Решение по НАХД №5214/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2504
Дата: 7 юли 2025 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20251110205214
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2504
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря ххх
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110205214 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. В. К. от гр.Русе, с ЕГН **********
срещу електронен фиш за налагане на глобаза нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К №ххх г., издаден
от СДВР, с който на основание чл. 189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
В жалбата се прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, тъй
като не са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата; липсва дата на
издаване на ЕФ, налице е изтекла погасителна давност по чл.34 ал.1 и ал.3
ЗАНН; липсват посочени в ЕФ данни за това дали АТСС е одобрен тип
средство за измерване и дали е годно към датата на нарушението. Правят се
възражения за недоказаност авторството на нарушението, тъй като
собственикът е посочил две лица като ползватели и не е ясно как от тях е
избран конкретно жалбоподателя. Редовно призован жалбоподателят не се
явява и не изпраща представител в с.з.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт
МИХАЙЛОВА, която оспорва жалбата, поддържа изложеното в писмени
бележки. Предлага на съда да потвърди ЕФ като правилен и законосъобразен,
претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност намира, жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена в
срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за
това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с
автоматизирано техническо средство CORDON М2 №MD1197 за това, че на
дата 23.01.2023 г. в 12.52 часа в гр.София, по бул. Ботевградско шосе до №326,
с посока от ул. Кривински път към Околовръстен път установило, че л.а.
Фолксваген Пасат Вариант с рег.№Р 7775 ВР, се движи с 74 км/ч при
ограничение 50 км/ч за населено място, респ. превишение от 24 км/ч, след
приспаднат толеранс от - 3%.
Видно от база данни КАТ собственик на процесния лек автомобил е Гина
Тодорова Христова, на която първоначално бил издаден ЕФ серия К №6918544/23.01.2023 г. /л.26 от
делото/.
Христова се възползвала от възможността по чл. 189 ал.5 ЗДвП и по чл.
189 ал.6 ЗДвП и подала декларация /л.22 от делото/, в която възразила, че не
притежава СУМПС, а автомобилът нейна собственост е предоставила за
ползване на своята дъщеря и зет – настоящият жалбоподател. Заедно с
декларацията Гина Тодорова Христова представила и заверени ксерокопия от
СУМПС на двамата, на които била предоставила автомобила си. /л.23 и л.24
от делото/.
На база на тази декларация, бил издаден ЕФ Серия К №ххх г. срещу
жалбоподателя и бил анулиран ЕФ издаден на Христова.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост.
Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
какво именно поведение се санкционира.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на
2
жалбоподателя като ползвател на вписаното в него МПС към момента на
нарушението.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189 ал. 4 ЗДвП, при нарушение, установено
и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в чл.189
ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба №8121з-532 за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от
19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело №1/2013 г. на
ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на техническа
система, /без значение мобилна или стационарна/, е допустима, като законът и
наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното
функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Именно с цел
гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на обективната
истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове,
Наредбата предвижда към административната преписка, която се изпраща в
съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя
и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и координатите,
действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение
на автомобила, схемата на разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид, датата на последната метрологична проверка.
Всички посочени данни са приобщени по делото, поради което съдът
счита че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
3
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи.
Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189 ал. 4
ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да
съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, където са предвидени
реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се
счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание
на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН,
отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система,
като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.
Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от
техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч за
населено място, а същата е била превишена от водача, обстоятелство, като
няма данни, вкл. видно и от снимковия материал за обстоятелства пречещи на
правилното отчитане на скоростта от техническото средство.
Коректно и ясно е отразено в ЕФ, че се касае за глоба на физическото
лице жалбоподател като ползвател на автомобила.
Жалбоподателят К. оспорва обстоятелството, че въпреки, че
собственикът на МПС е посочила две лица, на които е била предоставила
автомобила на процесната дата – него и Петя Христова Райкова, не е ясно как
от тях е избран конкретно жалбоподателят.
Съдът приема, че с посоченото в декларацията от собственика на
процесния автомобил Гина Тодорова Христова, че е предоставила ползването
му на К. и Райкова, и двамата носят отговорност като лица, на които е
предоставен автомобила за управление. Липсата на предприети действия за
административнонаказателно преследване спрямо другия ползвател, не
рефлектира върху жалбоподателя и не може да доведе до отпадане на
отговорността му.
Не е налице изтекла абсолютна погасителна давност по смисъла на чл.34
ЗАНН /само тази давност е относима към ЕФ/, тъй като нарушението е
извършено на 23.01.2023 г. и такава би настъпила едва на 23.07.2027 г.
Налице е изготвен Протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015
4
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /л.15 от делото/.
Всъщност именно с този протокол е удостоверено използването на АТСС на
съответното място за контрол съставен от обслужващия полицейски служител,
в който изчерпателно следва да бъдат посочени точното място за контрол и
посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък
скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния
автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и
номерата на първия и последния запис. Протоколът по чл. 10 ал. 1 от
наредбата е документът, предвиден да удостовери всяко използване на
мобилно АТСС, за да има обвръзка между предвидената с наредбата
информация /съдържание на протокола/ и снимковия материал, което в случая
безспорно е така
Налице е снимка на разположението на уреда, съгласно чл.10 ал.3 от
същата наредба /л.16 от делото/.
От статичното изображение и този на заснемане на уреда не е видно на
посочения пътен участък да съществуват поставени пътни знаци от вида В26,
посочващи скорост различна от тази за населено място – 50 км/ч, поради което
което максисмално разрешената скорост на движение на ППС е 50 км/ч,
съгласно чл.21 ал.1 ЗДвП.
Техническото средство, с което е заснето нарушението е одобрен тип
средство за измерване от БИМ, видно от данните по делото /л.13 от делото/.
Техническото средство е годно като по делото са представени писмени
доказателства установяващи това обстоятелство – Протокол за проверка на
техническото средство, установяващи изправността на същото към датата на
нарушението – 23.01.2023 г., характеристики на мобилната видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения CORDON, както и
удостоверение за одобрен тип на същото, издаден от БИМ.
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от надлежно
приложеното по преписката статично изображение /л.8 от делото/, което
съгласно чл.16 ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. Това отпечатано статично изображение във вид на снимков
материал се състои от два компонента: снимкова част и тестова част, която
съдържа словесно описание на нарушението, което е заснето /съответно л.8 и
л.8 гръб/.
В случая е налице пълно съотвествие между разпознат от АТСС
регистрационен номер и този отразен в ЕФ. Всъщност, посочените по-горе
5
два неразривно свързани компонента, от които се състои статичното
изображение. На снимката са посочени точните координати на заснемане на
нарушението, а в текстовата част тези координати са обвързани с конкретния
административен адрес, на който е извършван контрола върху скоростта.
В конкретния случай, правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба
№8121з532/12.05.2015 г., като при определяне на установената наказуема
скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/ч. От приложения снимков материал
се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 77 км/ч.
Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения
снимков материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е отразена във
фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има
предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на
одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени
грешки при измерване на скорост от 3 процента. В тази връзка и видно и от
отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са
изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение,
като действително установената скорост е намалена на 74 км/ч с приспаднат
изискуемия толеранс от 3 %.
Служителят Славян Славчев е преминал задължителен курс за
обучение с техническо средство Cordon M2, което се установява от .
сертификата, приложен по делото /л.19 от делото/.
По отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на
същата е правилно определен от административнонаказващия орган, тъй като
чл.182 ал.1 т.3 ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30
км/ч с глоба 100 лв.
Не е налице е маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. В хода на
производството не се събраха доказателства, които да сочат по-ниска степен
на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение в
сравнение с обикновените случаи от този вид.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваният ЕФ като правилен и
законосъобразен следва да бъде потвърден изцяло.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
6
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва
да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37
ЗПП - 100 лв., като съдът отчете изготвените писмени бележки и личното
явяване на поцесуалния представител в с.з.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К
№ххх г., издаден от СДВР, с който на С. В. К., с ЕГН **********, на
основание чл. 189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 ЗДвП е наложена глоба в размер на
100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА С. В. К., с ЕГН ********** да заплати СДВР сума в размер
на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за една
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. В. К. от ххх, с ЕГН **********
срещу електронен фиш за налагане на глобаза нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К
№10510520/23.01.2023 г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189 ал.4
вр. чл.182 ал.1 т.3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение
на чл.21 ал.1 ЗДвП.
В жалбата се прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, тъй
като не са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата; липсва дата на
издаване на ЕФ, налице е изтекла погасителна давност по чл.34 ал.1 и ал.3
ЗАНН; липсват посочени в ЕФ данни за това дали АТСС е одобрен тип
средство за измерване и дали е годно към датата на нарушението. Правят се
възражения за недоказаност авторството на нарушението, тъй като
собственикът е посочил две лица като ползватели и не е ясно как от тях е
избран конкретно жалбоподателя. Редовно призован жалбоподателят не се
явява и не изпраща представител в с.з.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт
ххх която оспорва жалбата, поддържа изложеното в писмени бележки.
Предлага на съда да потвърди ЕФ като правилен и законосъобразен,
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност намира, жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена в
срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за
това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с
автоматизирано техническо средство CORDON М2 №MD1197 за това, че на
дата 23.01.2023 г. в 12.52 часа в гр.София, по бул. ххх, с посока от ул.
Кривински път към Околовръстен път установило, че л.а. Фолксваген Пасат
Вариант с рег.№Р 7775 ВР, се движи с 74 км/ч при ограничение 50 км/ч за
населено място, респ. превишение от 24 км/ч, след приспаднат толеранс от -
3%.
Видно от база данни КАТ собственик на процесния лек автомобил е Гина
1
Тодорова Христова, на която първоначално бил издаден ЕФ серия К №6918544/23.01.2023 г. /л.26 от
делото/.
Христова се възползвала от възможността по чл. 189 ал.5 ЗДвП и по чл.
189 ал.6 ЗДвП и подала декларация /л.22 от делото/, в която възразила, че не
притежава СУМПС, а автомобилът нейна собственост е предоставила за
ползване на своята дъщеря и зет – настоящият жалбоподател. Заедно с
декларацията Гина Тодорова Христова представила и заверени ксерокопия от
СУМПС на двамата, на които била предоставила автомобила си. /л.23 и л.24
от делото/.
На база на тази декларация, бил издаден ЕФ Серия К
№10510520/23.01.2023 г. срещу жалбоподателя и бил анулиран ЕФ издаден на
Христова.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш,
описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост.
Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
какво именно поведение се санкционира.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на
жалбоподателя като ползвател на вписаното в него МПС към момента на
нарушението.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189 ал. 4 ЗДвП, при нарушение, установено
и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в чл.189
ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба №8121з-532 за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от
19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело №1/2013 г. на
2
ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на техническа
система, /без значение мобилна или стационарна/, е допустима, като законът и
наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното
функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Именно с цел
гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на обективната
истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове,
Наредбата предвижда към административната преписка, която се изпраща в
съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя
и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и координатите,
действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение
на автомобила, схемата на разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид, датата на последната метрологична проверка.
Всички посочени данни са приобщени по делото, поради което съдът
счита че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи.
Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна
квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189 ал. 4
ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да
съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, където са предвидени
реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се
счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание
на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН,
отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система,
3
като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.
Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от
техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч за
населено място, а същата е била превишена от водача, обстоятелство, като
няма данни, вкл. видно и от снимковия материал за обстоятелства пречещи на
правилното отчитане на скоростта от техническото средство.
Коректно и ясно е отразено в ЕФ, че се касае за глоба на физическото
лице жалбоподател като ползвател на автомобила.
Жалбоподателят К. оспорва обстоятелството, че въпреки, че
собственикът на МПС е посочила две лица, на които е била предоставила
автомобила на процесната дата – него и Петя Христова Райкова, не е ясно как
от тях е избран конкретно жалбоподателят.
Съдът приема, че с посоченото в декларацията от собственика на
процесния автомобил Гина Тодорова Христова, че е предоставила ползването
му на К. и Райкова, и двамата носят отговорност като лица, на които е
предоставен автомобила за управление. Липсата на предприети действия за
административнонаказателно преследване спрямо другия ползвател, не
рефлектира върху жалбоподателя и не може да доведе до отпадане на
отговорността му.
Не е налице изтекла абсолютна погасителна давност по смисъла на чл.34
ЗАНН /само тази давност е относима към ЕФ/, тъй като нарушението е
извършено на 23.01.2023 г. и такава би настъпила едва на 23.07.2027 г.
Налице е изготвен Протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /л.15 от делото/.
Всъщност именно с този протокол е удостоверено използването на АТСС на
съответното място за контрол съставен от обслужващия полицейски служител,
в който изчерпателно следва да бъдат посочени точното място за контрол и
посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък
скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния
автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и
номерата на първия и последния запис. Протоколът по чл. 10 ал. 1 от
наредбата е документът, предвиден да удостовери всяко използване на
мобилно АТСС, за да има обвръзка между предвидената с наредбата
информация /съдържание на протокола/ и снимковия материал, което в случая
безспорно е така
Налице е снимка на разположението на уреда, съгласно чл.10 ал.3 от
същата наредба /л.16 от делото/.
От статичното изображение и този на заснемане на уреда не е видно на
4
посочения пътен участък да съществуват поставени пътни знаци от вида В26,
посочващи скорост различна от тази за населено място – 50 км/ч, поради което
което максисмално разрешената скорост на движение на ППС е 50 км/ч,
съгласно чл.21 ал.1 ЗДвП.
Техническото средство, с което е заснето нарушението е одобрен тип
средство за измерване от БИМ, видно от данните по делото /л.13 от делото/.
Техническото средство е годно като по делото са представени писмени
доказателства установяващи това обстоятелство – Протокол за проверка на
техническото средство, установяващи изправността на същото към датата на
нарушението – 23.01.2023 г., характеристики на мобилната видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения CORDON, както и
удостоверение за одобрен тип на същото, издаден от БИМ.
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от надлежно
приложеното по преписката статично изображение /л.8 от делото/, което
съгласно чл.16 ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. Това отпечатано статично изображение във вид на снимков
материал се състои от два компонента: снимкова част и тестова част, която
съдържа словесно описание на нарушението, което е заснето /съответно л.8 и
л.8 гръб/.
В случая е налице пълно съотвествие между разпознат от АТСС
регистрационен номер и този отразен в ЕФ. Всъщност, посочените по-горе
два неразривно свързани компонента, от които се състои статичното
изображение. На снимката са посочени точните координати на заснемане на
нарушението, а в текстовата част тези координати са обвързани с конкретния
административен адрес, на който е извършван контрола върху скоростта.
В конкретния случай, правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба
№8121з532/12.05.2015 г., като при определяне на установената наказуема
скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/ч. От приложения снимков материал
се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 77 км/ч.
Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения
снимков материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е отразена във
фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има
предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на
одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени
грешки при измерване на скорост от 3 процента. В тази връзка и видно и от
отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са
изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение,
като действително установената скорост е намалена на 74 км/ч с приспаднат
изискуемия толеранс от 3 %.
Служителят Славян Славчев е преминал задължителен курс за
5
обучение с техническо средство Cordon M2, което се установява от .
сертификата, приложен по делото /л.19 от делото/.
По отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на
същата е правилно определен от административнонаказващия орган, тъй като
чл.182 ал.1 т.3 ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30
км/ч с глоба 100 лв.
Не е налице е маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. В хода на
производството не се събраха доказателства, които да сочат по-ниска степен
на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение в
сравнение с обикновените случаи от този вид.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваният ЕФ като правилен и
законосъобразен следва да бъде потвърден изцяло.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва
да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37
ЗПП - 100 лв., като съдът отчете изготвените писмени бележки и личното
явяване на поцесуалния представител в с.з.
6