Решение по адм. дело №608/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 22, ал. 4 от Закона за българския жестов език /ЗБЖЕ/ и чл. 7 от Наредба № РД-06-51 от 27.08.2021 г. за условията и реда за осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език.

 

Административното дело е образувано по жалба на Д. М. Ж. с [ЕГН] от [населено място], общ. Л., обл. Плевен, [улица], като законен представител на детето Р. Д. Ж., роден на [дата]., подадена срещу заповед ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5/28.05.2025г. на Директор на дирекция „Социално подпомагане“ – Л. и отказ за подновяване на услугата за жестов превод, предоставяна на Р. Д. Ж..

В жалбата лицето посочва, че на основание чл. 145 и следващите от АПК се подава жалба срещу прекратяване и последващ отказ от предоставяне на социална услуга за сина на оспорващия - Р. Д. Ж., дете с установено увреждане съгласно ЕР на ТЕЛК №90580 от 28.04.2025 г.

Посочва се, че със Заповед № ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/1/12.12.2024 г. от ДСП - Л., на Р. Д. Ж. е отпусната услуга „превод на жестов език“ в размер на 50 часа, валидна до 01.06.2025 г., като е била назначена преводачка с необходимите законни права за упражняване на преводаческа услуга, с компетентности за работа с деца, която е провеждала срещи с детето по 10 часа месечно, за да извършва услуга по превод и подпомагане на комуникацията между детето Р. Д. Ж., роден без слух и реч и неговия основен ежедневен обгрижващ баба му Б. Г. М., в домашна среда.

Посочва, че в края на месец май преводачката не е получила заплащане за последния месец, а в последствие са получили устно известие, че с обратно действие от 01.05.2025 г. услугата е прекратена със Заповед № ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5/28.05.2025 г., като мотивът бил, че детето не било от глухо семейство. Според оспорващия това противоречи на духа и смисъла на Закона за българския жестов език, който защитава правото на комуникация на всички глухи хора и деца.

Оспорващият посочва, че след получаване на ново решение на ТЕЛК е подал искане за подновяване на същата услуга, но е последвал отказ от страна на РДСП - Плевен. Иска се от съда да постанови справедливо решение, в най- добрия интерес на детето, за да не бъде лишено от жизненоважна подкрепа за развитието и комуникацията си, като се иска отмяна на заповед ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5/28.05.2025г. на Директор на дирекция „Социално подпомагане“ – Л.. Претендира заплащане на направените разноски.

В съдебно заседание оспорващият - Д. М. Ж. се явява лично. Поддържа жалбата и моли за отмяната й, като основната причина за да иска отмяна е, че синът му е естествен носител на българския жестов език, тъй като съгласно решението на ТЕЛК той е инвалидизиран с дата 16.10.2020 г., която е рождената дата на детето и в този смисъл българския жестов език се явява негов роден език, първи език. Оспорващият не приема, че в случая детето не е естествен носител, при условие, че той се явява абсолютно естествен език, тъй като детето няма друг начин на общуване, все още, освен жестове и мимики. Счита, че оспорената заповед противоречи и на духа на закона, както е описано в чл. 20, ал. 1 от закона, по който е издадена тази заповед за безвъзмездно ползване и в този смисъл противоречи на чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от самия закон. Моли да се признае оспорената заповед като незаконосъобразна, като основната причина е, че синът му е естествен носител на българския жестов език.

Отделно счита, че обжалваната заповед, противоречи на заповед от 12.12.2024 г., с която именно директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] дава безвъзмездна преводаческа услуга на синът му за периода от 01 януари до 01 юли и заповед № ЗДЖЕ/Д-ЕН-Л/ 1/12.12.2024 г., съответно заповедта, която е от 28.05.2025 г. отменя тази заповед, но със задна дата от 01.05.2025 г.

В съдебно заседание ответникът – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] се явява лично директорът – И. П. И., който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, счита, че заповедта отговаря на всички законови изисквания, издадена е в съответствие със Закона за българския жестов език и държи съдът да се произнесе с решение, с което да се отхвърли жалбата.

Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление-декларация с вх. №ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5 от 14.05.2025 година /л.л.55-56/ до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Л., Д. М. Ж. като законен представител на детето Р. Д. Ж., роден на [дата]., е поискал да му бъде осигурена безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език по чл. 20, ал.1 от Закона за български жестов език до 120 часа годишно за 2025г.

На 28.05.2025 година е постановена Заповед № ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5/28.05.2025 г., с която е постановен отказ за осигуряване на исканата услуга на Р. Д. Ж. по чл. 20, ал.1 от ЗБЖЕ в размер на 80 часа за периода от 01.05.2025г. до 31.12.2025г., като са посочени мотиви, че на основание чл. 20, ал. 1 от Закона за българския жестов език във връзка с §1, т.1 от Допълнителните разпоредби към същия закон - детето не е естествен носител и/или ползвател на българския жестов език, а в момента се обучава на него.

Заповедта е обжалвана с жалба вх. рег. №15-94Д-00-1198/13.06.2025г. пред директор на РДСП –Плевен /л.л.61-62/ и с решение № 15-РД06-0019/03.07.2025 година директор на РДСП -Плевен /л.л.69-72/ е преценил същата като неоснователна и я е отхвърлил.

В мотивите са изложени съображения, че от представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че на 14.05.2025 г. Д. Ж. в качеството на родител/настойник на детето Р. Д. Ж. е подал заявление-декларация с вх. № ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5 в Дирекция „Социално подпомагане" - Л. за осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език по чл. 20, ал. 1 от ЗБЖЕ до 120 часа годишно за 2025 г., като е декларирал, че се касае за дете със слухова загуба, естествен носител и/или ползвател на български жестов език, с определен процент на вид и степен на увреждане - 75% съгласно ЕР на ТЕЛК № 90580/80 със срок до 16.10.2036 г., както и че е запознат с условията за отпускане, отказване, отчитане, изплащане и контрол на безвъзмездната преводаческа услуга от и на български жестов език, както и че списъкът на преводачите от и на български жестов език се води и поддържа от Агенцията за хората с увреждания и е публикуван на тяхната електронна страница.

Посочва се, че в изпълнение на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 22, ал. 1 и ал. 3 от ЗБЖЕ, във връзка с чл. 7 от Наредба № РД-06-51/27.08.2021 г. за условията и реда за осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език, социалния работник, обработващ заявление-декларацията на Ж. след като е извършил необходимите служебни проверки и въз основа на представените документи, е изготвил предложение до директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Л., че детето Р. Д. Ж. няма право на 80 часа безвъзмездна преводаческа услуга от и на български жестов език за периода от 01.05.2025г. до 31.12.2025 г., като е посочил, че детето не е естествен носител и/или ползвател на българския жестов език по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗБЖЕ, а в момента се обучава на него.

Посочва се, че в тази връзка на основание чл. 22, ал. 1 от ЗБЖЕ във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № РД-06-51/27.08.2021 г. за условията и реда за осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Л. е издал оспорената Заповед № ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5 от 28.05.2025 г. за отказ за осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга по чл. 20, ал. 1 от ЗБЖЕ за детето Р. Д. Ж., за периода 01.05.2025 г. - 31.12.2025 г.

Посочва се, че Законът за българския жестов език (ЗБЖЕ) урежда обществените отношения, свързани с признаването на българския жестов език за естествен самостоятелен език и със зачитането на правото на глухите и на сляпо-глухите лица на изразяване и на информация чрез българския жестов език, както и че законът е разработен в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗБЖЕ глухите и сляпо-глухите лица имат право на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език до 120 часа годишен лимит. Следващата алинея уточнява, че глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти в процеса на обучението си за придобиване на виеше образование освен осигурения лимит от 120 часа имат право на допълнително ползване на преводачески услуги на български жестов език до 60 часа на семестър.

Посочва се, че според § 1, т. 1 от Допълнителни разпоредби на ЗБЖЕ „По смисъла на закона: "Глухо лице" е лице или дете със слухова загуба, което е естествен носител и/или ползвател на българския жестов език.“

Посочва се, че естествени носители на българския жестов език са хора, които са израснали в среда, в която българският жестов език се използва ежедневно, като това най- често са глухи деца на глухи родители, но може да бъдат и глухи хора, които от ранна възраст са се научили да комуникират с други глухи хора, използващи българския жестов език, като те владеят езика интуитивно и спонтанно, с пълна граматическа и лексикална компетентност, както чуващите владеят говоримия български език. Поради което в средите на българските глухи семейства е прието жестовият език да се нарича „майчин“ по смисъла на първи, предаван от родителите и рядко придружаван от говор, а „естествен“, защото възниква чрез усвояване на жестове от носителите им, и защото спрямо чуващо дете, едно дете без слух усвоява първо жестовия, преди говоримия национален език. Така жестовият език на хората с вродена глухота, се нарича „естествен“ език, и бидейки негови носители, глухите го използват като основно изразно средство. Посочва се, че разликата между носител и ползвател на българския жестов език (БЖЕ) е свързана с това дали езикът е първи/естествен език на човека и каква е неговата роля в общуването му, а в случая на Р.безспорно от всички документи съдържащи се в административната преписка, както и от представените към жалбата писмени доказателства се установява, че неговите родители и роднини не владеят българския жестов език и на този етап полагат усилия да го научат, за да могат да общуват нормално и пълноценно с детето.

Посочва се, че видно от информацията, съдържаща се в становищата на специалистите, работата с детето напредва и то показва положителни резултати в процеса по усвояване на българския жестов език. В резултат на обучението детето е започнало активно да употребява научените жестове в домашна среда и да показва желание за научаване на нови жестове, насочени към по- богато и разнообразно изразяване. Започнало е да развива базисни умения за двупосочна комуникация - задаване на въпроси, посочване, изразяване на предпочитания. Безспорно продължаването на обучението по български жестов език за Р.е от огромно значение за пълноценното развитие на комуникативните и социални умения на детето. Именно поради тази причина, детето първо следва да бъде обучено на българския жестов език и след това да започне да го използва, за да общува с околните.

Посочено е още, че във всички протоколи за предоставена преводаческа услуга от и на български жестов език, преводачът П. Г. е декларирала, че е осъществявала услугата в дома на детето в [населено място], общ. Л., а преводаческата услуга следва да се предоставя индивидуално и в институция извън рамките на дома (лечебно заведение, образователна институция, социална услуга и др.), като в дома може да се говори за подкрепа и обучение, но не и за предоставяне на преводаческа услуга от и на български жестов език в същинския смисъл на тази дейност. Именно поради горното, преценката на административния орган, че на този етап по отношение на малолетния Р.става дума за обучение, а не за необходимост от предоставяне на безвъзмездна преводаческа услуга от и на български жестов език по смисъла на ЗБЖЕ, е правилна.

Поради горните мотиви се счита, че оспорената Заповед № ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5 от 28.05.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Левски е законосъобразен индивидуален административен акт и следва да бъде оставена в сила, а жалбата на Д. М. Ж., с настоящ адрес: [населено място], общ. Левски, обл. Плевен, [улица], в качеството му на родител/настойник на детето Р. Д. Ж., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Като доказателства по делото са представени Заповед № ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/1 от 12.12.2024 г. за осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга по чл. 20, ал. 1 от ЗБЖЕ за детето Р. Д. Ж., за периода 01.01.2025 г. - 01.06.2025 г. от 50 часа /л.21/, Експертно решение №90580 от 80/28.04.2025г. на ТЕЛК - Втори състав - Шумен, изд. от „МБАЛ - Шумен" АД, [населено място], с което е определена 75% ВСУ на Р. Д. Ж. /л.л.18-20/, 10 бр. протоколи за предоставени преводачески услуги от и на български жестов език /л.л.23-32/, Становище екипна оценка изх. №58/20.09.2024г. /л.л.33-34/; Становище на логопед от 08.06.2025г. /л.43/; становище от обучаващ по български жестов език П. Г. /л.46 и л. 62 гръб/; Характеристика от рехабилитатор на слуха и говора в РЦППП- Плевен /л.л.63 гръб-64/; Становище от И. П. И., директор на ДСП Левски относно жалба с вх. № 15-94Д-00-1198/13.06.2025 г., от г-н Д. Ж. в качеството му на родител/настойник на Р. Д. Ж.;

Представени са и жалба от П. В. Г. до ДСП относно неплатено възнаграждение /л.л.35-38/, както и писмо изх. №1504-94П-00-0578/10.07.2025г. от директор на ДСП- Левски /л.л.39-40/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона за българския жестов език /ЗБЖЕ/ глухите и сляпо-глухите лица имат право на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език до 120 часа годишен лимит.

Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗБЖЕ директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за осигуряване или за отказ за осигуряване на преводаческата услуга по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЖЕ, като неразделна част от заповедта за осигуряване е образец на предавателно-приемателен протокол за ползване на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

Съгласно ал. 3 от същия член, отказът за осигуряване на преводаческата услуга по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗБЖЕ се мотивира. Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган - Директор на дирекция "Социално подпомагане" – Левски.

По делото не е спорно, че детето Р. Ж. е с водеща диагноза глухонемота, което се потвърждава и от Експертно решение №90580 от 80/28.04.2025г. на ТЕЛК - Втори състав - Шумен, изд. от „МБАЛ - Шумен" АД, [населено място], с което е определена 75% ВСУ.

Заповедта е в писмена форма, като са изложени мотиви: на основание чл. 20, ал. 1 от Закона за българския жестов език във връзка с §1, т.1 от Допълнителните разпоредби към същия закон - детето не е естествен носител и/или ползвател на българския жестов език, а в момента се обучава на него.

По делото е представена Заповед № ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/1 от 12.12.2024 г. за осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга по чл. 20, ал. 1 от ЗБЖЕ за детето Р. Д. Ж., за периода 01.01.2025 г. - 01.06.2025 г. от 50 часа /л.21/, няма данни същата да е обжалвана и следователно е влязла в законна сила.

Съдът счита, че оспорената заповед, в частта от 01.05.2025 г. до 01.06.2025г. е издадена в нарушение на закона, тъй като е налице влязла в сила Заповед № ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/1 от 12.12.2024 г., която не е отменена и/или оттеглена по надлежния ред, в тази част и с обжалваната заповед не може да се промени вече влязла в законна сила заповед, без същата да е отменена/ респ. оттеглена, поради което Заповед № ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5/28.05.2025 г., в частта от 01.05.2025 г. до 01.06.2025г., е незаконосъобразна, като противоречаща на влязъл в сила административен акт.

По отношение на оспорената заповед, в частта от 02.06.2025 г. до 31.12.2025г., съдът намира следното:

Спазени са административно производствените правила при постановяване на заповедта.

Заповедта е постановена по заявление-декларация с вх. №ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5 от 14.05.2025 година /л.л.55-56/ до Директора на Дирекция "СП" – Левски и Д. М. Ж. като законен представител на детето Р. Д. Ж., роден на [дата]., е поискал да му бъде осигурена безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език по чл. 20, ал.1 от Закона за български жестов език до 120 часа годишно за 2025г., като е прието, следва да се постанови отказ за предоставяне на услугата на детето на основание чл. 20, ал. 1 от Закона за българския жестов език във връзка с §1, т.1 от Допълнителните разпоредби към същия закон, тъй като детето не е естествен носител и/или ползвател на българския жестов език, а в момента се обучава на него.

Заповедта в тази част, според съда е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, както и целта на закона.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за българския жестов език, законът гарантира правата на глухите и сляпо-глухите лица по начин, който осигурява независимост, равнопоставеност и достъпност в обществения живот чрез използване на българския жестов език, а съгласно чл. 3 от същия закон, всяко лице има право да се изразява чрез българския жестов език, да го използва и изучава.

Съгласно чл. 5 от ЗБЖЕ основните принципи на закона са:

1. равен достъп до информация и комуникация;

2. равен достъп до качествено образование чрез българския жестов език;

3. съхраняване и утвърждаване на културата и идентичността на общността на глухите лица;

4. развитие и популяризиране на българския жестов език;

5. равен достъп до всички сфери на обществения живот чрез българския жестов език.

Единственият мотив за да бъде постановен отказ по заявление- декларация с вх. №ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5 от 14.05.2025 г. от директор на ДСП- Левски е, че детето не е естествен носител и/или ползвател на българския жестов език, а в момента се обучава на него.

Съдът не споделя мотивите на директор на ДСП- Левски, тъй като видно от Заповед № ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/1 от 12.12.2024 г., на детето Р. Д. Ж., за периода 01.01.2025 г. - 01.06.2025 г., е предоставена услуга за осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга по чл. 20, ал. 1 от ЗБЖЕ от 50 часа и следователно към датата на постановяване на заповедта – 12.12.2024г. органът е приел, че детето е отговаряло на всички условия за предоставяне на услугата, включително на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби към същия закон, т.е. направена е преценка, че детето е естествен носител и/или ползвател на българския жестов език, като от административната преписка не става ясно поради каква причина органът веднъж е приел /към 12.12.2024г./, че детето отговаря на изискванията на §1, т.1 от ДР, а към 28.05.2025 г.- датата на постановяване на оспорената заповед, органът приема, че лицето вече не отговаря на условията.

От друга страна, дори да се приеме, че към 12.12.2024 г. детето Р. Ж. не е отговарял на изискванията на §1, т.1 от ДР, в резултат на предоставената услуга със Заповед № ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/1 от 12.12.2024 г., детето, към момента, вече е ползвател на българския жестов език, което се потвърждава от становището на логопед от 08.06.2025г. /л.43/, в което се посочва, че детето се нуждае от работата на жестовия преводач, за да продължи да се вгражда в обществото и правото му да комуникира не трябва да бъде отнемано, както и в становище от обучаващ по български жестов език П. Г. /л.46 и л. 62 гръб/, в което е посочено, че детето осъзна, че чрез жестове може да общува с обучаващия и със своето семейство чрез активна употреба на научените жестове в домашна среда, желание за учене на нови жестове, насочени към по- богато и разнообразно изразяване, както и че детето изпитва вътрешна необходимост да разширява жестовия си речник, за да може да участва пълноценно в общуването със своето семейство.

Освен това, от становището на логопед от 08.06.2025г. /л.43/ е видно, че освен Р.и бабата на Р.е започнала самообучение по БЖЕ, за да може да общува с него, както и неговият брат- близнак Б. знае буквите на членовете на семейството си от дактилната азбука и също общува с брат си чрез БЖЕ.

Следователно към датата на издаване на Заповед № ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5 от 28.05.2025 г., са налице доказателства, както в административната приписка, така и по делото, че както Р. Д. Ж., така и членове на неговото семейство – брат му и баба му, са ползватели на българския жестов език.

Оспорената заповед, освен на материалният закон, противоречи и на целта на закона, доколкото чл. 2, ал. 1 от ЗБЖЕ, гарантира правата на глухите и сляпо-глухите лица по начин, който осигурява независимост, равнопоставеност и достъпност в обществения живот чрез използване на българския жестов език, а в случая заповедта препятства възможността за достъп до услуга по чл. 20, ал.1 от ЗБЖЕ, каквато цел законът не преследва, напротив предвижда съдействие и подкрепа на лицата, които упражняват или се учат на български жестов език.

Предвид гореизложеното съдът намира, че Заповед № ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5/28.05.2025 г. е незаконосъобразна и следва да се отмени, тъй като заповедта, макар и издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, е постановена в противоречие с материалния закон и целта на закона и следва да бъде отменена и делото като преписка следва бъде върната на Директор на дирекция „Социално подпомагане“ – Левски за произнасяне по заявление-декларация с вх. №ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5 от 14.05.2025г. на Д. М. Ж. с [ЕГН] от [населено място], общ. Левски, обл. Плевен, [улица], съгласно указанията на съда.

Съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за издаване на новата заповед и доколкото всички доказателства са събрани, следва новата заповед да бъде постановена в едноседмичен срок след влизане в сила на настоящото съдебно решение.

При този изход на спора с оглед искане за присъждане на разноски от оспорващия, направено с жалбата до съда и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, на оспорващият се дължат сторените в процеса разноски, които са претендирани своевременно - сумата от 10 лева, представляваща заплатена държавна такса /л.74/, поради което Агенцията за социално подпомагане, със седалище [населено място], като юридическото лице по чл. 5, ал. 2 от ЗСП и чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, следва да заплати на Д. М. Ж. сумата от 10 лева, представляваща направени по делото разноски – заплатена държавна такса.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ заповед ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5/28.05.2025г. на Директор на дирекция „Социално подпомагане“ – Левски, с която е постановен отказ за осигуряване на услуга на Р. Д. Ж. по чл. 20, ал.1 от ЗБЖЕ.

ВРЪЩА преписката на Директор на дирекция „Социално подпомагане“ – Левски за произнасяне по заявление-декларация с вх. №ЗБЖЕ/Д-ЕН-Л/5 от 14.05.2025г. на Д. М. Ж. с [ЕГН] от [населено място], общ. Левски, обл. Плевен, [улица], съобразно мотивите на настоящето решение, в едноседмичен срок след влизане в сила на настоящето съдебно решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, със седалище [населено място] да заплати на Д. М. Ж. с [ЕГН] от [населено място], общ. Левски, обл. Плевен, [улица]разноски по делото в размер на 10 лв. /десет лева/.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.