Р Е Ш Е Н И Е
София, 31.03.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на двадесет
и първи март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д. № 14835/2019 г., за да се произнесе
взе пред вид следното:
Предявен е иск от „К.К.“ ООД,
ЕИК ********, чрез адв. А.Д., съдебен адрес:*** против Х.И.П., ЕГН **********,***,
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че Х.И.П. дължи на „К.К.“ ООД сумата 70 000 лв., представляваща дължима
главница по запис на заповед от 07.06.2016 г., с падеж 07.12.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 20.09.2018 г. до окончателното изплащане и сумата 2
980 лв. разноски по делото, от които: 1 400 лв. д. т. и 1 580 лв. адвокатско
възнаграждение, за които суми на 28.09.2018 г. по ч.гр.д. № 61864/2018 г. на
СРС, 36-ти с-в са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на
07.06.2016 г. ответникът е издал в полза на ищеца запис на заповед за сумата от
70 000 лв., с падеж за плащане на 07.12.2016 г. На падежа ответникът - длъжник
не е заплатил на кредитора дължимата сума по записа на заповед, поради което ищецът
е подал в СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.
№ 61864/2018 г. по описа на СРС, 36-ти състав, по което в полза на „К.К.“ ООД
на 28.09.2018 г. са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 70 000 лв. -
дължима главница по записа на заповед, ведно със законната лихва, считано от
20.09.2018 г. до изплащане на вземането и за сумата 2 980 лв. разноски по
делото, от които: 1 400 лв. д. т. и 1 580 лв. адвокатско възнаграждение.
Ищецът
заявява, че на 22.10.2019 г. е получил съобщение от СРС, 36 - ти състав, че
ответникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, като му е
предоставен срок за предявяване на иск за установяване на вземането си.
В тази
връзка е предявил настоящия иск.
Представил е
писмени доказателства. Поискал е назначаване на съдебно – счетоводна експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск,
като основателен и доказан. Претендира разноски по списък. Възразил е за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Ответникът Х.И.П. чрез адв. Ц.Т., оспорва изцяло така
предявеният иск, както по основание, така и по размер. Претендира разноски.
На
първо място заявява, че процесният запис на заповед е нищожен, тъй като в него
липсва вписан адрес, а според него, липсата на този реквизит е равнозначна на
липса на задължителните реквизити по чл. 535, т. 4 и т. 6 ТЗ. Счита също, че
посоченият способ за плащане не индивидуализира в достатъчна степен мястото и
начина на плащане на задължението.
На следващо
място навежда твърдения, че записът на заповед не съдържа негов подпис като
издател, тъй като нито един от подписите върху него не е поставен от него,
поради което и оспорва да е подписвал процесния запис на заповед.
В хода по
същество моли съда да отхвърли предявения иск, като обяви записа на заповед за
нищожен, поради липса на форма, а именно – място на плащането. Заявява също и
че той не е предявен за плащане нито на падежа, нито в следващите два дни,
според законовите изисквания на ТЗ.
Моли да се
открие производство по чл. 193 ГПК, като се назначи съдебно-графологична
експертиза, от която да се установи, че положените подписи върху Запис на
заповед от дата 07.06.2016 г. не са на ответника Х.П..
Представил е
писмени доказателства. Поставил е допълнителни задачи на ССЕ.
В хода по
същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и
недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна
следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че
на 07.06.2016 г. в София Х.И.П. е издал запис на заповед без протест и без
разноски, като безусловно се е задължил да заплати на „К.К.“ ООД сумата 70 000
лв., с падеж за плащане на 07.12.2016 г.
Не се спори също, а и се установява от
събраните доказателства, че на датата на падежа издателят – ответник не е
изпълнил задължението си за заплащане на сумата по записа на заповед, във
връзка с което по образуваното по искане на „К.К.“ ООД ч.гр.д. № 61864/2018 г.
по описа на СРС, 36-ти състав, в полза на дружеството - ищец на 28.09.2018 г.
са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист за следните суми: - 70 000 лв. - дължима главница по записа
на заповед, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2018 г. до окончателното
изплащане и - 2 980 лв. разноски, от които: 1 400 лв. д. т. и 1 580 лв. адв.
възнаграждение.
Във връзка с
подадено възражение от ответника за недължимост на сумите по издадените заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по реда и в срока, предвиден в ГПК, е
предявен настоящият иск за установяване дължимостта на вземането.
Ответникът оспори
подписа си върху издадения и представен като доказателство запис на
заповед от 07.06.2016 г. и съдът откри производство по оспорването му на
основание чл. 193 ГПК. Назначена бе, по искане на ответника, съдебно – графологична експертиза,
приета от съда и неоспорена от страните. Вещото лице даде заключение, че
подписът на П./издател/ и името под него върху записа на заповед са положени от
Х.П., а подписът, положен най – отдолу на записа на заповед за П./издател/ в
частта досежно предявяване на същия, не е положен от него.
Изложеното се доказва от приетите по делото и
неспорени писмени доказателства и експертизи.
Други релевантни по делото доказателства не са
представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Х.И.П., че той
дължи на дружеството - ищец сумите, визирани в издадената заповед за незабавно изпълнение, респ.
изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на издаден в полза на това
дружество запис на заповед без протест и без разноски.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка
една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения, а, съобразно характера на
предявения иск - положителен установителен, и правилото, че на пълно доказване
в гражданското съдопроизводство подлежат положителните факти, на ищецът следва да
докаже в процеса, че ответникът му дължи на правно основание процесната сума. Ищецът, като кредитор, следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, респ. наличието на неизпълнение, а ответникът
-длъжник - възраженията си срещу вземането.
Производството
по чл.422 ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи, освен основанието, и
размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за
провеждане на заповедно производство.
Настоящият съдебен състав счита, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на
валидно издаден запис на заповед, с който издателят Х.И.П. се е задължил да
заплати без протест и без разноски на „К.К.“ ООД сумата 70 000 лв. Записът
на заповед е издаден в София на 07.06.2016 г. и е с падеж 07.12.2016 г.
От ответната страна в отговора на исковата молба бяха направени две възражения за нищожност на процесния
запис на заповед – възражение за нищожност поради липса на предвидената от закона форма вследствие непосочване на място
на плащане и такова за нищожност поради
липса на подпис на издателя.
Първото възражение за нищожност - поради липса на предвидената от закона форма,
пред вид непосочване на място на плащане, съдът намира за неоснователно.
Разпоредбата на чл. 535 ТЗ въвежда
задължителните реквизити за действителност на записа на заповед/един от които –
т. 4 – е място на плащането/, а, според чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не
съдържа някои от посочените в чл. 535 реквизити, не е запис на заповед, освен в
случаите на ал. 2, 3 и 4. Според ал. 3 на чл. 536 ТЗ, ако не е уговорено друго,
мястото на издаването се смята място на плащането.
Отделно от това, чл. 537 ТЗ предвижда
приложение на нормите на менителницата към записа на заповед, доколкото са
съвместими с естеството му. Разпоредбата на чл. 456, ал.3 ТЗ предвижда, че менителница, в която не е
посочено мястото на плащане, се смята платима в мястото, посочено до името на
платеца, което се смята и за местожителство на платеца. С оглед на
това съдът приема тезата на ищцовата страна, визирана както в хода на
производството, така и в представената писмена защита, че процесният запис на
заповед не страда от порок досежно мястото на плащането, като за такова следва
да се приеме посочения в него адрес на ответника – издател, което води до
спазване на предвидената в чл. 535 ТЗ изискуема закона форма, респ. до неговата
действителност.
По отношение на възражението
за нищожност поради липса
на подпис на издателя върху записа на заповед съдът намира следното:
В хода на делото ответникът оспори и съдът откри
производство за оспорване на процесния запис на заповед. От приетото от съда и неоспорено от страните заключение
на съдебно - графологичната експертиза се установи, че подписът за „П./издател/“
и името под него – обекти на експертизата в записа на заповед са изпълнени от Х.П.,
което води до извод за действителност на записа на заповед, респ. до
неоснователност на възражението на ответника за неговата нищожност.
Съдът, базирайки се на експертизата, намира, че следва да приеме,
на основание чл. 194, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 193 ГПК, че оспорването не е
доказано и това следва да бъде упоменато в диспозитива на съдебното решение.
Що се касае до установеното
от съдебно – графологичната експертиза, че подписът, положен най – отдолу на записа на заповед за П./издател/ в
частта, касаеща предявяване на същия, не е положен от Х.П., според настоящия съдебен състав това
обстоятелство не следва да бъде обсъждано, пред вид факта, че записът на
заповед е издаден без протест и без разноски, той е платим на конкретна дата, поради
което фактите около неговото предявяване, респ. неговата действителност или недействителност,
са ирелевантни към спора. И това е така, защото липсата на предявяване не
освобождава длъжника от задължението да плати на изрично посочения падеж, в
какъвто смисъл е и съдебната практика на ВКС. С оглед на това възражението,
заявено по време на устните състезания, че записът на заповед не е предявен за
плащане на издателя, съдът намира, освен за преклудирано, и за неоснователно по
съображенията, изложени по горе.
По тези съображения съдът приема предявения иск за основателен и доказан
и счита, че той следва да бъде уважен, като бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца посочените в заповедта за изпълнение и изпълнителен лист суми,
произтичаща от неизпълнено задължение по описания по – горе запис на заповед.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски по
списък, както следва: 1 460 лв. държавна такса и 2 000 лв. адв. възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
за установено по иска,
предявен от „К.К.“ ООД, ЕИК ********, чрез адв. А.Д., съдебен
адрес:***, против Х.И.П., ЕГН **********,***, на основание чл. 422 ГПК, че Х.И.П. дължи на „К.К.“ ООД следните суми: сумата 70 000 лв. - дължима главница по запис на заповед от
07.06.2016 г., с падеж 07.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 20.09.2018
г. до окончателното изплащане и сумата 2
980 лв. разноски по делото, от които: 1 400 лв. д. т. и 1 580 лв.
адвокатско възнаграждение, за които суми на 28.09.2018 г. по ч.гр.д. №
61864/2018 г. на СРС, 36-ти с-в на основание чл. 417 ГПК са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
ПРИЗНАВА, на
основание чл. 194, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 193 ГПК, че
оспорването на запис на заповед от 07.06.2016 г., с издател Х.И.П., с падеж 07.12.2016 г. за сумата
70 000 лв., НЕ Е ДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА Х.И.П.
да заплати на „К.К.“ ООД сторените по делото разноски, както следва: 1 460 лв. държавна такса и 2
000 лв. адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: