№ 30
гр. , 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря М.Н.Н.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20211860100208 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ ***/23.03.2021
година на Иван Р. Р. с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.М., ул.”**********” № 17, вх. А,
ет. 2, ап. 6 чрез пълномощника си В. И. Т. - мл.адвокат към САК с личен №***********,
адрес на кантора С., ПК 1000, пл. „*********“ №6, ет. 2, офис 8 против П. СТ. В. с ЕГН
**********, с поС.ен адрес: гр.Б., обл.С., ул.”*****************” № 34, вх. А, ап. 35; П.
АТ. В. с ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.Б., обл.С., ул.”*****************” № 34, вх. А,
ап. 35 и П. СТ. В., с ЕГН ********** с поС.ен адрес: гр.Б., обл.С., ул.”*****************”
№ 34, вх. А, ап. 35.Ищецът твърди в исковата молба, че ответникът по настоящото дело П.
СТ. В. с ЕГН *********** е осъден с решение № *** на ВКС, I НО по касационно дело №
***/2017 г. и във връзка с решение на Софийски апелативен съд № 23 от 19.01.2017 г, по
ВНОХД № ***/16, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд № 96 от
25.03.2015 г, по НОХД № ***/14 г., която вероятно и по настоящем излежава за убийството
на бащата на ищеца-Р. Р.. Със същата придсъда е присъдено обезщетение в размер на 50 000
(петдесет хиляди) лева в полза на ИВ. Р. Р., ведно със законната лихва от 21.11.2012 г. до
окончателното заплащане на сумата, представляващо обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от престъплението спрямо живота на баща му. Във връзка с
присъденото обезщетение е издаден изпълнителен лист с №*** от 01.11.2017 г. от СГС, НО,
23-състав, въз основа на който ищецът по настоящото дело се легитимира като кредитор. В
последствие, само няколко месеца по-късно след влизане в сила на присъдата, на дата
30.04.2018 г. , към която дата вече е било присъдено цитираното по-горе обещетение, и
съответно присъдата по горецитираното дело е била приведена в изпълнение, П. СТ. В. се е
разпоредил посредством дарение на притежаните от него 1/6 идеални части от следният
1
недвижим имот, а именно: 1/6 идеални части, придобити по наследство от С. В. от
Урегулиран поземлен имот, находящ се в село Ч., община Ч., ул. ************* №12, С.
област, целия с площ от 820 кв.м., който по действащия регулационен план на селото
съставлява парцел VI-88 в кв.30 при съседи: от изток улица *************, от запад-УПИ
VII-85, от север-V-87, ОТ ЮГ- УЛИЦА И. У., заедно с построените върху имота сгради
едноетажна полумасивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 130 кв.м.,
едноетажна сграда- склад със застроена площ 24 кв.м., двуетажна паянтова стопанска сграда,
цялата със застроена площ от 38.67 кв.м, етажна паянтова стопанска сградата цялата със
застроена площ от 48,42 кв.м, съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №12
том II рег.№**** дело №*** от 2018 г. вписан в ****** от 30.04.2018 г. акт №76 том III
ДЕЛО №*** ОТ 2018 г. партидна книга №*******, издаден от нотариус Е.П..Ищецът твърди
в исковата молба, че от изложеното е видно, че почти веднага след влизане в сила на
присъдата, ответникът по настоящото дело, знаейки, че е длъжник и осъден да заплати
горецитираното обезщетение. предвидливо е побързал да се разпореди с идеалните части от
наследения от него недвижим имот, дарявайки ги на сестра му П. СТ. В. с ЕГН **********.
П.В. е предприел действие, с което има за цел да намали имуществото си и респективно да
затрудни възможноетта за удовлетворяване на претенциите на кредиторът му ИВ. Р. Р..
Ищецът твърди в исковата молба, че от правна страна е налице следното: Разпореждането с
1/6 идеални части от гореописаните недвижими имоти, представлява увреждаща сделка
(действие) по смисъла на чл. 135 ЗД. ИВ. Р. Р. като ищец, има качеството на кредитор за
вземането от 50 000 лева съгласно влязла в законна сила присъда на дата 26.09.2017 г.,
съгласно изложената по-горе фактология. От приложеният нотариален акт за дарение на
недвижим имот от дата 30.04.2018 г. е видно, че третото лице (дарената) П. СТ. В. е сестра
на П. СТ. В., като независимо, че дарението е безвъзмездна сделка, е налице знание за
увреждането по смисъла на чл. 135 ал.2 ЗЗД. Според Решение № 93 от 28.07.2017 г. по т. д.
№ ***/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. „длъжникът винаги знае за увреждането, когато
разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане". „За да е
налице знание за увреждане, е достатъчно на третото лице да са известии обстоятелствата,
от конто произтича вземането на кредитора. Напр. знание, че длъжникът е направил
катастрофа или е съден за престьпление - без значение е каква е катастрофата или
престъплението, кой е пострадалият и какви са вредите" - Решение № 13 от 19.02.2015 г. по
т. д. № ****/2014 г., ГК, IV г. о. Разпореждането с 1/6 идеална част от гореописаният
недвижим имот е извършено на дата 30.04.2018 г, тоест към тази дата е било налице знание
за увреждането у П.В., тъй като същия към тази дата вече е бил осъден и е имал качеството
на длъжник спрямо ИВ. Р. Р. и вземането е било възникнало. Определящо за качеството
кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е наличието на съществуващи спрямо длъжника П. СТ.
В. права и извършена от длъжника сделка, която пречи на осъществяването им -така
Решение № 639 от 06.10.2010 г. на, IV т.о.; Решение № 345 от 30.05.1999 г. по гр. д. №
36/1999 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 27 от 17.10.2008 г. по гр. д. № 2266/2008 г. на
ВКС, III г. о.; Определение № 90 от 06.03.2003 г. по ч. гр. д. № 239/2003 г. на ВКС, 5-членен
състав. Главно и пълно доказване на вземането не е необходимо. Достатъчно е твърдение за
2
вземането. Съдът не може да преценява дали това правоотношение съществува. Съдът може
да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. В Решение
по гр. д. № 171/2009 г. на ВКС се приема, че договорът, от който произтича вземането на
кредитора-ищец, не е предмет на делото по предявения Павлов иск и съдът по Павловия иск
не може да се произнесе по оспорването на вземането на ищеца, което го легитимира като
кредитор. В Решение № 65 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 3800/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в
което е застъпено същото становище, се приема още, че „в производството по Павловия иск
съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените
факти". Съгласно Решение № 422/2000 г. по гр. д. № 1469/1999 г. на ВКС, V г. о.,
разпореждането на длъжника с негов имот може да бъде признато за недейетвително спрямо
кредитора, ако то го уврежда, и преди длъжникът да е осъден да кзпълни задължението си.
В същото решение ВКС казва, че „неоснователно се поддържа, че осъществяването на ФС
на чл. 135 ЗЗД следва да се преценява след влизането на осъдителното решение на ВС в
сила. Тежестта на доказване на факта за притежаваното вземане, на момента на неговото
възникване и на намерението за увреждане е върху кредитора, с оглед на което моля да
приемете като писмени доказателства приложеният изпълнителен лист и влязла в сила
присъда на дата 26.09.2017 г. Съгласно Постановление № 1 от 29.111.1965 г. по гр. д. № 7/64
г., Пленум на ВС, всеки кредитор, включително и този, който е носител на непарично
вземане, може да си служи с отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. За да може да бъде отменено,
действиего трябва да уврежда кредитора. Увреждането е обективен факт. Кредиторът е
увреден най-общо казано, когато длъжникът с правните си действия е създал или увеличил
платежната си неспособност - така Решение № 60 от 20.04.2017 г. по гр. д. № ****/2016 г. на
ВКС, IV г. о. По отношениие на това кога длъжникът увеличава платежната си
неспособност - в Решение № 93 от 28.07.2017 г. по т. д. № ***/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., е
посочено, че „всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за
удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия,
с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т.ч. опрощаване на дълг,
обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др." В
конкретиката на казуса, длъжникът извършва дарение на недвижими имоти, тази негова
безвъзмездна сделка очевидно намалява имуществото му — той дава нещо без да получава
друго насреща от сестра му П. СТ. В.. С връщането на имуществото в патримониума на
длъжника се увеличава обезпечението на кредиторите му, които те могат да насочат
принудителното изпълнение към върнатото благо, без да може длъжникът успешно да им
противопостави възражение за несеквестируемост. Такава е и съдебната практика, отразена
в Решение № 170 от 11.05.2010 г. по гр. д. № 100/2010 г. на ВКС. IV г. о.; Решение № 855 от
04.12.2003 г. по гр. д. № 123/2003 г. на ВКС, II г. о.; Решение № 1206 от 19.12.2008 г. по гр.
д. № 3***/2007 г. на ВКС, ГК, III г.о. По отношение на другият дарител - П. АТ. В. с ЕГН
********** и съгласно приложения нотариален акт, е видно, че си запазва правото на
ползване върху имота, предмет на сделката, и следва да се приеме, че същата се явява
необходим другар и е налице процесуална легитимация за участието и в процеса като
3
ответник, като в хода на настоящото производство следва да се приеме, че ответницата П.
АТ. В. следва да упражнява ограничено вещно право на ползване до размера дарените и
притежавани от нея идеални части, а именно 4/6 от описаните процесни недвижими имоти,
алтернативно да се приеме, че иялата акцесорна сделка е относително недействителна
спрямо ИВ. Р. Р..
Ищецът моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да обяви за
недействително действието - разпореждане с дарение на 1/6 идеални части, собственост на
длъжника П. СТ. В., придобити от него по наследство от С. В., а именно Урегулиран
поземлен имот, находящ се в село Ч., община Ч., ул. ************* №12, С. област, целия с
площ от 820 кв.м., който по действащия регулационен план на селото съставлява парцел VI-
88 в кв.30 при съседи: от изток улица *************, от запад-УПИ VII-85, от север-V-87,
ОТ ЮГ- УЛИЦА И. У., заедно с построените върху имота сгради едноетажна полумасивна
жилищна сграда, цялата със застроена площ от 130 кв.м., едноетажна сграда- склад със
застроена площ 24 кв.м., двуетажна паянтова стонанска сграда, цялата със застроена площ от
38,67 кв.м, етажна паянтова стопанска сградата цялата със застроена площ от 48,42 кв.м.
Ищецът моли съда да намали запазеното пожизнено и безвъзмездно право на
ползване на ответницата П. АТ. В. с ЕГН ********** до размера на безвъзмездно
прехвърлените притежавани от нея 4/6 идеални части/алтернативно да обяви акцесорната
сделка по учредяване на вещно право на ползване върху целият имот за относително
недействителна/нищожна спрямо кредитора-ищец и увреждащата го сделка да се счита за
недействителна, респективно да бъде поставен в положението отпреди реализирането й/им
съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №12 том II рег.№**** дело №*** от
2018 г. вписан в ****** от 30.04.2018 г. акт №76 том III ДЕЛО №*** ОТ 2018 г. партидна
книга №*******, издаден от нотариус Е.П..
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител моли предявените
искови претенции да бъдат уважени, като му бъдат присъдени всички направени по делото
разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК, прави възражение за прекомерност на
заплатено адвокатско възнаграждение от ответниците, представя писмени бележки.
Ответникът П. АТ. В., в срока по реда на чл. 131 от ГПК се е възползвала от правото
си да даде писмен отговор, не е представила писмени доказателства и не е направила
доказателствени искания. В писмения отговор ответникът заявява становище, че счита
исковите претенции за недопустими, неоснователни, незаконосъобразни и недоказани и
моли да не бъдат уважавани, с всички законни последици от това. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител поддържа отговора, претендира присъждане на направените
разноски по делото, представя списък по чл.80 ГПК, оспорва претенцията на ищеца за
присъждане на направени разноски по делото.
Ответникът П. С. В., в срока по реда на чл. 131 от ГПК се е възползвала от правото си
да даде писмен отговор, не е представила писмени доказателства и не е направила
доказателствени искания. В писмения отговор ответникът заявява становище, че счита
4
исковите претенции за недопустими, неоснователни, незаконосъобразни и недоказани и
моли да не бъдат уважавани, с всички законни последици от това. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител поддържа отговора, претендира присъждане на направените
разноски по делото, представя списък по чл.80 ГПК, оспорва претенцията на ищеца за
присъждане на направени разноски по делото.
Ответникът П.С. Воденичаров, в срока по реда на чл. 131 от ГПК се е възползвал от
правото си да даде писмен отговор, не е представил писмени доказателства и не е направил
доказателствени искания. В писмения отговор ответникът заявява становище, че счита
исковите претенции за неоснователни и недоказани и моли да бъдат оставени без уважение,
с всички законни последици от това. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител поддържа отговора, претендира присъждане на направените разноски по
делото, представя списък по чл.80 ГПК, оспорва претенцията на ищеца за присъждане на
направени разноски по делото.
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени и приети като писмени доказателства Изпълнителен лист
№*** от 01.11.2017 г. издаден от Софийски градски съд, НО, 23-ти съдебен състав; Присъда
№96 от 25.03.2015 г. СГС, 23 състав „НО, влязла в законна сила на дата 26.09.2017 г.; Копие
от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 12 том II рег.№ **** дело № *** от 2018
г. вписан в ****** от 30.04.2018 г. акт№76 том III ДЕЛО №*** ОТ 2018 г. партидна книга
№*******. издаден от нотариус Е.П.; Справка по лице на П. СТ. В. от дата 03.02.2021 г.;
Справка по лице на ИВ. Р. Р.; Справка по лице на П. СТ. В. с ЕГН **********; Декларация
за материално и гражданско съС.ие на ИВ. Р. Р. от дата 22.03.2021 г.; Удостоверение за
данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх.№ ************/28.04.2021 г. издадено от
Община Ч. на името на П. СТ. В.; Удостоверение за съпруга и родствени връзки изх.№
207/14.02.2022 г. издадено от Столична Община, Район „Л.“ на името на П. АТ. В., се
установява изложената фактическа обстановка в исковата молба на ищеца, а именно, че
след влизане на цитираната присъда и издадени ИЛ(л.23) от делото, ответника П.В. е дарил
притежаваната от него 1/6 ид.част от процесния имот на сестра си П. СТ. В. с ЕГН
**********, като със същия НА е извършено и дарение от страна на П. АТ. В.-майка на
ответниците П.В. и П. СТ. В., като същата е дарила на дъщеря си П. СТ. В. притежаваните
от нея 4/6 ид.части от процесния имот, като е запазила правото си на реално, безвъзмездно
ползване на дарявания имот, до края на живота си. В НА е посочено, че нотариуса се е
уверил, че дарителите са собственици на даряваните 5/6 ид.части от имота.
Съдът след като съобрази изложеното в исковата молба, съобразно фактическите
твърдения на ищеца и ответниците, намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.135 от
ЗЗД. Според тази разпоредба кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако последният при извършването
им е знаел за увреждането. Правото на кредитора има вторичен характер, доколкото
възниква и се упражнява само при наличието на друго правоотношение. То е относително и
5
е насочено срещу длъжника и лицето, с което той е договарял. Това право възниква при
осъществяването на определен фактически състав: Необходимо е наличието на вземане. В
настоящата хипотеза ищецът е активно легитимиран като кредитор с вземане, произтичащо
от договор за кредит и възникнало преди извършване на действието, чието обявяване за
недействително се иска - чл. 135, ал. 3 ЗЗД. Вторият елемент е извършването на действие,
което да уврежда кредитора. Увреждането е обективен факт и не зависи нито от
субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора. Между действието
и увреждането трябва да има причинна зависимост. Увреждане е налице в случаите, при
които намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника.
Увреждане има, когато длъжникът се лишава от свое имущество или имуществото му
намалява /решение 760- 1966 г., 271- ***8 г./. В случая обедняването на длъжника се състои
в намаляване на неговия актив, като извършената продажба затруднява и удовлетворяването
на кредитора чрез трансформацията на имуществото и ограничаване на възможността за
принудителното изпълнение върху конкретен имот на длъжника /решение 771- ***8 г. на І
г.о. на ВС на РБ/. Третата предпоставка за възникване на правото има субективен характер.
Нейните елементи се различават в зависимост от това дали действието е било възмездно или
безвъзмездно. Когато то е възмездно, възникването на преобразуващото право по чл. 135
ЗЗД изисква не само длъжникът, но и лицето, с което той е договарял, да са знаели за
увреждането- чл. 135, ал. 1, изр.2 ЗЗД. По силата на оборима презумпция, уредена в чл. 135,
ал. 2 ЗЗД, знанието на определен кръг лица, които са в близки отношения с длъжника, се
предполага. Тези лица са съпругът, низходящите, възходящите, братята и сестрите на
длъжника. Ако те твърдят, че не са знаели за увреждането, трябва да докажат твърдението
си. Приема се, че тази разпоредба презюмира и знанието на длъжника. В конкретната
хипотеза за успешното провеждане на иска не е необходимо вземането да е изискуемо и
ликвидно/установено по размер/, което произтича от целта на чл. 135 от ЗЗД да
възпрепятства недобросъвестния длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на
кредитора. От посочените доказателства по делото може да се направи извод за
съществуването на вземането, произтичащо от твърденията на ищеца в исковата молба, но
без кредиторът да е задължен чрез пълно и главно доказване да установява изискуемостта и
ликвидността на вземането си. Съгласно Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009
г., 4 г.о. на ВКС- съдът по Павловия иск не може да проверява съществува ли вземането,
което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането е отречено с влязло в сила
решение. Съдът намира, че в случая е налице и втората предпоставка-вземането на
кредитора е възникнало преди датата на извършване на правното действие от страна на
длъжника В.. Увреждането на интересите на кредитора от извършеното правно действие /в
случая сключването на договора за дарение на 30.04.2018г./ е налице, тъй като длъжникът В.
намалява имуществото си и срещу притежаваните от него ид.части от недвижими имоти не
получава насрещна престация, тъй като сключеният договор между ответниците е
безвъзмезден.
Налице е и последната предпоставка за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, а
6
именно, че с договора за дарение на 30.04.2018 г. длъжникът П.В. е увредил ищеца-
кредитор, като е знаел за увреждането, а що се касае до знанието и лицето или ответника П.
СТ. В., с която е договарял, то знанието по отношение дарението, не е необходимо да се
доказва предвид безвъзмездния характер на сключения договор за дарение. Освен това
знанието се предполага с оглед разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, според която знанието
за увреждането се предполага до доказване на противното при наличието на близко родство-
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра, между третото лице и длъжника. В случая
надарената П. СТ. В. е сестра на длъжника П.В., което се установява от приложеното
удостоверение за родствени връзки.
По изложените съображения съдът намира, че искът да се постанови съдебно решение,
по силата на което да обяви за недействително действието - разпореждане с дарение на 1/6
идеални части, собственост на длъжника П. СТ. В., придобити от него по наследство от С.
В., а именно Урегулиран поземлен имот, находящ се в село Ч., община Ч., ул.
************* №12, С. област, целия с площ от 820 кв.м., който по действащия
регулационен план на селото съставлява парцел VI-88 в кв.30 при съседи: от изток улица
*************, от запад-УПИ VII-85, от север-V-87, ОТ ЮГ- УЛИЦА И. У., заедно с
построените върху имота сгради едноетажна полумасивна жилищна сграда, цялата със
застроена площ от 130 кв.м., едноетажна сграда- склад със застроена площ 24 кв.м.,
двуетажна паянтова стонанска сграда, цялата със застроена площ от 38,67 кв.м., етажна
паянтова стопанска сградата цялата със застроена площ от 48,42 кв.м.,следва да бъде уважен
изцяло, така, както е предявен, а именно до размера на правата на собственост на ответника
П. СТ. В., или само за 1/6 идеална част от прехвърлените недвижими имоти с Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 12 том II рег.№ **** дело № *** от 2018 г. вписан в
****** от 30.04.2018 г. акт№76 том III дело №*** от 2018 г. партидна книга №*******.
издаден от нотариус Е.П..
По отношение на предявената искова претенция относно постановяване на съдебно
решение, с което да се намали запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване на
ответницата П. АТ. В. с ЕГН ********** до размера на безвъзмездно прехвърлените
притежавани от нея 4/6 идеални части/алтернативно да обяви акцесорната сделка по
учредяване на вещно право на ползване върху целият имот за относително
недействителна/нищожна спрямо кредитора-ищец и увреждащата го сделка да се счита за
недействителна, респективно да бъде поставен в положението отпреди реализирането й/им
съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №12 том II рег.№**** дело №*** от
2018 г. вписан в ****** от 30.04.2018 г. акт №76 том III дело №*** от 2018 г. партидна
книга №*******, издаден от нотариус Е.П., настоящия съдебен състав намира същото за
недопустимо, като видно от събраните писмени доказателства, лицето П. АТ. В. е
собственик именно на 4/6 ид.части от процесния имот и върху което е учредено нейното
вещно право на ползване, записано в НА като „върху дарявания имот“, с което е
осъществила своя дарствен акт, а не 5/6 ид.части, както е възприел ищеца, по-скоро
подведен от приложената справка от Агенцията по вписвания.
7
Относно разноските в производството:
С оглед изхода на делото и направеното оспорване от страна на ответниците по делото
за сторени разноски от ищеца, както и направеното ищеца възражение за прекомерност по
отношение на заплатено адвокатско възнаграждение от ответниците, настоящия съдебен
състав намира, че следва да се присъдят на ищеца ИВ. Р. Р. сторени разноски, като същите са
направени във връзка и по повод исковите претенции, съответно съобразно уважената част
от исковите претенции, а именно с оглед цената на предявения иск – 1622,56 лв. /данъчната
оценка на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, което е предмета на делото – чл. 68 ГПК,
л.50 от делото/, съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба №1/2004 г., минималния размер на
адвокатското възнаграждение е 343,58 лв., който именно размер следва да се присъди на
ищеца с оглед фактическата и правната сложност на делото, следва да бъдат присъдени на
ищеца и посочените в списъка по чл. 80 ГПК разноски за вписване на исковата молба в
размер на 10,00 лв., платена държавна такса от 97.35лв.,заверени преписи за вписване на
исковата молба от 28.00лв., платени държавни такси за съдебни удостоверения от 26, 62 лв.,
тъй като доказателства за извършването на тези разноски са представени от ищеца, като
общия размер разноски за ищеца ИВ. Р. Р. е сумата от 505,52 лв. На ответника П. СТ. В. не
следва да се присъждат разноски с оглед изхода на делото. На ответницата П. АТ. В. следва
да се присъдят разноски съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004 г., а именно в размер
на сумата от 604,57 лв. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до посочения в Наредбата минимален размер /т. 3 от ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ВКС/.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
РЕШИ:
На основание чл. 135 от ЗЗД ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на ИВ. Р. Р.
с ЕГН ********** само за 1/6 идеална част от прехвърлените на П. СТ. В. с ЕГН **********
недвижими имоти, предмет на договор за дарение на недвижими имоти, която 1/6 идеална
част е собственост на длъжника П. СТ. В., придобити от него по наследство от С. В., а
именно Урегулиран поземлен имот, находящ се в село Ч., община Ч., ул. *************
№12, С. област, целия с площ от 820 кв.м., който по действащия регулационен план на
селото съставлява парцел VI-88 в кв.30 при съседи: от изток улица *************, от запад-
УПИ VII-85, от север-V-87, ОТ ЮГ- УЛИЦА И. У., заедно с построените върху имота
сгради едноетажна полумасивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 130 кв.м.,
едноетажна сграда- склад със застроена площ 24 кв.м., двуетажна паянтова стонанска сграда,
цялата със застроена площ от 38,67 кв.м., етажна паянтова стопанска сградата цялата със
застроена площ от 48,42 кв.м., с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 12 том II
рег.№ **** дело № *** от 2018 г. вписан в ****** от 30.04.2018 г. акт№76 том III дело №***
8
от 2018 г. партидна книга №*******. издаден от нотариус Е.П..
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в частта, в която Иван Р. Р. с ЕГН
********** е прдявил искова претенция да се намали запазеното пожизнено и безвъзмездно
право на ползване на ответницата П. АТ. В. с ЕГН ********** до размера на безвъзмездно
прехвърлените притежавани от нея 4/6 идеални части/алтернативно да обяви акцесорната
сделка по учредяване на вещно право на ползване върху целият имот за относително
недействителна/нищожна спрямо кредитора-ищец и увреждащата го сделка да се счита за
недействителна, респективно да бъде поставен в положението отпреди реализирането й/им
съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №12 том II рег.№**** дело №*** от
2018 г. вписан в ****** от 30.04.2018 г. акт №76 том III дело №*** от 2018 г. партидна
книга №*******, издаден от нотариус Е.П., като недопустимо.
ОСЪЖДА П. СТ. В. с ЕГН ********** да заплати на Иван Р. Р. с ЕГН **********
сумата от 505,52 лв.-разноски.
ОСЪЖДА Иван Р. Р. с ЕГН ********** да заплати на П. АТ. В. с ЕГН **********
сумата от 604,57 лв.-разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
9