№ 292
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София)
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600615 по описа за 2021 година
образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура и жалба на адвокат
Ц. Л. - служебен защитник на подсъдимия Г. Л. Н. срещу присъда № 260047/25.03.2021 г.,
постановена по нохд № 3848/2020 г. по описа на Софийски градски съд.
С протестираната и обжалвана присъда състав на Софийски градски съд е
признал подсъдимия Г. Л. Н. за виновен в това, че на 11.08.2020 г., около 11.40 ч., в гр. ***,
ж.к. „***“, бл. 303, на стълбищна площадка пред вх. А, отнел чужда движима вещ - 1 /един/
брой златен синджир, с тегло от 5 /пет/ грама, на обща стойност 280,00 лева /двеста и
осемдесет лева/, от владението на собственика й - Ц. И. В., с намерението противозаконно
да я присвои, като употребил за това сила - подсъдимият Н. издърпал със сила златния
синджир от врата на пострадалата, като грабежът е придружен със средна телесна повреда -
чрез упражнената сила при издърпването на златния синджир подсъдимият извел тялото на
пострадалата В. от равновесие, вследствие на което същата паднала на терена, като по
посочения начин й било причинено пертрохантерно счупване на лява бедрена кост, което
увреждане е реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение на движението
на долен ляв крайник“, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1 от
НК, във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
5 /ПЕТ/ ГОДИНИ.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „общ“ режим за
1
изтърпяване на наказанието, като е приспаднал и времето, през което подсъдимият Н. е бил
задържан по ЗМВР и с мярка „задържане под стража“, считано от 24.08.2020 г. до влизане в
сила на присъдата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати на СДВР - 09 РУ
направените разноски по делото в размер на 230, 61 лева и на СГС - в размер на 120 лева,
както и по 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът е разпоредил вещественото доказателство - диск / CD/, приложено на л. 85 от
досъдебното производство, да остане по делото.
Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест и допълнително изложение
към него от прокурор при Софийска градска прокуратура, в които е изразено становище, че
така наложеното наказание на подсъдимия е несъответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца и не би могло да постигне целите на наказанието по чл. 36 НК.
Излага се съображение, че съдът е подценил характера на отегчаващите виновността
обстоятелства и същевременно е приел наличие на несъществуващи според прокурора
смекчаващи такива. По отношение на смекчаващите обстоятелства се сочи, че подсъдимият
не е проявил съдействащо на правоохранителните органи поведение чрез явяването си пред
органите на МВР след надлежното му призоваване по телефон и че към изпълнение на
горепосоченото задължение той предприел действия, след като върху него било
въздействано чрез способите на процесуалната принуда по друго наказателно производство.
По отношение на приетите от съда отегчаващи вината обстоятелства прокуратурата намира,
че същите в една част са правилно установени от съдебния състав, но тяхната тежест не била
правилно отмерена при преценка на основанията по чл. 54, ал. 1 НК. На първо място от
деянието била налице сериозна, несъставомерна вредна последица, а именно - невъзможност
пострадалата да се придвижва в пространството без инвалидна количка, дори и след
проведеното оперативно лечение. Тези обстоятелства, съчетани с нейната напреднала
възраст, следвало да намерят по-сериозно място при индивидуализацията на наказанието,
като мотивират налагането на по-тежко такова. На следващо място, съдът не бил съобразил
и лошите характеристични данни на подсъдимото лице, срещу което се водело друго
неприключило наказателно производство със сходен предмет. Като допълнение
прокуратурата се позовава и на демонстрираното поведение от подсъдимия при прочитане
на присъдата в съдебно заседание - проява на вербална агресия, несъвместима с
процесуалните стандарти, което наложило намесата на служителите на съдебна охрана.
Така изложените съображения мотивирали несъгласието на прокурора с решението на
първоинстанционния съд относно размера на наложеното наказание, поради което се иска
атакуваната присъда да бъде изменена в частта относно наложеното на подсъдимия
наказание, което да бъде увеличено в размер на 8 години „лишаване от свобода“ при
първоначален „строг“ режим.
В съдебно заседание протестът се поддържа на същите основания.
В законоустановения срок за обжалване е постъпила и въззивна жалба с допълнение към нея
2
и от адв. Л. – служебен защитник на подсъдимия, в която се изтъкват доводи за
неправилност, незаконосъобразност и явна несправедливост на обжалвания съдебен акт.
Оспорва се авторството на деянието, като се обръща внимание на обясненията на
подсъдимия, че на датата на деянието той се е намирал в района на ж.к. „***“, където целият
ден прекарал в компанията на негов интимен приятел, а впоследствие се явил доброволно в
09 РУ - СДВР при повикване от органите на МВР. В подкрепа на възражението за
недоказаност на авторството защита сочи, че разпитаният в последното заседание по делото
чрез видеоконферентна връзка свидетел сърбин М. М. потвърдил познанството на
подсъдимия с въпросния сърбин С., с който живеели на семейни начала.
Оспорва се разпознаването на подсъдимия от свидетелката М. В., в което защитата открива
съществени противоречия както на досъдебната фаза, така и в съдебната такава, тъй като
свидетелката твърдяла, че е разпознала Н. с вързана коса, а от снимковия албум при
разпознаването било видно, че той е с пусната коса. Оспорват се и показанията на
свидетелката Н. Д., тъй като защитата приема, че тя е разпознала подсъдимия пред блока
преди инцидента, поради което нейните показания не следвало да се кредитират, тъй като тя
не била пряк и непосредствен свидетел на случилото се. Прави се и възражението, че най-
важната свидетелка на инцидента – пострадалата В. не била разпознала подсъдимия както
на досъдебното, така и в съдебното производство. Нямало от нея разпознаване нито по
снимков материал, нито на живо в съдебно заседание. Инкриминираната вещ не била
намерена в подсъдимия и според защитата липсвали както веществени, така и гласни
доказателства по делото. Обвинението почивало само на косвени доказателства. Не се
доказвала и локацията на Н. на инкриминираната дата в района на местопроизшествието. Тя
не се установявала нито от данните на мобилните оператори, нито от записа на камерата,
изгледан в съдебно заседание. Прави се и възражението, че наложеното наказание е явно
несправедливо.
Защитата счита, че присъдата не може да почива на предположение и моли същата да бъде
отменена и постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно се иска
същата да бъде изменена и намалено наложеното наказание, ако се приеме, че подсъдимият
е виновен и следва да бъде осъден.
В съдебно заседание жалбата се поддържа на същите основания.
Съдът, като прецени изложените в протеста и жалбата, както и в депозираните
допълнителни изложения към тях, доводи и съображения, и като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 11.08.2020 г. подсъдимият Г. Л. Н. се намирал в гр. ***, ж.к. «***», пред бл. 303. Около
11:40 часа подсъдимият забелязал, че свидетелката Ц. В. и свидетелката М. В. приближават
към вход „А“, за да влязат в сградата. След като се изкачили на стълбищна площадка пред
вратата на входа, подсъдимият ги последвал, приближил ги и попитал дали може да влезе с
тях. В. поискала да разбере за кой етаж е, а подсъдимият отговорил, че е за 17-ти и веднага
3
след това Н. се приближил към В. и издърпал със сила златния й синджир с тегло от 5 /пет/
грама, който се скъсал и останал у подсъдимото лице, което бързо напуснало
местопроизшествието с отнетата вещ. Чрез упражнената сила при издърпването на златния
синджир Н. извел тялото на пострадалата В. от равновесие, вследствие на което същата
паднала на терена, като в резултат на действията на Н. й било причинено пертрохантерно
счупване на лява бедрена кост.
Стойността на отнетата вещ възлизала на 280,00 лева /двеста и осемдесет лева/ - при
стойност 56,00 лева за един грам.
Основният съд, при съблюдаване на приобщената доказателствена съвкупност и след анализ
на нейното съдържание, е очертал горепосочените правнозначими фактически положения за
предявеното срещу подсъдимия обвинение и в съответствие с изискванията на материалния
закон е формирал заключение за престъпна съставомерност на деянието му по чл. 199, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 198, ал. 1 от НК.
Първостепенният съд е направил необходимата проверка на доказателствената съвкупност и
е извършил съответния анализ на доказателствената стойност на отделните факти.
Съобразно изискванията на чл. 303, ал. 3 НПК, основният съд е изложил в мотивите си
изводите за фактите и обстоятелствата, касаещи предмета на доказване, които настоящият
състав споделя като правилни. Приетите за установени фактически положения, свързани с
времето, мястото, начина и авторството на извършване на деянието от подсъдимия,
очертаващи фактическия състав на престъплението и неговата правна квалификация, са в
съответствие с доказателствата по делото и се подкрепят от тях. Извършвайки необходимата
проверка на доказателствената съвкупност съобразно изискванията на чл. 107, ал. 5 НПК и
изследвайки същите обективно, всестранно и пълно, настоящият състав намира, че
първостепенният съд е дал адекватна оценка на доказателствата според действителното им
съдържание и е изградил правилно вътрешното си убеждение, което е отразил в мотивите на
обжалвания съдебен акт, който се явява обоснован и законосъобразен.
За да признае подсъдимия за виновен в извършване на въпросното престъпление,
решаващият съд е дал вяра на показанията на пострадалата свидетелка Ц. В. и на
свидетелките М. В. и Н. Д., за които е приел, че са еднопосочни и безпротиворечиви,
установяващи както механизма, така и авторството на деянието. Основателно са били
игнорирани обясненията на подсъдимия като негова защитна позиция. Съдът е отхвърлил
като неубедително становището на защитата на подсъдимия, че последният не е автор на
деянието. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е отнел златния
синджир от владението на пострадалата В., като го издърпал със сила от врата й, в резултат
на което извел тялото на пострадалата от равновесие, тя паднала на терена и получила
пертрохантерно счупване на лява бедрена кост.
За установяване факта на деянието и механизма на неговото извършване от страна на
подсъдимия, правилно първоинстанционният съд е приел, че основно значение имат
свидетелските показания на свидетелите-очевидци - пострадалата В. и свидетелката В..
Анализирайки сочените от тях данни, съдът е приел, че свидетелката В. е възприела
4
подсъдимия към момента на инкриминираното събитие, като го е наблюдавала от около
половин метър. Описала го като млад мъж, нормално към слабо телосложение, 25-30 години,
среден ръст /л.23, д.п. /, което описание съвпада с това на подсъдимия. Съдът се е позовал и
на разпознаването на подсъдимия от свидетелката В., която при извършено в досъдебното
производство разпознаване от предявените й снимки е посочила фотографията на
подсъдимия Н.. В тази връзка първостепенният съд е взел предвид и показанията на
свидетелката Н. Д., която не е очевидец на извършеното от подсъдимия деяние, но също е
придобила преки наблюдения върху поведението на Н. на 11.08. 2020 г. в района на бл. 303,
кв. „***“ около 11:00 часа, тъй като разговаряла с него от разстояние 1-2 м. един от друг.
Правилно съдът е извел извода, че тези две свидетелки са възприели лицето през един
непродължителен период от време и са му дали еднопосочно описание. Същото се отнася и
до обстоятелството, че и двете свидетелки при извършено разпознаване на досъдебното
производство са посочили подсъдимия на предявените им снимки от фотоалбума.
Подсъдимият е бил разпознат от В. и К. на 24.08.2020 г. по формата и чертите на лицето,
като втората свидетелка е допълнила като белег и „много специфичния нос” /л. 31, л. 34,
д.п./. Съдът е съобразил и обстоятелството, че в съдебното заседание от 17.12.2020 г. и двете
свидетелки, без да проявяват колебание, отново са посочили подсъдимия като лицето, за
което се отнасят показанията им. Обстоятелството, че Н. по време на деянието е бил с
вързана коса, а от снимковия албум при разпознаването било видно, че той е с пусната коса,
не е затруднило разпознаващите. Въззивният състав споделя съображенията на
първостепенния съд, че изявленията на двете свидетелки почиват на лични и
непосредствени възприятия и че в съдебно заседание и двете свидетелки убедено са
потвърдили възприетите от тях обстоятелства. От данните по делото е видно, че не са били
налице пречки, те да не могат да възприемат непосредствено подсъдимия, а след това да
възпроизведат и негови характерни черти и поведение.
На второ място, свидетелката В. свидетелства не само за личността на подсъдимия, но и за
осъществените от това лице действия спрямо пострадалата В., в резултат на които тя е
паднала на земята и е бил отнет златния й синджир, а лицето побягнало с отнета вещ.
Правилно съдът е приел, че в съответствие с показанията на В. са и показанията на
пострадалата, която, макар и на досъдебното производство да не е разпознала подсъдимия, в
съдебно заседание е заявила, че ограбилото я лице прилича на него и че в момента на
деянието присъствала свидетелката В., която станала очевидец на инцидента. Настоящият
състав намира, че липсата на категорично разпознаване на подсъдимия от страна на
пострадалата не би могло да промени изводите на първостепенния съд досежно авторството
на деянието, тъй като е напълно логично спомените и възприятията на В. да са били
повлияни от преживяния стрес и отрицателни емоции във връзка с деянието, от което тя
непосредствено е пострадала, а също така и детерминирани от напредналата й възраст.
