозахранване в имота не е
било налице,съответно не е била потребена начислената
електрическа енергия.В показанията са налице разминавания/единият от тях
сочи,че ел.захранването е било прекъснато от ищеца преди около 4-5 години,а
според другия-преди около две години.Тези гласни доказателства се опровергават
от съдържанието на протокола за монтаж на електромер на 25.03.2019г., с нулеви показания за дневна и нощна тарифа,който
носи подписа на самия ответник,индиция,че същият е
присъствал при демонтажа на стария електромер и монтажа на новия и е съгласен с отразените стойности на
същите.Свидетелските показания се опровергават и от СТИ,според която ,през процесния :26.02.2019г.до 25.03.2019г.електрическа енергия реално
е преминала през СТИ,а именно –демонтирания електромер.
Съгласно чл.16 т.2 от Общите условия за
продажба на електрическа енергия на „Енерго –Про Продажби“АД, които са публично огласени чрез
публикуването им в средства за масова информация и са приложими към момента на
издаване на фактурите, подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и предявяване
на установителния иск, клиентът се задължава да
заплати стойността на фактурираната потребена електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия, а в случай на забавено плащане, дължи
обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден
забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на
задължението.
Що се отнася до начислената с фактура №***-сума
на стойност 23.00лв. „за възстановяване на захранването /стълб/,ищецът,чрез
процесуалния си представител ,признава,че електрозахранването в обекта е
прекъснато на 06.06.2019г.поради незаплащане на процесната фактура №***.,като към настоящия момент не е
възстановявано.
Според чл.21 ал.1 от ОУДПЕЕ на „Енерго Про Продажби“АД
,доставката на ел.енергия се възстановява след отстраняване на причините за
преустановяването и след като клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и
възобновяване на доставката,ако преустановяването е било по негова вина.В
конкретния случай прекъсването се е наложило поради неплащане от страна на
абоната на дължима сума за ел.енергия.
Подобна клауза в ОУ се явява
неравноправна,защото липсва законово основание за доставчика да изисква
заплащане на разходи за прекъсване и възстановяване ,тъй като предвиждането на
такава такса ограничава правата на потребителя,предвидени в закона.Именно
поради това клаузата се явява неравноправна на основание чл.143 т.2 от ЗПП,която норма предвижда,че ограничаването на законовите права на потребителя
е уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.
Между доставчика и абоната има
договорни отношения,а при наличието на договор,доставчикът трябва да докаже
неизпълнението на задълженията на клиента,виновното му поведение,както и
вредите,които възникват за дружеството.В този смисъл потребителят пак е
поставен в неравноправно положение,защото доставчикът изисква от него
предварително заплащане на суми и едностранно определя размера им.Налице е
неравноправна клауза на основание чл.143
т.18 от ЗПП,а неравноправните клаузи в договорите са нищожни-чл.146 ал.1 от ЗПП,освен ако не са уговорени индивидуално,което в случая не е така,доколкото
клаузата е предвидена в ОУ на дружеството./в този смисъл е Решение по
гр.д.№1490/2019г.на ПРС,Решение на ВКС по т.д.№990/2015г./.
Предвид неравноправността на клаузата
,водеща до нейната нищожност поради противоречието й с императивна правна норма
,с оглед гореизтъкнатите съображения,съдът намира,че
ответникът,в качеството си на клиент-абонат на ищцовото
дружество,не дължи такса за възстановяване на спряното ел.захранване.
С оглед на гореизложеното,съдът намира,че
исковата претенция се явява частично основателна и доказана и следва да се
уважи само в размер на 889.90лв./главница,представляваща задължение за
незаплатена електрическа енергия по фактура №***. за обект с абонатен номер ***
на адрес:гр.Н.,ул.***с клиентски номер ***/,мораторна
лихва за забава върху нея,начиная от падежа до
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /16.08.2019г./в размер на
26.20лв.,ведно със законната лихва върху главницата,начиная
от 16.08.2019г-.до окончателното изплащане.
Искът за заплащане на сумата в размер на
23.00 лв.,представляваща начислено задължение за възстановяване на
ел.захранването в процесния обект,обективирано
във фактура №***.се явява неоснователен и недоказан,поради което следва да се
отхвърли.,ведно с искането за присъждане на законна лихва върху главницата,начиная от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане.
Съгласно ТР №4/***г.на ОСГТК на ВКС,
исковият съд следва да се произнесе и по въпроса за дължимостта
на разноските в заповедното производство.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78 ал.1 от ГПК,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
съразмерно уважения иск,направените разноски ,както следва :в заповедното
производство в размер на 73.50лв.и в исковото производство –в размер на 573.30лв..,в
които се включва присъдено на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр.7 ал.2 от Тарифа за ДТССГПК в полза на ищеца юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00лв.
На основание чл.78 ал.2 от ГПК,съразмерно
отхвърления иск, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените съдебни разноски в размер на 3.00лв./от общо направените такива в
размер на 150.00лв.внесен депозит за изготвяне на СТЕ/.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,че ответникът Ж.П.Ж. с ЕГН:**********,с адрес:г*** ДЪЛЖИ на ищеца “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик,
бул. “Владислав Варненчик”, Варна Таурс
Г №258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Г.К.и П.С.С.
СУМАТА от 889.90лв./осемстотин осемдесет и девет лева
и деветдесет стотинки -главница,представляваща задължение за
незаплатена електрическа енергия по фактура №***. за обект с абонатен номер ***
на адрес:гр.Н.,ул.***с клиентски номер ***/,мораторна
лихва за забава начиная от падежа до подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /16.08.2019г./в размер на 26.20лв./двадесет и шест лева и двадесет стотинки /,ведно
със законната лихва върху главницата,начиная от
16.08.2019г-.до окончателното изплащане./за което е издадена Заповед
№681/28.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№***.по описа
на НПРС/.
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск от“ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик”,
Варна Таурс Г №258, представлявано от Управителите Я.М.Д.,
Г.К.и П.С.С., с пълномощник по делото юрисконсулт М.М.
против Ж.П.Ж. с ЕГН:**********,с адрес:г***
ЗА СУМАТА в размер на 23.00
лв./двадесет и три лева-главница,представляваща начислено задължение за
възстановяване на ел.захранването в процесния обект,обективирано във фактура №***.,ведно със законната лихва
върху нея,начиная от 16.08.2019г.до окончателното
изплащане като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ответника
Ж.П.Ж. с ЕГН:**********,с адрес:г*** да
заплати на ищеца „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Варна
9009, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г №258,
представлявано от Управителите Я.М.Д., Г.К.и П.С.С.
направените в заповедното производство /по ч.гр.д.№***.по описа на НПРС/съдебни
и деловодни разноски в размер на 73.50лв./седемдесет и три лева и петдесет
стотинки/.
ОСЪЖДА ответника Ж.П.Ж. с ЕГН:**********,с
адрес:г*** да заплати на ищеца ЕНЕРГО –
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик,
бул. “Владислав Варненчик”, Варна Таурс
Г №258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Г.К.и П.С.С.
направените в исковото производство /по
гр.д.№1398/2019г.по описа на НПРС/ съдебни и деловодни разноски в размер на 573.30лв./петстотин
седемдесет и три лева и тридесет стотинки/.
ОСЪЖДА ищеца „ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик,
бул. “Владислав Варненчик”, Варна Таурс
Г №258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Г.К.и П.С.С.
да заплати на ответника Ж.П.Ж. с ЕГН:**********,с адрес:г*** направените в
исковото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 3.00лв./ три
лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд –Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: