№ 165213
гр. София, 13.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20241110160688 по описа за 2024 година
намери следното:
Образувано е по заявление на „АПС ББ ЕООД ЕИК: ***** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Г. И. С. с ЕГН: **********.
Със заявлението се претендира, че длъжникът сключил договор за кредит с
„Кредисимо“ ЕАД, по силата на който получил в заем сума, която се задължил да върне , но
не изпълнил в срок задълженията си.
Заявителят поддържа, че между "Ай ТРЪСТ" ЕООД и длъжника бил сключен Договор
за предоставяне на поръчителство. Съгласно Договора за предоставяне на поръчителство
"Ай ТРЪСТ" ЕООД се задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД и
да отговаря пред него солидарно с длъжника за задълженията на последния по договора за
кредит. Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на поръчителство "Ай ТРЪСТ" ЕООД се
задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо“ ЕАД.
Твърди се, че между "Ай ТРЪСТ" ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за
поръчителство, по силата на който "Ай ТРЪСТ" ЕООД изпълнил задълженията на
длъжника, след получаване на покана от „Кредисимо“ ЕАД.
Заявителят претендира да е придобил вземанията на "Ай ТРЪСТ" ЕООД срещу
длъжника, възникнали в резултат на изпълнение на задълженията на последния по договора
за кредит, както и вземанията на "Ай ТРЪСТ" ЕООД срещу длъжника за възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал. 2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона
или с добрите нрави, а съгласно чл. 411, а. 2, т. 3 ГПК искането не следва да се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или да не е налице обоснована
вероятност за това.
В случая заявителя претендира изпълнение от длъжника на вземания, възникнали по
1
договор за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит,
поради което отношенията между страните, породени от него, макар и като регресни
претенции се регулират от правилата на специалния закон. От друга страна самата договорна
връзка между длъжника и праводателя на заявителя, възникнала от договора за предоставяне
на поръчителство има потребителски характер и попада под обхвата на Закона за защита на
потребителите.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, представляващо възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство
Заявителят претендира да е кредитор на цедирано му вземане за възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство. Видно от представените от заявителя договор за
потребителски кредит между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, договор за предоставяне на
поръчителство между длъжника и "Ай ТРЪСТ" ЕООД и договор за поръчителство между
"Ай ТРЪСТ" ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД между длъжника, праводателя на заявителя - "Ай
ТРЪСТ" ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД са възникнали взаимно свързани правоотношения.
Сключването на договора за предоставяне на поръчителство между длъжника и "Ай ТРЪСТ"
ЕООД е предвидено като обезпечение на кредита и съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за
потребителски кредит осигурява срок от 24 часа след предоставянето му за одобрение на
заявлението на длъжника, като в отношенията между страните се прилагат съответните
разпоредби на Общите условия относно Обезпечението. По този начин на практика
потребителят се задължава да заплати за разглеждането на заявлението му в по-кратък срок,
а съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно чл. 10а,
ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва
да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, а на практика в
случая се определят извън него посредством свързано на кредитодателя лице.
От друга страна възнаграждение по договора за поръчителство, при тълкуване на
разпоредбите в договора за кредит, касаещи „обезпечението“ се явява разход по договора за
кредит, който длъжникът понася, извън определените в самия договор за потребителски
кредит разходи и лихви и по този начин реално води до оскъпяване на кредита извън
посочения в договора ГПР. Действително възнаграждението е предвидено да се дължи не по
договора за кредит и не в полза на кредитодателя, а по свързания с него договор за
поръчителство. Посоченото обаче съдът намира за целяно заобикаляне на закона, конкретно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като добавянето на разходи в размер на
възнаграждението, уговорено за предоставяне на поръчителството, би формирало краен
размер на ГПР, по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. С оглед механизма на действие на разпоредбите на трите договора и
предвид свързаността на кредитодателя и поръчителя /видно от справката от партидата на
същия в ТР едноличен собственик на капитала му е Кредисимо ЕАД/ съдът намира, че на
2
практика възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство увеличава
разходите по кредита над допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
Уговорката за дължимост на възнаграждение може да се прецени и като нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Противоречие с добрите нрави е налице, когато
сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се
нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран
законодателно,спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение,
водещо до нищожност на сделката.Преценката за нищожност поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Предвидената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода на страните се ограничава от
приложимите към правоотношението законови разпоредби и от "добрите нрави".
Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката. В
настоящият случай длъжникът е икономически по-слабият субект на правоотношението,за
когото на практика липсва каквато и да било свобода да договаря условията,при които "Ай
Тръст"ЕООД да му предостави поръчителство. Поетият от поръчителя риск при
предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита на
регресните му претенции към неизпълнилия длъжник. Посоченото възнаграждение е
предвидено да се дължи на поръчителя във всички случаи, без значение дали длъжникът е
изправна страна по договора за кредит, а също така и да се дължи за всеки месец за периода
на действие на договора за кредит. Предвид посоченото съдът намира, че размерът на
уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно необоснован
и несъответен на поетите от поръчителя задължения и рискове.
На следващо място съдът съобразява и уговорената в чл. 8 от договора за предоставяне
на поръчителство възможност длъжника да заплаща възнаграждението, дължимо на
поръчителя, на „Кредисимо“ ЕАД, като съгласно ал. 5 на цитираната договорна клауза при
заплащане на суми, недостатъчни да погасят изискуеми задължения на потребителя към
Кредисимо, с приоритет се погасяват вземанията на поръчителя. По този начин на практика
на длъжника се налага заплащането на възнаграждението, за да се стигне до погасяване на
кредита, тъй като внасяне на сума, по-малка от дължимата по двата договора, винаги ще
води до наличие на неизпълнен остатък от главницата по кредита. Поради това тези
уговорки съдът преценява като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 ЗЗП.
Същите са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Посочените
уговорки на чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство от друга страна подкрепят и
затвърждават убеждението на съда, че сумите, сочени като възнаграждение за поръчителя на
практика са оскъпяване на кредита и съставляват невключени в договора за същия разходи.
Всичко изложено мотивира съда да извърши преценка за нищожност на уговорката за
дължимост от страна на длъжника на възнаграждение в полза на "Ай ТРЪСТ" ЕООД по
3
договор за предоставяне на поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД поради
заобикаляне на императивните норми на чл. 10а, ал.2 и ал. 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и на основание
чл. 146, ал. 1 вр чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 ЗЗП като неравноправна. Предвид посоченото
искането за издаване на заповед за изпълнение за възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство е в противоречие със закона и добрите нрави и се основава
на неравноправни клаузи по договор с потребител и като такова на основание чл. 411, ал. 2,
т.2 и т.3 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Следва да бъде отхвърлено и искането за акцесорното вземане за лихва по договора за
предоставяне на поръчителство предвид невъзникването на главното задължение.
По разноските
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна такса
следва да бъде отхвърлено в съответната част.
За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение съдът определя в
размер на 50 лева, предвид едностранния характер на производството и липсата на
фактическа и правна сложност, от което се дължи част, съответна на уважената частта от
претенциите по заявлението, а в останалата част претенцията за разноски се явява
неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявление по ч.гр.д.№ 22478 г.
на „АПС ББ ЕООД ЕИК: ***** срещу Г. И. С. с ЕГН: ********** в частта, с която се
претендира издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата 283,50 лева (двеста осемдесет и три лева и 50 стотинки), представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 13.10.2019 г., сключен с Ай
Тръст ЕООД ведно със законна лихва за период от 11.10.2024 г. до изплащане на вземането
и за сумата 165,15 лева (сто шестдесет и пет лева и 15 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 13.10.2019 г. до 02.10.2024 г., както и за държавна такса над
27,54 лева до пълния претендиран размер и за юрисконсултско възнаграждение над 37,45
лева до пълния претендиран размер.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4