Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………/……………….…, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД – шести
наказателен състав в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДОСТИНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 5196 по описа на Варненски районен съд за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на В.И.М. ЕГН ********** от с. Любен
Каравелово, против НП № 445а-283 от 24.10.2018год. на началника на РУП Аксаково
при ОД на МВР Варна с което за нарушаване нормата на чл. 64, ал.4 от ЗМВР му е
било наложено адм. наказание глоба в размер на 150лв.
на основание чл. 257, ал.1 от същия закон.
В жалбата си въззивника твърди,
че НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, счита, че НП било
издадено и при непълнота на доказателствата и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивника поддържа жалбата. Същият оспорва фактическите
констатации изложени в НП, а във фазата по същество моли последното да бъде
отменено като излага доводи както за допуснати съществени нарушения на процес.
правила като фиксира нарушаване нормата на чл.33 от ЗАНН, така и за нарушение
на материалния закон като излага аргументи за липса на извършено нарушение.
Представител на въззиваемата
страна, редовно призована за датата на с.з., не се явява и не изразява
становище.
ВРП, редовно призована за датата
на с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока за
обжалване, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
След като прецени обжалваното
постановление, с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.09.2018г., около 00:20ч.,
по повод подаден сигнал за нарушаване на нощната тишина, свидетелите П. и З. и двамата служители на
РУП Аксаково при ОД на МВР отишли в с.Любен Каравелово пред дома на въззивника.
Установили, че в имота има много хора седнали, на маса и със звуков и светлинен
сигнал привлекли вниманието на компанията. Въззивникът излязъл навън и отишъл
при тях. Последният бил в явно нетрезво състояние. Полицейските служители му
разпоредели да представи личната си карта. Въззивникът първоначално се
възпротивил, но след това влязъл в дома си, взел документите си и отново
излязъл. Отишъл при полицаите и предал на единият от тях личната си карта. В
този момент излязъл и брат му, който влязъл в разспра
с полицаите. Излезли и други хора от компанията на братята, също в нетрезво
състояние. Полицейските служители се опитали да задържат св. Р.М.. Последният,
както и въззивника започнали да се бутат взаимно, както и да отблъскват
полицаите, които се опитвали да ги задържат. Намесили се и други от компанията
на въззивника. Тогава свидетелите П. и З. се оттеглили в страни и потърсили
съдействие от други полицейски екипи. На място пристигнали такива, като няколко
от лицата присъстващи на мястото били задържани. Въззивникът и брат му обаче не
били на мястото, те били избягали.
На 02.09.2018год. във връзка със
случая било образувано д.п. № 284 с оглед извършено престъпление по чл.325,
ал.2 от НК. На същата дата св. П. предал на водещия разследването – разс. полицай Георгиева личната карта на въззивника, която
с разписка от 05.09.2018год. му била върната.
На 04.09.2018год. св. П. съставил
срещу въззивника АУАН бл.№ 45094 в който посочил, че същият на 02.09.2018г.
около 00:20ч. в с.Любен Каравелово, в махала „Веселин“ до хранителен магазин,
при обработване на сигнал за нощна тишина, на същия било няколкократно разпоредено да представи документ за самоличност и да спре
да нарушава ОР (силна музика), като същият не изпълнил разпореждането, а в
последствие оказал съпротива и се съпротивлявал при арест и избягал.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.64 ал.4 от ЗМВР. Актът бил
надлежно предявен и връчен на въззивника, който в срока по чл. 44 от ЗАНН
депозирал и писмени възражения, в които било оспорено извършването на
нарушението. По повод на тези възражения св.П. изготвил докладна записка, в
която описал случилото се на 02.09.2018г., посочил , че от двора на къщата са
излезли двама мъже във видимо нетрезво състояние, които не са изпълнили
разпорежданията да представят документи за самоличност за отработване на
сигнала. При опит да бъде задържан единия от тях за установяване на неговата
самоличност, той, другия мъж и празнуващите оказали съпротива, полицейските
служители били нападнати, като до пристигането на още полицаи, двамата мъже
избягали. В последствие били установени като В.М. и въз.Радослав М..
Възраженията на въззивника били разгледани от нарочна комисия, която възприела
описаната от св.П. фактическа обстановка и приела, че с действията си въз.М. е
нарушил разпоредбата на чл.64 ал.4 от ЗМВР.Било дадено становище, че съставения
против него акт е законосъобразен.
Въз основа на акта и резултатите
от извършената проверка по депозираните възражения, било издадено и атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление № 445а- 283/ 24.10.2018г.. В
постановлението АНО възприел изцяло фактическите констатации отразени в акта,
приел че въззивникът е нарушил
разпоредбата на чл.64 ал.4 от ЗМВР и на основание чл.257 ал.1 от същия закон му
наложил адм. наказание глоба в размер на 150лв.
В хода на съдебното производство
като свидетели показания са дали В.П. (актосъставител),
И.З. и А. (свидетели вписани в акта). От показаният на св. А. се установява, че
същият е единствено свидетел при съставяне на акта, който акт бил съставен от
св. П.,*** в присъствието на въззивника и му бил връчен. В показанията си пред
съда свидетелите П. и З. заявяват, че са отишли по сигнал за нарушаване на нощната тишина, че са поискали личната карта,
на въззивника и на другото лице, което излязло, но те категорично отказали,
като при опит да бъде задържано едно от лицата те оказали съпротива и избягали.
Сочат, че личната карта на едното лице (въззивника) била паднала на земята и те
я взели и я предали по-късно в районното на друг колега. По искане на защитата
до разпит в хода на съдебното следствие са допуснати и свидетелите Михаела
Станчева – дъщеря на въззивника, както и Радослав М. – негов брат. И двамата
свидетели потвърждават, че в нощта на 01/02.09.2018год. пред дома на въззивника
е пристигнал полицейски екип и въззивникът излязъл, както и че бил представил
личната си карта на полицаите, която извадил от чантичката си. Св. Р.М. сочи,
че направил опит да получи информация от полицаите по подаден от него в
предходен период сигнал и тогава се опитали да го задържат, той се уплашил и
избягал брат му също. Заявява, че на следващия ден с брат си отишли доброволно
в районното с адвокат и личната карта на брат му била там.
Като писмени доказателства в хода
на съдебното следствие са приобщени заповед за задържане по ЗМВР от
03.09.2018год. касаеща свидетеля Радослав М.,
протокол за личен обиск на същото лице от 03.09.2018год., Заповед за задържане
по ЗМВР от 02.09.2018год. касаеща св. Микаела Мирчева, Справка от началника на
РУП Аксаково видно от която още на 02.09.20108год. по случая е било образувано
д.п. № 284/2018год. с оглед извършено престъпление по чл.325, ал.2 от НК, което
към момента се водело от ОСлО Варна под сл.д. №
167/2018год., заверени преписи от приемо-предавателен
протокол от 02.09.2018год. с който В.П. предава личната карта на въззивника на разсл. полицай Радостина Георгиева водеща разследването по
д.п.№ 284/2018год., разписка от 05.09.2018год. за връщане на веществено
доказателство – личната карта на въззивника, както и копие от личната карта на
последния.
От събраните в хода на съдебното
следствие доказателства съдът не кредитира единствено показанията на
свидетелите П. и З. в частта в която заявяват, че въззивникът не бил представил
личната си карта, тъй като в тази им част показанията им са в противоречие с
показанията на свидетелите Мирчева и М., които лично са възприели предаването
на личната карта на единия от полицаите както и с приложения към делото приемо-предавателен протокол от който се установява, че още
същата вечер св. П. е предал на разсл. полицай
Георгиева личната карта на въззивника. Вярно е, че в протокола е посочено, че
личната карта била намерена до полицейския автомобил, който факт се твърди и от
П. в съдебното производство.
Последният факт обаче освен че не
е безспорен с оглед показанията на останалите разпитани по делото, ами и дори и
да се приеме за вярно твърдението на П., че е намерил картата на земята до
полицейския автомобил, то очевидно за да попадне тя там е била извадена от
въззивника и е била представена. Друго логично обяснение няма.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и непротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.
Както акта, така и НП са издадени от
компетентните длъжности лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
В същото време обаче съдът
констатира, че в хода на адм.наказателното
производство е било допуснато съществено нарушение на процес. правила, а именно
нарушена е била разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗАНН.
Съгласно същата разпоредбата
когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на
прокуратурата адм.наказателно производство не се
образува.
В случая от събраните по делото
писмени доказателства по категоричен начин се установява, че за същото деяние
(за същите факти) още на 02.09.2018год. е било образувано д.п. № 284/2018год. с
оглед извършено престъпление по чл. 325, ал.2 от НК. Вместо да се съобрази с
посочената по-горе норма на чл.33 от ЗАНН и да остави разглеждането на казуса
от компетентните разследващи органи, на 04.09.2018год., при образувано вече
наказателно производство св.П. е отпочнал такова с адм.наказателен характер съставяйки срещу въззивника АУАН.
Нарушението е съществено и е
достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание без изобщо да се
обсъжда казуса по същество. В случая обаче съдът намира, че нужно да отбележи,
че събраните в хода на съдебното следствие доказателства не обуславят на извод
за извършено от въззивника вика нарушение свързано с неизпълнение на полицейско
разпореждане. Единствените доказателствени източници в тази насока са
показанията на свидетелите П. и З., които обаче се опровергават от показанията
на свидетелите М. и Мирчева и приложените към делото писмени доказателства.
Безспорно досежно основния за
предмета на доказване факт в случая са налице две групи свидетелски показания
които са взаимно противоречиви – едната група свидетели (П. и З.) твърдят, че
въззивникът не е представил личната си карта, а втората група свидетели (М. и
Мирчева) твърдят, че бил я дал на единият от полицаите, като и за двете групи
свидетели съдът отчете факта на известна заинтересованост от изхода на делото.
Факта обаче, че безспорно на 02.09.2018год. личната карта се е намирала у св. П.
(в тази връзка са служебно изисканите от съда писмени доказателства), както и
липсата на логично обяснение в конкретната ситуация документа да попадне у него
ако не е бил представен, мотивира съда да даде вяра на втората група гласни
доказателства – показанията на М. и Мирчева, съответно да приеме за установено,
че личната карта е била представена. Безспорно може и това да не е станало
мигновено, а след разправии и пр., но така или иначе документа е бил представен
поради което и неизпълнение на полицейско разпореждане да се представи лична
карта не е налице.
Като съобрази горните обстоятелства съдът счете, че
атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
445а-283 от 24.10.2018год. на началника на РУП Аксаково при ОД на МВР Варна, с
което на В.И.М. от с.Любен Каравелово, ЕГН ********** е било наложено
административно наказание глоба в размер на 150лв. на осн.
чл. 257, ал.1 от ЗМВР.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: