Р Е Ш Е Н И Е
№
986 31.07.2020
г. гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на девети юли две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: И. Г.
Прокурор: Христо Колев
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Димитров КАНД номер 1003 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на Дирекция Национален Строителен Контрол - София против
решение № 143/04.02.2020г. постановено по а.н.д. № 5415/2019 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № Б-35-ДНСК-89/04.11.2019г.,
издадено от зам.-началника на ДНСК, гр. София, с което за нарушение на чл. 168,
ал.1, т.4, вр. чл.169, ал.1, т.3 от ЗУТ във вр. с чл.224, ал.1, т.3 от ЗУТ, на
основание чл.237, ал.1, т.2 от ЗУТ на СВ Консулт ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 5 000 лв.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно, необосновано и противоречи на закона и събраните по делото писмени
и гласни доказателства. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание,
касаторът редовно призован, се представлява от ю.к. Костова, която поддържа
касационната жалба на изложените в нея основания.
Ответникът по
касация се представлява от адв. С., който
оспорва касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище, че съдебното решение е правилно и
законосъобразно.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
обжалваното решение е било отменено НП №Б-35-ДНСК-89 от 04.11.2019г. на зам.
Началник ДНСК София, с което отговорността на касатора е ангажирана за това, че
във функциите си на лице, упражняващо строителен надзор в съответствие с
удостоверение №РК-0084/05.12.2018г., издадено от Началника на ДНСК и валидно до
05.12.2023г., на строеж „жилищна сграда с подземен гараж, ограда и домови ВиК
отклонения, в гр. Бургас, ж.к. Братя Миладинови , ПИ с идентификатор
07079.621.102, УПИ VI,
кв.33“ не е осъществило контрол относно спазване на
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в строителството, тъй
като в периода 02.09.2019г. - 12.09.2019г. СМР били изпълнявани без да е спазен
одобреният от община Бургас на 17.06.2019г. План за безопасност и здраве -
нарушение на чл.168, ал.1, т.4, вр. чл.169, ал.1, т.3, вр. чл.224, ал.1, т.3 ЗУТ, като нарушителят бил санкциониран със санкцията, предвидена в разпоредбата
на чл.237, ал.1, т.2 ЗУТ - имуществена санкция в размер на 5000,00 лева.
От
събраните по делото доказателства въззивният съд е установил, че за извършената
проверка бил изготвен констативен протокол от 12.09.2019г. и констативен акт №7
от същата дата, съставен по реда на чл.8, ал.1 от Наредба №1/16.04.2007г. за
обследване на аварии в строителството, като за установеното е съставен акт за установяване
на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено процесното
НП без да бъде кредитирано постъпило възражение от страна на ответника по
касация.
За
да постанови оспореното съдебно решение Районен съд – Бургас е приел, че НП е издадено
от оправомощено за това лице, съгл. чл.239 от ЗУТ, а АУАН е съставен от
компетентен орган по смисъла на чл.238, ал.2 от ЗУТ.
Въпреки това, Съдът е
намерил, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
които са опорочили производството и да са довели до издаването на
незаконосъобразно наказателно постановление.
По съществото на
спора, от събраните по делото доказателства районният съд е споделил доводите
на жалбоподателя, че е налице разминаване между фактическата обстановка в АУАН
и НП, като е установил, че в АУАН единствените съставомерни факти са
съсредоточени около това, че организацията на строителната площадка не
съответства на одобрения ПБЗ и в частност – строителната механизация е
разположена в УПИ VII, кв. 33, съседен на процесния имот, както и че
вход-изходът за строителната механизация и хора до строежа е изграден отново
през съседния имот, а не съобразно ПБЗ, докато в НП фактическата обстановка
била допълнена с нови факти и обстоятелства засягащи съставомерността на
деянието. Такива според състава били неупражняването на строителен контрол по
време на изпълнението на изкоп (л.18 параграф последен), които също също били
квалифицирани като нарушение по чл. 168, ал.1, т. 4, вр. с чл. 169, ал.1, т.3,
предл. второ, вр. с чл. 224, ал.1, т. 3, предл. последно от ЗУТ. По този начин според
първоинстанционния съд недопустимо е бил разширен фактическият обхват на
предмета на нарушението, като едва с НП на жалбоподателя били предявени факти,
по които той не се е защитавал. Отделно от това по този начин се е получила
неяснота и противоречие в самото НП, доколкото в крайна сметка не ставало ясно
за какво точно нарушение (при какви точно факти) била ангажирана отговорността
на жалбоподателя – дали заради неосъществен контрол при изкопни работи или за
неосъществен контрол при организиране на самата работна площадка или и за
двете.
На следващо място
съдебният състав е изложил мотиви, че описанието на нарушението в АУАН и НП
страда от неяснота, доколкото и в двата документа било записано, че
строителната техника и подходът са оформени през съседен имот, а не съгласно
ПБЗ. Счел е, че е следвало освен да се посочи, къде са се намирали техниката и
подходът, да бъдеуточнено и къде е следвало да бъдат, съгласно плана и едва след
съпоставката на обективни находки да се установи дали действително е налице
несъответствие или не.
На последно и
най-важно според съдебният състав място съдът актосъставителят и АНО са
допуснали нарушение и при определяне на правната квалификация на нарушението.
Коментирал е, че в АУАН и НП като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 169, ал. 1, т. 3, вр. чл. 168, ал. 1, т.
4 от ЗУТ. Според състава последната е бланкетни норма и регламентира, че
лицето, упражняващо строителен надзор, носи отговорност за осъществяване на
контрол относно спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на
труд в строителството. Задължително според състава е било съдържанието на тази
бланкетна да бъде запълнено, чрез конкретната материалноправна норма, която е
нарушена, и която съдържа изискванията за здравословни и безопасни условия на
труд в строителството. Това в случая било сторено, като разпоредбата на чл.
168, ал. 1, т. 4 ЗУТ била привързана към разпоредбата на чл. 169, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Съгласно последната
"Строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с
основните изисквания към строежите, определени в приложение І на Регламент (ЕС)
№ 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне
на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за
отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.),
за:...... 3. хигиена, здраве и околна среда; "
Предвид съдържанието
й, нормата на чл. 169, ал. 1, т. 3 ЗУТ от своя страна е била възприета като препращаща
към съдържанието на конкретен нормативен акт с пряко приложение, какъвто е
Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011
г. и по - конкретно към неговото приложение I в частта, касателно т. 3
"хигиена, здраве и околна среда.
Според изводите на
оспореното решение описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, изразяваща се в
неспазване от страна на жалбоподателя на изработения и одобрен ПБЗ не може да
се квалифицира като неизпълнение на задължения към държавата по посочената
норма на т. 3 от Приложение I от цитирания регламент. Несъответствието на
констатираните в АУАН и НП факти със съдържанието на сочената за нарушена
материално-правна норма според крайния извод на съда винаги представлява
основание за отмяна на НП, поради нарушение на материалния закон.
При тези
установявания въззивната инстанция е достигнала до окончателния си извод, че НП
като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Така
постановеното решение е валидно и правилно. Постановено е в съответствие с
материалния и процесуалния закони. При постановяването му, съдът пълно и
всестранно е изследвал фактическата обстановка, която е била правилно
установена, като въз основа на нея са били направени и правилни крайни изводи.
Необосновано
е възражението на касатора, че санкцията е била наложена за неизпълнение на
вменената му отговорност по чл.168, ал.1, т.4 ЗУТ в качеството му на лице
упражняващо строителен надзор. Доколкото отговорността представлява съвкупност
от правомощия и задължения, вменени за изпълнение от и съответно контрол на
конкретни субекти, то с оглед гарантиране правото на ефективна защита
актосъставителят и АНО е следвало да посочат в какво точно се изразява
пропускът на нарушителя да осъществи контрол по спазване на изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд, т.е. кое конкретно изискване сред
съвкупността от такива не е било спазено поради правнорелевантното бездействие
на соченото за нарушител дружество. Така например посоченото в АУАН и НП
несъответствие на разположението на строителната площадка с приложените към ПБЗ
схеми, според настоящия състав би могло да представлява нарушение на т.1.1.1.
от конкретния ПБЗ, въвеждаща „ограничителни условия“ за ПБЗ. Подобна конкретика
обаче липсва в АУАН и НП.
Правилни, но
непроменящи крайните изводи на касационния състав са възраженията на касатора
за това, че доколкото в АУАН е описано едно нарушение и то е преповторено в НП,
е безспорно, че санкцията бива наложена за него, а не за дописаното такова в
НП, за което липсва проведено производство по съставяне и връчване на АУАН. Въпреки
това липсата на конкретика, нарушваща правото на защита на нарушителя не може
да бъде превъзмогната в тази хипотеза до степен достатъчна да описва в пълнота
допуснатото административно нарушение по начин гарантиращ ефективна защита за
нарушителя.
За пълнота на
изложението следва да се посочи и това, че въвеждането и спазването на
здравословните и безопасни условия на труд бива регулирано в пълнота с
разпоредбите на НАРЕДБА № 2 ОТ 22 МАРТ 2004г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА
ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА СТРОИТЕЛНИ И
МОНТАЖНИ РАБОТИ. Чл.10 от същата Наредба определя съдържанието на ПБЗ. В същото
съгласнмо нормата са включени редица схеми, касаещи различни елементи от
строителната площадка. В тази връзка общото посочване в касационната жалба на
нарушението като „неосъществяване на контрол при организиране на строителната
площадка“ не е достатъчно за запълване на общата разпоредба на чл.168, ал.1,
т.4 с конкретика. Посочена е следвала да бъде конкретната схема, представляваща
част от ПБЗ, която не е била изпълнена от задължените за това лица, а
нарушителят е пропуснал да упражни
контрол.
На последно място,
но от не по-малко съществено значение за верността на изводите на въззивната
инстанция е и обстоятелството, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
не сочи към извод за констатирано нарушение на материалната норма на т.3 от
Приложение I
от цитирания регламент, извършено от страна на жалбоподателя посредством
неспазване на изработения и одобрен ПБЗ.
Несъответствието на
констатираните в АУАН и НП факти със съдържанието на сочената за нарушена
материално-правна норма винаги представлява основание за отмяна на НП, поради
нарушение на материалния закон.
Наред с това
допуснатото нарушение представлява и такова на процесуалните правила. С оглед
санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която
да завърши с издаване на законосъобразен акт.
Разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5
от ЗАНН повелява в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са
посочени датата и мястото на извършването му, както и на обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.
Посочване
на обстоятелства, които не са елементи на нарушението на посочената
материалноправна норма фактически представлява неточно и неясно описание на
нарушението, което обстоятелство влияе пряко на правото на защита на касатора и
е основание за отмяна на оспорения акт.
Безспорно
липсата на посочване на достатъчно конкретни съставомерни факти в НП и АУАН, не
може да се преодолее с обобщен извод, че санкционираното лице е нарушител, без
реално да са налице доказателства, които да го правят такъв на сочената като
нарушена конкретна правна норма.
При тези установени
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство и несъответствието на фактическите установявания с диспозицията на
сочената за нарушена правна норма, правилно Районен съд – Бургас е приел, че
процесното НП следва да бъде отменено, с оглед на което решението на въззивната
инстанция следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
143/04.02.2020г. постановено по а.н.д. № 5415/2019 г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) №
Б-35-ДНСК-89/04.11.2019г., издадено от зам.-началника на ДНСК, гр. София, с
което за нарушение на чл. 168, ал.1, т.4, вр. чл.169, ал.1, т.3 от ЗУТ във вр.
с чл.224, ал.1, т.3 от ЗУТ, на основание чл.237, ал.1, т.2 от ЗУТ на СВ Консулт
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.