Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 04.03.2020
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На осемнадесети февруари 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР
ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 5208 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.144 СК.
Ищецът Ю.Ю.Д. твърди в исковата си молба, че е син на
ответника, като на 19.05.2018 година навършил пълнолетие и баща му преустанови
плащането на ежемесечната му издръжка, въпреки че през учебната 2017/2018
година, а в последствие и учебната 2018/2019 година бил редовен ученик, дневна
форма на обучение в ГПЧЕ „Ромен Ролан“Стара Загора.
Поради сериозни материални затруднения във връзка с
продължаване на образованието му и невъзможността на майка му да поеме всички
разходи за това, предявил претенция с по чл.144 СК против баща си. Било
образувано гр.дело №3089/2018г. по описа на РС Ст.Загора, което приключило с
осъдително Решение №54 от 21.02.2019г., постановено от ОС Ст.Загора по
възз.гр.дело №1025/2019г., като ответникът бил осъден да му заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 280 лева, считано от 13.06.2018г. Поради отказа му от
доброволно плащане, ищецът бил принуден да предприеме действия за принудително
изпълнение, за което през месец март 2019 година било образувано изп.дело
№4022/2019 година на ДСИ при СИС град Стара Загора. Предвид всички тези
процесуални действия продължили във времето, цялостната му материална издръжка
и всички разходи за завършване на средното образование единадесети и
дванадесети клас, дипломирането му абитуриентски бал, подготовка за
кандидатстване във висше учебно заведение се поели от неговата майка, което
било непосилно за нея. С ограничения си доход и различни кредити единствено тя
му осигурила възможност да завърши успешно и да се подготви за
кандидатстудентски изпити. Дипломирал се с отличие, положил успешно изпити, бил
приет и записан за редовен студент първи курс за учебната 2019/2020 година по
престижната специалност „Авиационна техника и технологии” при Транспортния
факултет на Технически университет София. Семестриалната такса, която се
заплащала при записването в този факултет била в размер на 350 лева.
Заявява, че обучението му във висше учебно заведение в
София, както и специалността по която предстои да се обучава е свързано със
сериозни разходи. На първо място наем за квартира – 250лв., тъй като
студентските общежития са недостатъчни и на този етап не бил класиран. Отделно
от този наем следвало да заплаща и всички консумативи за електрическа енергия,
вода, парно, разходите за ползване и поддръжка на общите части, съгласно договора. Значителни били и
разходите за ежедневен транспорт, специална литература в повечето случаи на
чужди езици, специални съвременни технически средства и технологии, актуална
компютърна програма, телефон, интернет и други разходи във връзка с обучението
му. Значителни били и разходите за храна и всякакъв вид други разходи за
културни, социални и медицински потребности при съществуващия висок стандарт на
живот в столицата. Заявява още, че страда от бронхиална астма, поради което има
постоянна нужда от медицинско наблюдение, поддържаща терапия и профилактика.
Личната му преценка е, че за елементарно задоволяване на нуждите му сега, при
възможно най-големи ограничения и съобразяване на всеки разход, ще са
необходими не по-малко от 750 лева месечно. Невъзможно и непосилно било всички
тези разходи да се поемат единствено и само от неговата майка. Доходът й бил
само от трудово възнаграждение, което не е високо. Тя самата била с влошено
здравословно състояние и се грижела и за възрастната си и болна майка, която се
нуждаела от ежедневни грижи, лекарства и медицинско обслужване. Постоянно
погасявала и значителни суми по изтеглените за образованието му до сега кредити.
В началото на следването си няма възможност за получаване
на стипендия; няма никакви доходи или имущество, от които да се издържа.
Ответникът категорично отказвал предоставянето на каквито
и да било средства за продължаване на образованието му; от раждането му до сега
не проявявал какъвто и да било интерес към него, неговото развитие и
перспективи; не го е виждал, не го познава. На ищеца е известно, че ответникът
има семейство и две деца, но същия разполагал с много добри материални
възможности и за него не би представлявало каквото и да било затруднение да
участва със средства в издръжката на ищеца, така както се грижи за другите свои
деца. Счита, че продължаване на образованието във виеше учебно заведение не е
„необмислено действие и непремислен разход”
Моли съда да постановите решение, с което да осъди
ответника Ю.М.Д. да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 400 лева,
считано от завеждане на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до настъпването на основание за изменението или прекратяването на
издръжката. Претендира направените по делото разноски. Моли на основание чл.242 ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
Ответникът Ю.М.Д. представя писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва предявения иск.
Заявява, че не оспорва, че ищецът е студент-редовно
обучение във виеше учебно заведение, първи курс. Сочи, че с оглед разпоредбата
на чл.144 от СК, задължението на родителя за издръжка не е безусловно, както е
при ненавършилите пълнолетие деца, а законодателят е поставил кумулативно
изискване за нужда от издръжка и възможност родителя да може да я дава без
особени затруднения. Счита, че само поради обстоятелството, че родителят е
трудоспособен и си осигурява доходи от труд, не значи, че дължи издръжка по чл.
144 СК. Родителят отговаря по чл. 144 СК тогава, когато притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволят, без особени
затруднения да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.
Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите,
квалификацията, от семейното положение, здравословното състояние, начина на
живот на задълженото лице.
Сочи, че според Института за синдикални и социални
изследвания към КНСБ размерът на необходимата издръжка на живота на едно лице е
средно 618 лева месечно към настоящия момент; ответникът получава брутна
работна заплата в размер на 1 700 лева месечно, или около 1 300 лева нетно
възнаграждение; дължи издръжка на още две ненавършили пълнолетие деца в общ
размер на 400 лева месечно. /Споразумение по чл.51 от СК от 11.09.2015г. и
решение №3778/13.11.2015г. по гр.дело № 11429/2015г. на Районен съд Пловдив/.
От друга страна пред Районен съд Пловдив е висящо дело за издръжка, в размер на
300 лева месечно, заведено срещу него от неговата майка.
Сочи също, че съгласно Договор за наем от 01.01.2019г.,
анекс към него от 31.12.2019г. и приложени 3 броя платежни нареждания за месец
ноември, декември 2019г. и януари 2020г., същият заплаща ежемесечен наем в
размер на 300 лева за жилището, в което живее./Удостоверение за настоящ адрес №
570/22.03.2019г./
Освен това има два потребителски кредита за 2 018 лева от
28.08.2018г. и за 4 216,16 лева от 18.03.2019г., сключени с „Райфайзен банк“,
като месечната вноска по двата е общо в размер на около 216 лева.
На последно място има и здравословни проблеми от хронично
естество-хроничен гастрит и увреждане на междупрешленните дискове на гръбначния
стълб с цервикоартроза с притискане на нервни коренчета, установено по
безспорен начин по гр.дело №3089/2018г. на РС Стара Загора и потвърждаващо се
от приложените доказателства в тази насока - рецептурна книжка, рецепта, касови
бонове. Тази здравословни проблеми изискват и значителни разходи за лекарства и
рехабилитация.
В настоящия случай оставащите за ответника средства след
плащане на издръжка на двете му непълнолетни деца, месечен наем и вноски по
кредит е под 600 лева. Това, както и евентуалното осъдително решение по делото
за издръжка, заведено от майка му и разходите за здраве би затруднило
съществено даването на издръжка на вече пълнолетното му дете.
Заявява, че когато обективно родителят няма остатъчни
доходи над собствената му и на непълнолетното дете издръжка, издръжката на
пълнолетното дете е особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 от СК,
което изключва дължимостта й - в този смисъл се позовава на Решение № 170 от
24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о., ГК и Решение № 273 от
17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1694/2010 г., III г. о., ГК.
Счита изложените доводи в исковата молба за нуждата от
издръжка на ищеца за частично неоснователни, като заявява, че вместо на
свободен наем, същият би могъл да ползва общежитие, каквото учебното заведение
притежава. Освен това доходите на майка му са по-високи от тези на баща му, а и
тя не дължи издръжка на непълнолетни лица.
Моли съда да отхвърлите предявения иск като неоснователен
и недоказан. Претендира направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от представеното удостоверение
за раждане от ***г., ответникът е баща на ищеца Ю.Ю.Д., роден на ***г.,
пълнолетен.
По делото не е спорно и се установява от представеното уверение
№461/17.09.2019г. на ТУ София, че ищецът Ю.Ю.Д. е студент първа година, редовно
обучение по специалност „Авиационна техника и технологии“ и семестриалната му
такса за първия семестър е 350лв. /квитанция №576939/11.07.2019г./. Не е спорно
също и се установява от представената декларация за семейно и имотно състояние,
че същия не притежава недвижими имоти, няма доходи и не получава стипендия.
От представените договор за наем от 21.09.2019г. и разписка се установява,
че във връзка с обучението си ищецът ползва жилище на свободен наем при месечен
наем 250лв., като за негова сметка са и консумативните разходи.
От представените удостоверение от
02.10.2019г. на „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК“ ЕАД за трудовите доходи на майката на ищеца
– Живка Тодорова Йорданова и служебна бележка на ВСК „Подкрепа“ с.Ковачево е
видно, че Живка Тодорова Йорданова получава средномесечно брутно трудово
възнаграждение в размер на около 1450лв., както и че е изтеглила заем от
5000лв., към м.10.2019г. дължи 4720лв., месечната вноска по заема е 250лв., а
месечната вноска по дяловия капитал е 50лв.
По делото са представени и
амбулаторни листове от 08.11.2018г. и 12.11.2018г. за ищеца с вписани диагнози“
„Вродена деформация на стъпалото.Неуточнена“ и „Астма с преобладаващ алергичен
компонент. Алергичен ринит“; и амбулаторен лист от 25.09.2018г. за Живка
Тодорова Йорданова с вписана диагноза „Подостър
и хроничен вагинит“.
При преценка на материалните възможности на
ответника съдът се съобрази с представените декларация за СИС, удостоверение за
трудови доходи от 30.12.2019г. на „ТЮФ НОРД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, споразумение по
чл.51 СК и 3бр. преводни нареждания за изплатена издръжка, от които е видно, че
ищецът има задължение към две ненавършили пълнолетие лица в общ размер 400лв.
месечно, притежава недвижим имот и получава средномесечно брутно трудово
възнаграждение около 1750 лв.
По делото са представени: договор за наем
от 01.01.2019г., анекс към договора за наем от 30.12.2019г., 3бр. платежни
нареждания за заплатен наем за м.11.2019г. до м.01.2020г. и удостоверение за
регистриран настоящ адрес, от които е видно, че ответникът ползва за
задоволяване на жилищните си нужди жилище под наем в гр.Пловдив, ул.Босилек №26
ап.12, където е и регистрирания му настоящ адрес от 22.03.2019г., срещу месечен
наем в размер на 300лв., който се заплаща по банков път; 2бр. погасителни
планове за сключени през 2018г. договор за кредит за сумата от 2018лв. с
месечна погасителна вноска 88,44лв. и краен срок – м.09.2010г. и за сключен през
м.03.2019г. договор за кредит за сумата от 4216,16лв. с месечна погасителна
вноска 127,69лв. и краен срок м.04.2022г.; рецептурна книжка на хронично болен,
рецепта и фискален бон за закупени лекарства.
Ответникът представя и копие от искова
молба вх.№6967/28.01.2010г. на РС Пловдив, от която е видно, че е предявен иск
от майката на ответника Здравка Андонова
Димова против ответника Ю.М.Д. за
издръжка в размер на 400лв. месечно.
Съгласно разпоредбите на чл.144 СК родителите
дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши
учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна
възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше
учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си и родителите могат да я дават без особено затруднение. Или, за
да се уважи иска по чл.144 СК законът изисква да са налице следните
предпоставки: пълнолетните деца да учат редовно в средни или висши учебни
заведения за предвиденият срок на обучение; да не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си; да са на възраст до 20 години,
вкл. при обучение в средно и на 25 години, вкл. при обучение в полувисше или
висше учебно заведение; и издръжката да не съставлява особени затруднения за
родителите.
Като взе предвид така обсъдените
доказателства, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.144 СК. Ищецът е
студент редовно обучение във висше учебно заведение, няма доходи и имущество,
от които да се издържа. Съдът счита, предвид задължението на ответника към
ненавършилите пълнолетие деца, че даването на издръжка в размер 250 лв. няма да
представлява особено затруднение за него. При извършването на преценката дали
даването на издръжка ще представлява затруднение за ответника съдът не взема
предвид представените доказателства за съществуващо наемно правоотношение, тъй
като съгласно представеното от ответника споразумение, на същия е предоставено
за ползване семейното жилище обитавано от него и бившата му съпруга, което е
собственост на родителите му и където е регистрирания му постоянен адрес, като
липсват данни по каква причина, въпреки че жилищната му нужда е задоволена,
същия е предпочел да ползва жилище на свободен наем. Не са взети предвид и
данните за съществуващи задължения на ответника по сключени договори за кредит,
тъй като от доказателствата по делото е видно, че и двамата родители на ищеца
са обременени със заемни задължения. Без значение при преценка възможностите на
ответника са и представените по делото доказателства за предявена искова молба
за издръжка от майката на ответника срещу последния, тъй като децата,
независимо дали са навършили пълнолетие, са с приоритет пред родителите по
правилата на чл.141 СК. При съпоставка трудовите доходи на родителите на ищеца
е видно, че същите са приблизително еднакви. Представени са доказателства за
съществували здравословни проблеми и за двамата родители, но с оглед данните по
делото съдът приема, че същите са инцидентни и нямат постоянен характер. Предвид
изложеното съдът намира, че и двамата родители следва да участват и имат
възможност да подпомогнат пълнолетния си син в издръжката му по време на
обучението му във висше учебно заведение.
Предвид горното съдът счита, че иска се явява основателен и следва да бъде
уважен до размера на 250лв. В останалата част до претендирания размер искът
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
ДТ върху размера на издръжката в размер 360,00 лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ищецът
следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска в размер на 250,00лв.
На основание чл.78
ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на
168,75лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ю.М.Д., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, да заплаща на пълнолетното си дете
Ю.Ю.Д., ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано
от датата на завеждане на иска – 09.10.2019г., ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на издръжка в
останалата част до претендирания размер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ю.М.Д., с п.а. да заплати на Ю.Ю.Д., п.а. сумата от 250,00лв., представляваща
възнаграждение за адвокат съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ю.Ю.Д., с п.а. да заплати на Ю.М.Д., с п.а. сумата от 168,75лв., представляваща възнаграждение за
адвокат съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Ю.М.Д., с п.а. да заплати държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 360,00лв.
в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242 ал.1 ГПК предварително изпълнение на така
постановеното решение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от 04.03.2020г., пред
Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :