М О Т И В И
НОХД № 1134/ 2019 г. по описа
на Пловдивски Окръжен съд
Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия П.И.А., роден на *** г. в с. ***, живущ в с.***, българин, български гражданин,
пенсионер, неосъждан, със средно образование с
ЕГН ********** за престъпление по чл.343
ал.3 предл.8 б. „б” вр. с
чл.343 ал.1 б. „в“ вр. с чл.342 ал.1 от НК, за
това, че на 18.11.2017 г. в с. Граф Игнатиево, обл.
Пловдив, на кръстовище между ул. „***“ и ул. „***“, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Венто“ с регистрационен № ***********е нарушил правилата за
движение, а именно:
- Чл.21 ал.1 ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в km/h - за пътно превозно средство от
категория „в“ 50 километра в час в населено място“;
- Чл.47 ЗДвП „Водач на пътно превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство.“;
- Чл.119 ал.1 ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре.“;
- Чл.102 ППЗДвП
„При приближаване към кръстовище водачът
на пътното превозно средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост,
за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни
средства и пешеходците, които имат предимство за преминаване.”, като по
непредпазливост е причинил смъртта на С. П.К. ЕГН **********, като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Представителят на прокуратурата
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. По отношение реализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия не възразява срещу разглеждането на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие и пледира за определяне на
наказание лишаване от свобода по реда предвиден в чл.58а ал.1 от НК, при превес
на смекчаващи отговорността обстоятелства. Пледира липса на отегчаващи такива и
форма на вината непредпазливост. Пледира изпълнението на наказанието лишаване
от свобода да бъде отложено. По отношение задължителната норма на чл.343г от НК
представителят на държавното обвинение пледира отнемане на правото на
подсъдимия да управлява МПС да се определи при съобразяване нормата на чл.49
ал.2 от НК с продължителност равна на срока по чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимият признава вината си и съжалява
за случилото се. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Лично и чрез защитника си изразява съгласие съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения от досъдебното производство от разпити на
свидетели и вещи лица непосредствено да се ползват от съда при постановяване на
присъдата.
По делото се конституираха,
в качеството им на частни обвинители синът на пострадалата - Т.Г., майката на пострадалата – Т.К. и сестрата на
пострадалата – И.Т., представлявани от повереника си
адв.
С.. Становище вземат с
писмени молби, поради невъзможност за явяването им, като не възразяват делото
да се разгледа в тяхно отсъствие.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и
изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено
следното:
Подсъдимият е:
П.И.А., роден на *** г.
в с. ***, живущ в с.***, българин, български гражданин, пенсионер, неосъждан,
със средно образование, ЕГН **********.
Фактическата
обстановка е следната:
Подсъдимият П.А. бил пенсионер по болест и живеел в с.***, обл.Пловдив. Подсъдимият притежавал валидно свидетелство за
управление на МПС от 1996г. Обв.А. притежавал и лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Зенто” с рег.№
********.
Пострадалата С. К. живеела в с.*** заедно със сина си – свидетеля Т.Г. и
майка си – свидетелката Т.К.. Пострадалата имала и сестра, с която били близки –
свидетелката И.Т.,***. С. К. работела в *** „***” в с.Граф Игнатиево.
Непосредствено до ***, на ул.„***”, от западната страна на пътя в с.Граф
Игнатиево” се намирал ресторант „***”.
На 18.11.2017г. около 7.30 часа пострадалата С. К. отивала на работа. Преди
това тя минала през хранителен магазин, който се намирал от източната страна на
пътя. Времето било облачно и валял слаб дъжд. Асфалтовата настилка била мокра.
След като К. излезнала от магазина тя се запътила към
отсрещната страна на пътя, където се намирало кафене „***”. Тъй като валял
дъжд, К. носела в ръката си чадър. В другата си ръка пострадалата носела чанта
с покупките от магазина. Мястото, на което тя пресичала пътното платно било
пешеходна пътека.
По това време свидетеля М. И. пиел кафе в ресторант „***”.