Сочените от нея обстоятелства във връзка с извършеното деяние и неговия механизъм се
потвърждават и от показанията на полицейските служители, пристигнали веднага след
извършването на престъплението – свидетелите В. и И.. Същите свидетелстват за
5
посещението на местопроизшествието веднага след получаване на сигнала, като първият
свидетел сочи, че е наблюдавал и записи от инсталираната камера във входа, добивайки
преки впечатления от събитието на престъплението. И двамата свидетели заявяват, че при
пристигането им пред блока, пред тях пострадалата подробно обяснила какво точно е
извършил подсъдимия, като го описала и по външност.
Не на последно място решаващият съд в своята доказателствена дейност е съобразил и
заключенията на съдебно оценителната експертиза и съдебно медицинската такава/СМЕ/,
изготвени при специални знания, от компетентни вещи лица, които заключения са били
приети и кредитирани от съда. Първата експертиза безспорно е установила стойността на
отнетата вещ, а СМЕ безспорно е установила, че Ц. В. е получила пертрохантерно счупване
на лява бедрена кост, което реализира медико - билогичния признак „трайно затруднение в
движението на долен ляв крайник” за срок по - голям от 30 дни. Направена е била оценка, че
счупването се дължи на действието на твърди тъпи предмети и е получено по механизма на
удар с или върху такива. Именно посочената втора алтернатива се възприема от съда като
механизъм за настъпване на увреждането, тъй като кореспондира с данните от
свидетелските показания на пострадалото лице и прекия очевидец В..
Настоящият състав споделя констатациите на първостепенния съд, че изисканите данни от
мобилните оператори действително сочат, че Г. Л. Н. е притежавал регистриран на негово
име мобилен номер 359 894 242926, включително и към датата на деянието - 11.08.2020 г.,
видно от писмо на „Теленор“ с изх. № 558/20.01.2021 г . От информацията, получена от
мобилния оператор, е видно, че на 11.08.2020 г. с посочения телефонен номер са били
проведени разговори от телефонен номер 0359896256987, които разговори са били
регистрирани през клетка „*** - Мария Луиза № 67“. Последният телефонен номер е бил
регистиран на името на лицето В. С. П., но е бил използван от свидетеля М. М.. В деня на
извършване на престъплението са били регистрирани едно изходящо обаждане от първия
телефонен номер в 10:58 часа и две входящи от другия телефонен номер в 11: 57 часа и в
13:01 часа. Така установените обстоятелства кореспондират с показанията на свидетеля М.
М., който е посочил, че не е имал контакти с подсъдимия, включително и по телефона, а е
поддържал такива с негов приятел С., неустановен по делото, който пребивавал в хотел
„Ива” на „Лъвов мост“ и който имал контакти с подсъдимия. Свидетелят М. е посочил още,
че С. е нямал собствен телефон и е звънял от други телефони, на които М. връщал обаждане
и че не се е случвало, когато търси С., да разговаря с друго лице, и е разговарял само със С..
Правилно съдът е кредитирал показанията на този свидетел, които така, както са дадени, са
в съответствие с предоставените от мобилния оператор данни, а именно – че първо е имало
изходящо избиране от телефона на подсъдимия, а след това телефонният номер, който е
използван от М., е върнал две обаждания. Това напълно съвпада с показанията на М., че
първо неговият приятел му се е обаждал от съответен телефон, на който той впоследствие го
избирал. Съдът, като съпостави и казаното от М., че той не познава подсъдимия и че не е
разговарял досега с него по телефона, стигна до извода, че в деня на извършване на
деянието телефонът, регистриран на негово име, не се е използвал от подсъдимия и че
6
изложените обстоятелства във връзка с регистрираните от мобилния оператор телефонни
разговори не изключват присъствието на подсъдимия на местопроизшествието в деня на
извършване на деянието. В целия този ред на мисли следва да се вземат предвид и
показанията на свидетеля З., от които е видно, че подсъдимият е посещавал хотела, но не е
бил регистриран като гост и не е оставал да нощува там. В порядъка на следваната логика
правилно съдът е извел и извода, че допълнително изисканите данни за трафична
информация, преминала през клетките, обслужващи адрес гр. *** , бл. 303, ж.к. ***, не
съдържат обстоятелства от значение за предмета на делото и неговото правилно решаване.
Същите не биха могли и да разколебаят гореизложените изводи.
Водим от гореизложените съображения, настоящият състав намира, че следва да се оставят
без уважение възраженията на защитата на подсъдимия, че от събраните по делото писмени
и гласни доказателства на досъдебната и съдебната фаза не се установявало по безспорен
начин авторството и участието му в инкриминираното деяние. В тази връзка, видно от
направения по-горе анализ на доказателствата и изложените доводи, несъстоятелни се
явяват дадените обяснения от Н., че на въпросната дата - 11.08.2020 г. той се е намирал в гр.
***, ж.к.„***“, където пребивавал в хотел „Ива“ заедно е неговия интимен приятел -
сърбина С. и че никога не бил ходил до бл. 303 в ж.к. „***“.
Несъстоятелни са и възраженията на защитата, че свидетелката М. В. имала проблеми със
зрението, че в нейното разпознаване на досъдебната и в съдебна такава фаза имало големи
противоречия относно това с вързана или с пусната коса е бил подсъдимият, че свидетелката
Н. Д. била разпознала подсъдимия отвън пред входната врата на блока, че същата не била
пряк и непосредствен свидетел на инцидента, поради което не следвало да се кредитират
нейните показания. Както вече беше отбелязано по-горе в мотивите, тези две свидетелки са
възприели подсъдимия през един непродължителен период от време и са му дали
еднопосочно описание. И двете свидетелки при извършеното разпознаване на досъдебното
производство са посочили подсъдимия, разпознавайки го по формата и чертите на лицето, а
едната от свидетелките се е ориентирала и по негов допълнителен белег/специфичния нос/.
В съдебното заседание и двете свидетелки без проява на колебание отново са посочили
подсъдимия като лицето, което са възприели в деня на деянието. Изявленията на двете
свидетелки са били плод на лични и непосредствени впечатления, тъй като са възприели
непосредствено подсъдимия, а след това са възпроизвели негови характерни черти и
поведение. Обстоятелството че К. не е присъствала и не е видяла подсъдимия в момента на
деянието, а това е станало скоро преди това, не изключва достоверността на нейните
показанията и не я компрометира да бъде свидетел по делото. Видно е, че обстоятелствата,
на които тя е станала очевидец, имат връзка с предмета на делото и са от значение за
правилното му решаване.
Несъстоятелно е и твърдението на защитата, че най-важната свидетелка по делото -
пострадалата Ц. В. изобщо не е разпознала подсъдимия както на досъдебното производство
по снимков материал, така и на живо в съдебно заседание. Както вече беше отбелязано в
мотивите, настоящият състав намира, че липсата на категорично разпознаване на
7
подсъдимия от страна на пострадалата не би могло да промени изводите на първостепенния
съд досежно авторството на деянието. Въззивната инстанция намира за напълно логично и
обяснимо преживеният стрес, отрицателните емоции във връзка с деянието, от което лично е
пострадала, и напредналата й възраст да са повлияли възприятията й в тази насока.
Досежно възражението за разколебаност на обвинението поради липсата на предмета на
престъплението по делото, първостепенният съд изрично е посочил и правилно приел, че
това обстоятелството не води до извод за неговата недоказаност.
Лишено от основание е и възражението, че не се доказвала локацията на подсъдимия на
инкриминираната дата, тъй като съгласно изисканите справки от мобилните оператори не се
давало отговор дали той на въпросната дата се е намирал в ж.к. „***“, а от изгледаните
записи от камерите не се установявало, че лицето с червената чанта е именно подсъдимия.
Настоящият състав, като съобрази показанията на свидетелките К. и В. и извършеното от
тях разпознаване на подсъдимия, намира така направеното възражение за лишено от
основание. Въззивната инстанция напълно споделя и съображенията на първостепенния съд,
че доколкото данните от телефонния оператор „Теленор” сочат местонахождение на
устройство с регистрирана СИМ-карта на името подсъдимия в гр. ***, бул. „Мария Луиза”,
то установените данни за ползване на телефона му от трето лице опровергават и не
позволява този източник да се ползва в подкрепа на една такава теза. Както беше посочено и
по-горе в мотивите, съдът като съпостави и казаното от свидетеля М., че той не познава
подсъдимия и че не е разговарял никога с него по телефона, стигна до извода, че в деня на
извършване на деянието телефонът, регистриран на името на Н., не се е използвал от
подсъдимия, което съчетано с изложените обстоятелства относно регистрираните от
мобилния оператор телефонни разговори, не изключва присъствието на подсъдимия на
местопроизшествието в дена на извършване на деянието.
Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението в протеста, че наложеното на
подсъдимия наказание било индивидуализирано в разрез с разпоредбите на чл. 54, ал. 1 НК
и несъответно на целите на наказанието, разписани в чл. 36 НК, като бил подценен
характера на отегчаващите виновността на подсъдимия обстоятелства и същевременно
съдът приел наличие на несъществуващи според прокуратурата смекчаващи такива.
Неоснователно е и възражението в жалбата на защитника на подсъдимия за явна
несправедливост на наказанието.
На първо място представителят на обвинението сочи, че подсъдимият не е проявил
съдействащо на правоохранителните органи поведение чрез явяването си пред органите на
МВР след надлежното му призоваване по телефон. Процесуалното поведение на дееца не
може да бъде игнорирано в процеса и във всички случаи следва да се отчита като
смекчаващо вината обстоятелство, което правилно е било съобразено и отчетено от
първостепенния съд. Лишено от основание и почиващо на предположения е твърдението в
протеста, че това поведение на подсъдимия се било оформило, след като върху него било
въздействано чрез способите на процесуалната принуда в рамките на друго, водено срещу
него, наказателно производство, по което той не изпълнил такова задължение, в резултат на
8
което била изменена мярката му за неотклонение.
Без необходимото внимание следва да се остави и възражението, че съдът не бил съобразил,
че от деянието настъпила сериозна несъставомерна вредна последица, довела до
невъзможност пострадалата да се придвижва в пространството без инвалидна количка, дори
и след проведеното оперативно лечение, което обстоятелство, съчетано с нейната
напреднала възраст, налагали извода, че тежестта на тези вредни последици следвало да
намери по-сериозно място при индивидуализацията на наказанието, като мотивиращо
налагането на по-тежко такова. Видно от мотивите на атакуваната присъда, решаващият съд
е съобразил горепосочените обстоятелства, като конкретно е изписал в мотивите
следното:“… Отегчаващи вината обстоятелства се възприеха, че качеството на живота на
пострадалата е значително влошено и тя не може сама да се придвижва самостоятелно, а с
придружител и в инвалидна количка, независимо от проведеното оперативно
лечение…“/виж стр. 6 от присъдата/. Неоснователни са и възраженията, че съдът при
отмерване на наказанието не бил съобразил и лошите характеристични данни на
подсъдимото лице, изразяващи се във водено срещу него друго неприключило наказателно
производство за сходно престъпление и че след прочитане на присъдата подсъдимият Н.
демонстрирал поведение, свързано с проява на вербална агресия, несъвместимо с
процесуалните стандарти. Действително тези обстоятелства не са отразени като взети
предвид в мотивите на присъдата при индивидуализацията на наказанието, но настоящият
състав намира, че дори и да се приеме тяхното наличие, това не би довело до направения от
съда извод за неговия размер, доколкото по отношение на първото обстоятелство следва да
бъде съблюдавана презумпцията за невиновност, а за второто няма данни в съдебния
протокол от 25.03.2021 г., който се явява и основно писмено доказателствено средство за
случилото се в съдебната зала.
Следва да се има предвид, че индивидуализацията на наказанието е сложна съдебна дейност,
при която се съобразяват и оценяват всички обстоятелства, имащи тежест и значение за
постигане на нужното съответствие между извършеното деяние и следващото се за него
наказание, което по вид и размер да е достатъчно за успешното постигане на целите,
визирани в чл. 36 НК. Спазването на тези принципни положения повлиява и на преценката
за неговата справедливост. Всичко това е било съобразено от първоинстанционният съд,
който при определяне на наложеното наказание на подсъдимия е съобразил принципите на
законоустановеност и на индивидуализация на наказанието, степента на обществена
опасност на деянието и дееца и правилно е преценил съотношението на взетите предвид
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
При извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън възраженията на
страните, въззивната инстанция намира, че съобразно изискванията на закона съдът е
приспаднал предварителното задържане на подсъдимия, правилно е определил
първоначалния режим съобразно изискванията на ЗИНЗС и точно е възложил направените
по делото разноски.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
9
правила.
При така установената липса на основания, водещи до отмяна или изменение на атакуваната
присъда, съдът намира, че същата следва да бъде потвърдена.
Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК, Софийският апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260047/25.03.2021 г., постановена по нохд № 3848/2020 г.,
по описа на Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред Върховния касационен съд
на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10