Р А Й О Н Е Н С Ъ Д – С И Л И С Т Р А
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 107
Днес 23.04.2014 г. Силвина Йовчева, съдия-докладчик по НОХД № 190 по описа на съда за 2014 година, след като се запознах с обвинителния акт и събрания
доказателствен материал и като обсъдих въпросите – предмет на проверка съгласно
чл. 248 от НПК, намирам, че не са налице предпоставките за разглеждане на
делото в открито съдебно заседание.
В изпълнение на задълженията си
установих, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК.
Районна прокуратура – С е внесла
обвинителен акт срещу обв. Д. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2
вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл.
26, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. “б” от НК, срещу обв. С. за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4
от НК и срещу обв. З. за престъпление по чл. 215, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 26 от НК.
Съгласно чл. 246,
ал. 2 от НПК в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват:
престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на
извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за
личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от
Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават
отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се
установяват посочените обстоятелства.
С оглед задължителните за съдилищата указания в Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002
г. на ОСНК на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., чрез обвинителния акт прокурорът трябва да развие
в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. В това ТР се
посочва, че главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки
на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В този
смисъл обвинителният акт следва да бъде прецизен, ясен и да очертава състава на
престъплението, в извършването на което е обвинено дадено лице. Трябва да се
посочат фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на всеки от тримата обвиняеми в осъществяването
му. Това
означава, че всеки един от обвиняемите следва да знае всички факти, които се
отнасят до елементите от обективната и субективната страна на деянието. В
противен случай те ще бъдат поставени в невъзможност да организират своята
защита. Посочването на факти, обосноваващи правна квалификация, различна от
посочената в обвинителния акт или пък обратно - непосочването на обстоятелства, даващи
основание да се приеме, че е налице съответната правна квалификация,
представлява съществено процесуално нарушение, защото нарушава правото на
защита на обвиняемия. Само когато тези обстоятелства не се отнасят до
съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него,
непълнотите в обстоятелствената част на обвинителния акт не съставляват основание
за прекратяване на съдебното производство.
В настоящия случай тези изисквания не са спазени. Прокурорът на
практика е преразказал в обвинителния акт съдържащото се в гласните
доказателствени средства по ДП, при това очевидно в такава последователност, в която доказателствата са събирани. Така
първо са изложени показанията на т. нар. пострадали относно отнети им вещи и
разпитаните свидетели, а след това е предложен преразказ на обясненията на всеки
от обвиняемите.
Преразказът на
съдържащото се в доказателствените средства не може да замести изискващото се от закона представяне на фактите,
подлежащи на доказване. Така например не е ясно какви са фактите, обосноваващи
правната квалификация, посочена за обв. З. и в коя част се съдържат: дали в
частта, преразказваща обясненията на другите двама обвиняеми или тази, която
преразказва неговите обяснения. В този смисъл не е ясно, ако страните направят
искане за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК например, кои точно
факти ще се признаят от всеки от обвиняемите.
При прочит на ОА е невъзможно
и да се направи разграничение до кой момент прокурорът е описвал фактическите признаци, въз основа на които повдига
обвинение и частта, в която прави оценка
и анализ на отделните доказателствени средства.
В крайна сметка не става ясно какво приема за установено от фактическа страна.
Констатираните пороци в
съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт водят до неяснота
относно конкретните фактически рамки на
повдигнатото обвинение на всеки от обвиняемите. Пряк резултат от това
процесуално нарушение е ограничаване правото им на защита, тъй като обвинението
трябва да е формулирано по достатъчно ясен начин, обезпечаващ съответно
осъществяването на това тяхно основно право, гарантирано от ЕКПЧОС. Само при прецизно обвинение обвиняемият може да
реализира правото си на защита в пълен обем чрез даване на обяснения по
повдигнатото му обвинение, правене на възражения, ангажиране на доказателства
във връзка с тях и т.н. Преразказът на
доказателствените средства обаче не дава възможност обвиняемите да узнаят кои
обстоятелства са свързани с възникването на претендираната спрямо тях
наказателна отговорност, съответно за съда
кои факти подлежат на доказване в съдебната фаза - тези посочени от
пострадалите и свидетелите или тези, посочени от някои от обвиняемите – и от
кой точно от тях.
Горното според
настоящият съдебен състав представлява съществено нарушение на правилата и е основание
за прекратяване на съдебното производство
и връщане на делото на прокурора за отстраняването му.
Нарушението не може да бъде
отстранено в съдебната фаза, доколкото съдът не разполага с възможност да попълва фактите вместо обвинението,
което налага прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на
прокурора, за да бъде обвинителния акт приведен в съответствие с изискванията
на чл. 246 от НПК.
Така мотивиран и на основание чл. 249,
ал. 2 и във вр. с чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК, съдът
РАЗПОРЕЖДА:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 190/2014
год. по описа на Районен съд – С.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – С.
Да се изпрати препис от
разпореждането на тримата обвиняеми, на техните защитници, на посочения като
пострадал М. И. О., на “М.” ООД /връчване на който и да е от двамата
управители/, както и на
Районна прокуратура – С.
Разпореждането подлежи на
обжалване и протест по реда на Глава 22 от НПК в седемдневен срок от връчването
на преписа пред Окръжен съд - С.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: ..............................