Ширината на пътното платно на ул. „***“ в този участък от пътя била 8.6
метра. Платното било разделено на две ленти – западна и източна, всяка широка
по 4.3 метра. Платното било разположено по дължина север - юг. На север –
гр.Карлово, на юг – гр.Пловдив. Западната лента за движение била тази, в която
се движели автомобилите в посока гр. Пловдив. Платното за движение било с
асфалтова настилка, в добро състояние, без дупки и неравности в зоната на
пешеходната пътека. На пътното платно ясно личали надлъжна пътна маркировка -
бяла непрекъсната осева линия в зоната до кръстовището от север и след
пешеходната пътека, на юг. Ясно личали и белите ленти на пешеходната пътека тип
„Зебра”. Ясно се виждала и напречната пътна маркировка - светлинен сигнал и
пътни знаци. В кръстовището, непосредствено на пешеходната пътека имало
поставени от двете посоки на движение светлинен сигнал „Бягащ пешеходец“,
указващ наличието на пешеходна пътека. Същите работели с жълта светлина –
последователно мигащи фигурки на движещ се пешеходец. Светофарът бил поставен
на височина, на която се виждал добре от идващите автомобили. В посока от север
при подхода към кръстовището се намирал и указателен знак за пешеходна пътека.
В същото време от с.Дълго поле за гр.Пловдив пътувал подсъдимият П.А. с
личния си автомобил – лек автомобил марка „Фолксваген“ , модел „Венто“ с регистрационен № ********. Когато наближил
кръстовището на ул. „***“ с ул.„***“ скоростта на движение на автомобила,
управляван от подсъдимия била около 68 км/ч. По това време пострадалата К. се
намирала на източната страна на пътното платно и предприела пресичане на
платното за движение от изток на запад по пешеходната пътека.
Подсъдимият не възприел вече предприелата преминаване през пешеходната алея
С. К., не намалил скоростта си на движение и не спрял, поради което при
преминаването на К. в западната лента за движение последвал удар. Подсъдимият
възприел преминаващата пешеходка, едва когато тя била в неговата лента за
движение и на разстояние от нея около 3.78 метра. До там, от навлизането й в
платното за движение тя била изминала около 6.5 метра. Подсъдимият А.
задействал незабавно спирачната система – от началото на задействане на
спирачната система до мястото на удара изминал път около 3.78 метра. Последвал
удар по широчина на около 2-2.5 метра източно спрямо западния край на платното
за движение – западната пътна лента, върху пешеходната пътека. Мястото на удара
бил в дясната предна част на автомобила и дясната част на К.. При удара
пострадалата К. паднала на земята и изпуснала чадъра и чантата от ръцете си. От
удара й било причинено счупване на дясната ключица, счупване на ребра вляво и
дясно, счупване на дясната раменна кост, счупване на голямопищялната
кост на дясната подбедрица с образуване на трети фрагмент,
счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица, разчленяване на ставата между кръстцовата и хълбочната кост вдясно, оток на мозъка и
белите дробове, кръвонасядане по меките черепни
покривки, охлузвания по лицето, кръвонасядане по
гръдния кош, разкъсно-контузни рани по крайниците,
както и охлузвания и кръвонасядания по горните и
долните крайници. На мястото на счупване на дясната ключица, както и първо и
второ ребро била разкъсана пристенната плевра, както
и частично разкъсване на подключичната артерия вдясно
с размер 0.2 см.
На мястото веднага пристигнал св.М. И.. Той познавал от преди пострадалата
К.. Тя лежала по гръб, като тялото й било разположено перпендикулярно на ул.
„***“. Главата й била насочена към спирката, а краката към пазарчето.
Свидетелят И. се обадил незабавно на спешен номер 112 и съобщил за
катастрофата. По това време К. била с отворени очи, пъшкала и стенела от болка.
И. й говорел, но тя единствено стенела. По главата и имало кръв, а костта от подбедрицата стърчала, като кракът й
бил в неестествена позиция. Свидетелят И. се изправил и започнал да отклонява
автомобилите, които се движели по лентата за движение, в която лежала
пострадалата. На мястото дошла линейка на Спешна помощ и отвела К. в УМБАЛ
„Св.Георги“. В 09.49 часа пострадалата К. починала в лечебното заведение.
На мястото на произшествието пристигнали свидетелите Г. В. и Б. Л. –
служители на РУ Труд. Полицейските служители изпробвали подсъдимия А. за
употреба на алкохол – пробата била отрицателна.
