№ 1505
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501423 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от В. П. Е., чрез процесуален
представител адв. Х. Х., срещу Решение №1297/05.05.2022г., постановено по гр.д.№
15745/2021г. по описа на ВРС, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на К. С.
К., сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на дискриминационно отношение – „преследване“ и „тормоз“ на работното
място, в периода 2015 г. – 2019 г., установени в влезли в сила Решение № 408/ 03.10.2018 г.
и Решение № 485/ 16.09.2020 г. на Комисия за защита от дискриминацията, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, на основание чл. 74, ал. 1 от
ЗЗДискр.
Въззивникът излага становище, че обжалваната част решението е неправилно, тъй
като исковата претенция не е доказана по основание и размер. Сочи, че по делото не
установена причинно-следствена връзка между твърдените вреди и действията на ответника,
както между тях и производството пред КЗД. Твърди още, че последното е организирано от
умишлено от ищцата и близки до нея служители, които не са спазвали трудовата
дисциплина и са саботирали действията на директора, относно въведените от него
изисквания за стриктно спазване на трудовата дисциплина, с цел избягването на всякакви
корупционни практики при обработката на корабните документи. Същите били
изключително недисциплинирани не са се харесвали въведените директора Е. изисквания за
бърза обработка на документите по отношение на корабната и пристанищната дейност и
свеждането на нивата на корупция, свързана с бавенето на обработката на документите на
отделните плавателни съдове, до минимум. Заради това те се обединили срещу него са
саботирали дейността му, относно осъществяваната от него координация и контрол върху
работата на всички служители, както относно изпълнението на изискванията за спазване на
трудовата дисциплина, така и относно изпълнението на установената във всеки отдел
организация на работа. Твърди още, че от събраните гласни доказателства по делото се
1
установявало, че че ищцата не е изпълнявала качествено и в пълен обем трудовите си
задължения. Създавала е интриги между служителите, както и редовно е нарушавала
работният процес, като е напускала и се е връщала на работа когато пожелае. В резултат на
създалото се напрежение на работното място поради това, е възникнала конфронтация,
между останалите служители и ищцата и нейните близки колежки Г.Б., Г.П. и техният
синдикален лидер и близък приятел - Н.Д., които са я защитавали. Именно четиримата
служители организирали производството пред КЗД. От разпита на последния от тях, който
също бил недисциплиниран служител, не се установявали преки нарушения на Е..
Въззивникът не оспорва Решение № 485/16.09.2020 г. на Комисия за защита от
дискриминация е извършил нарушение на ЗЗДискр, като е допуснал по- неблагоприятно
третиране „преследване" и „тормоз" спрямо служителите на Дирекция „Морска
администрация" - Варна, но оспорва, че от действията му са произтекли вреди, както и
причинната връзка между двете явления. В заключение сочи, че размерът на присъденото
обезщетение е прекомерен, като акцентира и върху факта, че освен ищцата още двама
служители са предявили искови претенции за обезщетение спрямо него по ЗЗДискр, а
жалбите до КЗД са подписани от 23-ма служители. Сочи, че всеки един нормален човек
изживява „тревожност" и „стрес" непрекъснато, както в работата си, така и личният си
живот, което е част от неговата същност. По изложените съображения моли за отмяна на
решението и отхвърляне на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от К. С. К., чрез процесуален
представител адв. Д. Д., с който оспорва въззивната жалба по съображения, че искът е
доказан по основание и размер. Счита за необоснован доводът, че не е доказана причинната
връзка между дискриминационното поведение и претърпените вреди. От гласните
доказателства безспорно се установявало, че е претърпяла стрес и негативни емоции, като се
наложило дори да се пенсионира по-рано за да съхрани здравето си. Въззиваемата оспорва
твърденията на насрещната страна, че е била недисциплиниран служител, като счита, че
същите са и неотносими. Сочи, че фактът, че голяма част от служителите от ДМА Варна са
подали сигнал срещу Е. през 2015 и дори и всички от тях да поискат обезщетение това не
следва да бъде отчитано като аргумент по конкретното дело. Оспорва и твърденията, че е
налице съгласувано между служителите неоснователно обогатяване, като сочи, че дори не е
претендирала всички настъпили вреди в патримониума си. По изложените съображения
моли за потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото пред Варненския районен съд е образувано въз основа на
предявен от К. С. К. осъдителен иск срещу В. П. Е., за осъждане на ответника да заплати
сумата
от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на дискриминационно отношение – „преследване“ и „тормоз“ на работното място, в периода
2015 г. – 2019 г., установени в влезли в сила Решение № 408/ 03.10.2018 г. и Решение № 485/
16.09.2020 г. на Комисия за защита от дискриминацията, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска.
Ищцата твърди, че в от 2001 г. до 2020 г. е заемала длъжността главен специалист в
Дирекция „Морска администрация“ – Варна. В периода 2015 – 2019 г. била подложена на
неравнопоставено и дискриминационно отношение от ответника, който е административен
ръководител на дирекцията. Сочи, че с влезли в сила решения на КЗД е установено
неблагоприятно третиране под форма на преследване по см. на § 1, т. 3 ДР на ЗЗДискр. В
резултат от посоченото дискриминационно отношение, ищцата твърди, че е търпяла
морални вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, страх от следващия работен ден, срам и
неудобство, влошаване на здравето, поради което моли за уважаване на исковата претенция
2
с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК В. П. Е. е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска
като неоснователен. Оспорва още фактическите твърдения, изложени в исковата молба.
Излага твърдения, че действията му са свързани със спазване на определен ред при
изпълнение на трудовите задължения от страна на служителите на ИАМА, като твърди, че
ищцата е нарушавала трудовата дисциплина, което е станало причина за предявяване на
процесния иск. Оспорва още факта на настъпване на вредоносния резултат,а в условията на
евентуалност релевира възражение за липса на причинно – следствена връзка между
поведението на ответника и настъпилите вреди. Възразява срещу претендирания техен
размер, като твърди, че същият е прекомерен. Отправеното искане към съда е за отхвърляне
на иска и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от Закона за защита от
дискриминацията. Цитираният нормативен акт предвижда две форми на защита - по
административен ред пред Комисията за защита от дискриминация, която постановява
решение, с което може да установи какво е нарушението, кои са нарушителят и засегнатото
лице, да наложи санкция и да приложи принудителни административни мерки - чл.65 от
ЗЗДискр. Този орган няма правомощия да присъжда обезщетения при установено
нарушение, свързано с неравенство в третирането, затова чл. 74 ал. 1 ЗЗДискр. дава
възможност лицето, претърпяло вреди да предяви иск за обезщетяването им по общия ред
срещу лицата и органите, които са ги причинили.
С разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. е създадена изрична уредба относно
доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу дискриминация.
Законодателно е възприет принципът на разделяне на доказателствената тежест между
ищеца и ответника. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца, който е
длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той
е жертва на дискриминация, както и че от неравното третиране са му причинени вреди в
претендирания размер. При доказване на дискриминационното поведени от страна на
ищецът, законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи, че правото на
равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено.
В настоящия случай осъщественото дискриминационно поведение от страна на
ответника се установява от представеното по делото Решение № 408/ 03.10.2018 г.,
постановено по преписка № 88/ 2017 г. е прието за установено, че В. Е. – директор на
дирекция „Морска администрация“, гр. Варна е допуснал по – неблагоприятно третиране –
„преследване“ спрямо ищцата, в качеството на служител на дирекция „Морска
администрация“ – гр. Варна, подали предходна жалба с вх. № 44-01- 70/ 04.05.2015 г. по
описа на КЗД.
От Решение № 485/ 16.09.2020 г., постановено по преписка № 82/ 2019 г. е прието за
установено, че ответникът– директор на дирекция „Морска администрация“, гр. Варна е
допуснал по – неблагоприятно третиране – „тормоз“ спрямо служителите на дирекция
„Морска администрация“ – гр. Варна, част от които е и ищцата К.. С окончателно Решение
№ 9115/09.08.2021 г. е отхвърлена жалбата на В. Е. срещу решението на комисията.
Влезлите в сила решения на КЗД, установяващи дискриминационно поведение от В.
Е. спрямо ищцата имат обвързваща сила относно извода за осъщественото неблагоприятно
третиране под формите на „преследване“ и „тормоз“, поради което същият не подлежи на
преразглеждане от настоящата съдебна инстанция.
По посочените съображения, а и с оглед предмета на въззивната проверка, очертан с
3
релевираните от жалбоподателя възражения, спорни в настоящото производство се явяват
фактите относно настъпилите вреди и причинната им връзка с установените актове на
дискриминация. Поради това показанията на свидетелите А.Т. и и А.А., които изцяло касаят
професионалната квалификация на ищцата и способността да се справя с трудовите си
функции и поставени задачи. Посочените обстоятелства биха били релевантни към
евентуален трудов спор между К. и ИА „Морска администрация“ – Варна, но са напълно
неотносими към предмета на настоящия такъв, касаещ неблагоприятно третиране на
ищцовата страна от ответника, което е безспорно установено между страните. В посочения
смисъл не следва да бъдат ценени и показанията на свидетелите в частта им, с която се цели
опровергаване на констатациите на КЗД относно осъществено дискриминационно
отношение, тъй като изводите на комисията, обективирани във влезлите в сила решения,
установяващи неравноправно отношение от страна ответника В. Е. не подлежат на
преразглеждане в настоящото производство.
За установяване на релевантните за спора факти, а именно причинени ли са вреди на
ищеца, какво е естеството им, причинно – следствената им връзка с дискриминационното
нарушение са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М.Р.
и Н.Д., които съдът кредитира изцяло като последователни, вътрешно непротиворечиви и
базиращи се на техните лични възприятия.
От показанията на свидетеля Райнова се установява, че е работила в „Морска
администрация“ от 2005 г. до 2015 г. Поддържали близки отношения с ищцата, която и
споделяла, че работната атмосфера в „Морска администрация“ е станала още по-зле и
обидите и лошото отношение напрежението, и чувството, че си виновен през цялото време
витаела постоянно. Директорът използвал всякакви епитети за ищцата, включително и казал,
че е стара и дебела. Още докато била на работа свидетелката, К. била преместена, в една
изолирана стая, която се ползвала за складиране на офис-техниката, тъй като влияе на
колегите си. Поне два пъти по телефона е казвала какво се е случило, и свидетелката
усещала, че няма настроение, че е много подтисната, много обидена и много засегната.
Двете излизали, разхождахме се покрай морето, само и само, за да може да я разсее и да
отклони по някакъв начин това лошо чувство. Ищцата имала хобита и много обичала да
пише, но заради неприятните емоции нямала настроение и вдъхновение да го прави. Преди
това имала много хубави романи и малки книжки, но спряла да пише. Не е имала други
конфликти на работното си място освен с, но е била много често обиждана, жестоко
обиждана, засягана, чувството й на човек е било подтискано.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че постъпил на работа в „Морска
администрация“ на 01.04.2014 г., от когато познава г-жа К., която работила там до
пенсионирането си. Наложило се да си плати за няколко месеца стажа за предсрочно
пенсиониране, тъй като предпочела да си пази здравето от обстановката, атмосферата в
администрацията, която определено й влияела зле. При нечестите им срещи помежду им си
личало, че срещите с Директора и разговорите с него не влияели добре. Тя определено
била разстроена, и това била основната причина, поради която искала да напусне по-рано.
Отношенията на директора към отделните служители били в зависимост от това доколко
последните са били готови безпрекословно да следват всичко, което им е казано. Жалби от
служители били подавадени още 2014 г. от 23-ма служители, която били изпратени до
няколко институции. За съжаление жалбите не постигнали целените резултати, въпреки
достатъчно явните доказателства за неприемливо отношение от Директора към служители,
документирано в различни решения на различни инстанции. Д. не е бил пряк свидетел на
лошо отношение към г-жа К., но от разговори с нея усещал силното притеснение,
смущение, възмущение и разстройство, най-лошо казано, след някои от срещите с
директора, които тя е споделяла. Проблеми в емоционален план, в резултат на това
негативно отношение несъмнено е имало, тъй като К. е доста ранима натура, с артистични
наклонности, Била разстроена и си личало дори по външния вид - зачервяване, промяна на
4
поведението, на израза, тъй като тя като цяло е доста приветлив и спокоен човек. Това, което
знае като най-сериозна случка, без да изключва възможността да има и други, е тази,
свързана с организиране на Коледното тържество за деца на служители на администрацията,
поета от г-жа К.. Предварително заседателната зала в администрацията било обещано, че ще
бъде предоставена на децата, да празнуват и ищцата била ужасно разстроена, тъй като
директорът отказал да допусне събраните в коридора деца в коридора пред залата, преди
лично тя да отиде и да му се моли да даде ключа. В противен случай ответникът заплашил,
че няма да допусне провеждане на събитието, с което целял да я унижи и предизвика смут в
душата й. В останалата част разпитът на свидетелите Д. не се ползва с доказателствена
стойност, тъй като изяснява обстоятелства относно подаването на жалбите пред КЗД срещу
ответника.
От гореизложената фактическа установеност е видно, че установеното неравноправно
третиране, извършвано от ответника Е. е причинило напрежение, потиснатост, притеснение,
възмущение и цялостно се е отразило неблагоприятно на емоционалното състояние на
ищцата през периода от 2015 г. до 2019 г, като е засегнало и нейния авторитет и
достойнство пред колегите й. Принципът в гражданското право на интегралното
репариране на увредения налага увреждащият да обезщети всички причинени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждащото го поведение, като обезщетението
бъде определено от съда по справедливост, съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД. Ценени
поотделно и в своята съвкупност доказаните факти и обстоятелства, касаещи настъпилите в
неимуществената сфера на ищцата вреди обосновават извод, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение в размер на 4000 лева не е прекомерно, и доколкото
не е подадена въззивна жалба от К. К. в частта, с която е отхвърлена претенцията, следва да
се приеме, че не са налице предпоставки за неговото увеличаване. При всички положения
обаче посочената сума не следва да бъде намалявана, тъй като същото не би било
достатъчно да репарира в цялост причинените неимуществени вреди, с оглед установения
техен характер, интезитет и продължителност.
По гореизложените съображения и предвид съвпадението в решаващите изводи на
двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено като валидно,
допустимо и правилно на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъде присъдени претендираните съдебно-деловодни разноски в размер на
500 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1297/05.05.2022г., постановено по гр.д.№ 15745/2021г.
по описа на ВРС, в частта, с която В. П. Е., ЕГН: **********, с адрес гр. Варна, ул.
„Синчец“ № 4, ет. 4, ап. В - 4 да заплати на К. С. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****
сумата от 4000 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на дискриминационно отношение – „преследване“ и „тормоз“ на
работното място, в периода 2015 г. – 2019 г., установени в влезли в сила Решение № 408/
03.10.2018 г. и Решение № 485/ 16.09.2020 г. на Комисия за защита от дискриминацията,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, на основание чл. 74,
ал. 1 от ЗЗДискр.
ОСЪЖДА В. П. Е., ЕГН: **********, с адрес гр. Варна, ул. „Синчец“ № 4, ет. 4, ап. В -
4 да заплати на К. С. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. **** сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, на
5
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6