Определение по дело №296/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 1 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба от А. П. И. Щ., от АК Б., процесуален представител на “П...” Е., ЕИК ....., срещу Определение № 6824/13.12.2011г. по гражданско дело № 1377/2011г. по описа на Районен съд Р., с което съдът е прeкратил производството по делото.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, като жалбоподателят моли съда да го отмени изцяло и да върне делото на първоинстнационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Наведени са оплаквания срещу изводите на съда във връзка с приложението на нормите на чл. 50 ал.1 -4 от ГПК, във връзка с чл. 47 от ЗЗД. Възразява се, че ответника по делото е тъвговско дружество, поради което за него са приложими правилата на чл. 50 от ГПК, като недопустимо е назначаването на особен представител на ответника по реда на чл. 47 ал.6 от ГПК. Навадени са доводи, че за първоинстанционния съд в тази връзка не са били налице законови основания за прекратяване на производството по делото поради невнасяне на определения паричен депозит за така назначения особен представител и обжалваното определение не само е незаконосъобразно, но същото съставлява на практика и отказ от правосъдие, който е недопустим.

В срока за отговор по реда на чл. 276 ал.1 от ГПК, такъв от насрещната страна не е депозиран.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса. Жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 и сл. от ГПК акт на съда, тъй като с обжалваното определение е преграден пътя за развитие на производството по делото.

Разгледана по същество жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Въз основа на материалите по първоинстанцоинното дело, въззивният съд установи от фактическа страна следното:

Пред РС Р. е депозирана искова молба от Е. „. еик *********, със седалище и адрес на управление: село Д., област П., У. “В.....” № 36, П. от Управителя О. К. Ф., на С. А. Г. Р., 2760, О. Б., У. “О.” № 17 – адвокат М. К. Щ., срещу „.- Т....” Е., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: Г. Р., У. „. Д....” №, П. от Управителят С. Г. Г..

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК.

Съдът е приел исковата молба за редовно и с Разпореждане № 5024 от 05.10.2011г., е постановил препис от нея и доказателствата по делото да бъдат изпратени на ответното дружество за отговор по реда на чл. 131 от ГПК.

При опит препис от исковата молба и книжата по делото да бъдат връчени на представител на „.- Т....” Е., съобщението ведно с книжата се е върнало в цялост, като призовкарят В. Х. е отбелязала, че адреса е посетен неколкократно, но не е намерен никой във фирмата.

Първоинстанционният съд е счел че са налице основанията на чл. 50 от ГПК, като е разпоредил да бъде залепено на адреса на който е регистрирано дружеството ответник, уведомление по реда на чл. 47 от ГПК.

Връчването Ч. залепване на уведомление е извършено на 18.11.2011г., от която дата е започнал да тече двуседмичния срок, в който представител на ответното дружество е могъл да получи препис от исковата молба и книжата по делото, от канцеларията на съда. Предвид изпълнението разпоредбите на чл. 47 ГПК, разписката за залепване на уведомленията е приложена към делото и връчването на съответните съдебни книжа е счетено за редовно.

С Определение № 6205 от 22.11.2011г. по гр.д. № 1377/2011г. по описа на РС Р., съдът на основание чл.47 ал.6 ГПК е допуснал особен представител на ответника - „.- ТУРС” Е., на разноските на ищеца, като със същото определение е опредил възнаграждение за особения представител в размер на 100.00лв., които е разпоредил да бъдат внесени от ищеца по сметката на РС Р., в 5 дневен срок от получаване на съобщението за определението на съда.

Съобщението за Определение № 6205 от 22.11.2011г. по гр.д. № 1377/2011г. по описа на РС Р., е било получено от пълномощника на ответното дружество – А. Щ., на 28.11.2011г. Видно от материалите по първоинстанционното дело, определените от съда депозити за назначените особени представители на призованите по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК ответници, не са внесени по сметката на РС Петрич.

С обжалваното Определение №6824/13.12.2011г. по гражданско дело №1377/2011г. по описа на РС Р., първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. Основанията за постановяването на атакувания С. акт са бездействието на ответника – невнасяне на определен от съда паричен депозит за назначен на ответника особен представител, който съдът е счел за препятстващ по- нататъшното развитие на производството, тъй като за първостепенният съд е невъзможно да извърши последващи процесуални действия. Изложени са в мотивите на съда съображения, че е налице недобросъвестност на упражняването на процесуалните права от страна на ответното дружество, което е в противоречие с нормата на чл. 3 от ГПК, за които съдът е счел че следва да бъде наложена санкция, изразяваща се в прекратяването на делото.

При тука установеното от фактическа страна, въззивната инстанция намира оплакванията на жалбоподателят в частната жалба въз основа на която е образувано настоящото въззивно производство за основателни.

Първоинстанционният съд по гражданско дело №1377/2011г. по описа на РС Р., е изпълнил служебните си задължения във връзка с администрирането на исковата молба и призоваването на дружеството ответник по делото, точно и съобразно разпоредбите на закона. След като неуспешно е направен опит „.- Т...” Е. да бъде редовно призован на адреса посочен в исковата молба, съдът е изискал справка за адреса на регистрация на седалището и управлението на дружеството в ТР и след като е установил, че този адрес не е променен и е идентичен на адреса посочен от ищеца в исковата молба, а призовкарят не може да открие в офиса лице, което да приеме съобщението, е счел че са налице основанията на чл. 50 ал. 4 от ГПК и е постановил залепване на уведомление по реда на чл. 47 ал.1 от ГПК. След залепване на уведомлението, съобщението и книжата към него не са потърсени от представител на дружеството ответник в срока по чл. 47 ал.2 от ГПК, поради което са били налице основанията на чл. 50 ал.2 във връзка с чл. 50 ал.4 от ГПК, съдът да приложи съобщението и книжата по делото и да счете същите за редовно връчени.

Настоящият състав на ОС Б. счита, че незаконосъобразно и не в съответствие с разпоредбите на ГПК, съдът е назначил на дружеството ответник особен представител по реда на чл. 47 ал.6 от ГПК. Съображения за липсата на разлика в режима на връчване на съобщения на ФЛ и на ЮЛ, досежно приложението на нормата на чл. 47 ал.6 от ГПК са изложени в Р – 34- 14.02.2011г. на ІV г.о. на ВКС на РБ, но същите не се споделят от настоящия въззивен състав. Аргумент за обратното становище съдът черпи от обстоятелството че не случайно в ГПК, за призоваването на ФЛ и за ЮЛ са предвидени отделни и различни по съдържание правни норми. В нормата на чл. 50 ал. 1 от ГПК изрично е предвидено, че мястото на връчване на търговец или на ЮЛ, което е вписано в ТР, е последния посочен в регистъра адрес. Това е адреса съставляващ седалището и адреса на управлението на дружеството, на който се води цялата му търговска кореспонденция. Очакванията на законодателят са, че след като дружеството е посочило и регистрирало търговския си адрес, то на този адрес следва да бъде откриван негов представител за връзка с другите търговски субекти и ако дружеството не положи нужните усилия и добросъвестност в тази посока, то следва да понесе и неблагоприятните последици от това. Недопустимо е недобросъвестното поведение на търговеца който не може да бъде открит на адреса на който е регистрирано седалището на дружеството, да бъде толерирано с назначаване от съда на особен представител на същия и то за сметка на ищеца по делото. Допълнителен аргумент в полза на становището за разлика в призоваването и връчването на съобщения на ФЛ и на ЮЛ, настоящият състав на ОС Б. открива в нормата на чл. 50 ал.4 от ГПК, която препраща изрично и само към нормата на чл. 47 ал.1 от ГПК за залепване на уведомление, при наличието на предвидените в закона обстоятелства за това. Ако законодателят е искал препращането да бъде изцяло към нормата на чл. 47 от ГПК, същият е следвало изрично и ясно да го посочи. Препращането към нормата на чл. 47 ал.1 от ГПК при условията на чл. 50 ал. 4 от ГПК, не води до правния извод, че това препращане следва автоматично и към нормата на чл. 47 ал.6 от ГПК, която визира назначаване на особен представител на физическо лице, при разглеждането на делото в негово отсъствие.

След като е допуснал назначаването на особен представител на ответното дружество „.- Т....” Е., първоинстанционния съд по реда на чл. 101 от ГПК е дал указания на ищеца за размера на дължимата сума, която следва да се внесе от ищцовата страна като възнаграждение за назначаването на особен представител на ответника, като е посочил че сумата следва да се внесе по сметката на РС Р., дал е и срок за внасянето и, но съдът не е указал на дружеството ищец неблагоприятните последици от неизпълнението на това задължение. След като в указания от съда срок, посочената сума не е била внесена от ищеца, съдът е счел че са налице основания за санкциониране на недобросъвестното бездействие на ищеца по делото и при извод за злоупотреба с процесуални права, е прекратил производството по делото. Дадените от съда по реда на чл. 101 от ГПК указания на ищеца по делото, са скрепени само със санкцията на чл. 101 ал.3 от ГПК, която предвижда при неотстраняването на нередовностите на едно процесуално действия от страната, съобразно указанията на съда и дадения от него срок, да се смята за неизвършено. Неизвършването на процесуалните действия от страната, на която съдът е дал указания и срок по така предвидения в закона процесуален ред, не може да бъде основания за прекратяване на производството по делото, тъй като такава възможност не е изрично предвидена с конкретна процесуално правна норма на ГПК. Ако е счел че дадените указания на дружеството ищец с оглед на тяхното неизпълнение и невъзможността производството по делото да продължи, могат да бъдат приравнени по правни последици на неотстраняването на нередовностите на исковата молба в срока по чл. 129 ал.2 от ГПК във връзка с чл. 129 ал.3 от ГПК, първоинстанционния съд е следвало да остави исковата молба без движение, да даде повторно указания на дружеството ищеца за извършване на процесуалното действия и да му укаже неблагоприятните последици от неизпълнението на дадените от съда указания в посочения срок, и едва тогава да прекрати производството по делото и да върне исковата молба на ищеца.

Изложеното дава основание на въззивната инстанция да счете, че в настоящия случай от една страна страна съдът е дал на ищцовата страна указания за извършване на процесуално действие, не в съответствие с процесуалните разпоредби на закона, а от друга първоинстанцоинният съда не е изпълнил служебните си задължения да укаже на страната неблагоприятните последици от неизпълнениетото на дадените указания в посочения в определението на съда срок, преди да прекрати производството по делото и да върне исковата молба. След това съдът е санкционирал страната за процесуалното и бездействие, което е определил като недобросъвестно упражняване и злоупотреба с процесуални права, със санкция която закона не свързва изрично с неизпълнението на разпореждания на съда по реда на чл. 101 от ГПК, поради което същата се явява неадекватна и незаконосъобразна. Поради изложеното обжалваното определение за прекратяване на първоинстанцоинното дело следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 6824/13.12.2011г. по гражданско дело № 1377/2011г. по описа на Районен съд Р., с което съдът е прeкратил производството по делото, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на РС Р., за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението на съда подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението на страните, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: