Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град Добрич, 27.12.2019 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на десети
декември две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
при участието на секретар Г. Д. разгледа докладвано от
съдия Великова гр. дело № 3764 по описа за 2019г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба на *** ЕГН **********,***, чрез упълномощен
адвокат ,***, представлявана от ***, са
предявени искове:
1. за признаване на ***то на ищцата на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предложение първо от КТ за незаконно и за
отмяна на заповед № ***г. за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена
от ***, като незаконосъобразна, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ;
2. за възстановяване на ищцата на
заеманата преди ***то длъжност, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Исковете се основават на следните
обстоятелства: Със заповед № ***г., издадена от ***, е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предложение първо
от КТ. Заповедта е връчена на ищцата на 12.09.2019г. Като мотив за издаването
на заповедта в същата е посочено, че ищцата не притежава необходимото
образование за изпълняваната работа, предвидено в нормативен акт - чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредба № 3 от
27.04.2000г. за здравните кабинети в детските заведения и училищата, а именно
специалност *** или *** с образователно-квалификационна степен специалист или ***,
или правоспособен *** или специалист по *** възраст, педиатрия или обща ***. Ищцата
счита ***то за незаконно, а издадената заповед за незаконосъобразна. Разпоредбата
на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ урежда основание за прекратяване на трудовия
договор от работодателя с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ,
когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа. За да бъде то
законосъобразно, е необходимо да е настъпила промяна на изискванията за заемане
на определена длъжност по време на създаденото вече трудово правоотношение. В
конкретния случай такава промяна няма. Ищцата работи при ответника въз основа
на сключен трудов договор № ***г., съгласно който е била назначена да изпълнява
длъжността „***" в учебно заведение в отдел ***. В същото време
изискванията по Наредба № 3 са приети и са влезли в сила през 2000г., т.е. след
сключването на трудовия договор между страните промяна в изискванията за
заеманата длъжност не е настъпила. Или прекратяването на трудовото
правоотношение в разглежданата хипотеза на посоченото основание е незаконно,
тъй като не cа налице предпоставките по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, при които
възниква право за работодателя на едностранно прекратяване на трудовия договор.
Изискването за образование или квалификация е съществувало към момента на
сключване на трудовия договор и работодателят е знаел, че работникът не
притежава нужното образование, но въпреки това го е назначил на съответната
длъжност, поради което няма право да прекрати впоследствие трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Ищцата по делото
притежава завършено *** образование и придобита специалност "***",
придобито през ***г. С разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за съсловната
организация на *** специалисти, в сила от 03.06.2005г., е въведено изискване
упражняването на професиите "***" и „***" да се осъществява от
лица, които са завършили висши медицински училища и притежават съответната
професионална квалификация, удостоверена с диплома за придобито висше
образование на образователно-квалификационна степен "***". Според § 3
от ПЗР на закона, мед. сестри и
акушерки, придобили квалификация за упражняване на професията си, преди влизане
в сила на закона, удостоверена с валиден документ за квалификация, се ползват с
правата по чл. 5, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от закона. Тази разпоредба приравнява
лицата, придобили квалификация за упражняване на професията си преди влизане па
закона, към променените изисквания за образование за същата длъжност, въведени
с новите нормативни изисквания. Или ищцата по делото отговоря на изискването за
придобито образование съгласно Наредба № 3. Ответникът по делото е упражнил
правото си да прекрати трудовия договор с ищцата при злоупотреба с право.
Същият е действал недобросъвестно и в нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1
от КТ. На 18.10.2017г. на ищцата по делото е било прекратено трудовото
отношение от ответника по делото на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ - поради
наложено дисциплинарно наказание „***". С решение №. 334 от 17.04.2018г.,
постановено по гр. дело № 4838/2017г. по описа на ДРС и влязло в законна сила
на 18.12.2018г., уволнението е признато за незаконно, заповедта отменена, а
ищцата - възстановена на заеманата от нея длъжност от преди ***то. Само след
няколко месеца работа, точно преди началото на новата учебна година на ищцата
отново се прекратява трудовия договор, което е направено умишлено с оглед
осуетяване на възможността да си намери нова работа срещу зимата. Работодателят
е нарушил и разпоредбата на чл. 8, ал. З от КТ като е допуснал дискриминационно
отношение по признак „***". На заеманата от ищцата длъжност, но в други
учебни заведения също има назначени служители, които не отговарят на
изискванията за образование и квалификация съобразно Наредба. № 3, но само
трудовият договор на ищцата е прекратен.
Ответникът в писмен отговор,
подаден в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, оспорва исковете. Счита за
неоснователно възражението на ищцата, че за да бъде законосъобразно
прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, е
необходимо да е настъпила промяна в изискванията за заемане на определена
длъжност по време на създаденото вече трудово правоотношение, каквато в
конкретния случай не е налице. Ищцата Н.Й. не е отговаряла на нормативно
установени изисквания за заемане на длъжността „***" в дейност „***"
в Община град Д. още при сключване на трудовия договор. Прекратяването на
трудовото правоотношение с нея на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е
извършено при спазване разпоредбите на КТ и в съответствие с практиката на ВКС
по чл. 290 от ГПК, а именно: тогава, когато служителят не е имал изискуемото
образование или професионална квалификация още при сключването на договора,
работодателят би могъл да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение с
него на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, само когато изискването за
образование и квалификация е било предвидено в нормативен акт. Неправилно би
било в този случай да му се отказва възможността да прекрати трудово-правната
връзка на горното основание, доколкото поставянето на съществуващите изисквания
е извън волята му. В този случай без значение е и причината, поради която при
назначението той е пренебрегнал установените в нормативен акт изисквания. В
този смисъл Решение № 134 от 17.06.2013г. по гр.д.№ 1041/2012г., ГК, III г.о.
на ВКС; Решение № 207 от 02.10.2014г. по гр.д.№ 2355/2014г., ГК, III г.о. на
ВКС и др. Предвид притежаваното от ищцата ***о образование и придобита
специалност „***", образование придобито от нея през 1992г., същата на
основание § 3 от ПЗР на Закона за съсловните организации на медицинските сестри,
акушерките и асоциираните медицински специалисти, може да се ползва с правата
по чл. 5, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от закона само по отношение упражняване на
професията „***". Ищцата не притежава квалификация за упражняването на
професията „***", удостоверена с валиден документ, поради което не
отговаря на изискването за придобито образование съгласно Наредба № 3. Не е
налице и твърдяното от ищцата нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ
при прекратяване на трудовия й договор. Неправилно би било на работодателя да
се отказва възможността да прекрати трудово-правната връзка на основание чл.
328, ал. 1, т. 6 от КТ, доколкото поставянето на съществуващите нормативни
изисквания е извън волята му, като в този случай без значение е и причината,
поради която при назначението той е пренебрегнал установените в нормативен акт
изисквания. Не е налице допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. З от КТ и проявено дискриминационно отношение по признак „***". Всички служители,
заемащи длъжността „***" в дейност „***" в Община град Д., отговарят
на изискванията за образование, предвидени в Наредба № 3 от 27.04.2000г. за
здравните кабинети в детските заведения и училища, дейността на здравните
кабинети. В подкрепа на това твърдение представя списък на медицинските сестри,
заемащи длъжността и дипломи за притежаваното от тях образование.
Като евентуално (при уважаване на
исковете) ответникът противопоставя възражение за недействителност на трудовия
договор на ищцата, обосновано със следните обстоятелства: ищцата е назначена на
длъжност „***" с място на работа Община град Д., дейност „***" по
силата на трудов договор № ***г. и допълнителни споразумения към него. При
сключване на трудовия договор й е връчена длъжностна характеристика за
длъжността „***", като въведените от работодателя изисквания за заемане на
длъжността са: образование - средно - специално, професионална област - ***;
допълнителна квалификация - НРД между НЗОК и БЛС и ССБ; Програма СИНДИ;
ЗЛЗ;330; специални компетентности: умение за работа с деца и ученици.
Изискванията за заеманата длъжност са променяни по време на съществуване на
трудовото правоотношение. С длъжностна характеристика, получена от ищцата на
11.05.2012г., се въвеждат изисквания за образование - степен професионален ***,
професионална област - ***; специални компетентности: умение за работа с деца и
ученици, способност да работи в екип. Последното изменение на изискванията е
извършено през 2016г. с длъжностната характеристика, която ищцата е получила на
06.06.2016г., като изискванията за заемане на длъжността са следните:
образование - ***, образователно - квалификационна степен „***",
професионална област - ***; професионален опит: 1 година трудов стаж. Съгласно
чл. 120, ал. 2 от Закона за здравето, дейностите в здравни кабинети в детските
градини и училищата се осъществяват от лица с придобито висше образование по
специалност "***" и професионална квалификация "***" и/или
от други медицински специалисти с придобита образователно-квалификационна
степен "***" по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето
образование" и препраща към наредбата по чл. 26, ал. 2. Тази наредба е
Наредба № 3 от 27.04.2000г. за здравните кабинети в детските заведения и
училищата, издадена от министъра на ***то, (обн., ДВ, бр. 38 от 9.05.2000г.,
изм., бр. 83 от 10.10.2000г.). Действително с Наредба № 3 се определят
медицинските специалисти, които могат да извършват дейностите по чл. 120, ал. 1
от Закона за здравето, а именно: *** или *** с образователно-квалификационна
степен специалист или *** (чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3 от 27.04.2000г.);
правоспособен *** или специалист по *** възраст, педиатрия или обща *** (чл. 3,
ал. 2 от Наредба № 3 от 27.04.2000г.); ***, *** или *** от амбулатория за
първична медицинска помощ (чл. 4 от Наредба № 3 от 27.04.2000г.). Медицинските
специалисти трябва да са преминали следдипломно обучение по проблемите на
профилактиката и промоцията на здравето в Националния център по хигиена,
медицинска екология и хранене (НЦХМЕХ) и Националния център по обществено
здраве (НЦОЗ) и по оказване на първа помощ при спешни състояния в център по
спешна медицинска помощ (чл. 3, ал. 3 от Наредба № 3 от 27.04.2000г.). Предвид
въведените нормативни изисквания за образование и професионална квалификация,
още към датата на сключване на трудовия договор медицинският специалист в
здравния кабинет в училище е следвало да има образователна степен *** и
професионална квалификация съгласно чл. З, ал. З от Наредба № 3 от
27.04.2000г., а в случая ищцата е с придобита образователна степен "***"
и допълнителна квалификация, несъответстваща на нормативното изискване. В този
смисъл, изискванията за заемане на длъжността, въведени с длъжностните
характеристики от 2011г., 2012г. и 2016г. противоречат на императивните
нормативни изисквания за длъжността „***" в „***". Това че при
сключване на трудовия договор с ищцата не са спазени съответните изисквания за
образование и професионална квалификация за заемане на длъжността, но въпреки
това тя е назначена, води до недействителност на трудовия договор по смисъла на
чл. 74, ал. 1 от КТ.
Районният съд, след преценка на събраните
по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените от *** *** искове са
за признаване на ***то й, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6,
предложение първо от КТ, за незаконно и за отмяна като незаконосъобразна на
заповед № 10 от 12.09.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение, с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и за възстановяване на ищцата на
заеманата преди ***то длъжност, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Ищцата се е позовала и на нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от КТ във връзка с чл.
4, ал. 2 и ал. 3 от Закона за защита от дискриминация. Ответникът оспорва
исковете като неоснователни и е противопоставил евентуално възражение за
недействителност на трудовия договор по смисъла на чл. 74, ал. 1 от КТ.
Не се спори между страните, установява
се и от представените писмени доказателства, че ищцата е заемала длъжността „***”
към дейност „***“ при Община град Д. по силата на трудов договор № 3 от 03.02.2011г.
Правоотношението е възникнало като срочно по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, а с
допълнително споразумение към трудовия договор № ***г. е променено за
неопределено време. В трудовия договор от ***г. е вписано, че служителят
притежава *** образование – ***, специалност „***“. В допълнителното
споразумение от 14.09.2015г. е посочено образование професионален ***,
специалност „***“. В последващо допълнително споразумение към трудов договор № ***г.
е отразено образование ***, специалност „***“. В трудовото досие на ищцата при
работодателя е приложена диплома № ***г. за завършено *** образование в ***,
придобита специалност „***“. Със заповед № ***г., издадена от ***, връчена на
ищцата на същата дата (по признанието й в исковата молба), е прекратено
трудовото й правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предложение
първо от КТ. Мотивите за ***то, посочени в заповедта, се изразяват в това, че
ищцата не притежава необходимото образование за изпълняваната работа,
предвидено в нормативен акт - чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредба № 3 от 27.04.2000г. за
здравните кабинети в детските заведения и училищата, а именно специалност ***
или *** с образователно-квалификационна степен специалист или ***, или
правоспособен *** или специалист по *** възраст, педиатрия или обща ***, а
притежава *** образование с придобита специалност „***“.
Още към
момента на възникване на трудовото правоотношение е била действаща Наредба № 3
от 27.04.2000г. за здравните кабинети в детските заведения и училищата, Изд. от министъра на ***то, обн., ДВ, бр. 38 от 9.05.2000г., изм., бр. 83
от 10.10.2000г. Според разпоредбите на чл. 3 от
Наредбата, към детските заведения и училищата се организират здравни кабинети,
чиято дейност се осъществява от медицински специалисти - *** или *** с
образователно-квалификационна степен специалист или ***, правоспособен *** или
специалист по *** възраст, педиатрия или обща ***. В чл. 4 от Наредбата е
предвидено, че дейността на здравния кабинет може да се осъществява и от ***, ***
или *** от амбулатория за първична медицинска помощ. В чл. 5 от Глава Втора на Закона
за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински
специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите (Обн., ДВ, бр. 46 от
3.06.2005г., последно изм., бр. 17 от 26.02.2019г.) са уредени условията за
упражняване на професията от медицинските сестри и акушерките общо и поотделно. В ал. 1 на чл. 5 от ЗСОМСААМСЗПФ е посочено, че упражняването на професиите
"***" и "***" се осъществява от лица, които са завършили
висши медицински училища и притежават съответната професионална квалификация,
удостоверена с диплома за придобито висше образование на образователно-
квалификационна степен "***", и са вписани в регистъра на съсловната
организация по чл. 2, ал. 1, т. 1. В ал. 2 и ал. 3 на чл. 5 от ЗСОМСААМСЗПФ са
описани осъществяваните дейности при упражняване на двете професии – *** и ***,
които са детайлизирани в наредба по чл. 7. По делото няма спор по приложението
на разпоредбата на пар. 3 от ПЗР на ЗСОМСААМСЗПФ, според която медицинските
сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, придобили квалификация
за упражняване на професията си преди влизането в сила на закона, удостоверена
с диплома за средно образование или други валидни документи за квалификация, се
ползват с правата по чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от този закон. Тази разпоредба
приравнява лицата, придобили квалификация за упражняване на професията си,
преди влизане в сила на закона, към променените изисквания за образование за
същата длъжност, въведени с чл. 5, ал. 1 от същия закон. Фактическият състав на пар. 3 от ПЗР на ЗСОМСААМСЗПФ е приложим по
отношение на ищцата, която е придобила квалификацията си да упражнява
професията "***" преди влизането на закона в сила – обстоятелство,
удостоверено с валидна диплома за ***о образувание, специалност "***".
Същественото в случая е именно в притежаваното образование за съответната
придобита специалност. Както по-горе се посочи, професиите „***“ и „***“ се
отличават една от друга с оглед спецификата на осъществяваните дейности.
Безспорно е, че ищцата притежава изискуемото образование за упражняване на
професията „***“, но няма такова за „***“, „***“ или „***“, а именно такова
трябва да има медицинският специалист в здравния кабинет, според чл. 3 от Наредба
№ 3 от 27.04.2000г. за здравните кабинети в детските заведения и училищата.
Изискуемото образование за заемане на длъжността ищцата не е имала още към
момента на сключване на трудовия договор с работодателя, но това не се отразява
на законосъобразността на ***то. Същественото е, че несъответствието е налице и
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Практиката на ВКС,
установена по реда на чл. 291 от ГПК с решение № 436 от 23.08.2010г. на ВКС по
гр. дело № 441/2009г., ІV г. о. ГК и решение № 134 от 17.06.2013г. на ВКС по
гр. дело № 1041/2012г., ІІІ г. о., ГК, също и определение № 129 от 27.01.2014г.
на ВКС по гр. д. № 5421/2013г., III г. о., ГК, приема, че, когато изискването
за образование и квалификация е било предвидено в нормативен акт, работодателят
може да се позове законосъобразно на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ
и да прекрати трудовия договор без оглед на причината, поради която при
назначението е пренебрегнал установените в нормативен акт изисквания., т. е.
когато изискването за образование и квалификация е предвидено в нормативен акт,
чрез посочената съдебна практика е дадена възможност на работодателя да се
позове на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т.
6 КТ и да прекрати трудовото правоотношение, независимо че при сключването на
трудовия договор работникът или служителят не е притежавал изискуемото
образование или квалификация. С решението по гр. дело № 1041/2012г. на ВКС е
възприето разрешението, дадено с решението по гр. дело № 441/2009г. на ВКС,
като е конкретизирана посочената хипотеза само до изискване за образование и
квалификация, предвидено в нормативен акт. Ето защо съдът намира, че ответникът
е имал основание да прекрати едностранно трудовото правоотношение, като от
съдържанието на заповедта се установява, че той е упражнил надлежно своето
право. ***то не е незаконосъобразно, защото ищцата не е отговаряла на
изискванията за образование за заемане на длъжността, на която е била назначена
и защото това изискване е предвидено в нормативен акт още при възникване на
трудовото правоотношение.
Не е
налице основание за отмяна на заповедта за *** и по останалите наведени от ищцата възражения – за упражняване правото
на работодателя да прекрати трудовото правоотношение при злоупотреба с право и
поради допуснато дискриминационно отношение. Обсъждането на обстоятелства за
злоупотреба с права се налага само в аспекта на наведени от ищеца доводи. За да
обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 от КТ, съдът преценява фактите и
обстоятелствата, обосноваващи твърденията за злоупотреба с право.
Добросъвестността на работодателя при процесното *** се предполага по силата на
оборимата презумпция по чл. 8, ал. 2 от КТ. В тежест на ищеца, който я оспорва,
е да обори горната презумпция с всички доказателствени средства. Установява се
по делото, че на 18.10.2017г. на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание
„***“, което с решение №. 334 от 17.04.2018г., постановено по гр. дело №
4838/2017г. по описа на ДРС и влязло в законна сила на 18.12.2018г., е признато
за незаконно, заповедта е отменена, а ищцата е възстановена на заеманата от нея
длъжност от преди ***. Да се приеме, че прекратяването на трудовото
правоотношение по някое от обективните основания за това, каквото е
непритежаването на необходимото образование, след отменено като
незаконосъобразно дисциплинарно ***, съставлява проява на недобросъвестност при
упражняване на правата по трудовото правоотношение, би означавало, че във всеки
един случай на отменено дисциплинарно наказание работодателят е задължен да се
въздържа от упражняване на това свое право. Ищцата не е ангажирала
доказателства за установяване на заявеното от нея твърдение, че ***те извършено
в началото на учебната година с цел тя да не може да си намери работа, а само
фактът на прекратяване на трудовото правоотношение на безвиновно основание след
отменено наложено дисциплинарно наказание не доказва нарушение на чл. 8, ал. 1
от КТ. Фактът, че ищцата не е отговаряла на изискванията за образование за
заеманата от нея длъжност още към момента на възникване на трудовото
правоотношение (в контекста на приетото с решение № 436 от 23.08.2010г. на ВКС
по гр. д. № 441/2009г., IV г. о., ГК), означава, че работодателят е имал
възможност да прекрати трудовия й договор, а това изключва упражняването на
това негово право в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ, при липсата на други
доказателства, установяващи противното. На следващо място липсват доказателства
по делото за дискриминационно отношение спрямо ищцата по признак „***“. От
представените от ответника списък на медицинските специалисти в дейност „***“ в
град Д. (неоспорен) и дипломи за завършено образование по специалност „***“ на
всички от тях, се установява, че всички други назначени лица на длъжността „***“
отговарят на изискването за образование. В случая е без значение притежаването
на изискуемата квалификация, защото не на това основание е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата. Според заявеното от процесуалния представител на
ответника в съдебно заседание, нито един от медицинските специалисти, в това
число и ищцата, не отговаря на изискването на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 3 от 27.04.2000г. за здравните
кабинети в детските заведения и училищата, да е преминал следдипломно обучение
по проблемите на профилактиката и промоцията на здравето в Националния център
по хигиена, медицинска екология и хранене (НЦХМЕХ) и Националния център по
обществено здраве (НЦОЗ) и по оказване на първа помощ при спешни състояния в
център по спешна медицинска помощ. Няма обаче друг медицински специалист, освен
ищцата, който да не притежава необходимото образование. При това по делото не
се доказва ищцата да е третирана по-неблагоприятно от други лица в аналогична
ситуация, за да възникне у съда предположение, че вероятно има дискриминация. Предвид
изложеното, съдът намира, че не са налице доказателства, сочещи на
недобросъвестност на работодателя и злоупотреба с правото на ***, както и
проява на дискриминационно отношение от негова страна. Следователно прекратяването на трудовото
правоотношение с ищцата не е незаконно и издадената заповед не е незаконосъобразна.
Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен. Като обусловен от този резултат, неоснователен е и
искът по бл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на предишната й
работа. Не подлежи на разглеждане евентуалното възражение на ответника.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ ответникът има право на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 75 лева.
На осн. чл. 83, ал.
1, т. 1 ищцата е освободена от заплащане на държавна такса.
По гореизложените съображения, Д.кият
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** ЕГН **********,
против ***, искове за признаване на уволнението на ищцата на основание чл. 328,
ал. 1, т. 6, предложение първо от КТ за незаконно и за отмяна на заповед № ***г.
за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от ***, като
незаконосъобразна, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и за
възстановяване на ищцата на заеманата преди ***то длъжност, с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА *** ЕГН **********,***, да заплати на Община град Д., ***,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок, който тече
от датата на обявяването му - 27.12.2019г., на основание чл. 315,
ал. 2 от КТ.
На страните да се връчи препис от
решението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
СЪДИЯ :