Изложената фактическа обстановка Съдът прие за
установена въз основа признанията на подсъдимия направени
при условията на чл.371 т.2 от НПК, от показанията на свидетелите М. И., Г. В. и Б. Л. – свидетелит на
местопроизшествието – първият чул шума от катастрофата и излязъл от заведението
в което се намирал, вторите двама са полицаите отзовали се на сигнала за
произшествието; както и от показанията на близките на пострадалата – нейните
син, майка и сестра, които споделят близките си отношения с пострадалата – всички дадени пред
орган на досъдебното производство, прочетени по
реда на чл.283 от НПК и присъединени към доказателствения материал; от приложените
по делото писмени доказателства – протокол за
оглед на местопроизшествие (л.28 от ДП),
скица към протокола – л.30 от ДП, фотоалбум (л.
32-39 от ДП), удостоверение
на наследници (л.119 от ДП),
справки за собственост на
автомобила, за нарушения, характеристична справка, справка
съдимост, констативен протокол за ПТП, СУМПС, застраховка Гражданска
отговорност, технически преглед на автомобила, писмо от РЦ 112, с приложен диск
със записи на приетите повиквания, медицинска документация, СМЕ на труп (л.55-58 от ДП),
автотехническа експертиза (л.
76-108 от ДП) – всичко това
присъединено и ползвано от съда при постановяване на присъдата при условията на чл.373
ал.3 от НПК. Всички изброени
доказателства и доказателствени средства еднопосочно,
безпротиворечиво и безпристрастно обрисуват
изложената по-горе фактическа обстановка и съответстват на признанието на
подсъдимия, направено както по реда на чл.371 т.2 от НПК.
Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза (л.55-58 от ДП) причината за смъртта на С. К. е остра кръвозагуба, вследствие на разкъсване
на дясната подключна артерия с последвало изливане на
1.600 л. кръв в дясна гръдна кухина.
Видно от заключението на автотехническата
експертиза (л.76-108 от ДП) подсъдимият П.А. не е реагирал своевременно на
опасността от удар на пешеходката и е въздействал на спирачната система на
автомобила със закъснение като в резултат на скорости и пресичане на траектории
на автомобила е последвал удар. Експертът е изследвал хипотези за скоростта на
движение на пострадалата и заключава, че водачът на автомобила не е имал
техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара при бързо бягане
на пешеходката. Максималната скорост, при която би имал възможност да спре
преди мястото на удара при бързо бягане на пешеходката, е 56.23 км/ч., а при
останалите начини на движение на пешеходката би имал техническа възможност да
спре. Според експерта от техническа гледна точка основна причина за настъпилото
произшествие е, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Венто“
не е възприел и реагирал своевременно на пешеходката, движеща се по платното за
движение, както и че би имал техническа възможност да предотврати настъпването
на удара при движение със скорост максимално допустима за населеното място от
50 км/ч., при все, че организацията на движението в обхвата на с.Граф Игнатиево
(л.172 от ДП) е включвала – преди кръстовището поставен знак В26 "Забранено
е движение със скорост, по-висока от означената", като ограничението било
40 км/ч.
Съдът не установи процесуални нарушения
при спазването на условията и по реда, предвидени в НПК за извършването на разпити на свидетелите и протоколирането им в
досъдебното производство, както по назначаването и изготвянето на експертните
заключения – прочетени, предявени и присъединени по реда на чл.283 от НПК като
доказателства в съдебното следствие. Заключенията на двамата експерти съдът
възприе, като компетентни, обосновани, изготвени от професионалисти в областта
на специалността им. Съдът прецени, че направеното
от подсъдимия самопризнание в хода на съкратеното съдебно следствие се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства безпротиворечиво и еднопосочно, поради което и прие, че не е необходимо да събира
други доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на изложеното,
съдът намира за безспорно установено
от фактическа и правна страна, че подсъдимият П.И.А. е осъществил
състава на престъплението по чл.343 ал.З предл.8 б. „б“
вр. с чл.343 ал.1 б. „в“
вр. с чл.342 ал.1 НК, като
на 18.11.2017г. в с.Граф Игнатиево, обл.Пловдив, на кръстовище между
ул. „***“ и ул. „***“, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Венто“
с регистрационен № ***********е нарушил
правилата за движение по:
- Чл.21 ал.1 ЗДвП - „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в km/h -
за пътно превозно средство от категория „в“ 50 километра в час в населено
място“;
- Чл.47 ЗДвП - „Водач на
пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с
такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство.“;
- Чл.119 ал.1 - ЗДвП „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.“;
- Чл.102 ППЗДвП
- „При приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е
длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта
или да спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат
предимство за преминаване.”, като по непредпазливост е причинил смъртта на С.
П.К. ЕГН **********, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
От
обективна страна коментираните по-горе доказателства еднопосочно и безпротиворечиво установяват обективните елементи на
престъплението и нарушенията на
посочените текстове от ЗДвП и ППЗДвП. Видно от АТЕ подсъдимият е
управлявал лекия автомобил със скорост около 68км/ч при нормативно задължителна
в населени места съгласно чл.21 ал.1 ЗДвП - за пътно превозно средство от
категория „в“ - 50 км/ч, и конкретно ограничение на мястото на инцидента –
40км/ч. Произшествието е станало на кръстовище, през което подсъдимият е минал
със скорост около 68км/ч при задължение съгласно чл.47 ЗДвП да се движи с
такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство, а такова съгласно чл.119 ал.1 от ЗДвП и
чл.102 от ППЗДвП е имала пострадалата С. К., която е
била стъпила на пешеходната пътека и преминавала по нея като пешеходец –
намирала се е на около 2-2.5 метра източно спрямо западния край на платното за
движение – западната пътна лента, върху пешеходната пътека – според който
нормативен текст подсъдимият е бил длъжен да намали скоростта или спре.
Според СМЕ смъртта на
С. П.К. е в пряка причинна връзка от сблъсъка с автомобила, управляван от
подсъдимия.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост. А.
е извършил престъплението при несъзнавана непредпазливост - същият не
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди и предотврати.
Относно
вида и размера на наказанието:
Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на
подсъдимия, могат да бъдат взети предвид са чистото му съдебно минало,
съзнаването на вината и отговорността, искреното съжаление за това което е
причинил, за което съдебният състав придоби непосредствени впечатления по време
на съдебната фаза на производството, напредналата му възраст, трудова ангажираност,
семейна ангажираност, здравословни проблеми – заяви диабетно заболяване и
пенсиониране по болест.
Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
съдът не констатира. Данните за нарушения по ЗДвП са със значителна давност
спрямо времето на извършване на процесното деяние и
съдът намери, че не могат да се определят като отегчаващи обстоятелства, нито
пък се навеждат като довод от обвинението.
При индивидуализиране отговорността на подсъдимия, съдът
прилага императивната разпоредба на чл.373 от НПК за определяне на наказанието
по реда на чл.58а ал.1 от НК, като определи наказанието лишаване от свобода в
границите определени от закона и въз основа на критериите по чл.54 от НК.
Съпоставяйки смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът
отчете превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и определи
наказанието лишаване от свобода в размер на минимума от предвидените в закона
граници – а именно три години. Така определеното наказание, по правилата на
чл.58а ал.1 от НК съдът намали с една трета и наложи наказание в размер на две
години лишаване от свобода.
По отношение кумулативно предвиденото в закона наказание
по чл.343г от НК, съдът прецени, че за постигане целите на чл.36 от НК и най-вече
възпиращия и превъзпитателен ефект върху подсъдимия, то следва да бъде наложено
за срок от пет години, което е в съответствие с правилото на чл.49 ал.2 от НК.
По отношение начина на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, съдът счете, че са налице формалните предпоставки за
прилагане на института на условното осъждане, а и с оглед постигане целите на
наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия не е наложително
наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално и приложи института на
условното осъждане, като постанови изтърпяването на така наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от две години да бъде отложено на основание чл.66
ал.1 от НК за срок от пет години.
По отношение веществените доказателства, съдът прецени, че
цифровият носител от РЦ 112 следва да остане по делото, а лекият автомобил – да
се върне на подсъдимия след влизане на присъдата в сила
В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени
направените по делото разноски в размер на 547.12 лв. по сметка на ОД на МВР, а разноски направени
от частните обвинители не се установиха.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: