Решение по дело №349/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба от Е. П. С., [ЕГН], от [населено място], обл.Ямбол, [улица], чрез пълномощник адв. П. М. от *, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0804-000540 от 30.11.2023г. по чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор в сектор"Пътна полиция" към ОДМВР-Сливен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, отнети са СРМПС №******* и 2 бр. рег.табели [рег. номер].Твърдят се нарушения на принципа на съразмерност при налагане на ПАМ и неспазване на установената форма за издаване на акта, поради което се иска отмяна на обжалваната заповед.

Жалбата е редовна от формална страна, депозирана е в 14-дневен срок от връчване на заповедта.

Административната преписка е постъпила с писмо вх.№2819/13.12.2023 от Началник сектор"Пътна полиция" към ОДМВР-Сливен. От издателя на заповедта е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят Е. П. С. се явява лично и с процесуалния си представител адв. П. М. от *.Жалбата се поддържа по изложените в нея съображения. От името на доверителя си адв.М. представя наказателно постановление, издадено на жалбоподателя, за наложена 100 лева глоба за извършеното от него административно нарушение и отговор от Сектор“Пътна полиция“ – Сливен по подадена негова писмена молба, след като е подновил и вече притежава българско свидетелство за правоуправление, с искане да бъдат върнати регистрационните табели на автомобила. Счита, че проверяващите служители са действали извън териториалната компетентност на ОД на МВР – Сливен. Посоченият „Shell“ е първият „Shell“ след включването от магистрала Ямбол и е в териториалната компетентност на ОД на МВР – Ямбол и на сектор „Пътна полиция“ – Ямбол, т.е. служителите, които са съставили акта, съответно служителят, който е издал обжалваната ПАМ, е действал извън териториалната компетентност на ОД на МВР – Сливен.На второ място, видно и от представеното в съдебно заседание наказателно постановление, нито към момента на издаване на обжалваната ПАМ, нито към настоящия момент се оспорва обстоятелството, че жалбоподателят е правоспособен водач, т.е. обстоятелството, че той не си е заменил чуждестранното свидетелство, издадено от Великобритания, с българско такова, само по себе си представлява административно нарушение и то е санкционирано със 100 лева глоба, но в нито един момент жалбоподателят не е бил неправоспособен.Също така е безспорно обстоятелството, че към момента на издаване на ПАМ автомобилът е в годно техническо състояние, с преминал преглед, т.е. не са били налице никакви фактически и правни основания нито към онзи момент, нито към настоящия момент за издаването на обжалвания ПАМ.С издаването на заповед за ПАМ законодателят е регламентирал като възможност на административнонаказващия орган да прекрати установено административно нарушение или да предотврати извършването на административно нарушение и да предпази останалите участници в движението от последици, свързани с управление от неправоспособен водач, водач, употребил алкохол, наркотици, неадекватен такъв по някаква причина, или когато моторното превозно средство е неизправно – не е минало технически преглед или е констатирана инцидентна неизправност на пътя. Нищо такова не е налице в случая, налице е една абсолютна несъразмерност, както подробно е формулирано в жалбата, целите на издаване на заповедта за ПАМ по никакъв начин не се аргументират от конкретното действие на жалбоподателя на конкретното място.Счита, че няма разумно обяснение за така констатираната практика по издаване на ПАМ от съответните длъжностни лица от Сливен-извън териториалната им компетентност, без никаква опасност за останалите участници в движението, наличие на правоспособен водач. Явно административнонаказващият орган цели чрез издаването на ПАМ не да постигне целите, които законодателят е установил в закона, а фактически да наложи санкция, като заобиколи цялата процедура, свързана с това в ЗАНН – с подаването на възражение, с изчакването на 3-дневен срок, впоследствие с представяне на доказателства. Той я игнорира изцяло, издава ПАМ, който подлежи на незабавно изпълнение и фактически влиза в санкционен, а не в режим на преустановяване на действия по извършване на административно нарушение. В този смисъл счита, че издаденият индивидуален административен акт е изцяло незаконосъобразен и моли да жалбата да бъде уважена като се присъдят и направените разноски.

Ответната страна по делото, младши автоконтрольор в сектор"Пътна полиция" към ОДМВР-Сливен, редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище за това, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена при наличието на предпоставките за това.Конкретно се излагат съображения по приложението на закона, за това, че един от субектите на мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. Не е спорно обстоятелство по делото, че към момента на процесното управление на МПС Е. П. С., [ЕГН] не притежава СУМПС, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, а само такова издадено от Великобритания. Съгласно чл.162, ал.1 от ЗДвП, българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Видно от съставения АУАН на водача Е. П. С., [ЕГН], същият е влязъл в страната на 12.04.2023г., т.е. към 30.11.2023г. са минали повече от 3 месеца- в конкретния случай над 7 месеца. Този срок тече еднократно и не зависи от последващите влизания и излизания на лицето от страната. Не е спорно обстоятелството, че последното влизане на С. от страната е регистрирано на 12.04.2023г г., със издаденото свидетелство от Великобритания. При тези обстоятелства несъмнено към ноември 2023 г. са изминали повече от три месеца от влизането му с обсъжданото СУМПС в Р. България и следователно същото не е било годно да удостовери неговата правоспособност като водач. Една от хипотезите на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е осъществена - автомобилът е управляван от лице, което не притежава свидетелство за управление. По тези съображения са налице предпоставките за налагане на обжалваната ПАМ, наложената мярка е със срок на действие, предвиден в закона в минималния размер, следователно заповедта не страда от порока материална незаконосъобразност. Тази мярка е законоустановена - уредена е със Закона за движение по пътищата. Мярката е предвидена в интерес на обществото - с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата, тъй като управлението на МПС от лице, което не е правоспособно, е дейност, която носи висок риск за живота и здравето на водача, евентуалните пътници в автомобила и другите участници в движението, както и за материални щети. Мярката е годна да изпълни целта си - несъмнено е, че по време на дерегистрацията, автомобилът не може да бъде ползван от водачи, които не са правоспособни. Към датата на издаване на заповедта са били на лице материално правните предпоставки за нейното издаване, и следователно, съобразявайки разпоредбата на чл. 142, ал.1 от АПК, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0804-0000540/ 30.11.2023г., срещу Е. П. С., [ЕГН], е законосъобразна.Иска се съдът да остави депозираната жалба без уважение.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

Предмет на съдебен контрол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0804-000540 от 30.11.2023г. по чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор в сектор"Пътна полиция" към ОДМВР-Сливен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, отнети са СРМПС №******* и 2 бр. рег.табели [рег. номер].

Заповедта е връчена на 30.11.2023г., жалба срещу същата е подадена в Административен съд Ямбол на 05.12.2023г. (пощ.клеймо 01.12.2023г.) от Е.П. С., [ЕГН], от [населено място], *, [улица], чрез пълномощник адв. П. М. от *, поради което съдът счита, че жалбата е допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, в рамките на 14-дневния срок за обжалване, считано от връчването й, и пред компетентния съд по адреса на жалбоподателя.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Заповедта за ПАМ е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в т. ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ.

Заповедта е мотивирана със следните фактически обстоятелства: съставен е АУАН №[рег. номер]/30.11.2023г. на водача Е. П. С., [ЕГН], за това ,че на 30.11.2023г. около 8.13ч. на път АВТОМАТИСТРАЛА ТРАКИЯ км.275, на паркинг бензиностанция ШЕЛ с посока към [населено място], като управлява собствения си автомобил МПС – *** с рег.№[рег. номер] със СУМПС номер *********************, издадено от Великобритания, като СУМПС не е подменено в тримесечен срок от влизането му в България.Водачът е влязъл на територията на страната България на 12.04.2023г. от Аерогара [населено място].Български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца, с което виновно е нарушил чл.162, ал.1 от ЗДвП.

По делото няма спор за факти, спори се по приложението на закона. Конкретните факти, които сочат за осъществена хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за прилагане на ПАМ, се установяват от съставения акт за административно нарушение. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управлението на автомобила от водач, български гражданин с притежавано СУМПС, издадено от Великобритания, на територията на Република България към датата и часа на проверката, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед.При липсата на спор, че водачът е влязъл на територията на страната на 12.04.2023 г., налице е нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

Във връзка с горната констатация жалбоподателят представя издадено НП№23-0804-006502/04.01.2024г. от Началник-сектор“Пътна полиция“, ОДМВР-Сливен, въз основа на съставения му АУАН за същото нарушение, с което НП му е наложена глоба в размер 100лв. Твърди несъразмерност на наложената му принудителна административна мярка, като счита че тя също има санкционен характер, твърди и липса на компетентност на издателя на заповедта.

Съдът приема доводите на жалбоподателя за основателни.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) или по реда на чл. 69а от същия, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, се наказва с глоба от 100 до 300 лв.

Следователно законодателната уредба предвижда при едни и същи обстоятелства да бъде ангажирана административно-наказателна отговорност на водача, да бъде наложена и принудителна административна мярка на собственика на МПС чрез прекратяване на регистрацията му.В случая водачът и собственикът са едно и също лице, поради което съдът счита, че налагането на наказание глоба и прекратяването на регистрацията на автомобила представлява налагане на две санкции спрямо едно и също лице, породени от един и същи правопораждащ факт – нарушение по чл.162, ал.1 ЗДвП.

Принципът ne bis in idem гласи, че никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също деяние. Това основно право е признато както от Хартата на основните права на Европейския съюз, така и от Европейската конвенция за защита на правата на човека. Когато срещу едно лице, за едно и също деяние могат да се реализират поотделно административно производство за налагане на принудителна административна мярка и административно-наказателно производство за налагане на санкция - това представлява ограничение на принципа ne bis in idem.

Предвид и тълкуването, дадено в постановеното решение по дело С-97/21 на СЕС, кумулирането на мярката по чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП с иницииране на административнонаказателно производство срещу нарушителя за налагане на глоба по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС от една страна, а от друга страна – е непропорционално. Принудителната административна мярка прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца създава ограничения за собственика да го ползва.Мярката е допълнителна тежест, която, преценена с оглед инициираното срещу лицето административно-наказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл.162 ал.1 от ЗДвП и е в противоречие с изискванията на принципа по чл.6 от АПК, който задължава административния орган да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; с акта да не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава;от две или повече законосъобразни възможности органът да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото;да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

С тези доводи съдът преценя жалбата за основателна, като приема, че издадената ПАМ е несъразмерна и като такава следва да бъде отменена.

Същевременно съдът констатира друг порок на акта – липса на компетентност на издателя на заповедта, което е основание за прогласяване на нищожност. С Определение №496815.12.2023г. съдът изрично е дал указания на ответната страна по делото МЛ.АВТОКОНТРОЛЬОР в СЕКТОР"Пътна полиция" към ОДМВР-Сливен, че в негова тежест е да докаже законосъобразността на обжалвания акт, да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.В тази връзка на ответника е указано още, че следва да представи и доказателства за оправомощаването си да издавана заповеди за налагане на принудителни административни мерки - конкретно да представи Заповед №343з-1516/05.06.2023г. на Директора на ОДМВР-Сливен, която е посочена в обжалваната заповед, но не е представена като част от административната преписка.Указанията на съда не са изпълнени като по делото не са ангажирани доказателства за материална компетентност на длъжностното лице, издало Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0804-000540 от 30.11.2023г. по чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП. Доколкото органът въобще не представя доказателства за материалната си компетентност съдът не следва да обсъжда допълнителното възражение на жалбоподателя за липса на териториална компетентност.

В заключение, по аргумент на по-силното основание, обжалваната заповед вместо да се отмени следва да се обяви за нищожна.

Изходът на спора обуславя основателност на претенцията за разноски на жалбоподателя – такива са сторени в общ размер 810(осемстотин и десет) лева, от които платена държавна такса в размер 10лв. и платено адвокатско възнаграждение 800лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА нищожност на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0804-000540 от 30.11.2023г. по чл.171, т.2А, б."а" от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор в сектор"Пътна полиция" към ОДМВР-Сливен, с която на Е. П. С., [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, отнети са СРМПС №******* и 2 бр. рег.табели [рег. номер].

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Сливен да заплати на Е. П. С., [ЕГН], от [населено място], обл.Ямбол, [улица], разноски в размер 810(осемстотин и десет) лева.

Решението е окончателно.

 

 

Анотирана съдебна практика