Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
гр. Горна Оряховица, 27.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на шести юли две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 266 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД.
Ищецът „Премиум Бет Бг“ ЕООД твърди, че е потребител
на електрическа енергия в два свои обекта – в гр.*************и в гр.*************.
Потреблението на електрическа енергия и в двата обекта се отчитало по партида с
клиентски номер 150021****. Задължението за заплащане на цената на потребената
електрическа енергия в двата обекта се погасявало на две авансови вноски,
съобразно консумацията в предходен отчетен период и едно крайно изравнително
плащане, съобразно действителната консумация. Твърди, че за отчетния период от
31.12.2019 г. до 30.01.2020 г. е извършил две авансови плащания – от 1 671,68
лв. и от 820,86 лв. без ДДС, като получил дебитно известие №
**********/10.02.2020 г. към фактура № 00036893227/10.01.2020 г. и фактура №
**********/10.01.2020 г., за изравнително плащане от 3 625,69 лв. с ДДС.
Сочи, че съгласно приложението към фактурата, през отчетния период в обекта в
гр.Горна Оряховица били потребени 9 061 кВтч електрическа енергия, а за
обекта в гр.Велико Търново – 18 360 кВтч. По отношение на последното
твърди, че такова количество електрическа енергия не е и не може да е
консумирано в обекта. Обосновава се със сравнение с предходни периоди и с
консумацията в другия обект, непрекъсваемия процес на работа в обекта
(независимо от почивни и празнични дни), по-високите от обичайното
средномесечни температури през месец януари 2020 г. Оспорва изправността на
средството за търговско измерване (по-долу СТИ), отчитащо потреблението в този
обект, подменено на 16.10.2019 г. Твърди,
че на 17.02.2020 г. е заплатил цялата сума от 3 625,69 лв., начислена му с
дебитното известие, но част от нея – 2 352,19 лв., съставляваща начислената
цена за обекта в гр.Велико Търново, е платена недължимо. Моли за постановяване на решение, с което да се осъди ответника да му
заплати сумата от 2 352,19 лв., платена от него без основание, като
начислена за изравнително плащане по партида с клиентски номер 150021****
за обект на адрес: гр.************за периода от 31.12.2019 г. до 30.01.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 18.02.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сторените в производството
разноски.
В депозирания отговор на исковата молба, ответникът
оспорва основателността на иска. Признава, че
ищецът е потребител на електрическа енергия по партида с клиентски номер
150021****, към който има два абонатни номера за двата обекта (№ 05205111 за
обекта в гр.Велико Търново). Признава още, че задълженията за заплащане на
потребената електрическа енергия следвало да се погасяват по начина, сочен от
ищеца, както и че процесната сума му е заплатена. Твърди, че ищецът е встъпил в
договорни отношения с дружеството през месец октомври 2019 г. и липсва
предходен отчетен период, въз основа на който да се начисляват авансовите
вноски. Сочи, че електрическата енергия от 18 360 кВтч са реално отчетени от
електромера при редовен отчет. Моли за постановяване
на решение, с което искът да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът е потребител
на електрическа енергия съгласно договор за продажба на електрическа енергия
при общоизвестни общи условия, за което била разкрита партида с клиентски номер 150021****. По нея се отчитало
потреблението на електрическа енергия в два обекта на ищеца – в гр.*************(с
абонатен № 05014004) и в гр.************* (с абонатен № 05205111). От
свидетелските показания на свид.Ангелов се установява, че двата обекта
представяли игрални зали за хазартни игри.
Свидетелят
сочи, че обектът в гр.Велико Търново функционирал като игрална зала от
1993-1994 г. без прекъсване на дейността и уточнява, че през целия период той е
работил там. Показанията му и представените договор за наем от 02.04.2019 г.,
съгласие от „Всестранна кооперация – Велико Търново“ от 10.10.2019 г. и
заявление № 5238083/15.10.2019 г. установяват, че до 2019 г. обектът бил
ползван от дружество с фирма „Пано и Сани Аврамови“, а след това – от ищеца.
От
показанията на свидетеля се установява, че игралната зала в гр.Велико Търново
работила денонощно. Помещението било с приблизителна площ от около 180 кв.м. и
разполагало с 32 броя игрални автомати, захранвани с електричество. Освен
автоматите, с електрическа енергия се захранвали и хладилната витрина,
осветлението, вентилацията и два климатика – тип колона, средни по размер,
които през летния сезон работили на режим охлаждане, а през зимния – на
отопление. Нито един от тези консуматори не се изключвал, независимо дали в
игралната зала има клиенти. Обичайното месечно потребление на електрическа
енергия в обекта било около 8 000 – 9 000 кВтч.
От
констативен протокол № 5015590/16.10.2019 г., справката за потребление и отговори
на задачи № 1 и 3 на експертизата се установява, че за периода 16.10.2019 г. –
22.10.2019 г. електрическата енергия в обекта в гр.Велико Търново се измервала
от електромер фабр. № 1114171564259363. След 22.10.2019 г., в т.ч. и през
процесния период, електрическата енергия в този обект се измервала от
електромер фабр. № 1127031900367063. Той бил произведен през 2019 г. и следвало
да премине последваща метрологична проверка най-късно през 2023 г. СТИ било с
оценено съответствие, имало допълнителна метрологична маркировка и
идентификационен номер на нотифицирания орган, извършил оценяването, поради
което вещото лице дава заключение, че към процесния период СТИ е било
метрологично годно. При изслушване на експертизата, вещото лице допълва, че СТИ
е вписано в регистъра на БИМ и е одобрено за използване.
Съгласно т.3 на констативно-съобразителната част от
експертизата, отчетените количества електрическа енергия за периода от
31.10.2019 г. до 05.11.2019 г. били
фактурирани като потребени за периода от 31.10.2019 г. до 29.11.2019 г., а
отчетното за периода 05.11.2019 г. – 06.12.2019 г. количество електрическа
енергия било фактурирано като потребено за периода 30.11.2019 г. – 30.12.2019
г. (дебитно известие № **********/10.01.2020 г.). На 30.01.2020 г. бил извършен
отчет, съгласно който от 06.12.2019 г. до 30.01.2020 г. (55 дни) били потребени
18 360 кВтч електрическа енергия. За
тях било издадено дебитно известие № **********/10.02.2020
г., съгласно което те били
потребени през процесния отчетен период 31.12.2019 г. – 30.01.2020 г. (31 дни).
При изслушване на експертизата, вещото лице уточнява, че за този период
средноденвното потребление на електрическа енергия било 10 164 кВтч. Сочи,
че освен от броя и вида на консуматорите, потреблението зависи от външните
температури и броя на хората, които посещават обекта. Съгласно отговор на
задача № 3 на експертизата, максималното количество електрическа енергия, което
може да бъде доставено и измерено в обекта за 31 дни при 24-часово максимално
натоварване е 30 800 кВтч. При изслушването, вещото лице уточнява, че за
един месец би могло да се потреби два или три пъти повече от обичайното
количество, но при различни обстоятелства – много ниски температури или висока
посещаемост.
Тъй
като съгласно дебитно известие №
**********/10.01.2020 г. за отчетния период 30.11.2019 г. – 30.12.2019 г. в
двата обекта на ищеца била потребена електрическа енергия на обща стойност
3 283,33 лв. (реално потребена през периода 05.11.2019 г. – 06.12.2019
г.), въз основа на тази стойност на ищеца били две начислени междинни плащания съгласно чл.27, ал.2 от Общите
условия на ответника – с фактура № 00036893227/10.01.2020 г. – първо
междинно плащане за отчетния период 31.12.2019 г. – 30.01.2020 г. от
1 641,68 лв. (50 % от стойността на потреблението в предходния период), а
с фактура № **********/10.01.2020 г. – второ междинно плащане за същия период
от 820,86 лв. (25 % от стойността на потреблението в предходния период). Видно
от извлечение за фактури и плащания за клиентски номер 150021**** към 11.03.2020
г., сумите по двете фактури с начисления ДДС (общо 2 955,05 лв. с ДДС)
били заплатени от ищеца на 15.01.2020 г. Посоченото извлечение е частен
свидетелстващ документ, издаден от ответника, който в обсъжданата част
обективира признание за неизгодни нему факти, поради което се ползва с
материална доказателствена сила.
С дебитно известие № **********/10.02.2020
г. било начислено окончателното плащане за периода 31.12.2019 г. – 30.01.2020 г. от 3 021,41 лв. без ДДС или
3 625,69 лв. с ДДС. Видно от Приложение А към фактурата, от общата
стойност на електрическата енергия – 5 429,10 лв. (без дължимия акциз),
1 670,09 лв. били дължими за потребените в обекта в гр.Горна Оряховица
9 061 кВтч електрическа енергия, а 3 759,01 лв. – за потребените в
обекта в гр.Велико Търново 18 360 кВтч електрическа енергия.
Страните не спорят, а и от преводно нареждане от 17.02.2020 г. на „Експресбанк“
АД, справката за фактури и плащания и извлечението от сметка, издадени от
ответника, се установява, че сумата от 3 625,69
лв. с ДДС, начислена с дебитното известие, била заплатена от ищеца на ответника
на 17.02.2020 г.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на даденото без основание. Основателността на иска
е предпоставена от установяване от страна на ищеца на даването на имуществено
благо (в случая – плащането на процесната сума) и отричане да има правно
основание за имущественото разместване. В случая, за да отблъсне претенцията,
ответникът се позовава на наличието на правно основание за плащането, твърдейки
сумата от 2 352,19 лв. да съставлява дължимото изравнително плащане
за цената на консумираната в периода от 31.12.2019 г. – 30.01.2020 г. електрическа енергия от общо 18 360
кВтч в обекта на ищеца в гр.Велико Търново. По тази причина в негова тежест е
да установи пълно и главно фактите, от които черпи възражението си.
Между страните няма спор относно осъществяването на
имущественото разместване – плащане от ищеца и получаване от ответника на
сумата от 3 625,69 лв. с ДДС, в която и процесните 2 352,19 лв. – изравнително плащане за потребеното
количество електрическа енергия в обекта в гр.Велико Търново. Спорът, както фактически, така и правно, е
концентриран върху основателността на възражението за наличие на основание за
плащането. Това предполага разглеждане на въпросите дали количеството
електрическа енергия, чиято цена е начислена, е потребено в обекта на ищеца в
гр.Велико Търново в процесния период и съществувало ли е за ищеца задължение да
заплати цената му.
Страните не спорят, че ищецът е потребител на
електрическа енергия за стопански нужди по смисъла на чл.4, ал.2 от Общите
условия на ответника и понеже месечната му консумация надхвърля 360 лв., редът
и начинът за заплащането й, се уреждат от чл.27, ал.2 от Общите условия.
Съгласно посочената норма, потребителят дължи заплащане на използваните
количества електрическа енергия на три пъти –първо междинно плащане – до 13-то
число на текущия месец в размер на 50 % от стойността на използваните през
предходния отчетен период количества електрическа енергия, второ междинно
плащане – до 21-во число на текущия месец в размер на 25 % от същата стойност и
окончателно плащане на отчетените количества електрическа енергия – до 8-мо
число на месеца, следващ отчетния период. В случая се оспорва частично дължимостта
на окончателното плащане, поради което ирелевантно се явява възражението на
ответника за липса на предходен отчетен период. Това обстоятелство е относимо само
към междинните плащания, които не са спорни. По същество обсъжданото възражение
е и неоснователно – налице е предходен отчетен период (30.11.2019 г. –
30.12.2019 г.) и именно стойността на потреблението, начислена за него, е
определила размера на междинните плащания за исковия период.
От чл.27, ал.2 от Общите условия е явно, че
окончателното плащане се начислява и размерът му се определя след като бъде
извършен отчет. Съгласно чл.40а, ал.1, т.1 и чл.41, ал.1 от публично известните
Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД (по-долу
ОУДПЕЕЕМ), за ползватели на електрическа енергия за стопански нужди и
консумация над 30 000 кВТч годишно, операторът на мрежата е задължен да осигури
измерване и отчитане на електрическата енергия ежемесечно. Отчитането и
измерването става чрез монтиране и поддържане в изправност на СТИ (чл.40, ал.2
от ОУДПЕЕЕМ), като електроразпределителното дружество е длъжно да предостави
данните от отчитането на ищеца за целите на разплащането (чл.43 от ОУДПЕЕЕМ).
Така посочените по-горе разпоредби на общите условия
на ищеца и „Електроразпределение Север“ АД сочат, че задължението за заплащане
на консумираната електрическа енергия е периодично (дължи се ежемесечно), а
основанието за неговото възникване е извършване на редовен месечен отчет на
измерената с изправно СТИ потребена електрическа енергия. Това е важимо и за
потреблението за стопански нужди на стойност над 360 лв. месечно, но с тази
особеност, че преди отчета се дължат две авансови междинни плащания, а
разликата (окончателното плащане), се определя едва след отчета.
В случая се установи, че електрическата енергия в
обекта в гр.Велико Търново през периода
31.12.2019 г. – 30.01.2020 г. е
измервана с изправно и метрологично годно СТИ. Без значение е извършената
подмяна на 22.10.2019 г. и причините за това, тъй като те, дори да бяха
установени, са относими само към демонтираното СТИ. Неговата техническа
изправност също е ирелевантана, защото демонтажът му предхожда процесния
отчетен период. Не може да се направи извод за недоказаност на обстоятелството
с кое СТИ е измервана електрическата енергия в обекта през процесния период,
както възразява ищеца. Макар за нуждите
на експертизата да не е предоставен протокола за монтаж на СТИ, вещото лице
посочи и от приложения към констативно-съобразителната част снимков материал е
явно, че именно електромер фабр. № 1127031900367063 е монтиран за
измерване на потреблението в обекта. На следващо място не би могло да се
приеме, че ищецът не знае кой е електромерът, отчитал потреблението в обекта
му, защото фабричният номер на електромера – 1127031900367063, е посочен в
Приложение А към дебитните известия за периодите 30.11.2019 г. –30.12.2019 г. и
31.12.2019 г. – 30.01.2020 г., които сам ищецът представя.
Независимо
от горното, „Електроразпределение
Север“ АД не е изпълнило задължението си да извърши ежемесечен отчет на
потребеното количество електрическа енергия в обекта в гр.Велико Търново, като
след 06.12.2019 г. е извършило такъв чак на 30.01.2020 г. Стойността на
измерената електрическа енергия от 18 360 кВтч е начислена за заплащане
като потребена през отчетния период 31.12.2019 г. – 30.01.2020 г., а не през
реалния период – с начална дата 06.12.2019 г. Доводите на ответника, че ищецът
е отказал достъп за отчет са въведени след срока по чл.131, ал.1 ГПК, поради
което са преклудирани. Единствено за пълнота следва да се отбележи, че те са и
неоснователни – чл.45, ал.2 ОУДПЕЕЕМ регламентира, че в тази хипотеза се дължи стойността
за количество електрическа енергия, изчислена на база на отчетеното през
предходен отчетен период (с каквито данни електроразпределителното дружество в
случая е разполагало), а при следващото отчитане количеството консумация се
коригира.
Несъответствието между периода на реална консумация
и периода, за който е начислено плащането, предпоставя извод за недължимост на стойността
на количеството електрическа енергия, потребено за периода 06.12.2019 г. –
30.12.2019 г. Действително, тази електрическа енергия е потребена, но
стойността й не е дължима на твърдяното от ответника основание – консумация за
времето от 31.12.2019 г. до 30.01.2020 г. Този извод не се разколебава от общата
норма на чл.200, ал.1 ЗЗД, защото обсъдените по-горе разпоредби на публично
известните общи условия се явяват специални спрямо нея. По възлагане от закона
– чл.98а, ал.2, т.4 ЗЕ, те уреждат частния случай на възникване и изпълнение на
задължението на купувача (клиента) за заплащане на цената на доставената му
електрическа енергия. По тази причина вземането за цената на доставената
електрическа енергия не може да се основе единствено на общата норма на чл.200,
ал.1 ЗЗД без да се държи сметка, че съдържанието на задължението на купувача в
правоотношението между страните е ежемесечно заплащане на стойността на това
количество електрическа енергия, което е доставено за този период (т.е.
отчетено с изправно СТИ). Това характеризира вземането като периодично, а периодът
– като част от фактите, съставляващи основание за възникването и съществуването
му.
Така за отчетния период от 31.12.2019 г. до
30.01.2020 г., ищецът дължи плащане само на цената на потребеното през него
количество електрическа енергия. Свидетелските показания дават основание да се
заключи, че среднодневното потребление в обекта е приблизително еднакво –
консуматорите на електрическа енергия не се изключват, а обектът работи
денонощно. Ответникът не възразява, а и от събраните доказателства не се
установяват обстоятелства, които да обуславят по-високо потребление, каквито
вещото лице сочи, че биха били много ниски температури или разлика в
посещаемостта на обекта. Посоченото дава основание, определяйки количеството
електрическа енергия през отчетния период, съдът да вземе предвид
среднодневното потребление. Въз основа на установеното потребление от
18 360 кВтч за времето от 06.12.2019 г. до 30.01.2020 г. (55 дни),
среднодневното потребление в обекта е от 333,82 кВтч. Така за отчетния период
от 31.12.2019 г. до 30.01.2020 г. (31 дни), на база среднодневно потребление,
са консумирани общо 10 348,42 кВтч, чиято стойност се дължи за заплащане
от ищеца.
Видно от представените дебитни известия, в обекта
електрическата енергия се измерва по една тарифа с единична цена 0,15076
лв./кВтч, която заедно с единичната цената на достъпа и преноса (общо 0,05398
лв./кВтч), формира единичната цена от 0,20474 лв./кВтч. За потребените в обекта
в гр.Велико Търново 10 348,42 кВтч, дължимата цена за процесния период е
от 2 118,73 лв. без ДДС. Заедно със стойността на неоспореното потребление
за обекта в гр.Горна Оряховица от 1 670,09 лв. без ДДС, ищецът дължи общо
3 788,82 лв. без ДДС за консумираната електрическа енергия. Дължимият
акциз следва да бъде изчислен въз основа на потребените общо в двата обекта общо
19 409,42 кВтч, или 38,82 лв. Така ищецът дължи общо за консумацията в
двата обекта през процесния период заплащане на 3 827,64 лв. без ДДС. От
тях авансово, с междинните плащания, са заплатени 2 462,54 лв. без ДДС,
при което остават дължими 1 365,10 лв. без ДДС или 1 638,12 лв. с ДДС
общо за двата обекта. Разликата с начислената с дебитното известие от
10.02.2020 г. и платена на 17.02.2020 г. цена от общо 3 625,69 лв. е
породена изцяло от несъответствието между реалния период на консумация и
отчетния период в обекта в гр.Велико Търново, тъй като вещото лице установява,
че за другия обект, отчетът съответства на периода на фактуриране. По тази
причина разликата между платеното и дължимото е относима единствено към
процесния обект. Стойността на тази разлика – 1 987,57 лв., е начислена от
ответника и заплатена от ищеца недължимо за периода 31.12.2019 г. – 30.01.2020
г., поради което ответникът дължи връщането й на ищеца. По изложените
съображения, искът се явява частично основателен и следва да бъде уважен до
посочения размер, а за разликата – да бъде отхвърлен.
По
присъждане на сторените разноски:
Предвид изхода на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят
направените разноски съразмерно на уважената част от иска. Той е направил такова искане и е представил
доказателства да е сторил разноски в производството в общ размер 495 лв. (95
лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение), от която
пропорционално му се следва заплащане на 418,27 лв. Съдът не намира, че е
валидно сезиран от ответника с искане за намаляване на размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност. Възражението е
направено под условие (че заплатеното „не е съобразено“ с минималните размери и
не е съответно на фактическата и правна сложност на делото), наличието на което
принципно предпоставя намаляване на възнаграждението. Така искането е направено
под условие, че е основателно, а такава предварителна проверка съдът няма
основание да извърши.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да му
бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. От негова
страна е направено искане и са представени доказателства за заплащане на 300
лв. – депозит за възнаграждение на вещото лице. Ответникът – юридическо лице е
представляван от юрисконсулт, което съгласно чл.78, ал.8 ГПК предпоставя присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно посочената норма то се присъжда в
размер, определен от съда, но ограничен от максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 ЗПрП. Тъй като съдът не е обвързан от искането
на юридическото лице касателно размера на възнаграждението, няма основание
ищецът да възразява за неговата прекомерност, по начин, аналогичен на
възражението по чл.78, ал.5 ГПК за заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид
характера и предмета на спора, вида и цената на иска и извършените от
юрисконсулта процесуални действия по защита срещу него (изготвяне на отговор на
искова молба, допълнителни молби за представяне на доказателства, явяване в
първото съдебно заседание, ангажиране на доказателствени искания във второто
съдебно заседание), съдът определя размера на възнаграждението, съответен на осъщественото
процесуално представителство в конкретното производство и съобразно размерите
на чл.25, ал.1 НЗПП, на 150 лв. От тази сума, заедно с направените разноски
(общо 450 лв.), на ответника му се следва заплащане съразмерно на отхвърлената
част от иска, на 69,76 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“, представлявано от всеки двама
от членовете на Управителния съвет П.С.С., Я.М.Д.и Г.К.да заплати на "ПРЕМИУМ БЕТ БГ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица, ул."Иван Вазов" №
3, представлявано от управителя Й.Ф.А.сумата
от 1 987,57 лв. /хиляда деветстотин осемдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/, платена от него без основание, като
начислена за окончателно (изравнително) плащане по партида с клиентски номер
150021**** за обект с абонатен номер 05205111 на
адрес: гр.Велико Търново, ул.“****за периода от 31.12.2019 г. до
30.01.2020 г., за която е издадено дебитно известие № **********/10.02.2020 г.
към фактура № 00036893227/10.01.2020 г. и фактура № **********/10.01.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 18.02.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдените 1 987,57 лв. /хиляда деветстотин осемдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/ до
претендираните 2 352,19 лв. /две хиляди триста петдесет и два лева и
деветнадесет стотинки/, или за сумата от
364,62 лв. /триста шестдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“, представлявано от всеки двама
от членовете на Управителния съвет П.С.С., Я.М.Д.и Г.К.да заплати на "ПРЕМИУМ БЕТ БГ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица, ул."Иван Вазов" №
3, представлявано от управителя Й.Ф.А.сумата
от 418,27 лв. /четиристотин и
осемнадесет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща направени
разноски в първоинстанционното производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА
"ПРЕМИУМ
БЕТ БГ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица,
ул."Иван Вазов" № 3, представлявано от управителя Й.Ф.А.да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет П.С.С., Я.М.Д.и Г.К.сумата
от 69,76 лв. /шестдесет и девет
лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски в
първоинстанционното производство за възнаграждение на вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: